Разкриване на тайната на осиновяването и издирване на рождените родители

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

гр. София, 07.07.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3943 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на молителката по делото М. С. М. срещу решение № 110/27.07.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 169/2022 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 40/02.03.2022 г. по гр. дело № 549/2021 г. на Ловешкия окръжен съд, е оставена без уважение молбата по чл. 105 от СК на жалбоподателката за разкриване на тайната на осиновяването ѝ.

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в последващо писмено становище.

Прокурорът, участващ в производството по делото съгласно чл. 105, ал. 1, изр. 2 от СК, излага становище и съображения за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 896/27.04.2023 г. касационното обжалване по делото е допуснато на следните основания и по следните правни въпроси: 1) на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – по материалноправния въпрос: кои обстоятелства са „важни“ по смисъла на чл. 105 от СК, при наличието на които се допуска разкриване произхода на осиновеното лице; и 2) на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – по процесуалноправния въпрос: в охранителното производство по чл. 105 от СК съдът следва ли да положи усилия за индивидуализиране и издирване на биологичните (рождените) родители на осиновения, включително като служебно изиска справки и информация от други институции, и следва ли да уважава доказателствени искания на молителя в тази насока.

Отговор на материалноправния въпрос вече е даден в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 161/2020 г. от 19.01.2021 г. по гр. д. № 1179/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, а именно: „Важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 от СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер, и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел. Доколкото производството по чл. 105 от СК е охранително – развива се по реда на част VI от ГПК, при преценката дали искането на молителя за предоставяне на информация за произхода на осиновения е продиктувано от неморални или користни подбуди, или цели увреждане правата на трети лица, съдът следва служебно или по искане на прокурора да събира доказателства в тази връзка и ако се установят такива намерения, молбата за предоставяне на информация за произхода следва да бъде оставена без уважение.

В посоченото решение на ВКС е разяснено, че това тълкуване на понятието „важни обстоятелства” обезпечава постигането на ефективен механизъм за достъп до информацията за биологичния произход при съществуващата правна уредба за достъп до информация за произхода, респективно гарантира ефективна защита на конституционното право на личен и семеен живот, закрепено в чл. 32, ал. 1 от КРБ, съответстващо и на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, част от което е и правото да познаваш произхода си. Разяснено е още, че правото да познаваш произхода си, определяно още като право на идентичност, без да е изрично защитено, се извежда от правото на защита на личния/частния живот – чл. 17, чл. 24, ал. 2 и 3 от Пакта за политически и граждански права, от чл. 8 от ЕКЗПЧОС и чл. 7 и 8 от Конвенцията за правата на детето, която признава, макар и не като абсолютно, правото на детето да познава своя произход, което право е признато в еднаква степен на детето, но и на всеки възрастен. Правно задължен субект в тази връзка е държавата, на която са възложени едновременно определени позитивни задължения: да създаде правна рамка за събирането на информацията и за защитата `и, но и за достъп до нея, както и негативното задължение за въздържане от намеса (в този смисъл – § 40 от решението от 13.02.2003 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Одиевре срещу Франция; като във всичките си решения по подобни казуси ЕСПЧ потвърждава необходимостта от информация за произхода за изграждане на личностовата идентичност като част от правото на зачитане на личния живот). Посочени са и аргументи от социалните науки в подкрепа на разрешаване на достъпа на осиновения до информация за произхода – необходимостта от предотвратяване или лечение на наследствени заболявания и предотвратяване на близкородствени бракове, необходимостта за изграждане на идентичността на лицето, част от която е информацията за произхода, родителите, семейната история и нуждата осиновеният да има достъп до тази информация с оглед психологическото му развитие и стабилност.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя така даденото разрешение на материалноправния въпрос, както и разясненията във връзка с него. С оглед това следва да бъде споделена и посочената в цитираното решение на ВКС съдебна практика, която приема, че желанието на молителя (осиновения) да познава своя произход, да изгради собствена идентичност и възможността да получи нужната му морална подкрепа от биологичните си родители, е основателна причина за достъп до информация по чл. 105 от СК и негово право за зачитане на личния му и семеен живот, закрепено в чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Следва да бъде подкрепено и цитираното в решението доктринално виждане, че знанието на осиновения за извършеното осиновяване (т.е. вече нарушената и частично разкрита тайна на осиновяването) също съставлява факт, който би могъл да се прецени като „важно обстоятелство“ за разкриване на допълнителна информация относно неговия биологичен произход. Отново трябва да се подчертае обаче, че извършваната от съда преценка на важните обстоятелства по смисъла на чл. 105 от СК следва да е комплексна и да осигури необходимия баланс с оглед зачитането на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители.

Относно поставения по делото процесуалноправен въпрос съдът намира следното:

На първо място следва да се посочи, че този въпрос стои за разрешаване в случаи, подобни на този по настоящото дело, по което е установено, че делото за осиновяването не се съхранява (вероятно поради унищожаването му) в архива на съда, а в съдебното решение, с което е допуснато осиновяването, не се съдържа достатъчна и актуална информация за индивидуализирането и издирването на биологичните (рождените) родители на осиновения. В тези случаи положителният отговор на този процесуалноправен въпрос пряко произтича както от даденото по-горе разрешение на материалноправния въпрос, така и от установеното с разпоредбата на чл. 105, ал. 1, изр. 2 от СК, процесуално задължение на съда да изслуша становището на (респ. – и да призове за това) рождените родители на осиновения – наравно с това да изслуша и заключението на прокурора, преди да постанови решението си по молбата за разкриване и предоставяне на информация за произхода на осиновения. Становището на биологичните родители не обвързва съда (подобно на становището на прокурора, като за разлика от последния те нямат и право да обжалват решението), но за да извърши посочената по-горе комплексна преценка на всички релевантни обстоятелства, които могат да се квалифицират като важни по смисъла на чл. 105 от СК, съдът следва да обсъди и вземе предвид даденото от тях становище, респ. – следва да ги призове по делото, за да изразят такова становище, ако желаят. С оглед на това, посоченото при отговора на първия въпрос процесуално задължение на съда служебно да събира доказателства за евентуално наличие на противозаконни, неморални или користни подбуди у молителя, се разпростира и по отношение на служебното събиране на информация и доказателства относно индивидуализирането и издирването на биологичните (рождените) родители на осиновения, включително чрез служебно изискване от съда на справки и доказателства от всички други институции, в които е възможно да има такава информация според конкретните обстоятелства по делото.

Това служебно задължение на съда произтича (както също вече беше посочено) и от охранителния характер на производството по чл. 105 от СК, а също и от обстоятелството, че молителят е в невъзможност (или най-малкото е изключително затруднен) сам да открие информация за биологичните родители и тяхното местонахождение, поради забраната за това, установена със самата тайна на осиновяването, както и поради установената от закона защита на техните лични данни. При изпълнение на това свое служебно задължение съдът следва да уважи тези доказателствени искания на молителя, които според вече установените обстоятелства по делото могат реално да осигурят събирането на информация и доказателства относно установяването на самоличността и издирването на биологичните родители. Във всички случаи обаче събирането на тази информация и доказателства следва да се осъществи по начин (най-вече служебно от съда, а не например чрез издаване на съдебни удостоверения на молителя), че да бъде опазена и да не бъде разкрита тайната на осиновяването преди постановяването на съдебното решение, с което молбата по чл. 105 от СК може и да не бъде уважена.

Следва да се подчертае и че това служебно задължение на съда се изчерпва с осигуряването на редовното призоваване на биологичните родители, респ. – с осигуряването на процесуалната им възможност лично или чрез процесуален пълномощник да изразят становището си по делото и да посочат релевантни обстоятелства по чл. 105 от СК. От друга страна съдът следва да положи максимални усилия в тази насока и само в случай, че е обективно невъзможно биологичните родители да бъдат индивидуализирани и/или издирени, или те ако не заявят становище въпреки осигурената им реална възможност за това, съдебното решение по чл. 105 от СК може да бъде постановено без тяхното изслушване.

При така възприетото разрешение на двата поставени по делото правни въпроса, въззивното решение се явява неправилно, като съображенията за този извод са следните:

Макар апелативният съд правилно да е възприел даденото с цитираното по-горе решение на ВКС принципно разрешение на материалноправния въпрос – кои обстоятелства са „важни“ по смисъла на чл. 105 от СК, неправилно въззивният съд е приел, че в случая молителката-жалбоподателка не била изложила такива конкретни факти, обосноваващи извод за съществуването на конкретна, важна за нея причина да узнае кои са биологичните ѝ родители, както и че в молбата ѝ били изложени общи съображения за желанието ѝ да намери своята идентичност, да узнае има ли предразположеност към заболявания и пр., без да са посочени данни за здравословното ѝ състояние, за което има значение наследствеността, за необходимостта от лечение и пр. Неправилен е и единият от решаващите изводи на въззивния съд, че „само на това основание“ молбата по чл. 105 от СК следва да се остави без уважение. Както вече стана ясно от изложеното по-горе, след като молителката вече знае, че е осиновена, желанието `и да познава своя произход, да изгради собствена идентичност и възможността да получи нужната `и морална подкрепа от биологичните си родители, е израз на правото `и на зачитане на личния и семейния `и живот, закрепено в чл. 32, ал. 1 от КРБ и чл. 8 от ЕКЗПЧОС. По делото е установено и че молителката е омъжена и има две деца, поради което, и без да се твърди конкретно заболяване или други конкретни обстоятелства, установяването на биологичният `и произход е от съществено значение за нейния и на децата `и здравен, социален и гражданскоправен статус с оглед превенцията срещу генетична предразположеност към определени заболявания и избягване на семейно обвързване на низходящите `и с близки биологични родственици.

Също съобразно приетото при разрешаването на двата правни въпроса, въззивният съд е следвало да извърши комплексна преценка на тези и на всички останали релевантни по смисъла на чл. 105 от СК обстоятелства, след като призове и изслуша становището на биологичните родители на молителката съгласно чл. 105, ал. 1, изр. 2 от СК, поради което неправилни са и съображенията в обжалваното въззивно решение, че в производството по чл. 105 от СК съдът нямал задължение да издири самоличността и местонахождението на рождените `и родители. Неправилни в тази връзка са и изводите на съда, че след като в решението за осиновяването на молителката данните за индивидуализиране на биологичните родители са недостатъчни, това съставлявало обективна пречка за уважаване на молбата по чл. 105 от СК. В решението за осиновяването са посочени трите имена на биологичната майка на молителката и трите имена отпреди осиновяването на самата молителка, както и данни за дадено писмено съгласие от Дом „Майка и дете“ в гр. Плевен, което е индиция за месторождението на молителката, като датата на раждането `и е също известна. При наличието на тези данни, основателно е оплакването в касационната жалба, поддържано и във въззивната жалба на молителката, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са положили нужните усилия за откриване на биологичната й майка, като не са уважили и изричното, направено още с молбата по чл. 105 от СК, доказателствено искане в тази насока – за изискване от служба ГРАО при община Плевен на препис от първоначално съставения (преди осиновяването) акт за раждане на молителката. Действително, в решението за осиновяването е посочено, че биологичният баща на молителката е неизвестен, поради което евентуални данни за него би могла да даде само биологичната майка, ако разполага с такива и само при нейно желание да ги сподели.

В заключение – като не е изискал служебно информация за установяване самоличността и местонахождението на биологичната майка, с оглед призоваването и излушването `и по делото съгласно чл. 105, ал. 1, изр. 2 от СК, и като не е уважил изричното доказателствено искане на молителката в тази насока, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което – наред с нарушението на материалния закон, е довело до постановяване на неправилно въззивно решение.

По така изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага извършването на съдопроизводствени действия, включително такива по събиране на доказателства, съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на апелативния съд.

Съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва служебно да събере информация и доказателства относно самоличността на биологичната майка на молителката, като предвид данните в решението за осиновяването, най-напред следва да изиска от службата по гражданското състояние при община Плевен препис от първоначално съставения (преди осиновяването) акт за раждане на молителката, както и информация – ако е налична такава – за ЕГН, постоянния и настоящ адрес на биологичната майка. При установяване на тези данни, същата следва да бъде призована и изслушана по делото съгласно чл. 105, ал. 1, изр. 2 от СК, при което, ако тя разполага с информация и пожелае да я сподели, съдът би могъл да установи и самоличността и адреса на биологичния баща на молителката, когото също да призове и изслуша по делото. Само в случай, че е обективно невъзможно биологичните родители на молителката да бъдат издирени и изслушани – след полагане на необходимите усилия за това от страна на съда, или ако те не заявят становище въпреки осигурената им реална възможност за това, новото въззивно решение може да бъде постановено без тяхното изслушване.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 110/27.07.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 169/2022 г. на Великотърновския апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: