Осъждане за избягване на данъчни задължения чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 255, ал. 3 НК * Укриване и неплащане на данъчни задължения * справедливост на наказание * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата

14 РЕШЕНИЕ

№ 7

гр. София, 05 януари 2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря: Илияна Петкова и в присъствието на прокурор Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 976/2023 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адвокат Ц. И., защитник на подс. П. С. Н. – И. срещу Решение № 114/03.08.2023 г. по ВНОХД № 109/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което първоинстанционната присъда № 1/20.01.2023 г. на Окръжен съд – Търговище по НОХД № 226/2021 г. по описа на съда е частично изменена.

В касационната жалба и допълнението към нея, депозирани от защитника се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо.

Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата, които не са отстранени. Развиват се доводи, че делото се разглежда за втори път, но и при второто разглеждане на делото въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съдебен акт страда от липса на мотиви, което е сред абсолютните процесуални нарушения и води до отмяна на постановения съдебен акт. Сочи се, че като е разгледал делото и се е опитал да замести липсващите мотиви апелативният съд също е постановил решението си при съществено процесуално нарушение – липса на мотиви. Излагат се съображения за това, че остава неясно как съдилищата са формирали вътрешното си убеждение. Изтъква се, че в тази насока има трайно установена съдебна практика на ВКС. Развиват се и доводи, че въззивната инстанция формално е изследвала доказателствената съвкупност, както и, че неправилни и в противоречие със закона са изводите във връзка със събраните по делото писмени доказателства. Подчертава се, че в случая липсват както преки, така и косвени доказателства за знанието на подсъдимата, че договаря с лица, които няма да включат данък добавена стойност в декларация по закон или, че при доставчика има допуснати драги нарушения на данъчното законодателство. Акцентира се на това, че съгласно чл. 14 НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление.

Във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание се сочи, че при определяне на наказанието не е отчетена продължителността на наказателния процеса, както и обстоятелството, че подсъдимата в нито един момент не е попречила за правилното развитие на производството.

В заключение е отправено е искане за отмяна на атакуваното решение на Апелативен съд – Варна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати съществени процесуални нарушения, а алтернативно – за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото обвинение.

По делото е постъпила молба от А. В. – министър на финансите чрез М. Й.- главен юрисконсулт В ТД на НАП – Варна, с която оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение, а постановената присъда да бъде оставена в сила в частта, с която е уважен предявения граждански иск от името на Министъра на финансите, като представител на държавата, до размер 37 224, 40 лв., ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното й изплащане.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. П. Н. – И., адв. Ц. И. поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Отново развива доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и за липса на доказателства относно субективната страна на деянието. Прави оплакване и за липса на мотиви относно възражението на защитата за това как е осъществена състава на престъплението при положение, че нормата на чл. 255 НК е бланкетна.

В заключение моли атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд с указания за вярно и точно прилагане на закона.

Подс. П. Н. – И. в своя защита поддържа казаното от нейния защитник.

Гражданският ищец – Министъра на финансите – ТД на НАП – офис Търговище, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че не са налице касационните основания за отмяна на атакуваното решение. Изтъква, че е доказана както субективната, така и обективната страна на деянието и в тази насока са налице множество доказателства. Счита, че първоинстанционната присъда правилно е била изменена, наказанието е справедливо и са изложени ясни и разбираеми мотиви.

Предлага атакуваното решение на Апелативен съд – Варна да бъде оставено в сила.

В последната си дума подс. П. Н. – И. моли решението да бъде отменено.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

С присъда № 1/20.01.2023 г. по нохд № 226/2021 г. на Търговищки окръжен съд подсъдимата П. С. Н. - И. е била призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление в периода 21.05.2012 г. - 14.12.2015 г. в [населено място], като собственик и управител на „С. Транс 01" Е. - Т. /ЕИК[ЕИК]/ лично и с посредствено извършителство чрез К. П. от [населено място] /подавала по електронен път пред органите на Данъчна администрация в офис - Търговище/ като упълномощено лице от П. Н. - И., собственик и управител на дружеството: Справки - декларации по чл. 125 от ЗДДС и отчетни регистри - дневници за покупки и продажби на дружеството /чл. 124 от ЗДДС/ е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 40 224,40 лева по:

-Справка - декларация по ЗДДС с вх.№ [ЕГН]/12.06.2012 г. с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 3 000.00 лв. /три хиляди лв./ по З/три/ бр. фактури, с невярно съдържание с доставчик „Б. Плюс" О.: а/Ф № 228/31.05.2012 г. с данъчна основа 12 000.00лв., б/Ф № 224/21.05.2012 г. с данъчна основа 2 000.00 лв.., в/Ф № 227/30.05.2012 г. с данъчна основа 1 000.00лв.
-Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 25001051935/14.10.2014 г. с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 3 540.00 лв. по 2 /две/ фактури с невярно съдържание от един доставчик „Г." Е. и с ЕИК[ЕИК] : а/Ф № 6 202/25.09.2014 г. с данъчна основа 9 300.00 лв. б/Ф № 6204/25.09.2014 год. с данъчна основа 17 700.00 лв.
-Справка - декларация по ЗДДС с вх.№ 25001055769/12.12.2014 г. с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 1 800.00 лв. /хиляда и осемстотин лв. / по 2 /две/ фактури с невярно съдържание от доставчик „Ф. И." Е. - ЕИК[ЕИК] : а/Ф № 922/18.12.2014 г. с данъчна основа 4 800.00 лв. б/Ф № 926/ 29.12.2014 г. с данъчна основа 4 200.00 лв.
-Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 25001058120/14.01.2015 г. с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 507.20 лв. по фактура с невярно съдържание с доставчик "Ф. И." Е.: Ф № № 302/15.12.2014 г. с данъчна основа 2 536.00 лв.
-Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 25001060112/13.02.2015 г., с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 1 622.00 лв. /хиляда шестстотин двадесет и два лв. / по 2 /две/ фактури с доставчик „Ф. И."Е.: а/Ф № 898/15.01.2015 г. с данъчна основа 4 960.00 лв. б/Ф № 899/28.01.2015 г. с данъчна основа 3 150.00 лв.
-Справка - декларация по ЗДДС с вх. № № 25001062122/ 13.03.2015 г. с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 2 500.00 лв. /две хиляди и петстотин лв./ по 2/две/ фактури с доставчик „Ф. И."Е. : а/Ф № 958/26.02.2015 г. с данъчна основа 6 500.00 лв. б/Ф № 964/26.02.2015 г.с данъчна основа 6 000.00 лв. -Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 25001063982/09.04.2015 г., с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 3 190.00 лв. по 2 / две фактури, с невярно съдържание с доставчик "Ф. И." О. с ЕИК[ЕИК]: а/Ф № 976/23.03.2015 г.с данъчна основа 8 270.00 лв. б/Ф № 988/27.03.2015 г. с данъчна основа 7 680.00 лв.

-Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 25001066744/14.05.2015 г. с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 4 220.00 лв. по 2 /две/ 2 фактури с невярно съдържание с доставчик „С.„ Е. и с ЕИК[ЕИК]: а/Ф № 3362 / 30.04.2015 г. с данъчна основа 11 280.00 лв. б/Ф № 3650 / 20.04.2015 год. с данъчна основа 9820.00 лв.
-Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 25001068404/12.06.2015 г. с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 3 550.00 лв. по 2 /две/ фактури от доставчик „С." Е.: а/Ф № 3672/30.05.2015 г. с данъчна основа 7 750.00 лв. б/Ф № 3671/26.05.2015 г. с данъчна основа 10 000.00 лв.

-Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 25001070043/10.07.2015 г. с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 2 000.00 лв. по фактура с невярно съдържание с доставчик „ТТ Т. К." Е. с ЕИК[ЕИК] - Ф № 829/30.06.2015 г. с данъчна основа 10 000.00 лв.
-Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 25001072399/14.08.2015 г. с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 2 770.00 лв. по 2 /две/ фактури с невярно съдържание от доставчик „ТТ Т. К." Е.: а/Ф № 5366/30.07.2015 г. с данъчна основа 7 050.00 лв. б/Ф № 5369/30.07.2015 г. с данъчна основа 6 800.00 лв.

-Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 25001075185/14.09.2015 г. с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 3 625.00 лв. по 2 /две/ фактури с невярно съдържание от доставчик „ТТ Т. К.„ Е.: а/Ф № 9 387/19.08.2015 г. с данъчна основа 9 200.00 лв. б/Ф № 9 388/24.08.2015 г. с данъчна основа 8 925.00 лв.
-Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 25001077270/14.10.2015 г. с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 2 008.60 лв. по фактура с невярно съдържание с доставчик „ТТ Т. К." Е.: Ф № 9 402/30.09.2015 г. с данъчна основа 10 043.00 лв.

-Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 25001078650/ 11.09.2015 г. с
приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 2 031.60 лв. по 2 /две/ фактури с невярно съдържание от доставчик „ТТ Т. К.„ Е. с ЕИК[ЕИК] : а/Ф № 9 414/20.10.2015 г. с данъчна основа 5 070.00 лв. б/Ф № 9 415/27.10.2015 г. с данъчна основа 5 088.00 лв.

-Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 25001081708/14.12.2015 г. с приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 3 860.00 лв. по 2 /две/ фактури с невярно съдържание от доставчик „И." Е. с ЕИК[ЕИК]: а/Ф № 18/27.11.2015 г. с данъчна основа 7 630.00 лв. б/Ф № 19/30.11.2015 г. с данъчна основа 11 670.00 лв.

поради което и на основание чл. 255, ал. З вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за срок от четири години, като подсъдимата е била оправдана по обвинението за сумата над 40 224,40 лв.

С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подс. П. Н. - И. – била е осъдена да заплати на Държавата, сумата от 40 224,40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането - 14.12.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, като над тази сума искъте бил отхвърлен.

В тежест на подсъдимата били възложени и направените по делото разноски.

Въззивната процедура е била иницирана по жалба на защитника на подсъдимата.

С Решение № 114 от 03.08.2023 г. по ВНОХД № 109/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, първи състав първоинстанционната присъда №1/20.01.2023 г. на Окръжен съд – Търговище е била изменена, като е приложен закон по-леко наказуемо престъпление и подсъдимата П. С. Н.-И. призната за невинна да е потвърдила неистина в СД №[ЕГН]/12.06.2012 г. и да е приспаднала с нея неследващ са данъчен кредит в размер на 3000 лв. по три броя фактури с невярно съдържание на „Б. Плюс" Е. - № 228/31.05.2012 г., № 224/21.05.2012 г., № 227/30.05.2012 г., поради което е оправдана по тази част от обвинението, както и за разликата от 37 224,40 лв. до 40 224,40 лв., и е прието, че продължаваното престъпление е извършено в периода 14.10.2014 г. - 14.12.2015 година.

Присъдата е изменена и в частта, в която на подс. П. Н. -И. за престъплението по чл. 255, ал. З вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 вр.чл. 26, ал.1 от НК е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е намалено на две години „лишаване от свобода”.

Присъдата е изменена и в гражданско-осъдителната част, като е намален размера на присъденото на Държавата обезщетение до 37 224,40 лв., както и размера на държавната такса от 1605 лв. на 1489 лева.

Присъдата е потвърдена в останалата й част

Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Оплакванията в касационната жалба на защитника на подс. П. Н. – И. са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК.

В касационната жалба и допълнението към нея се поддържа най-общо, че е налице липса на мотиви – процесуално нарушение от категорията на абсолютните, че неясно е формирано вътрешно убеждение на съдилищата, че неправилно са анализирани и оценени някои от доказателствата, като и че наложеното наказание е явно несправедливо.

Вярно е отразеното в касационната жалба, че липсата на мотиви на съдебния акт е абсолютно процесуално нарушение, обуславящо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Нужно да се подчертае също, че разпоредбата на чл. 335, ал. 3 НПК не може да намери приложение дори при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, какъвто е настоящия казус, щом са констатирани процесуални нарушения от категорията на абсолютните, като липсата на мотиви. И това е така, защото, за да може да упражни правомощията си решаване на делото по същество второстепенният съд следва да има за база годен съдебен акт. Ако първоинстанционната присъда е напълно опорочено поради това, че липсват мотиви въззивната инстанция трябва да я отмени и да върне делото за провеждане на ново първоинстанционно производство, защото липсата на мотиви е заложена първоначално още при изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда. В противен случай страните на практика са лишени от една инстанция при разглеждане на делото поради липса на годен съдебен акт. В горния смисъл е налице изобилна съдебна практика – Р № 20 от 20.06.2015 г. по н. д. № 1686/2014 г. на второ НО; Р№ 139 от 15.08.2019 г. по н. д. № 1227/2018 г. на второ НО и др.

Конкретният случай обаче не е такъв.

Действително мотивите на първоинстанционния съд са доста пестеливи, но неправилно е отбелязано от въззивната инстанция, че са хаотични и, че са смесени фактически и правни констатации. В мотивите към първоинстанционния съдебен акт са налице някои празноти, но те успешно са отстранени от въззивния съд именно поради това, че не се установява пълна липса на мотиви и първоинстанционната присъда е успешно коригирана и допълнена от въззивната инстнация. Както беше посочено мотивите на първоинстанционния съд не са достатъчно издържани и задълбочени, но не е и до степен, че да не може да се провери как е формирано вътрешното убеждение на първостепенния съд и дали то почива на обективно, всестранно и пълно изследвана на всички обстоятелства по делото.

При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими писмени и гласни доказателствени средства и приетите експертизи, фактологията по делото е правилно установена и въз основа на нея са направени верни правни изводи. Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена сходна фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията Апелативен съд – Варна е направил известни уточнения и допълнения. Неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че въззивният съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като е подходил при оценката им с нужната критичност и обективност. Въззивната инстанция е изпълнила изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и е положила дължимите усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните за предмета на доказване факти. Апелативен съд – Варна не е подходил безкритично към показанията на свидетелите, дадени за съответните обстоятелства и не подценена или надценена тяхната информативност. Свидетелските показания са изчерпателно обсъдени и съпоставени с писмените доказателствени източници. Взети са предвид и резултатите от извършената ревизия на „С. Транс 01” Е. относно задължения по ЗДДС за проверяваните периоди. В хода на данъчната ревизия е установено, че проверяваното дружество е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по фактури от следните доставчици: „Б. Плюс” Е., „Ф. И.” Е., „С.” Е., „ТТ Т. къмпани” Е., „Г.” Е. и „И.” Е., за които е установен чрез насрещни проверки и изискване на счетоводни документи, че не са извършвали декларираните доставки на стоки. В заключение установена е липсата на доставки, в резултат на което проверяваното дружество неправомерно е ползвало данъчен кредит по ЗДДС. Констатирано е и, че документите с невярно съдържание са използвани именно с цел укриване на ДДС, като са установени и нарушения при воденето на счетоводството.

Въззивният съд подробно е анализирал дейността на всички дружества - доставчици и с основание е заключил те имат общи характеристики: липса на кадрова и материална обезпеченост, липса на доходи, невъзможност за установяване на контакт с представляващи и управляващи, посочване на фиктивни адреси на управление на дружествата, представляващи и управляващи на дружествата са лица слабограмотни, с ниско социално положение, заплащани са им минимални суми за това, че си поставят подписите върху документи, които не знаят какви са, не са упражнявали никакво дейност с дружествата.

При съпоставката на показанията на свидетелите с писмените доказателства и доказателствени средства, както и от заключенията на приетите по делото експертизи се установява, че всички доказателствени източници са безпротиворечиви и взаимодопълващи се.

Направеният от въззивния съд цялостен анализ на доказателствените материали опровергава възраженията на защитата за липса на доказателства, както от обективна, така и от субективна страна, че подс. П. Н. - И. е осъществила престъплението, за което е била осъдена.

По делото е несъмнено установено, че търговската дейност на дружеството е извършвана единствено от подсъдимата и именно тя е предоставяла счетоводните документи на св. П., която била упълномощила да я представлява пред данъчните власти.

По отношение на оплакването, че липсват доказателства за субективната страна на престъплението, то е нужно да се посочи, че въззивният съд е изложил пространни съображение на стр. 24-25 от решението, които се споделят от касационната инстанция, тъй като са убедително аргументирани.

Така след задълбочен анализ на всички доказателствени източници, въззивният съд е достигнал до верен и категоричен извод относно начина и периода на извършване на престъплението, а също и неговото авторство, т. е. правилно е прието, че е несъмнено доказано, че подс. П. Н. – И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С атакуваното решение правилно е била изменена първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Търговище, като е приложен закон по-леко наказуемо престъпление и подсъдимата П. С. Н.-И. е призната за невинна да е потвърдила неистина в СД №[ЕГН]/12.06.2012 г. и да е приспаднала с нея неследващ са данъчен кредит в размер на 3000 лв. по три броя фактури с невярно съдържание на „Б. Плюс" Е. - № 228/31.05.2012 г., № 224/21.05.2012 г., № 227/30.05.2012 г., поради което е оправдана по тази част от обвинението, както и за разликата от 37 224,40 лв. до 40 224,40 лв., и е прието, че продължаваното престъпление е извършено в периода 14.10.2014 г. - 14.12.2015 година.

Втората инстанция, не е тълкувала доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност.

Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Върховният касационен съд също намира за неоснователно.

При внимателния прочит на атакувания съдебен акт се констатира, че Апелативен съд – Варна обективно е подходил към оценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Нито едно смекчаващо обстоятелство не е било подценено, а напротив, въззивният съд с основание е приел, че е налице и едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, а именно изтеклият период от време от извършване на престъплението, който е около осем години. Отчетена и действителната степен на обществена опасност на деянието, която поначало е завишена, тъй като тип престъпления засягат данъчната система на страната и нанасяните от тях щети на държавния бюджет са значителни.

Така с оглед наличните по делото смекчаващи, които имат значителен превес, и отегчаващи отговорността обстоятелства и предвид конкретното своеобразие на извършеното престъпление, наложеното на подс. П. Н. – И. наказание в размер на две години „лишаване от свобода”, правилно е било отмерено при условията на чл. 55 НК и в съответствие с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 НК.

Правилно е било определено и кумулативното наказание „конфискация” на част от имуществото на подсъдимата.

При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. Именно такъв е бил подходът на въззивния съд, който обективно е отчел значението и тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства и затова и по-голяма снизходителност и облекчаване на положението на подсъдимата в настоящия случай не могат да бъдат проявени.

Предвид на изтъкнатите съображения касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения, за явна несправедливост на наложеното наказание.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд намира, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114/03.08.2023 г. по ВНОХД № 109/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, първи състав.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1. 2.