Отхвърляне на негаторен иск за възстановяване на премахната ограда

Текстът на акта

Ключови фрази

1

РЕШЕНИЕ

№ 186

Гр. София, 26.03.2025г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№859/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на А. Г. З., чрез процесуалния му представител адвокат И. Б., против решение №376 от 13.11.2023г. по в.гр.д.№493/2023г. на ОС – гр.Пазарджик.

Състав на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдил решение №346/22.05.2023г., постановено по гр.д. №1187/2021г. по описа на РС- Пещера, с което е отхвърлен предявения от Т. А. К., ЕГН [ЕГН], М. К. З., ЕГН [ЕГН] и А. Г. З., ЕГН [ЕГН] против Г. Р. Д. от [населено място], да възстанови премахната от него ограда и да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***с по КККР на [населено място], с административен адрес: [улица], с площ от 508кв.м.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове се уважат изцяло.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационната жалба Г. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Е. А.-В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

С постановеното определение №4132/19.09.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК, за да се прецени дали въззивният съд е изпълнил задължението си по т.4 от ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, когато констатира нередовност на исковата молба, да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани.
Въззивният съд е приел, че от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че лицето Г. А. З., б.ж. на [населено място] е починал на 04.03.2021г., като е оставил за свои наследници: М. К. З.- съпруга и А. Г. З.- син.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №164/97г., лицата Г. А. З. и Т. А. К. са придобили при равни права 1/2 ид.част от парцел *** и 1/2 ид.част от построената жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 76кв.м. в същия имот находящ се в кв.***по плана на [населено място], който е идентичен с парцел***, ***, ***, ***, при съседи: Н. и В. Н., Р. и Г. Д. и А. Г. А. и улица.Съгласно действащия КККР на [населено място] поземлен имот с идентификатор ***с площ от 508кв.м. е идентичен с парцел *** в кв.***по план на [населено място] и е записан на Г. А. З. и Т. А. К..
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №59/78г., лицето Р. Г. Д. дарява на Г. Р. Д. 1/2 ид.част от парцел ***, ***в кв.***по плана на [населено място], при граници: А. З., П. Н., Г. Х. и улица, а с договор за дарение от 1993г. е дарена останалата 1/2 ид.част от същия имот на ответника Г. Р. Д..Съгласно действащия КККР на [населено място] поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 865кв.м. е идентичен с парцел *** в кв.***по плана на [населено място] и е записан като собственост на Г. Р. Д..
С решение №16 от 26.05.2005г., постановено по гр.дело №626/2001г. по описа на РС- Пещера е отхвърлен, като неоснователен предявения от Г. А. З., Т. А. К., В. Д. З., иск с правно основание по чл.53, ал.2 от ЗКИР и иск по чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ срещу Г. Р. Д., И. А. Д., А. Г. А. и Д. А. З. да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че с изменение на дворищнорегулационния план на [населено място] от 1965г. и в следващите изменения част от имота на ищците с площ от 80кв.м. е погрешно заснета като част от имота на ответниците.Видно от решение №339 от 22.07.2011г. постановено по в.гр.дело №308/2011г. по описа на ОС- Пазарджик е оставено в сила решение №16 от 26.05.2005г. на РС- Пещера, постановено по гр.дело №626/2001г. по описа на същия съд.
От заключенията по допуснатите по делото СТЕ се установява, че ищците са собственици на парцел *** в кв.***по плана на [населено място], който е нанесен в КККР като поземлен имот с идентификатор ***с административен адрес: [населено място], [улица] е с площ от 508кв.м., а ответникът е собственик на съседния имот от южна страна с идентификатор ***по КККР на [населено място] с административен адрес: [улица] площ от 865кв.м.Действащият понастоящем кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен със Заповед №389 от 16.02.1965г., като през 1996г. е налице ново изменение на ЗРП за част от кв.***по плана на [населено място] и е отпаднала улица- тупик II- комплексно застрояване и са създадени три нови УПИ.Според вещото лице, УПИ *** остава с граници така както са заснети с технически протокол от 1971г., който протокол е определил имотните граници на имота на ответниците.Границата между двата имота е южна за имота на ищците и североизточна за имота на ответника.На място от страна на вещото лице е установено, че стара ограда не съществува, като е изградена нова ограда от бетонови колове и опъната метална мрежа, която не е построена върху бетонова основа.Така построената ограда е паянтова и може да се премести.Действащият регулационен план на [населено място] показва една единствена имотна граница между имотите на страните, която съвпада с регулационната линия и технически протокол от 1971г.
Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота според нейното предназначение.С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.Негов предмет може да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение/Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, мотиви/.
Когато предявеният негаторен иск съдържа осъдителен петитум, то следва ищецът да посочи конкретните действия, които ответникът трябва да извърши или от извършването на които да се въздържа, тъй като при неговото уважаване това следва да бъде отразено в диспозитива на решението.Само тогава евентуалното осъдително решение би могло да бъде изпълнено.
Липсата на ясни твърдения относно естеството на извършеното неоснователно действие и какво е искането от съда, съставлява нередовност на исковата молба, за която първоинстанционният и въззивният съд следят служебно.В тази хипотеза на страната следва да бъдат дадени конкретни указания да отстранят тези нередовности в предвидения от процесуалния закон преклузивен срок.
В исковата молба ищецът е навел фактически твърдения, че страните по делото са собственици на съседни имот.Проведено е предходно исково производство за неправилно заснета имотна граница, което е приключило с влязло в законна сила решение.С неоснователните си действия ответникът е накърнил правото на собственост на ищците върху притежавания от тях поземлен имот с идентификатор ***с административен адрес: [населено място], [улица].Тези неоснователни действия са : унищожаване на оградата на ответниците ; унищожаване на плодно дръвче – череша ; изкъртване на коловете ; завземане на част от собствения на ищците имот ; присвояване на плодно дръвче – круша ; поставяне на ограда, която не е на границата между двата имота.Въз основа на тези фактически твърдения е формулиран следния петитум – да осъдите ответника да възстанови премахнатата от него ограда, да бъде осъден за отсичане на черешата и завладяване на друго плодно дръвче, ведно и другите пречки ограничаващи правото на ищците да ползват имота.
С разпореждане на първоинстанционния съд исковата молба е била оставена без движение и са дадени указания към ищеца да посочи конкретните действия, с които ответникът им пречи да ползват имота си. В срок е постъпила уточняваща молба от 01.11.2021г., в която е посочено, че границата между имота на ответника и ищците са безспорни от фактическа и правна страна, която граница е останала непроменена.Конкретизирани се двете действия, с които ответникът е нарушил правото на собственост на ищците : премахване на стара ограда ; отсичане на плодно дърво.Следва да се приеме, че с това уточнение на исковата претенция е налице съответствие между твърдяно нарушение и формулираното до съда искане за защита.Между страните няма спор, че е налице несъответствия в границите и очертанията на притежаваните от тях недвижими имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
В проведеното на 26.05.2022г. съдебно заседание е прекратено производството по отношение на претенцията за плодните дръвчета поради оттегляне на иска.От изложеното следва, че предмет на делото е останал само иск по чл.109 от ЗС за възстановяване на оградата на ищците, която е била премахната от ответника.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че за въззивния съд не е съществувало задължението да остави исковата молба без движение, тъй като по указания на първоинстанционния съд нередовностите са и били отстранени.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск с правно основание чл.109 от ЗС следва да установи в условията на пълно доказване, че е носител на право на собственост или ограничено вещно право, което е нарушено от действие или бездействие /поддържане на неправомерно състояние/ на ответника, за което няма основание
Пред първоинстанционния съд е била допусната СТЕ, вещото лице по която дава заключение, че при направения оглед на имотите е констатирал, че стара ограда не съществува на място.Има нова ограда от бетонови колове и опъната метална мрежа, която не е построена върху ивична бетонова основа/паянтова/.Тази ажурна ограда е изградена въз основа на одобрени строителни книжа и попада изцяло в имота на ответника.Други доказателствени средства за доказване на твърдението на ищците, че в техния имот е съществувала ограда, която ответникът без основание е премахнал няма.Това е формално основание да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното въззивно решение като правилно бъде потвърдено.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонарар.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА решение №376 от 13.11.2023г. по в.гр.д.№493/2023г. на ОС – гр.Пазарджик.

ОСЪЖДА Т. А. К., ЕГН [ЕГН], М. К. З., ЕГН [ЕГН] и А. Г. З., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Г. Р. Д., [ЕГН], сумата от 900/деветстотин/лв., представляваща направените пред касационната инстанция разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :