Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Февруари 2021

Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение поради липса на противоречие

Върховен касационен съд · 05 Февруари 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Бивш служител иска отмяна на влязло в сила решение, с което е отхвърлен искът му срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ за изплащане на обезщетение. Той твърди, че решението противоречи на предходна съдебна практика на ВКС относно зачитането на трудов стаж. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като посочените съдебни актове са постановени между съвсем различни страни и по различни правни спорове.

Какво приема съдът

Отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с друго решение е допустима само при наличие на обективен и субективен идентитет (едни и същи страни и спор) или пряка преюдициална зависимост, но не и когато предходните актове са между различни страни и на различно правно основание.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениепротиворечиви решенияобезщетение при прекратяванетрудов стажслужебен стаж

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

гр.София, 05.02.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2977 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.4 от ГПК.

Образувано е по молба на С. К. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 114 от 7.07.2020 г. по гр. д. № 77 по описа за 2020 г. на Кюстендилския окръжен съд. Молителят твърди, че решението противоречи на други влезли в сила преди това решения на ВКС, цитирани в молба вх. № 261608 от 14.09.2020 г. Ето защо желае решението на Кюстендилския окръжен съд да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК.

Ответникът по молбата ГД „Гранична полиция“ я смята за недопустима, а по същество-за неоснователна.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното:

С решение № 114 от 7.07.2020 г. по гр. д. № 77 по описа за 2020 г. на Кюстендилския окръжен съд е отменено решение № 1049 от 16.12.2019 г. по гр.д. № 1459 по описа за 2019 г. на Кюстендилския районен съд и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от С. К. Н. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ искове за заплащане на 3 7018 лв. обезщетение по чл.106, ал.1, изречение второ от ЗДсл. във връзка с параграф 72 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР и за 151,81 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 20.02.2019 г. до 16.07.2019 г. Въззивният съд е приел, че при определяне на обезщетението не следва да се зачете стажът на ищеца за периода от 17.09.1990 г. до 30.09.2000 г., тъй като е по трудово, а не по служебно правоотношение.

Молителят твърди, че е налице противоречие между това решение и решения № 56 от 29.04.2015 г. по гр.д. № 4325 по описа за 2014 г. на IV ГО и № 211 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 7769 по описа за 2013 г. на III ГО на ВКС. Тези решения касаят обезщетения по чл.252, ал.1 от ЗМВР от 2006 г./отм./ на служители в Гражданска защита. В мотивите си съставите на ВКС са приели, че в тези случаи, когато се изчислява обезщетението в зависимост от прослужените години, стажът по трудовото правоотношение е приравнен на стажа по служебното правоотношение. Решенията на ВКС са постановени между други страни, по друго искане и на различно основание в сравнение с решението на Кюстендилския окръжен съд. Предметът на делата е различен по основание и период, ищци са други лица, а Главна дирекция „Гранична полиция“ не е ответник. Затова липсва пълен обективен и субективен идентитет между спора, разрешен от Кюстендилския окръжен съд и споровете, по които са се произнесли съставите на ВКС. Не е налице и другата хипотеза като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, посочена в т.5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС- разрешаване по различен начин на правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В тази хипотеза разрешаването на спора по единия иск имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск. В случая такава връзка между делата не би могла изобщо да съществува, тъй като те касаят различни страни.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че решенията на ВКС не влизат в противоречие с решението на Кюстендилския окръжен съд по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, поради което молбата за отмяна е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Изложените в пледоарията и в писмените бележки на пълномощника на молителя доводи не следва да се обсъждат, тъй като касаят съществото на спора, който не може да бъде пререшаван в настоящото производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. К. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 114 от 7.07.2020 г. по гр. д. № 77 по описа за 2020 г. на Кюстендилския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.