Отговорност на ликвидатор за вреди при продажба на имот на занижена цена

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 177

София, 18.03.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 февруари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 1501 /2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 3859 от 04.12.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от Г. Й. А. против решение № 203 от 12.01.2023 г. по гр.д.№ 12959/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20170181 от 10.08.2021 г., постановено по гр. д. № 45978/2020 г. на СРС и вместо това са отхвърлени предявените от него искове с право основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде осъдена Х. П. Д.-М. да му заплати сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от дейността на ответницата, като ликвидатор на „ХИТ06“ ООД – в ликвидация, ЕИК 126726703, изразяваща се в претърпяна загуба вследствие от незаплатен припадащ се ликвидационен дял, както и сумата от 24 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от дейността й като ликвидатор на „ХИТ-06“ ООД – в ликвидация, изразяващи се в претърпяна загуба вследствие осъществената при занижена цена покупко – продажба на поземлен имот № ***в [населено място], м. „А.“, ЕКАТТЕ ***, [община] бани, с площ от 5,000 дка., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на увреждането – 28.04.2017 г., до окончателното плащане, като неоснователни.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар.5а, ал.2 във вр. с пар.4 и пар.5г ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и необоснованост на извода, че „ХИТ-06“ ООД – в ликвидация е действащо и иска следва да се насочи към него.

Ответницата по касация Х. П. Д.-М. оспорва касационната жалба с доводи, че решението, с което е определена за ликвидатор не е оспорено от ищеца-касатор, че се касае за търговски отношения и не следва да се носи отговорност по чл. 45 ЗЗД, че не тя, а дружеството е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „допустимо ли е постановяване на осъдително решение срещу дружество, намиращо се в производство по ликвидация по реда на чл. 273, ал.2 ТЗ“, тъй като отговорът на този въпрос е мотивирал съда да отхвърли иска, като предявен против материално правно не легитимиран ответник. Констатирано е противоречие със съдебната практика на ВКС - определение № 726 от 30.07.2012 г. по ч. т. д. № 512/2012 г. на ВКС, II т.о. и определение № 1002 от 06.11.2012 г. по ч. т. д. № 758/2012 г. на ВКС, II, т.о. С тези съдебни актове се приема, че след прекратяване на дейността на осн. пар.4 ЗТРРЮЛНЦ, до изтичане на срока по пар.5г, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ нерегистрираните дружества по този закон имат ограничена процесуална дееспособност. Относно обема й са изброени действия, които включват само процеса на ликвидация. В Решение № 2 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 401/2009 г., I т. о. и Решение № 344 от 08.05.2006 г. по т.д. № 659/2005 г. на ВКС, І т.о. е разгледан въпроса за правосубектността на дружествата в хипотезата на пар.5г, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, когато за търговец по ал.4 от същия текст, който се счита заличен по право при непредприети действия за регистрация в търговския регистър до 31.01.2017 г., е открито имущество. С Решение № 2 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 401/2009 г., I т. о е прието, че след заличаването му от търговския регистър, търговското дружество губи своята правосубектност и престава да съществува в правния мир, а процедурата по чл. 273, ал. 2 ТЗ съставлява назначение ad hoc на временен ликвидатор, който да извърши необходими действия, обслужващи само ликвидацията. Възобновяването по реда и на основание чл. 273, ал. 2 ТЗ на ликвидационното производство не означава възобновяване дейността на дружеството (то си остава заличено), още по-малко може да се приеме, че се възобновява дейността на органите му. Дейността на ликвидатора не е заместваща дейността на органите на дружеството, а е насочена само към обслужване на ликвидационното производство - чл. 267 - 273, ал. 1 ТЗ . В Решение № 344 от 08.05.2006 г. по т.д. № 659/2005 г. на ВКС, І т.о. също е посочено, че с вписване на възобновяване на производството по ликвидация по чл. 273, ал.2 ТЗ не се възстановява правосубектността на дружеството. В Решение № 58 от 31.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 49/2011 г., II т. о. също се приема, че заличено търговско дружество губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като дори в хипотезата на чл. 273, ал. 2 ГПК не се възстановява парвосубектността му, а назначаването на ликвидатор цели единствено извършването на действия, които ползват ликвидационното производство, поради което същински исков процес срещу такова дружество е приет за недопустим. В този смисъл е и Определение № 515 от 27.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1788/2018 г., II т.о.

По касационната жалба:

Ищецът Г. Й. А. и ответницата Х. П. Д.-М. са били съдружници в „ХИТ06“ ООД – в ликвидация, ЕИК 126726703. То е учредено през м. октомври 2006 г., вписано по ф. д. № 912/2006 г. на Хасковски окръжен съд. С решение от 06.11.2006 г. са регистрирани промени, след които ищецът и ответницата са станали съдружници с по 50 % дяловете, а дружеството е с капитал 5000 лв. С нот. акт № 174, том 4, рег. № 8452, дело № 705/2006 г., на 16.11.2006 г. дружеството е придобило недвижим имот № ***в [населено място], м. „А.“, ЕКАТТЕ ***, [община] бани, с площ от 5,000 дка., с идентификатор ***.

Безспорно е установено, че „Хит-06“ ООД не е пререгистрирано в срока по § 4, ал.1 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, поради което и на основание § 5, ал.2 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ дейността му се прекратява, считано от 01.01.2012 г. По делото е представен протокол от общо събрание на съдружниците от 20.12.2016 г. в който е установено, че не е направена пререгистрация на дружеството по ЗТР до 31.12.2011 г., поради което дейността му е прекратено, а дружеството – заличено, но тъй като то притежава недвижим имот, следва да се обяви в ликвидация на осн. пар.5, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. Ответницата е внесла на 21.02.2017 г. заявление да бъде вписвана в Търговския регистър като ликвидатор на посоченото дружество и е регистрирана като такава. С нотариален акт № 127, том І, рег. № 2226, дело № 121/2017 г. на 28.04.2017 г. „Хит-06“ ООД, представлявано от ликвидатора си Х. П. Д. – М., е продало на С. Х. М. придобитият от дружеството недвижим имот ***, с идентификатор ***за сумата от 3 600 лв. Установено е, че данъчната оценка на имота е 6 600 лв., а справедливата пазарна стойност към датата на извършване на продажбата – 28.04.2017 г. е 52 000 лв., видно от приетото заключение, изготвено от в. л. инж.С. В. А.. Ищецът, след изменение на иска, претендира 24200 лв.

РС е уважил предявените искове в претендираните размери, като е приел, че са налице елементите на състава на непозволеното увреждане.

За да отмени решението на РС и да отхвърли иска, въззивната инстанция е приела, че е неоснователен доводът на касатора, че не е участвал в общо събрание на „ХИТ-06“ ООД, на 20.12.2016 г. и не е подписвал протокол от посочената дата, защото не се установява успешно проведено производство за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, респ. за недопустимост или нищожност на вписването по реда на чл.604 ГПК. Съдът е приел, че в резултат непререгистрирането на „ХИТ-06“ ООД в законоустановения срок, е прекратена дейността му, но дружеството не е заличено като правен субект, а е в производство по ликвидация, което не е приключило. Приел е, че от изтичането на срока по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗТР до 31.01.2017 г., т. е. до служебното заличаване на търговски дружества и кооперации от Агенция по вписванията, непререгистриралият се търговец не е неправосубектен, а е с ограничена от закона правоспособност.Дейността му е прекратена по силата на изричната разпоредба на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР, отнета му е възможността да предявява искове, да подава молби за образуване на изпълнителни производства и да извършва разпоредителни сделки с имуществото си, освен за погасяване задължения към работници и служители и публични задължения, но не му е отнета процесуалната дееспособност на ответник по такива спорове, включително когато същите се завеждат след 01.01.2012 г. Съдът се е позовал на съдебна практика: определение № 726 от 30.07.2012 г. по ч. т. д. № 512/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 1002 от 06.11.2012 г. по ч. т. д. № 758/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 864 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 594/2012 г. на ВКС, І т.о. Тъй като производството по ликвидация не е приключило, въззивният съд е приел, че против дружеството могат да се предявяват искове. Позовавайки се на решение № 152 от 19.102009 г. по т. д. № 774/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е формирал решаващ извод, че ако след осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите е останало неразпределено имущество между съдружниците по вина на ликвидатора и дружеството вече е заличено, ищецът има право на обезщетение за вреди на деликтно основание, причинени в резултат на виновни противоправни бездействия на ликвидатора, в размер на ликвидационния му дял от останалото имущество. Тъй като ХИТ-06“ ООД не е заличено, а е в ликвидация, въззивната инстанция е отхвърлила иска с мотив, че не може да се ангажира деликтната отговорност на ответницата, като за ищеца е налице друг ред за защита.

Въззивният съд правилно е приел, че в резултат непререгистрирането на „ХИТ-06“ ООД в законоустановения срок, е прекратена дейността му на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР. Неправилно е приел, че дружеството не е заличено като правен субект, а е в производство по ликвидация, което не е приключила, поради което дружеството е с ограничена от закона правоспособност и против него могат да се предявяват искове. Съгласно пар.5г, ал.4 и ал.5 ЗТРРЮЛНЦ (И.. ДВ, бр. 99 от 2012 г.), търговските дружества с прекратена дейност, които към 31 януари 2017 г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени. Ако бъде открито имущество на такова дружество, може да се подаде заявление за ликвидация и след този срок по реда на чл. 273, ал. 2 от Търговския закон , но не по-късно от 31 декември 2022 г. Съобразно отговора на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, заличено търговско дружество губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Дори в хипотезата на чл. 273, ал. 2 ГПК то не се възстановява парвосубектността си, а назначаването на ликвидатор цели единствено извършването на действия, които ползват ликвидационното производство, поради което същински исков процес срещу такова дружество се приема за недопустим.

Така изводът на въззивната инстанция, че тъй като ХИТ-06“ ООД не е заличено, а е в ликвидация, не може да се ангажира деликтната отговорност на ответницата, като за ищеца е налице друг ред за защита, т.е., че ответницата не е пасивно материално правно легитимирана по предявените искове, които е следвало да се предявят против дружеството, е неправилен, като противоречащ на материалния закон и установеното по спора. Съдът е формирал този извод по аргумент на противното от решение № 152 от 19.102009 г. по т. д. № 774/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Според това решение, ако след осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите е останало неразпределено имущество между съдружниците по вина на ликвидатора и дружеството вече е заличено, ищецът има право на обезщетение за вреди на деликтно основание, причинени в резултат на виновни противоправни бездействия на ликвидатора, в размер на ликвидационния му дял от останалото имущество. Приетото от въззивният съд, че дружеството не е заличено към момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество /21.10.2022 г./, не кореспондира на фактите по спора и правната уредба - пар.5г, ал.4 и ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. Затова обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да се отмени. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва да постанови решение по същество по аргумент от чл.293, ал.3 ГПК. От представените доказателства, исковете са доказани по основание и размер. Ответницата е бездействала - не доказва с получените суми при продажбата да е изплатила задължения на дружеството към кредитори, при което е следвало да изплати на ищеца, като бивш съдружник в заличеното по силата на закона дружество, ликвидационен дял в размер на 1800 лв. /половината от реално получената цена от продажбата на собствения на дружеството недвижим имот/. Като е продала същия на по-ниска цена /3600 лв./ от реалната му пазарна цена /52000 лв./, тя е увредила ищеца с претендираната от него сума в размер на 24 200 лв., съставляваща половината от нереализираната реална пазарна цена, намалена с половината от реализираната цена. В претендираните размери двете претенции следва да се уважат по изложените съображения, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.04.2017 г., до окончателното плащане.

Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касатора /ищец/ следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за всички инстанции в общ размер 9146 лв., от които направени пред ВКС – 3546 лв., пред въззивна инстанция - 2100 лв. и пред първа инстанция – 3500 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 203 от 12.01.2023 г. по гр.д.№ 12959/2021 г. на Софийски градски съд и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Х. П. Д.-М. ЕГН-[ЕГН] да заплати на основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на Г. Й. А. ЕГН-[ЕГН] сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от дейността на ответницата, като ликвидатор на „ХИТ06“ ООД – заличено по силата на пар.5г, ал.4 и ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, ЕИК 126726703, изразяваща се в претърпяна загуба вследствие от незаплатен припадащ се ликвидационен дял, както и сумата от 24 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от дейността й като ликвидатор на „ХИТ-06“ ООД, изразяващи се в претърпяна загуба вследствие осъществената при занижена цена покупко – продажба на поземлен имот № ***в [населено място], м. „А.“, ЕКАТТЕ ***, [община] бани, с площ от 5,000 дка., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на увреждането – 28.04.2017 г., до окончателното плащане.

Осъжда Х. П. Д.-М. ЕГН-[ЕГН] да заплати на Г. Й. А. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за всички инстанции в размер на 9146 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: