Определяне на режим на лични отношения между баба, дядо и малолетно внуче

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 774

гр. София, 19.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 706 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Касационното производство е образувано е по жалба на ответницата Б. З. Л., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. А. Д. срещу решение № 1216/23.10.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 2046/2024 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстнционното решение № 237/29.04.2024 г. по гр. дело № 1660/2023 г. на Асеновградския районен съд (АРС), на основание чл. 128 от СК са определени мерки за лични отношения на ищците Т. С. Ф. и С. Д. Ф. с тяхната малолетна внучка С. А. Ф., както следва: всяка втора неделя от месеците януари, март, май, юли, септември и ноември за времето от 10 ч. до 17 ч.; всяка четвърта сряда от месеца за времето от 17 ч. до 19 ч.; пет дни през лятото в период, в който майката не ползва платения си годишен отпуск и бащата не ползва режима на лични отношения; задължение на ищците е да вземат и връщат детето от и до дома на майка му; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските за въззивното производство по делото.

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК Поддържа се, че определеният с него режим е незаконосъобразен и изключително нецелесъобразен, несъобразен с целодневно посещение в работните дни на детска градина от детето, както и с трудовата ангажираност на майката (жалбоподателката), което би довело до невъзможност тя да изпълнява трудовите си задължения, а също и до изключителна обремененост за нея да осигури предаването на детето в определените дни. Изтъква се и че поддържането на нормални отношения на детето с родителите и прародителите му не следва да е за сметка на интересите и спокойствието на детето, при което то многократно да променя обстановката, при която расте и живее. Изтъква се и че никой от родителите не препятства контактите на детето с ищците, като жалбоподателката счита, че те осъществяват такива с него в разумен и достатъчен срок в рамките на определения за бащата режим на лични отношения. Изложеното в касационната жалба се поддържа в молба от 26.11.2025 г., подадена също чрез адв. Д., в която се изтъква и че след постановяване на въззивното решение е налице влязла в сила присъда, с която ищецът Т. Ф. и ответникът А. Ф. (бащата на детето) са признати за виновни в това, че на 14.12.2022 г. са причинили леки телесни повреди на дядото и бабата на детето по майчина линия.

Насрещната страна по делото – ищците Т. и С. Ф., в отговора на касационната жалба, подаден чрез процесуалния им пълномощник адв. Л. Ч., излагат единствено съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, без да вземат становище по оплакванията и доводите в касационната жалба; не заявяват такова становище и в откритото съдебно заседание, в което не се явят и не изпращат представител.

Ответникът А. Т. Ф. не е насрещна страна по отношение на жалбоподателката-ответница Л. и няма право на отговор на касационната й жалба, като подаденият такъв лично от него съдът цени като писмено становище, в което той излага своите доводи за неоснователност на жалбата, като изразява категорично несъгласие с искането на жалбоподателката родителите му (ищците) да виждат детето във времето, определено на него от съда за лични контакти с детето.

С постановеното по делото определение № 2701/28.05.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: как и по какви критерии съдът преценява интереса на малолетното дете в производството по чл. 128, ал. 1 от СК и как следва да определи режима на лични отношения с неговите дядо и баба, когато те имат възможност да контактуват с него през времето, определено за лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права.

Настоящият съдебен състав възприема даденото от него разрешение с решение № 147/28.07.2022 г. по гр. д. № 4889/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, а именно: Изключителният критерий от първостепенно значение за решаване от съдилищата на въпроси, отнасящи се до децата, е техният интерес; това се отнася и за хипотезата по чл. 128 от СК. Естествено е внуците и техните прародители да поддържат лични отношения. Касае се за самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзките между дете и родители, скрепени със законово определени правни последици. В производство по чл. 128, ал. 1 от СК съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките на лични отношения по чл. 128 от СК не са посочени конкретно, но са подобни на тези, които се определят между родители и деца по чл. 59, ал. 4 от СК, като не е задължително да бъдат идентични с мерките за лични отношения, които в случая са определени за родителя, комуто не е поверено детето. Мерките винаги трябва да са конкретни и така съответни, че да са рамка за правилното развитие на детето и добрите взаимоотношения с прародителя, а не източник на нови спорове. За интереса на детето от определяне на мерки за лични отношения с дядото и бабата, в производство по чл. 128 от СК, съдът изхожда от целия комплекс от обстоятелства на конкретния случай, вземайки за база предпоставките по чл. 59, ал. 4 от СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, в светлината на проблематиката, за да постигне по възможност най-адекватното решение. Целта на цитираните законови разпоредби е не да предложи готова формула и схоластични правила, а комплекс от предпоставки, приложими за различни житейски и правни ситуации, които не са и подредени по важност и с оглед приоритета им, а позволяват широк обхват на съдебно произнасяне и оптимално съобразяване с всеки детайл от фактическата обстановка. Списъкът от предпоставки в двата нормативни акта не съвпада напълно; съдилищата, произнасяйки се в процедури по СК обаче винаги имат предвид и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, а още и други обстоятелства, значими за конкретния интерес на децата. Добрите отношения, честите лични контакти на внуците с бабата и дядото, следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителите, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В същото време, режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, както и евентуално несъответно ограничаване на времето и възможностите за лични контакти на децата с родителите им. Когато родителските права спрямо детето са предоставени на единия от родителите, на другия се определят мерки на лични отношения с детето, които трябва да обезпечават широка възможност за общуване, чието пълноценно осъществяване не бива да бъде препятствано с мерките по чл. 128 от СК. Също така, при осъществяване на личните отношения с внуците, бабата и дядото не трябва да нарушават режима на отглеждане, почивка, здравето и спокойствието на децата, като следва да съобразяват подходящо ли е срещите, когато са кратки, да се осъществяват извън местоживеенето на децата и в тази връзка – колко дълго и колко често ще следва да пътуват децата. От значение е има ли предписани мерки по чл. 59, ал. 4 от СК за осъществяване на лични отношения с родител, какви са те, родителят живее ли съвместно с прародителите на детето, създава ли пречки за контактите с бабата/дядото, съответно – определеният на родителя режим позволява ли детето да пребивава, и с бабата и с дядото достатъчно време; в интерес на детето ли е личните отношения да се осъществяват съвместно. В същия смисъл са и решение № 291/28.01.2020 г. по гр. д. № 865/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 275/18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В първото от тях е изтъкнато още, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 от СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Във второто посочено решение на ВКС е разяснено още, че в случаите, когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност на бабата и дядото да общуват с техния внук през времето, определено му за лични контакти с детето, пребивава при родителите си или, без да живее в едно домакинство с тях, им дава възможност за контакти с внука им, включително и предоставяйки им го за гледане, то тези обстоятелства следва да бъдат съобразени от съда. Съдът следва да прецени дали контактите между детето и бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на родителя, комуто е изрично определено време за това, или с оглед конкретните обстоятелства и нуждите на детето следва да се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото.

При извършената служебна проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение, като относно правилността на същото съдът намира следното:

За да постанови посочените по-горе мерки на лични отношения между ищците и тяхната малолетна внучка, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Основни грижи за детето С. полага майката, която е осигурила всичко необходимо за отглеждането му в къщата на своите родители в [населено място]. Ищците – бабата и дядото по бащина линия на детето желаят активно да участват в живота му, като считат, че трябва да имат повече време с него. Същите са осигурили подходящи играчки според възрастта на детето в своя дом в [населено място], където се поддържа и добра битова хигиена. Родителските права върху детето са предоставени на майката, като с решение № 269/09.06.2023 г. по гр. дело № 2485/2022 г. на АРС е определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч., без преспиване при бащата, до навършване на тригодишна възраст; след навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. с преспиване при бащата; по 20 дни през лятото, който период не съвпада с отпуска на майката; по един ден на Коледа, Нова година и Великден и по три дни през зимната и пролетната училищни ваканции. С решение от 09.05.2023 г., влязло в сила на 03.07.2023 г., ответникът Ф. (бащата) е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо ответницата Л. и му е наложена мярка за защита да не я доближава за периода от 6 месеца, считано от 09.05.2023 г. В периода от постановяването на решение № 269/09.06.2023 г., с което е определен режимът на лични отношения между детето и бащата, до изтичане на срока на мярката за закрила – 09.11.2023 г., детето е предавано от майката на ищците по настоящото дело, които са го предоставяли на бащата за осъществяване режима на лични отношения съгласно решението на съда, а впоследствие отново бабата и дядото на детето са го връщали на майката. Това положение е продължило и след изтичане срока на действие на заповедта за защита от домашно насилие.

Горните обстоятелства са и безспорни между страните по делото.

Правилни са и фактическите констатации на въззивния съд, че до фактическата раздяла на родителите на 14.12.2022 г. детето е обитавало дома в [населено място], познава средата там, както и че бабата и дядото (ищците) имат желание да общуват с внучката си, могат да подкрепят нейното физическо, емоционално и духовно израстване и са заинтересовани в отглеждането и възпитанието на детето. Доводите в касационната жалба на майката за липса на изградена емоционална връзка между ищците и тяхната внучка са неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства, като жалбоподателката неоснователно се позовава в тази връзка на присъдата, с която ищецът Т. Ф. и ответникът А. Ф. (бащата на детето) са признати за виновни в това, че на 14.12.2022 г. са причинили леки телесни повреди на дядото и бабата на детето по майчина линия. Тази присъда правилно не е приета като доказателство по делото от въззивния съд, тъй като при представянето й пред него тя не е била влязла в сила; същата (вече влязла в сила) не е приета и от настоящата инстанция, тъй като събирането на доказателства в касационното производство е недопустимо, освен ако доказателствата имат значение за валидността или допустимостта на въззивното решение, какъвто не е настоящият случай. Относно инцидента на 14.12.2022 г. жалбоподателката неоснователно се позовава и на събраните по делото доказателства – свидетелските показания и влязлото в сила решение, с което бащата е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо майката, тъй като от тях се установява единствено настъпилият ожесточен конфликт между бащата и неговите родители от една страна и майката и нейните родители и сестра й от друга страна, който инцидент е и непосредствената причина за фактическата раздяла между родителите на С., както и за трайно влошените отношения между двете разширени семейства, но по никакъв начин не сочат на негативно поведение на двамата ищци към детето, нито на такова, застрашаващо неговите интереси. Показателни в тази насока са и изричните твърдения в самата касационна жалба, категорично подкрепящи се и от събраните по делото доказателства, че никой от двамата родители не препятства контактите на ищците с тяхната внучка, а напротив – в продължителен период от време (повече от година) предаването на детето за осъществяването на личните контакти с бащата е извършвано именно чрез двамата ищци, които са го взимали и връщали в дома на майката.

Неоснователни са и оплакванията и доводите на жалбоподателката за неправилност на извода на въззивния съд, че установеното по делото онкологично заболяване на дядото Т. Ф. не препятства контактите му с неговата внучка, тъй като от доказателствата по делото е установено, че макар и в напреднал стадий, това негово заболяване не го възпрепятства да извършва селскостопанска дейност – отглеждане на животни; въпреки тежката диагноза, той е във видимо добро здравословно състояние, което му позволява да полага грижи за внучката си за недълги периоди от време. Правилно в тази връзка въззивният съд е изтъкнал, че по делото не се твърди бабата (ищцата) да не е в състояние да полага грижи за детето, респ. – такива да се осъществяват заедно от двамата ищци както досега, когато детето е пребивавало при бащата и при тях.

Основателни са обаче оплакването и съображенията в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел за установено, че ищците били само посредници при предаването на детето и при осъществяването на личните му контакти с бащата, както и доводите на жалбоподателката, че е ирелевантно за спора по делото изтъкнатото от окръжния съд обстоятелство, че макар да живият в една къща, бащата и неговите родители имат две отделни домакинства. Неправилен поради това е и изводът на въззивния съд, че двамата ищци не осъществяват и не могат да осъществяват лични контакти с внучката си съвместно с бащата на детето – в рамките на определения с влязлото в сила съдебно решение режим на лични отношения между последните. По делото няма никакви данни за негативни отношения между бащата и неговите родители, а напротив – доказателствата по делото категорично са в насока, че той по всякакъв начин се стреми да увеличи времето на лични отношения между ищците и внучката им както преди, така и след настъпилата фактическа раздяла между него и майката на детето. Поради това поддържаното от бащата и пред трите съдебни инстанции, категорично несъгласие с искането на майката ищците да виждат детето във времето, определено от съда за личните му отношения с бащата, има само формален и привиден характер, целящ единствено несъразмерно разширяване на режима на процесните по делото мерки между ищците и внучката им, а оттам – увеличаване и на времето на неговите лични контакти с детето – извън определения му за това режим, което не е в интерес на детето и на отношенията му с майката.

Основателно е и основното касационно оплакване на жалбоподателката, че определеният с обжалваното отношение режим на лични отношения между ищците и внучката им, е незаконосъобразен и изключително нецелесъобразен, като същият – в противоречие с възприетото по-горе от настоящия състав разрешение на поставения по делото правен въпрос, почти изцяло не е съобразен с интересите на детето предвид конкретните обстоятелства, установени по делото. Постановените от въззивния съд мерки детето да пребивава при ищците всяка втора неделя от нечетните месеци в годината за времето от 10 ч. до 17 ч. неоправдано ограничават контактите му с майката в тези почивни дни, като същевременно на практика неправомерно разширяват в тези дни определения с влязлото в сила съдебно решение режим на лични отношения между бащата и детето. Макар по делото да не са налице доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателката, че четиригодишната С. посещава детска градина, определените контакти на детето с дядото и бабата в средата на седмицата – всяка четвърта сряда от месеца за времето от 17 ч. до 19 ч., също не са в негов интерес, тъй като биха нарушили в тези дни нормалната му почивка и възможността майката да го подготви за следващия ден, ако то бъде дадено на детска градина, а след това – и когато тръгне на училище. Основателни в тази връзка са и доводите на жалбоподателката, че периодични и чести лични контакти на детето с бабата и дядото в делнични дни биха я затруднили при изпълнението на трудовите й задължения и съществено биха я обременили да осигури предаване на детето в тези дни. Освен това всички тези ежемесечни контакти на бабата и дядото с детето, постановени извън режима му на лични отношения с бащата, водят до многобройни ненужни предавания на детето и множество пътувания на същото, което отново не е в негов интерес (особено при само двучасовите вечерни срещи всяка четвърта сряда от месеца), независимо че по делото е установено, че разстоянието между местоживеенето на майката с детето (с. И.) и това на ищците и бащата (с. К.) не е значително – само 5 км.

Правилно въззивният съд е определил време за лични контакти между ищците и внучката им в течение на пет дни през лятото – в период, в който майката не ползва платения си годишен отпуск и бащата не ползва режима на лични отношения, тъй като, както вече беше посочено при отговора на поставения по делото въпрос, интересът на детето налага то да има и самостоятелни отношения със своите баба и дядо, каквито са и традиционни в българския бит. И в тази му част обаче, постановеният от въззивния съд режим не е прецизиран и детайлизиран в достатъчна степен, което създава предпоставки за възникване на конфликтни ситуации между страните при осъществяването му през летния период – в съчетание с ползването на отпуска от майката и с вече определения режим между детето и бащата, предвид и установените по делото значително влошени отношения между двамата родители, както и между техните разширени семейства.

Като не е съобразил всичко гореизложено, и като не е извършил в достатъчна степен дължимата служебна преценка относно защитата на интереса на малолетното дете при регламентацията на мерките за лични отношения между него и бабата и дядото по бащина линия, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Тъй като допуснатите от окръжия съд нарушения на материалния и процесуалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът между страните относно регламентацията на процесните мерки следва да бъде разрешен от настоящата касационна инстанция.

За да се съхрани пълноценната връзка на четиригодишната С. както с нейните баба и дядо по бащина линия, така и с баща й, режимът на лични отношения с когото е в обичайните рамки, установени в съдебната практика, а също и с майка й, която упражнява родителските права и полага ежедневните грижи за нея, съдът намира, че интересът на детето налага мерките за лични отношения на същото с двамата ищци да е съсредоточен най-вече в рамките на вече определения и спазван от родителите режим между бащата и детето, установен с влязлото в сила съдебно решение. Детето вече е привикнало към този режим, включително с вземането и връщането му от ищците при неговото осъществяване; бащата по никакъв начин не препятства контактите между своите родители и С., а напротив – насърчава ги, като живее в една къща с тях; майката също по никакъв начин не се противопоставя ищците да осъществяват лични контакти с детето едновременно с бащата. Поради това в интерес както на детето, така и на страните по делото е ищците да осъществяват личните отношения със С., съвместно с бащата, в следните дни от този установен режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. с преспиване при бащата, по един ден на Коледа, Нова година и Великден, както и по три дни през зимната и пролетната училищни ваканции.

Наред с това, за да има възможност детето да осъществява и изцяло самостоятелни отношения както с баща си – през вече установения 20-дневен период през лятото, така и със своите баба и дядо, както вече беше посочено по-горе, те следва да го вземат при себе си и в течение на пет последователни дни през лятната училищна ваканция, които дни не трябва да съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и с времето на осъществяване на режима на лични отношения между детето и бащата. За да се избегне създаването на конфликти ситуации при осъществяването на тези мерки в летния период и при предаването на детето, следва да се установи и, вече възприет и утвърден в съдебната практика начин на уведомяване между страните относно конкретните периоди, в които те ще бъдат с детето през лятото.

Съдът намира, че в интерес както на детето, така и на страните по делото е то да празнува най-големия си личен празник – рождения си ден, както с майката и нейните родители, които също живеят заедно, така и с бащата и неговите родители, доколкото с определения с влязлото в сила решение режим, на бащата не е предоставена такава възможност. Предвид установените по делото влошени отношения между двете разширени семейства, те не биха могли да празнуват заедно този най-голям празник на детето, поради което съдът намира, че съчетаването на интересите налага то да има възможност да го празнува в нечетните години с майка си и нейните родители, а в четните години – с баща си и неговите родители. Също в интерес на детето, както и с оглед запазването на семейните традиции, е то да празнува заедно със своите баба и дядо, и техните рождени дни, поради което ищците следва да имат възможност да го взимат и в тези дни. Тъй като рождените дни да ищците и на детето в различните години могат са както в работни, така и в неработни (почивни) дни, продължителността на личните контакти в тези дни следва да е различна, като се прецизира и с оглед бъдещата заетост на детето със занимания в детска градина и училище.

Съдът намира, че в интерес на детето е при осъществяването на горните мерки за лични контакти да се запази установилата се между страните трайна практика, с която детето е привикнало – неговото предаване между майката и ищците да се осъществява в дома, в който то живее с майката, с изключение на случаите, когато горепосочените рождени дни са работни дни и детето е на детска градина или училище. Същевременно следва да се даде възможност в определени граници на страните да определят мястото на предаването на детето, както и кой да го взема и връща – по изрично общо споразумение между тях, постигнато по пътя на добросъвестно обсъждане, съобразявайки се изключително и най-вече с интересите на детето – с оглед конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.

Разбира се, също при проява на добросъвестност и при изрично общо споразумение за това между страните, в интерес на детето ще е то да има контакти с бабата и дядото по бащина линия, и в дни/периоди, извън тези по определения от настоящата инстанция режим. В тези случаи обаче страните следва да съобразят, че това не трябва да нарушава нормалното ежедневие на детето, включително и бъдещото му обучение в училище, както и че то не бива да пътува прекалено често на големи разстояния.

Предвид изхода на делото – отмяната на обжалваното въззивно решение, но и определянето на мерки на лични отношения на детето с ищците, различни от предлаганите от жалбоподателката-ответница, съгласно чл. 81 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му относно разноските, като те следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях (в този смисъл е и ТР № 3/2023 от 27.06.2024 г. на ОСГК на ВКС).

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1216/23.10.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 2046/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, по иска на Т. С. Ф. с ЕГН [ЕГН] и С. Д. Ф. с ЕГН [ЕГН] срещу Б. З. Л. с ЕГН [ЕГН] и А. Т. Ф. с ЕГН [ЕГН], мерки на лични отношения на Т. и С. Ф. с тяхната внучка С. А. Ф. с ЕГН [ЕГН], както следва:

Т. и С. Ф. да осъществяват лични отношения със С. Ф., съвместно с баща й А. Ф. – в рамките на определения с решение № 269/09.06.2023 г. по гр. дело № 2485/2022 г. на Асеновградския районен съд, режим на лични отношения между детето и бащата, в следните дни от този режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. с преспиване при бащата, по един ден на Коледа, Нова година и Великден, както и по три дни през зимната и пролетната училищни ваканции.

Т. и С. Ф. да вземат при себе си внучката си С. Ф. пет последователни дни през лятната училищна ваканция, които дни не трябва да съвпадат с платения годишен отпуск на майката Б. Л. и с времето на осъществяване на режима на лични отношения между детето и бащата, определен с горепосоченото съдебно решение. Майката се задължава до 30-ти април на съответната година да уведомява писмено дядото и бабата, както и бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск, а бащата се задължава до 15-ти май да уведомява писмено дядото и бабата кога ще ползва определените му с горепосоченото съдебно решение двадесет дни през лятото. Ако майката и/или бащата не направят тези писмени уведомления до посочените дати, дядото и бабата имат право да определят петте последователни дни, в които ще вземе детето, като уведомят майката и/или бащата писмено до 31-ви май.

Т. и С. Ф. да вземат при себе си внучката си С. Ф. и на всеки рожден ден на дядото – 10-ти април и на всеки рожден ден на бабата – 24-ти юни, както и всяка четна година – на рождения ден на детето – 1-ви октомври. Ако съответният рожден ден е неработен ден, детето остава при дядото и бабата през времето от 10 ч. до 17 ч., а ако е работен ден – през времето от 18 ч. до 20 ч., като ако в съответния ден детето е на детска градина или училище, дядото и бабата да го вземат оттам след приключването на занятията и да го връщат до 20 ч.

За осъществяването на личните контакти дядото и/или бабата да вземат детето от дома, в който то живее с майката, с изключение на горепосочените рождени дни, в които детето е на детска градина или училище, както и да го връщат в дома на майката, освен ако постигнат изрично общо споразумение с майката и с бащата за друго място на предаването на детето или то да бъде взето/върнато от бащата.

Разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени от тях.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се връчат на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: