Отказ за възобновяване на дело при задочно осъждане на укрили се подсъдими

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 431 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искания от упълномощен защитник на задочно осъдените Севдалин Г. М. и А. Т. Д. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 60/2021г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево и връщане на делото за ново разглеждане.

С присъда №1/24.01.2022г. по НОХД № 60/2022г., чиято отмяна след възобновяване на производството се претендира, Районен съд – Генерал Тошево е признал за виновни С. Г. М. и А. Т. Д. по обвиненията за извършено престъпление по чл. 235, ал.3 т.1 и т.4 /за М./ вр. ал.1 НК и осъдил всеки от тях на наказания лишаване от свобода за срок от една година и три месеца и глоба в размер на по 5 000 лева. По отношение на А. Д. е привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал.1 НК, и наложено по НОХД № 63/2017г. на Районен съд – Генерал Тошево наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Присъдата не е проверявана по реда на инстанционния контрол и е влязла в сила на 09.02.2022г.

В искането, касаещо Севдалин М., се твърди, че след привличането му в качеството на обвиняем и определяне спрямо него на мярка за неотклонение „подписка“, той е напуснал пределите на Република България, но многократно впоследствие се е завръщал на територията на страната. Липсата на разпоредено негово щателно издирване е препятствало възможността му да бъде редовно призован, довело и до грубо нарушаване на правата му, според защитата.

Подобна теза се развива и в искането по отношение на А. Д., но се допълва с аргументи за влошено здравословно състояние, обективирано в приложено решение № 91526/23.07.2021г. на ТЕЛК при „МБАЛ Добрич“ АД. Според искателя това състояние не било изследвано в досъдебната фаза на процеса, въпреки знанието на разследващите органи, чрез назначаване на експертиза, която да установи възможността на Д. към момента на осъществяване на деянието да разбира свойството и значението на извършеното. Отново се претендира грубо нарушаване правата на осъдения, водещо до отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав защитникът на осъдените изразява убеждението си, че са налице всички основания, визирани в разпоредбата на чл. 423 НПК, за възобновяване на производството спрямо подзащитните й. Отново излага аргументи за многократни излизания и влизания в пределите на Република България от М. и Д. като единствено необявяването им за общонационално или щателно издирване за установяване на адрес, ги е препятствало да бъдат редовно призовани и да участват в съдебната фаза на процеса. Излага съмнения и относно „вменяемостта“ на Д. и възможността му да участва в наказателния процес. Моли присъдата на Районен съд да бъде отменена и наказателното производство – възобновено.

А. Д. подкрепя позицията на своя защитник, заявявайки, че не е получавал призовки за явяване пред съд. В дадената му възможност за последна дума моли делото да бъде „гледано отново, тъй като съм болен“.

Севдалин М. поддържа казаното от своя защитник. Той също заявява, че не е уведомяван за съдебното производство. При дадената му възможност за последна дума моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Прокурорът излага аргументи в подкрепа на позицията си за неоснователност на исканията. Коментира, че двамата осъдени са били щателно издирвани, а по отношение на А. Д. не са налице каквито и да било данни за заявено от него влошено здравословно състояние. Счита, че не са налице основанията на чл. 423, ал.1 НПК.

Върховният касационен съд след като прецени изложеното в исканията и становищата на страните счита, че те са допустими, но неоснователни.

Настоящият състав е сезиран с искания от активно легитимирана страна - упълномощен защитник на задочно осъдени лица, които са депозирани в срока по чл. 423, ал.1 НПК. По делото са налице данни, че по отношение на двамата присъдата е приведена в изпълнение на 28.03.2022г., когато би следвало да се приеме, че осъдените са узнали за влязлия в сила спрямо тях съдебен акт, а исканията са депозирани в първоинстанционния съд на 12.04.2022г. Искането, касаещо А. Д., съдържа твърдения и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от органите на досъдебното производство, като основание за възобновяване на делото. То също е подадено в изискуемия шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата – 09.02.2022г.

Основната теза в исканията за двамата осъдени е нарушаване на техните права поради неучастие в наказателното производство и разглежданото му в хипотезата на чл. 269, ал.3 НПК. Процесуалната хронология на развитие на делото сочи, че то е образувано на 04.02.2020г. за извършено престъпление по чл. 235, ал.1 НК. В хода на досъдебното производство, на 02.06.2020г., лично на Д. и М. са предявени обвинения за извършени престъпления по чл. 235, ал.1 НК и спрямо всеки от тях е определена мярка за неотклонение „подписка“. И двамата са депозирали обяснения, в които А. Д. е изразил съжаление за случилото се, но не е уведомил разследващите органи, афиширайки под каквато и да е форма твърдения за свое влошено здравословно състояние, препятстващо го да участва в процеса срещу него. В този смисъл лишени от доказателствена опора са твърденията на защитата му за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от органите на досъдебното производство чрез неназначаване на експертиза, чрез която да бъде изследвана възможността Д. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и респективно да участва в производството срещу него.

След привличането им в качеството на обвиняеми, М. и Д. не са участвали в наказателния процес, като единствено А. Д. се е явил в съдебно заседание при първо разглеждане на делото от районен съд – на 20.07.2020г., след което се е отклонил. В хода на разглеждане на НОХД № 60/2021г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, чието възобновяване се претендира, съдът перманентно е призовавал подсъдимите, призовките за които са се връщали в цялост с преимуществено отразяване от кмета на с. Л., че се намират в чужбина – Германия, без индивидуализиране на техен адрес. Тази информация е съответна и на предходно изисквани справки от ГД „Гранична полиция“, сочещи на многобройни напускания и влизания на М. и Д. на територията на Република България. При тази ситуация в съдебно заседание на 11.10.2021г. съдът е дал ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 НПК, преценявайки, че тяхното отсъствие няма да попречи на разкриването на обективната истина и на 24.01.2022г. ги е признал за виновни по възведените пред него обвинения. И двамата осъдени са били представлявани от служебно назначени защитници.

След тази ретроспекция, настоящият състав следва да прецени доколко исканията на М. и Д. като задочно осъдени са основателни на плоскостта на нормата на чл. 423, ал.1 НПК. Подобни искания биха били уважени с изключение на случаи, в които осъденият/осъдените след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил/укрили, препятсвайки изпълнение на процедурата по чл. 247в, ал.1 НПК. И двамата осъдени са участвали лично в досъдебната фаза на процеса като при определяне на мярката им за неотклонение са били уведомени за задължението си да не напускат местоживеенето си или при негова промяна да уведомят съответните органи. Въпреки това и М., и Д. са се отклонили от известните им по делото адреси, несъобщавайки и за новото си местопребиваване. Със своето поведение и двамата осъдени сами са се поставили в ситуация да не участват лично във водения срещу тях наказателен процес и причина за това следва се търси в тяхното поведение, а не в поведението на органите на досъдебното или съдебното производство, към които защитникът им отправя упреци за бездействие, изразено в липса на тяхно щателно издиране. Разпоредбата на чл. 269, ал.3, т.1 НПК, каквато е приложимата норма в настоящия случай, е категорична, че при съответните условия делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия без да уведоми съответния орган. Неглижирането на задълженията от страна на М. и Д. като обвиняеми, респ. подсъдими в наказателното производство, води и до произнасяне в негативен за тях смисъл по претенцията им за възобновяване на делото поради неучастието им в него – ситуация, в която самите те са се поставили чрез укриването си. Те са афиширали недобросъвестно процесуално поведение, отклонявайки се от водения срещу тях наказателен процес, поради което и не могат да черпят права от свое недобросъвестно поведение.

Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените С. Г. М. и А. Т. Д. за възобновяване на наказателно дело – НОХД № 60/2021г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.