Осъждане за средна телесна повреда с пневматична пушка и незаконен пистолет

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 218

Гр. София, 29 април 2026 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Б. Д., като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 265/2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. И. С. – упълномощен защитник на подсъдимия К. М. М., срещу решение № 298 от 25.08.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 920/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 2. състав.

В касационната жалба на защитника са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В рамките на второто касационно основание се поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизпълнение на задълженията на съда по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и за пълнота на доказателствата. Твърди се, че съдът не е обсъдил в необходимата степен противоречията в показанията на свидетелите на обвинението, проявени в двете фази на процеса и помежду им, както и несъответствията между техните показания и възприятията на разпитаните полицейски служители. Навежда се довод за компрометирана доказателствена стойност на част от показанията поради употребения от свидетелите алкохол. Оспорва се и доказателствения извод, че извадената от тялото на пострадалия сачма е била изстреляна от иззетата от дома на подсъдимия пневматична пушка „Meteor“. Нарушено било и вътрешното съдийско убеждение с отказа да се кредитират обясненията на подсъдимия и показанията на жената, с която той е във фактическо съжителство. Поддържа се, че с отказа на въззивния съд да допусне нова балистична експертиза и да извърши следствен експеримент обективната истина по делото е останала неизяснена. Нарушението на материалния закон и явната несправедливост на наказанието се извеждат като производни от сочените процесуални пороци. Твърдението за наличие на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК не е мотивирано с конкретни аргументи. Отправените искания са алтернативни: за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът адв. И. С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Подсъдимият К. М. възприема позицията на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан от тази инстанция или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Повереникът адв. С. З. безмотивно пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.

Частният обвинител Р. А. се присъединява към казаното от своя повереник.

Представителят на ВКП смята за неналични основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Счита, че апелативният съд стриктно е спазил изискванията на процесуалния закон, вътрешното му убеждение е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а обективната истина е била изяснена. Посочва, че при правилно установена фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно, като с оглед спецификата на случая наложеното наказание не само не е явно несправедливо поради неоснователно завишение, а напротив е твърде снизходително, макар и съобразено с разумността на срока на провеждане на производството. Пледира въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от редовно упълномощен защитник и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по глава двадесет и трета от НПК.

Разгледана по същество, тази жалба е неоснователна по следните съображения:

По процесуалното развитие на делото

В Софийски градски съд е бил внесен обвинителен акт срещу К. М. М.:

- за това, че на 30.03.2017 г., около 22:00 часа, в гр. София, ул. „Железни врата“ № 14 направил опит умишлено да умъртви Р. Х. А., като произвел два изстрела с пневматична пушка „Meteor“, модел „В3“, калибър 5.5 мм, с фабричен номер А 426379, като с един от изстрелите го прострелял в областта на гърдите, вследствие на което му причинил сляпо нараняване в гръдния кош с входна рана в дясната гръдна половина по средната ключична линия на нивото на трето-четвърто ребро, раневи канал през десния бял дроб, контузия на белия дроб по входа на раневия канал и проектил на нивото на осмо дясно ребро с излив на кръв в дясната гръдна половина в количество 430 мл, като нараняването е причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота, и от деянието, макар и довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни последици поради своевременно оказаната медицинска помощ – престъпление по чл. 115, вр. с чл. 18 НК и

- за това, че от неустановена дата до 02:26 часа на 31.03.2017 г., в къща на горепосочения адрес, държал без разрешение по ЗОБВВПИ боен пистолет „WALTER“, модел „РР“, калибър 7.65 мм с фабричен номер 2699007 и пушка „Маузер“, калибър 7.92 мм с фабричен номер 74416, както и боеприпаси - 4 броя патрони калибър 7.65 мм – престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.

Въз основа на обвинителния акт в Софийски градски съд е било образувано н.о.х.д. № 1137/2022 г., поверено за разглеждане на 30. наказателен състав.

По това дело с присъда № 88 от 17.05.2024 г. подсъдимият К. М.:

-е оправдан за престъплението по чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК и е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание от две години лишаване от свобода и

-е осъден за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е било определено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, което по реда на чл. 66 НК е било отложено с изпитателен срок от четири години.

С присъдата е извършено произнасяне по веществените доказателства, като на подсъдимия са били възложени и разноските по делото.

Срещу тази присъда в частта й, касаеща първото престъпление, са били подадени въззивни жалби от защитника и повереника – в първата жалба е изложено недоволство от осъждането по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, а във втората от оправдаването за престъплението по чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

С решение с рег. № 298/25.08.2025 г. на САС, НО, 2. наказателен състав първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Предмет на настоящата първа по ред касационна проверка е именно това въззивно решение, като с оглед очертания в жалбата предмет проверката е съсредоточена върху частта на съдебния акт, касаеща престъплението по чл. 115, вр. с чл. 18 НК, респективно осъждането по чл. 129 НК.

В касационната жалба на адв. С. са релевирани и трите касационни основания, но централно място в нея заема оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед на обусловеността на останалите доводи от този порок, настоящият състав обсъди на първо място именно него.

По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Съществените процесуални нарушения според защитата са налични: първо - поради неизпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и нарушена обективна страна на вътрешното съдийско убеждение при анализа на доказателствата и второ - поради неудовлетворяването на конкретни доказателствени искания, чиято липса се твърди да не е позволила обективната истина в процеса да бъде установена.

Първият твърдян процесуален порок не се приема за наличен.

Първоинстанционният съд е провел съдебното следствие при стриктно спазване на принципите на непосредственост и състезателност. В хода на съдебното следствие е била използвана процесуалната техника по чл. 281 НПК за преодоляване на констатирани противоречия и непълноти в свидетелските показания.

Апелативният съд е посочил, че извършеният от първата инстанция доказателствен анализ по отношение на гласните доказателства се отличава с необходимата детайлност и аргументираност – противоречията между отделните свидетелски показания са били ясно идентифицирани, обсъдени и поставени в контекста на цялостната доказателствена съвкупност. Контролираната инстанция не се е ограничила до формално възприемане на изводите на първата инстанция, а е извършила самостоятелна проверка и е доразвила анализа със собствени съображения. Било е отчетено, че основните преки доказателствени източници относно механизма на деянието са показанията на свидетелите Р. А., Р. А., Щ. А. и Б. А.. По отношение на тези свидетели апелативната инстанция се е съгласила с изводите на първата, която е съпоставила показанията им от досъдебното производство с тези, дадени в съдебната фаза, и е изложила съображения кои части от тях кредитира и кои – не, и по какви причини. Съдът е изхождал от утвърденото в практиката разбиране, че наличието на несъответствия в отделни детайли не води автоматично до дискредитиране на показанията като цяло, когато в съществените си части те са вътрешно непротиворечиви и взаимно се допълват. Следва да се отбележи още, че въззивният съд не се е ограничил до формално препращане към мотивите на първата инстанция, а е извършил самостоятелна проверка на доказателствената съвкупност, като е изложил допълнителни съображения относно причините да кредитира определени доказателствени източници за сметка на други. Контролираната инстанция не е извършила само анализ на гласните доказателствени източници, а – както повелява законът – ги е изследвала заедно с останалите доказателствени данни - протокол за оглед, протокол за претърсване и изземване, медицинска, балистична и комплексна експертизи.

Неоснователно е възражението, че съдът не е съобразил противоречията между показанията на свидетелите на обвинението и показанията на полицейските служители Н. Л., Н. П., К. Б., К. С. и П. И.. Няма спор по делото, че свидетелите от втората група не са очевидци на инцидента. Възприятията им са се отнасяли до състоянието на местопроизшествието, до действията по установяване на участниците в него или до посещение на болничното заведение УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където след инцидента е бил настанен пострадалият Р. А.. Поради това евентуалните различия между техните показания и тези на очевидците - такива всъщност с основание въззивният съд не е констатирал - не засягат пряко механизма на деянието, а имат спомагателно значение, което е обсъдено именно в този контекст.

Възражението за недооценена от съда компрометирана свидетелска годност поради употреба на алкохол също е било обсъдено и правилно е било отхвърлено. По делото е било установено, че към релевантния момент пострадалият Р. А. е бил употребил алкохол. Неговото състояние обаче е било предмет на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ), находяща се в т. 1, л. 121 и сл. от досъдебното производство, която изрично е заключила, че степента на алкохолно опиване е лека към средна и не е довела до загуба на способността му да възприема и възпроизвежда факти от значение за делото.

По отношение на свидетелките Щ. А., на 16 г. към инкриминираната дата (т. 1, л. 114 и сл.), Р. А., на 13 г. към инкриминираната дата (т. 2, л. 185 и сл.) и Б. А., на 9 г. към инкриминираната дата (т. 2, л. 190 и сл.) са били изготвени комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, които – както изрично е отбелязано и от двете инстанции – са установили тяхната свидетелска годност и способността им да възприемат и възпроизвеждат факти в хронологична последователност.

С отказа да се кредитират показанията на разпитания по искане на защитата свидетел А. К., както и обясненията на подсъдимия, вътрешното убеждение на въззивния съд не е било опорочено. Настоящият състав подчертава, че в касационното производство не подлежи на контрол самото упражняване на правомощието на въззивната инстанция да преценява доказателствената стойност на отделните доказателствени източници, а единствено спазването на процесуалните правила при формиране на тази преценка, нейната пълнота и логическа издържаност. В случая не се установява нарушение на тези изисквания.

От мотивите на въззивното решение е видно, че отказът да бъдат кредитирани показанията на свидетелката К. и обясненията на подсъдимия е основан на задълбочен и съпоставителен анализ с останалия доказателствен материал, като съдът е изложил конкретни и проверими аргументи. Показанията на К. са били съпоставени: с показанията на пострадалия Р. А.; с показанията на свидетелите-очевидци Р., Щ. и Б. А.; с протокола за претърсване и изземване (т. 1, л. 7–8 от д.п.), удостоверяващ откриването и изземването на пневматичната пушка „Meteor“ от обитаваното от подсъдимия жилище; със справката от МВР – СДВР (л. 206 от съдебното дело), установяваща правото на подсъдимия да притежава същото оръжие; както и със заключенията на експертизите по протокол № 351-Е/2018 г. и протокол № 20/БАЛ-32, съгласно които извадената от тялото на пострадалия сачма категорично (според едната експертиза) и с висока степен на вероятност (според другата) е изстреляна от това оръжие. Именно при тази съпоставка въззивният съд е констатирал, че показанията на свидетелката К. не само се намират в противоречие с горепосочените доказателствени източници, но и не намират опора в нито едно от тях. Отчетено е и обстоятелството за близките ѝ отношения с подсъдимия, но то не е абсолютизирано, а е взето предвид единствено в контекста на общата оценка на достоверността.

По аналогичен начин въззивният съд е подходил и към обясненията на подсъдимия, които е анализирал в светлината на същите доказателствени източници и е приел, че те са изолирани от доказателствената съвкупност и противоречат както на гласните доказателства на очевидците, така и на обективните находки по делото, включително на цитираните писмени доказателства и експертни заключения.

Изводът за авторството на деянието не е изведен по пътя на бланкетно отрицание на защитните доказателствени източници, а въз основа на положителна, вътрешно съгласувана и взаимно допълваща се доказателствена съвкупност, състояща се от показанията на пострадалия и свидетелите-очевидци, писмените доказателства и заключенията на балистичните и медицински експертизи. Тази съвкупност е била обсъдена от въззивния съд в нейната цялост, при спазване на правилата на формалната логика.

При тези данни не може да се приеме, че е налице произвол при оценката на доказателствата или че вътрешното убеждение на съда е формирано в противоречие със закона. Напротив - същото е резултат от законосъобразен, обективен и всестранен анализ на всички релевантни доказателствени източници.

Втората причина, поради която защитата поддържа наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, се извежда от отказа на въззивния съд да извърши следствен експеримент и да допусне нова балистична експертиза.

Двете доказателствени искания са били направени още в първоинстанционното производство пред Софийски градски съд, като впоследствие са били изрично поддържани от защитника адв. С. както в допълнението към въззивната жалба, така и в проведеното на 30.09.2024 г. съдебно заседание пред въззивната инстанция. Отказът на въззивния съд да уважи тези доказателствени искания се приема за правилен по следните съображения:

На първо място, правилно и законосъобразно въззивният съд е отклонил искането за провеждане на следствен експеримент.

Следственият експеримент по чл. 166 НПК представлява процесуално действие по разследването, респективно по съдебното следствие, изразяващо се във възпроизвеждане на обстановката, при която е протекло изследваното събитие, и в извършване на контролирани опитни действия с цел проверка и уточняване на вече събрани доказателствени данни, произтичащи от други доказателствени източници – разпити, огледи, експертизи и др. Законосъобразното провеждане на следствения експеримент е обусловено от възможността да се постигне достатъчна степен на сходство между възпроизведените условия и реално съществувалите към момента на деянието. Няма спор, че възпроизведените условия не следва да са напълно тъждествени с процесните, но за да се осигури доказателствена сила на следствения експеримент, тези условия трябва максимално да се приближат до фактическата обстановка към релевантния момент В този смисъл С. П., Наказателен процес на Република България, Обща част, Издателство Сиби, 1996, стр. 425. . Именно тази предпоставка в конкретния случай е била обективно неизпълнима. От заключението по протокол № 351-Е/2018 г. (т. 2, л. 112 и сл. от д.п.) се установява, че още към месец септември 2018 г. – значително преди разглеждане на делото в съдебната му фаза – е станало известно, че постройките, намиращи се на адреса в гр. София , ул. „Железни врата“ № 14, са били премахнати, теренът е бил обрасъл с гъста растителност и е бил ограден с висока метална ограда. Това състояние на местопроизшествието представлява съществено и необратимо изменение на обективната среда, при която на 30.03.2017 г. е протекъл инкриминираният инцидент. Към настоящия момент – повече от девет години след него – тези изменения не са преодолени В тази насока е и стр. 5 и 6 от заключението по Протокол №20/БАЛ-32, находящо се в т. 2, л. 205 и сл. от д.п. , което изключва възможността за реконструиране на релевантната фактическа обстановка. При това положение всяко опитно действие, насочено към проверка на възможността за изстрелване на проектил при конкретни пространствени и ситуационни параметри, би се основавало не на реално съществувалите към инкриминирания момент условия, а на съществено променена среда. Именно поради това резултатите от един такъв експеримент биха имали хипотетичен характер и не биха могли да бъдат използвани като надеждна основа за формиране на вътрешното убеждение на съда. Те не биха проверявали вече събрани доказателства при съпоставими условия, а биха създавали нова, изкуствено конструирана фактическа ситуация, която не би отразила действителността към момента на деянието. Ето защо въззивният съд правилно е приел, че исканият от защитата следствен експеримент не би притежавал необходимото доказателствено значение и не би допринесъл за изясняване на обективната истина по делото.

На второ място, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да допусне изслушване на нова балистична експертиза, която да се произнесе по въпроса изстреляна ли е от пневматична пушка „Meteor“ B-3, кал. 5.5 мм, с № А426379 сачмата, заседнала и извадена от дясната гръдна половина на пострадалия.

С оглед очертания от прокурора предмет на доказване централно място в процеса са заели въпросите относно механизма на причиняване на увреждането, характеристиките на използваното средство – пневматична пушка, и връзката му с настъпилия резултат. Изясняването на тези обстоятелства е наложило използването на специални знания, поради което по делото са били допуснати и изготвени, наред с други, комплексна експертиза по Протокол № 351-Е/2018 г. (т. 2, л. 112 и сл. от досъдебното производство), изготвена от вещите лица д-р Т. Б., В. Й., М. М. и Н. Д., както и балистична експертиза по Протокол № 20/БАЛ-32 (т. 2, л. 205 и сл. от досъдебното производство), изготвена от вещите лица А. А., П. П. и С. М.. Същите вещи лица са били разпитани в съдебните заседания на първоинстанционния съд, проведени съответно на 07.12.2023 г. и на 17.05.2024 г., където са дали допълнителни разяснения по поставените им задачи и са отговорили на въпросите на страните.

Анализът на тези експертни заключения в тяхната съвкупност, както и на устните разяснения на вещите лица, обосновава извода, че релевантният за предмета на доказване въпрос е получил необходимото изясняване. Комплексната експертиза по Протокол № 351-Е/2018 г. е дала категоричен отговор, че изследваната сачма е изстреляна от процесната пневматична пушка, като този извод е бил изрично потвърден от вещите лица и при разпита им в съдебно заседание на 07.12.2023 г. От своя страна балистичната експертиза по Протокол № 20/БАЛ-32, макар и да е отчела определени различия в частни идентификационни признаци между сравнителния и изследвания обект, е достигнала до заключение, че е възможно сачмата да е изстреляна от същото оръжие - становище допълнително разяснено от вещите лица при разпита им в съдебно заседание.

При така събраните доказателства не е налице противоречие между експертните заключения в степен, която да поражда необходимост от назначаване на нова или повторна експертиза по смисъла на чл. 153 НПК. Различието в степента на категоричност на направените от двете експертизи изводи не представлява съществено противоречие, а отразява спецификата на използваните методи на изследване и обективните особености на сравнителния материал. И двете експертизи обаче сочат в една и съща посока - към възможността, респективно към установяването, че процесната сачма произхожда от именно тази пневматична пушка.

Съществено е още, че експертните изводи не са изолирани, а кореспондират с останалите доказателствени източници по делото – протокола за претърсване и изземване, удостоверяващ намирането на оръжието в обитаваното от подсъдимия жилище, справката от МВР – СДВР, от която е видно, че той притежава това оръжие, както и гласните доказателства относно механизма на деянието. Това взаимно допълване и потвърждаване изключва необходимостта от събиране на нови доказателства със същия предмет. Ето защо следва да се приеме, че доказателствената съвкупност по делото е била достатъчна, за да позволи формиране на обосновано вътрешно убеждение по релевантните факти. Искането за нова балистична експертиза не е било насочено към отстраняване на конкретна неяснота или противоречие, а към постигане на по-висока степен на убеденост по вече изяснен въпрос, което излиза извън целите на доказването в наказателния процес. При това положение отказът на въззивния съд да допусне нова балистична експертиза е съответствал на изискванията на процесуалния закон и не е довел до ограничаване правото на защита или до неизясняване на обективната истина по делото.

По доводите за нарушение на материалния закон и по доводите за явна несправедливост на наложеното наказание

В касационната жалба на защитника нарушението на материалния закон и явната несправедливост на наказанието се извеждат като производни от сочените и обсъдени вече процесуални пороци, като самите доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК не са конкретно мотивирани. При отсъствието на конкретни възражения, които да бъдат обследвани, и при липса на протест на прокурора или жалба на частното обвинение, които да позволят коментар и решение, влошаващи положението на подсъдимия, въззивният акт следва да бъде оставен в сила.

Искането на повереника адв. С. З. за присъждане на разноски няма как да бъде уважено. Не са представени пред тази инстанция доказателства за направени от частния обвинител Р. А. разходи, а касационната инстанция няма правомощие да присъжда разноски, реализирани пред долустоящите съдебни инстанции. Редът, по който може да бъде сторено това, е регламентиран в чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 298 от 25.08.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 920/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 2. състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.