Писмена покана за освобождаване на имот не прекъсва придобивната давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50117
София 06.02.2023 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 509/2022г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Н., [населено място], област В., чрез пълномощника адвокат И. В., срещу въззивно решение № 1234/24.11.-2021г. по гр. дело № 1032/2021г. на Софийски апелативен съд.

С определение № 348/01.08.2022г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, с която са уважени предявените срещу настоящия касатор искове по чл.108 ЗС и чл.59,ал.1 ЗЗД. Обжалването е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК за проверка съответствието със задължителната практика на ВКС /ТР №1/2013г., ОСГТК/ на даденото във въззивното решение разрешение по въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди защитните доводи и възражения на страните и относимите към спора доказателства и факти, както и по въпросите относно хипотезите, при които се прекъсва придобивната давност, във връзка с приетото, че отправената от праводателя на ищеца до ответника покана за предаване на фактическата власт върху процесния имот е прекъснала владението на основание чл.81 ЗС. По втората група въпроси е допусната касационна проверка за съответствието на изводите на въззивния съд с посочената от касатора практика на ВКС по приложението на чл.116 ЗЗД и чл.81 ЗЗД – относно правнорелевантните действия, с които се прекъсва придобивната давност, обективирана в решения №80/2020г. по гр.д.№2737/2019г., ІІ г.о, №39/2016г. по гр.д.№3611/2015г., ІІ г.о., №170/2012г. по гр.д.№961/2011г., Іг.о., № 92/2013г. по гр.д.№237/2012г., ІІг.о.

Касаторът сочи неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд е обсъдил само част от относимите към спора доказателства, като необосновано е приел, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота в качеството на държател. Неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл.116 ЗЗД, като е прието, че е налице прекъсване на давността чрез отправената от ищеца покана от 03.05.2004г. за освобождаване на имота.

Ответникът по касация „Златия Агро“ ЕООД, [населено място], оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С обжалваната част на въззивното решение е отменено решение № 33/18.01.2021г. по гр.д.№168/2020г. на ОС-Видин в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС и по чл.59, ал.1 ЗЗД, предявени от „Златия агро“ ЕООД срещу Ц. А. Н.. Постановено е решение, с което е признато за установено по отношение на Ц. А. Н., че „Златия Агро“ ЕООД е собственик на масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м., построена в дворна площ- З. с площ от 12 613кв.м., съставляваща УПИ *, кв.43 по регулационния план на [населено място], общ. Р., обл. В., с урeдени сметки по регулация при съседи: УПИ *, УПИ *, УПИ * , УПИ *, гара Д., ж.п. линия В. – София, и на основание чл.108 ЗС Ц. А. Н. е осъден да предаде владението на „Златия Агро“ ЕООД върху същата масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м.,построена в дворна площ- З. с площ от 12 613кв.м., съставляваща УПИ *, кв.43 по регулационния план на [населено място]. Ц. А. Н. е осъден да заплати на „Златия Агро“ ЕООД 2121 лева – обезщетение за лишаване от ползване на основание чл.59, ал.1 ЗЗД за период 01.05.2015г. – 30.04.2020г.

Въззивният съд е приел, че ищецът черпи правото си на собственост върху УПИ * с площ от 12 613 кв.м., заедно с построения в него процесен склад, от нот. акт № 142/11.05.2020г., с който го е придобил въз основа на договор за покупко-продажба от „АСМ“ ЕООД. С нот. акт № 159/19.05.2020г. първият нотариален акт е поправен. С нот. акт № 122/21.09.2006г. „Агрохим“ ЕООД е продало на „АСМ“ ЕООД ПИ *, заедно с построените в него сгради. С нот. акт № 48/27.03.2001г. „Агрохим“ ООД е закупило от „Зърнени храни“ ЕООД З. с площ от 12 372 кв.м., съставляващо парц. * и парц. *, заедно с построените в него сгради. З., [населено място], е актувана като частна държавна собственост и е включена в капитала на „Зърнени храни“ ЕАД София, клон В.. С писмена покана от 03.05.2004г., получена от оветника, „Агрохим“ ЕООД го е поканило да преустанови упражняваното от него владение върху нежилищна сграда, намираща се в парц. * и парц. *, кв.43, [населено място]. Ответникът е представил нот. акт № 91/12.02.2007г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, отговор от 10.05.2004г. на поканата на „Агрохим“ ЕООД, молби и удостоверение за данъчна оценка. С фактура от 09.07.1999г. той е закупил от „Вида плод“ АД склад за сумата 1667лв. В приетите по делото нотариални дела се съдържат писмени доказателства относно намиращите с УПИ * премахнати и непремахнати сгради. Сред непремахнатите е склад с площ от 377 кв.м. Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че имотът се владее от ответника от края на 1999г. до настоящия момент. Техническата експертиза е проследила статута на УПИ *, кв.43 по регулационния план на [населено място]. Свидетелите на ответника сочат, че знаят неговия склад, който се намира до складовете на „Зърнени храни“ и е с площ между 350-400 кв.м. Складът се ползва от ответника от 1999г., в него той държи продукция. Купил склада с фактура, през 2004-2005г. имал проблеми с фирма „Златия“, която искала да му вземе склада. За да се стигне до склада, се минава между оградата на фирмата и линията.

Въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.131, ал.2 ГПК предвижда задължение за ответника да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Отговорът по чл.131 ГПК съдържа изложени обстоятелства, които обосновават упражнявано от ответника владение през определен период от време с намерение да свои за себе си процесния склад. В съдебно заседание ответникът е уточнил, че с изложените в отговора обстоятелства се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност.

Ето защо възражението за давност не е преклудирано.Ищецът черпи своето право от договор за покупко- продажба, сключен с нот. акт № 142/11.05.2020г. Това обосновава неговата активна материалноправна легитимация. Не е спорно, че неговият праводател „АСМ“ЕООД е придобил прехвърленото право от „Агрохим“ ЕООД, а последното е придобило собствеността с договор покупко- продажба по нот. акт № 48/27.03.2001г., сключен със „Зърнени храни“ ЕООД. Ищецът обосновава правото си на правоприемство и на действията, извършени от праводателите му във връзка с преустановяване ползването на процесния склад от ответника. Правото на собственост върху УПИ * с площ от 12 631 кв.м., заедно с построените в него масивни стопански сгради,включително и процесната с площ от 377 кв.м., е принадлежало на държавата. Имотът е бил предоставен за стопанисване и управление и включен в капитала на „Зърнени храни“ ЕАД- София, клон В.. Праводателите на ищеца са били собственици на УПИ *, кв.43, поради което е настъпил вещно-транслативен ефект в неговия пратримониум за този имот, включително и за построените в него сгради, респективно и върху процесната. Ответникът е длъжен да направи и изчерпи всички свои възражения, правопогасяващи или правопрекратяващи правото на ищеца. Негова е доказателствената тежест да докаже основанието на своето право, от което твърди, че то е възникнало и което конкурира правото на ищеца. Ответникът извежда своето конкуриращо право на това на ищеца от КНА № 91/12.02.2007г. и изтекла в негова полза придобивна давност- чл.79, ал.1 ЗС. Позовава се само на изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като КНА е съставен на същото основание. Тя се дефинира като период от време, в който едно лице упражнява фактическа власт върху недвижим имот и с изтичането му се пораждат права за него. Придобивната давност е правопораждащ юридически факт, чието установяване е в тежест на този,който се е позовал на нея. Осъществяването на владението е свързано и с прекратяване на правото на предишния собственик. Придобивната давност по чл. 79 ЗС е свързана с владението, което едно лице осъществява върху конкретен имот. Това е оригинерен способ на придобиване на правото на собственост, който изключва права на други правни субекти. Поради това е без правно значение дали „Вида плод“ АД е бил собственик на склада, който през 1999г. ответникът е закупил от него. Владението се характеризира с два признака- фактическа власт и държане на вещта като своя. Разпоредбата на чл.69 ЗС въвежда оборима презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Оборването й означава, че липсва субективният елемент на владението, анимус, а именно владелецът не държи вещта като своя. Тя е установена в полза на владелеца. Тежестта за оборването й е за този, който счита, че владелецът не държи вещта за себе си. Установена е в полза на владелеца поради трудността на доказване на субективния признак на владението, а именно намерението за своене. Според нея субективният елемент от фактическия състав на владението- намерението да се владее за себе си, се предполага до доказване на факта, че владелецът е владял за другиго. При доказване на факта на осъществявана фактическа власт върху имота за осъществил се, следва да се приеме и предполагаемият факт за наличие на намерение същият да се държи като свой.

Презумпцията размества тежестта на доказване и при твърдение, че владелецът не е владял за себе си, оспорващият трябва да докаже това. Когато владението върху имота е предадено от собственика на трето лице, за да си служи с него, презумпцията е оборена. Когато основанието, на което е предадена фактическата власт, сочи на установяване на държане, за да установи владеещият придобиване на правото на собственост на основание давностно владение, следва да докаже, че е променил намерението си и владее имота за себе си, което е демонстрирал пред собственика.

Презумпцията на чл.69 ЗС е приложима, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение от момента на установяването й ползва владелеца в отношенията му със собственика. Ответникът е недобросъвестен владелец, тъй като не владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик. Оборена е презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС. Той се позовава на фактура от 09.07.1999г., от която се установява, че е закупил склад от „Вида плод“ АД, без той да е конкретизиран с индивидуализиращи признаци. Този частен писмен документ не може да прехвърлил правото на собственост върху Н. и за да придобие по давност процесния имот, е необходимо да се докаже владение в продължение на десет години- чл.79, ал.1 ЗС. Ищецът твърди, че ответникът не е имал възможност да придобие имота по давност, тъй като с писмена покана от 03.05.2004г. неговият праводател „Агрохим“ ЕООД го е поканил да освободи процесното помещение. Не се спори от страните, че този документ се отнася до склад с площ от 377 кв.м.

Твърдението на ищеца е, че ответникът го е ползвал поради съгласие с праводателите му. Н. не отрича, че е получил писмената покана, но твърди, че е отговорил с писмо от 10.05.2004г. и е заявил на дружеството, че владяната от него сграда не е негова собственост. Затова твърди, че упражнява фактическа власт върху процесното помещение от 1999г., като от месец май 2004г. в продължение на 16 години никой не е оспорвал собствеността и владението му върху склада. Следва да се приеме, че дори и ответникът да е владял за себе си склада след 1999г., то давността е прекъсната на основание чл.81 ЗС, тъй като по делото категорично е установено, че праводателят на ищеца е поискал предаване на фактическа власт върху него. От друга страна писмото на ответника от 10.05.2004г., адресирано до „Агрохим“ ЕООД, не съдържа изявление на ответника, че владее за себе си и по този начин да манифестира пред собственика своето намерение да свои процесното помещение. Не са опровергани твърденията на ищеца в исковата молба, че той е бил само негов ползвател. Затова към 2007г., когато ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на основание придобивна давност, десетгодишният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл и затова не може да се приеме, че той удостоверява правото му на собственост. Констативният нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Въззивният съд е приел, че е оборена доказателствената сила на нотариалния акт от 2007г., че към този момент правото на собственост върху процесния склад е принадлежало на Ц. Н..

Твърденията в отговора на исковата за начален момент на упражняване на владение върху процесния склад и изпратената покана, с която то се прекъсва, налагат извод, че към 2007г. ответникът не би могъл да го придобие по давност, тъй като не е бил изтекъл десетгодишният срок по чл.79, ал.1 ЗС. От юли 1999г. до 2007г. няма изминали десет години, а от прекъсване на давността през май 2004г. до 2007г. също няма изминали десет или повече години. Не е налице един от признаците на владението, а именно неговата непрекъснатост. Дори и след продължаване на фактическата власт върху имота след 2004г., което се установява от свидетелските показания, също не може да се приеме, че ответникът я е упражнявал за себе си. Няма доказателства, че той е превърнал държането във владение, че е отблъснал правата на праводателя на ищеца, респективно на ищеца. Писмото му от 10.05. 2004г. не съдържа волеизявление, с което да е противопоставил на дружеството- собственик ясно и недвусмислено, че владее процесния склад за себе си и счита, че той е негов собственик. Не е налице и субективният елемент на владението, а именно намерението за своене. Правото на собственост на ищеца не е погасено, поради което то е част от неговия патримониум. Установено е, че ответникът владее имота и това е без правно основание, поради което ревандикационната претенция е основателна. За неоснователни са приети твърденията на ищеца, че с учредяването на договорна ипотека от праводателите му в полза на банкова институция са извършени действия по прекъсване на давността. Представените фактура от 10.01.2015г., писмо и оферта от „Н.“ ООД не могат да обосноват извод, че ищецът е правил ремонт на процесния склад като по този начин е прекъснал давността. По иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е прието, че е установено безспорно, че Ц. Н. е ползвал процесния склад през периода 01.05.2015г. до 30.04.2020г. Това е без основание и е довело до обедняване на ищеца,поради невъзможността да реализира за себе си доход. Ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като е спестил разходи. Той дължи пазарния наем за процесния период, който според СТЕ е 2 121лв. Недопустим е искът в частта, в която се претендира обезщетение за бъдещ период от 01.05.2020г. до предаване на владението.

С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантните за изхода на спора правни въпроси, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав намира следното :

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., ІІІ г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., ІV г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани.

По прилагане института на придобивната давност е налице константна практика на ВКС, вкл.посочената от касатора, според която владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да е основание за придобиване по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Спокойно е владението, което не е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност по чл.79,ал.1 ЗС. С разпоредбата на чл.116 ЗЗД, приложима и към института на придобивната давност, съобразно чл.84 ЗС, са очертани хипотезите на прекъсване на давността – признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение, искане за започване на помирително производство, предприемане на действия за принудително изпълнение. Действия, които не попадат в обхвата на посочените, не могат да прекъснат течението на придобивната давност. В този смисъл е константната практика на ВКС, вкл. цитиараната от касатора / решение № 80/2020г. по гр.д.№ 2737/2019г., ІІг.о., решение №115/2018г. по гр.д.№3954/2017г., ВКС, І г.о., решение №376/2013г. по гр.д.№260/2012г.,ВКС, Іг.о., решение №92/2013г. по гр.д.№ 327/2012г., ІІ г.о./, която се възприема и от настоящия състав. За да изтече придобивната давност в полза на владелеца, упражняването на фактическата власт с намерение за своене, трябва да е постоянно. За да се приеме, че то е такова, следва да е установен началният момент, както и че владелецът във всеки момент, когато пожелае, може да реализира владелческата си власт. Не е необходимо да се повтарят действия от негова страна, респ. той да се намира физически в имота във всеки момент от срока на владение, след като спрямо имота не са осъществявани действия от трети лица, водещи до прекъсването му или създаващи съмнения за явността на владението.

По основателността на касационната жалба.

Правилни са изводите на въззивния съд, че релевираното от ответника възражение, че е собственик на имота въз основа на осъществявано давностно владение за повече от 10 години, считано от 1999г., е въведено в срока по чл.131ГПК и не е преклудирано. От приетите по делото доказателства, вкл.свидетелските показания, може да се направи извод, че процесният имот, е владян от ответника през релевантния период за повече от десет години до завеждане на иска, поради което е придобит по давност. Установено е, че ищецът се позовава на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 103/2020г., по силата на който е придобил от „АСМ“ЕООД ПИ 611 - дворна площ – З. с площ 12 613 кв.м., заедно с построените в него сгради,вкл. масивна стопанска сграда с площ 181 кв.м. С нот.акт№ 114/2020г. е извършена поправка на НА №103/2020г., като вместо „масивна стопанска сграда с площ 189 кв.м., се чете „масивна стопанска сграда с площ 377 кв.м.“. Праводателят му е придобил имота от „Агрохим“ ЕООД през 2006г., което пък от своя страна е закупило имота от „Зърнени храни“ ЕООД. С фактура от 09.07.1999г. ответникът Н. е закупил от „Вида плод“ АД склада в [населено място]. Впоследствие той се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост № 91/2007г. на склад – едноетажна сграда с площ 383 кв.м.,находяща се УПИ *, кв.43 на [населено място].От доказателствата по делото е видно, че с покана, връчена на ответника на 05.05.2004г., „Агрохим“ ЕООД е поискало от него да преустанови упражняваното без правно основание владение върху процесната сграда в седемдневен срок, с изтичането на който достъпът да имота ще се счита забранен. В отговор ответникът е уведомил дружеството, че владяната от него сграда не е негова и то няма никаква правна легитимация по тази претенция. Няма спор, че след размяната на тези документи, ответникът е продължил да владее имота необезпокоявано, като се е снабдил с КНА за собственост по давност през 2007г. Безспорно е и, че достъпът до сградата не е свързан с преминаване през имота на ищеца. Установено е, че ответникът е извършил няколко ремонта на имота, вкл. покрива. От анализа на всички доказателства по делото, вкл. показанията на свидетелите Б., А. и Ц., при липса на данни, имотът да е предоставян на ответника в качеството му на държател, и с оглед установената презумпция от нормата на чл.69 ЗС, необоснован е изводът на въззивния съд, че ответникът е бил държател на имота и не е доказал намерение за своене. Анализът на всички доказателства сочи, че той недвусмислено е отблъснал владението на „Агрохим“ ЕООД /праводател на ищеца/, отказал е да освободи имота, отричайки правото на собственост на дружеството. Владението на ответника е установено още през 1999г. и за период повече от 10 години преди предявяване на иска /през 2020г./, той е упражнявал фактическа власт с намерение за своене. Владението е спокойно, явно и непрекъснато, вкл. и за периода след 2004г. и след 2007г. /когато се е снабдил с КНА/, като волята му да свои имота е била явно демонстрирана на собственика. Налице са предвидените от закона предпоставки за приложение института на придобивната давност. Въззивният съд правилно е приел, че представените фактура от 10.01.2015г., писмо и оферта от „Новотехпром“ ООД не могат да обосноват извод, че ищецът е правил ремонт на процесния склад и че с тези действия е прекъснал владението на ответника. В противоречие с цитираната практика на ВКС обаче е изводът, че с отправената покана за освобождаване на имота е налице прекъсване на давността. Това действие не попада в обхвата на посочените в чл.116 ЗЗД, поради което не може да се приеме, че прекъсва течението на придобивната давност. Установен е началният момент на владението, както и че владелецът във всеки момент е могъл и е реализирал владелческата си власт. Спрямо имота не са осъществявани действия, водещи до прекъсването на владението, или създаващи съмнения за това, че е явно, поради което не може да се направи извод за изгубване на установената фактическа власт. В тази връзка следва да се посочи, че е без правно значение, че не е установено собственикът да се е дезинтересирал от имота, в т.ч., че има данни за заплащани от него данъци за някои години, в каквато насока е тезата на ищеца, след като не е доказал извършени релевантни действия, водещи до прекъсване на владението.

Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора като се отхвърлят исковете.

Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 4 932 лева, представляващи платени възнаграждения за един адвокат и държавни такси за съдебните инстанции /2732 лева за касационната, 1000 лева за въззивната и 1200 лева за първата инстанции/.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1234/24.11.2021г. по гр. дело № 1032/2021г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част, с която е отменено решение № 33/18.01.2021г. по гр.д.№168/2020г. на ОС-Видин в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС и по чл.59, ал.1 ЗЗД, предявени от „Златия агро“ ЕООД срещу Ц. А. Н. и е постановено решение, с което е признато за установено по отношение на Ц. А. Н., че „Златия Агро“ ЕООД е собственик на масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м., построена в дворна площ- З. с площ от 12 613кв.м., съставляваща УПИ *, кв.43 по регулационния план на [населено място], общ. Р., обл. В., с урeдени сметки по регулация при съседи: УПИ *, УПИ *, УПИ * , УПИ *, гара Д., ж.п. линия В. – София, и на основание чл.108 ЗС Ц. А. Н. е осъден да предаде владението на „Златия Агро“ ЕООД върху същата масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м.,построена в дворна площ- З. с площ от 12 613кв.м., съставляваща УПИ *, кв.43 по регулационния план на [населено място]; Ц. А. Н. е осъден да заплати на „Златия Агро“ ЕООД 2121 лева – обезщетение за лишаване от ползване на основание чл.59, ал.1 ЗЗД за период 01.05.2015г. – 30.04.2020г. Вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.108 ЗС и по чл.59, ал.1 ЗЗД, предявени от „Златия агро“ ЕООД, ЕИК 111560777, със седалище и адрес на управление гр. Вълчедръм, срещу Ц. А. Н., [населено място], област В., за признаване за установено, че ищецът е собственик на масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м., построена в дворна площ- З. с площ от 12 613кв.м., съставляваща УПИ *, кв.43 по регулационния план на [населено място], общ. Р., обл. В., с урeдени сметки по регулация при съседи: УПИ *, УПИ *, УПИ * , УПИ *, гара Д., ж.п. линия В. – София и за осъждане на основание чл.108 ЗС на ответника да предаде на ищеца владението върху същата масивна стопанска сграда, както и за осъждане на Ц. А. Н. да заплати на „Златия Агро“ ЕООД сумата 2121 лева – обезщетение за лишаване от ползване на основание чл.59, ал.1 ЗЗД за период 01.05.2015г. – 30.04.2020г.

ОСЪЖДА „Златия агро“ ЕООД, ЕИК 111560777, със седалище и адрес на управление гр. Вълчедръм, да заплати на Ц. А. Н., [населено място], област В., разноски за всички съдебни инстанции в размер на 4 932 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: