Възобновяване на дело поради неуведомяване на задочно осъден за съдебната фаза

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред * мярка за неотклонение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. София, 03.06.2020 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря Наталия Такева и участието на прокурор С. Атанасова като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 193/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК.

Постъпило е искане от задочно осъдения П. К. Х. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 709/2017 г. на районен съд–Лом, потвърдено с решение на окръжен съд – Монтана по ВНОХД № 57/2018 г. В искането се твърди, че при завръщането си от чужбина в Р България е задържан от полицията и приведен за изпълнение на присъдата по цитираното дело. Заявява, че не е знаел за воденото срещу него съдебно производство, завършило с осъдителна присъда на районен съд–Лом, потвърдена с решение на окръжен съд–Монтана. Наведени са и доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 348, ал. 1 НПК. Претендира отмяна на присъдата и потвърдителното решение на окръжния съд както и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който производството да започне отново.

В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият П. Х. и защитникът му адв. К. Ч. поддържат искането за възобновяване. Акцентират на факта, че осъденият не е знаел за началото на съдебното производство срещу Х., както и на факта, че не е бил призоваван за него или уведомяван от упълномощения си защитник. Затова искат възобновяване на делото и връщане на същото от съдебната фаза на процеса. Наред с това, адв. Ч. поиска и спиране изпълнението на наказанието, което подзащитния му търпи в момента.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Той счита, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно производство, поради което претендира за отхвърляне на искането.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

Искането за възобновяване е допустимо, т. к. е подадено от осъдения в шест месечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда.

За дата на узнаване от осъдения П. Х. за постановената спрямо него присъда следва да се приеме 27.01.2020 г., когато той е задържан на ГКПП–Аерогара София при влизане в страната.

Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно.

Преди всичко следва да бъде направено уточнението, че в правомощията на касационната инстанция в настоящия процес е да провери налице ли са предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото, а относно наведените от осъдения доводи за нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е налично изрично произнасяне на зам. Председателя на наказателна колегия при апелативен съд–София от 21.02.2020 г., поради което по тези доводи касационният състав не дължи отговор.

Досъдебното производство срещу П. К. Х. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК е образувано на 08.06.2017 г. Същият узнал за него на 04.10.2017 г., когато бил задържан на ГКПП–Видин при завръщането му от Р Германия и конвоиран до РУ–Лом, където му била връчена призовка за явяване в РУ–Лом. На 12.10.2017 г. П. Х. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. На обвиняемия тогава Х. не била определена мярка за процесуална принуда. На процесуално-следственото действие привличане като обвиняем и разпит на обвиняем П. Х. се представлявал от упълномощен защитник – адв. К. Г. от адвокатска колегия – Монтана. В протокола за разпит в качеството на обвиняем липсва каквото и да е изявление на Х., свързано с желанието му да участва или не в предявяване на материалите по делото. След привличането му като обвиняем и разпита му в това качество Х. бил освободен. По-късно, за 06.12.2017 г. било насрочено процесуално-следственото действие – предявяване на разследването. За тази дата осъденият не бил уведомен. В справка от Младши полицейски инспектор, натоварен с връчването на призовка до лицето за 06.12.2017 г., са описани сведения от бащата на Х., че последния не живее на посочения адрес и е в Германия. На предявяването на разследването присъствал упълномощеният защитник на П. Х..

На 28.12.2017 г. в районен съд–Лом бил внесен обвинителен акт срещу П. К. Х. с обвинение за деяние по чл. 343в, ал. 2 НК. С разпореждане на съдията – докладчик делото било насрочено за разпоредително заседание на 28.02.2018 г. Изпратената до предаденото на съд лице П. Х. призовка се върнала в цялост в съда като в нея било отразено, че лицето не е намерено на адреса, близките отказват за получат съдебните книжа и по техни данни Х. се намира в Германия. Съдията – докладчик изискал справка за постоянния и настоящ адрес на П. К. Х., от която било видно, че адресът е този, на който Х. бил търсен, но ненамерен. Едновременно с това на упълномощения защитник на Х. от досъдебното производство била изпратена призовка за Х.. От изисканата справка от ОД - МВР-Монтана е видно, че към 17.01.2018 г. има регистрирано излизане на П. К. Х. от Р България през КГПП–Дунав мост на 27.10.2017 г. и от тогава няма данни за завръщането му в страната.

На 28.02.2018 г. районен съд–Лом провел разпоредително заседание по делото с участието на прокурор и упълномощения защитник на П. Х. и насрочил делото за разглеждане по общия ред за 19.04.2018 г. Нито за тази дата, нито за 05.06.2018 г., когато постановил присъда по НОХД № 709/2017 г., подсъдимият бил издирван и призоваван. За съдебните заседания съдът приемал, че П. Х. е уведомен чрез упълномощения му защитник, но нито веднъж не било отразено в протокола от съдебните заседания, че последния има връзка с клиента си, той знае за воденото срещу него съдебно дело и за датите, на които е насрочено. За тези заседания не било извършено щателно издирване на Х., за да може законосъобразно да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на задочното производство.

По същия начин протекло и въззивното производство по делото пред окръжен съд гр. Монтана, инициирано от упълномощения защитник на Х.. Т. к. призовката до Х. от адреса му се върнала в цялост, той бил призован за заседанието пред второинстанционния съд чрез защитника му. Отново не било извършено щателно издирване на лицето и отново не бил изяснен въпросът със знанието на подсъдимия за воденото срещу него съдебно дело и датата на насрочването му. Окръжният съд с решение от 14.11.2018 г. по ВНОХД № 57/2018 г. потвърдил присъда № 15 на районен съд Лом, постановена по НОХД № 709/2017 г., с която се привеждало в изпълнение и отложено наказание от една година лишаване от свобода, наложено по НОХД № 411/2016 г. на РС–Лом.

С предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и непосредствения разпит на Х. след това по обвинението съдът счита, че той е бил надлежно уведомен за започналото срещу него досъдебно производство. На процесуално-следственото действие привличане на обвиняем и разпит в това качество той участвал лично и с избран по негово желание упълномощен защитник. След привличането му като обвиняем осъденият напуснал територията на страната преди провеждане на процесуално-следственото действие предявяване на разследването. Видно е, че Х. е узнал за започналото срещу него наказателно производство по чл. 343в, ал. 2 НК и макар да не е имал наложена мярка за неотклонение, която да го задължава да не променя местоживеенето си без разрешението на съответния орган и за него да не е съществувало задължението да пребивава на адреса си, може да се приеме, че с напускане на адреса си в страната скоро след привличането му като обвиняем искателят се е дезинтересирал от личното участие в досъдебната фаза на производството. От материалите по делото е видно, че досъдебното производство на П. Х. не му е предявено, защото той е напуснал територията на страната на 27.10.2017 г. преди провеждане на това процесуално-следствено действие.

Подобен извод не може да се направи за съдебната фаза на процеса, т. к. за нея П. Х. няма данни да е уведомен. Видно е, че в съдебната фаза решаващите съдилища не са положили дължимите усилия, за да призоват подс. П. Х. за тях и така да му осигурят реална възможност да участва лично в процеса. Независимо, че присъствието на подсъдимия, предвид повдигнатото му обвинение, не е задължително, неговото редовно призоваване е било задължително. Първостепенният и въззивният съдилища са счели, че П. Х. е уведомен за процеса от упълномощения му защитник, каквото изрично изявление в тази посока липсва от него, видно от протоколите за проведените съдебни заседания. Призоваването на подсъдимия поначало може да се извърши и по този начин, но лицето, което го извършва трябва да е поело задължението да го уведоми, какъвто не е настоящия случай.

Следователно, налице е основанието на чл. 423, ал. 1 НПК за отмяна на постановената присъда и възобновяване на наказателното дело. Новото разглеждане на делото следва да започне от съдебната фаза пред районния съд, когато правото на Х. да участва в наказателния процес е било ограничено.

На основание чл. 423, ал. 4 НПК по отношение на осъдения Х. след уважаване на искането му, следва да бъде взета мярка за неотклонение. Предвид данните за честите пътувания на искателя в Р Германия, отказът на неговите близки да приемат съдебните книжа и да го уведомят за датите, на които е призован да се яви пред съответния държавен орган – разследващ орган и съд и двукратното му задържане на ГКПП при влизане в страната, съдът намира, че най-подходящата мярка за процесуална принуда спрямо искателя се явява „задържане под стража“.

Доколкото с решението на окръжен съд–Монтана се потвърждава присъдата на районен съд-Лом и в частта, в която на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното с присъда по НОХД № 411/2016 г. на районен съд–Лом наказание „лишаване от свобода“, при този изход на делото след отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на районен съд–Лом по НОХД № 709/2017 г. се налага отмяна на присъдата и в тази част. По този начин се постига търсения от защитата ефект от преустановяване изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ от осъдения.

Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 57/2018 г. по описа на окръжен съд-Монтана.

ОТМЕНЯ решение от 14.11.2018 г. по ВНОХД № 57/2018 г. на окръжен съд-Монтана.

ОТМЕНЯ присъда № 15 от 05.06.2018 г. по НОХД № 709/2017 г. на районен съд–Лом.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от разпоредително заседание.

ВЗЕМА по отношение на П. К. Х. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Препис от решението да се изпрати на Върховна касационна прокуратура отдел „Изпълнение на наказанията“ за предприемане на съответни мерки във връзка с настоящото произнасяне.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.