Отмяна на влязло в сила решение поради новооткрито саморъчно завещание

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60128

гр. София, 16.11.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет е първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1591 по описа за 2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 303 и сл. ГПК.

Делото е образувано по молба от 12.02.2021г. подадена от Б. К. Б. и Р. Б. Г., чрез пълномощника им адв. С., с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 137/2019 от 15.01.2020г. по гр.д. № 4772/2018г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение. С решението, след отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд въззивно решение, е постановено намаляване на основание чл.30, ал.1 ЗН на извършеното с нотариален акт № 131/1990г. на 6.11.1990г. дарение от Р. Й. Р., починала на 01.02.2014г., в полза на Е. Г. Б. /починала на 04.04.2018г. и заместена от наследниците си Б. К. Б. и Р. Б. Г./ на 1/2 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], ул.„*.” № *, целият с площ от 300 кв.м., представляващ УПИ * в кв. 20 по плана на 24-ти подрайон, заедно с целия втори жилищен етаж от сградата, подробно описан, с прилежащите избени и тавански помещения, общите части на сградата и от външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на първия етаж, с 22 355,56/162000 ид.ч., като е възстановена запазената част на С. Г. Р. от наследството на майка му Р. Й. Р. в размер на 22 355,56/162 000 ид. ч. от същия имот.

В молбата се твърди, че са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. През месец декември 2020г. при проверка в Службата по вписванията - гр. Варна молителите установили, че на 16.11.2020г. е вписано саморъчно завещание на Р. Й. Р. от 15.08.2010г., с което завещава на С. Г. Р. собствения си дял от вилен имот от 47 кв.м., построен в парцел № * на СО „С.”, район „М.”, [населено място] и полагащият й се дял от парцела - земя с площ 668 кв.м. Това завещателно разпореждане не е било известно във водения процес по чл.30, ал.1 ЗН. Притежаваните от наследодателката дялове от вилната сграда и поземления имот в СО „С.” са включени в наследствената маса по чл.31 ЗН като единствено имущество останало след смъртта на наследодателката; към тяхната стойност е прибавена стойността на извършеното дарение в полза на Р. Р. и по този начин е определено накърнението на запазената част на ищеца С. Р.. Твърди се, че частното завещателно разпореждане в полза на С. Р. представлява новооткрито обстоятелство, което е от съществено значение за делото, тъй като прихващането на стойността на завета в полза на С. Р. както изисква чл.30, ал.1 ЗН, би се отразило пряко на размера на накърнението на неговата запазена част.

Ответникът по молбата С. Г. Р. е представил писмен отговор, в който счита молбата по същество за неоснователна. Твърди, че молителите са могли при решаване на делото да получат информация за обявеното завещание и да се снабдят с писмени доказателства за него. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

С определение № 90 от 25.05.2021г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане.

По основателността й Върховният касационен съд намира следното:

С решението, чиято отмяна се иска, съдът е уважил иск по чл. 30 ЗН, предявен от настоящия ответник С. Р. против наследодателката на молителите Е. Б., като е извършено намаляване на дарение, направено от наследодателката Р. Й. Р. - майка на ищеца в полза на първоначалната ответницата - дъщеря на дарителката, относно 1/2 ид.ч. от поземлен имот в [населено място] с площ 300 кв.м., заедно с целия втори етаж от сградата, построена в имота, с прилежащите тавански, избени помещения и общи части от сградата и от външното стълбище. В наследствената маса по чл.31 ЗН е включен недвижим имот - лозе в м. „С.” с площ 1 дка и построената в него вилна сграда, като е прието, че собственост на наследодателката са 1/3 ид.ч. от земята и 4/6 ид.ч. от сградата. Този имот е единственият, останал след смъртта на наследодателката; към неговата стойност е прибавена стойността на извършеното дарение в полза на Е. Б. и по този начин е извършено пресмятане дали е налице засягане на запазената част.

Според саморъчното завещание, представено от молителите в настоящето производство, Р. Й. Р. завещава на сина си С. Р. своята част от горепосочения имот в местн. „С.”. Това завещание не е било известно на ответницата по иска по чл.30, ал.1 ЗН и не е било представено при разглеждане на спора. Ответницата е посочила този имот като част от останалото в наследство имущество, а ищецът по иска С. Р. не се е позовал на завещанието, а единствено е заявил, че според него с имота е извършено разпореждане.

За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая завещанието, с което наследодателят облагодетелства ищеца по иска по чл.30, ал.1 ЗН, несъмнено има значение за изхода на това производство, тъй като за да се определи дали е накърнена запазената част е необходимо да се вземат предвид извършените в негова полза завещания или дарения.

Ответницата по иска по чл.30, ал.1 ЗН, респ. нейните правоприемници, не са могли да знаят за съществуването на саморъчното завещание и да го представят по делото. Видно от протокола за обявяване на завещанието, че то е съхранявано от ищеца С. Р.. В периода от обявяване на завещанието през 2014г. до завеждане на иска за възстановяване на запазена част няма данни той да е показал, че упражнява правата по завещанието. Това не е сторил и в съдебното заседание на 20.01.2016г. пред първоинстанционния съд когато пълномощникът му заявява само, че имотът не бива да се включва в наследствената маса, защото „впоследствие е разпореден”. Същевременно, в издадената скица за имота, приложена по делото, като собственик е посочен Г. С. Р. - баща на ищеца С. Р., т.е. не са били налице по делото индиции, че имотът не е част от наследството.

Предвид горното, то е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на постановеното решение. Необходимо е ново разглеждане на спора, за да се приеме новото доказателство и да се прецени удостовереното с него ново обстоятелство. Тъй като влязлото в сила решение е постановено от Върховния касационен съд, а пред касационната инстанция е недопустимо представянето на нови доказателства, то делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд /т.13 от Тълкувателно решение №7/2014г. на ОСГТК/, като новото разглеждане да започне от стадия на събиране на доказателства.

Направените разноски в производството по отмяна подлежат на присъждане с решението по съществото на спора.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК по молба на Б. К. Б. ЕГН [ЕГН] и Р. Б. Г. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], обл. Л., [улица], решение № 137/2019 от 15.01.2020г. по гр.д. № 4772/2018г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение и отмененото с него решение № 1375 от 23.07.2018г. по гр.д. № 809/2018г. на Варненски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглаждане от друг състав на Варненски окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: