Обезщетение при катастрофа и съпричиняване поради непоставен предпазен колан

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * съпричиняване * причинно-следствена връзка * експертиза

Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 26 септември , две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1946/23 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на М. В. Г. ЕГН: [ЕГН] и Е. З. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №99 от 06.07.2023 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. №94/23 г. , В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение №5/16.01.2023 г. по т.д. № 90/22 на ОС-Плевен , в съответните осъдителни части , са били отхвърлени исковете на двете ищци срещу ЗД „БУЛ ИНС“АД ЕИК[ЕИК] за разликите от по над 128 000 лева до размера на сумите от по 160 000 лева за всеки от тях - обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на З. Е. Д.-лице, с което първата ищца е живяла на съпружески начала и баща на втората, в резултат на ПТП, настъпило на 17. 10 . 2020 г. Решението се обжалва и в съответната част за присъдените в тежест на касатора разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение- размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на всяка една от обжалващите въззивното решение ищци е определен в нарушение на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД като е прието наличие на съпричиняване на вредоносния резултат-смъртта на З. Е. Д. в следствие и от собственото му поведение-неизползване на предпазен колан в нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП. Претендират се съдебните разноски в производството пред ВКС под формата на платено адв.възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба ЗД „БУЛ ИНС“ АД в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Поддържа становището си чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание. Претендира разноските в настоящото производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на АС-Велико Търново е изложил следното:

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства: Ищците. са съответно фактически съжител и дъщеря на З. Е. Д.., загинал при ПТП на 17.10.2020 г. Обстоятелството, че Г. е живяла на семейни начала с Д. се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които безпротиворечиво излагат, че през 2015 г. те заживели заедно в дома на загиналия в [населено място], направили сватба без да сключват граждански брак, както обичайно се практикувало в общността им, били добро и сплотено семейство, обичали се, заедно полагали грижи за роденото през 2016 г. дете Обстоятелството, че Е. е дете на пострадалия, се установява, според съда, от проведено след смъртта на З. Д. производството по иск с правно основание чл.69 СК, по което с влязлото в сила Решение по гр.д.№ 384/2021 г. по описа на ОС – Плевен е признато, че починалият е неин биологичен баща. Механизмът на ПТП е изяснен от заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза: На посочената дата, на път ІІІ-114 при км 36+000 в землището на [населено място] поле, общ. Р., обл. В., в тъмната част на денонощието, лек автомобил „Ауди А3“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван със скорост 160.85 км/ч от З. В., е осъществил челен сблъсък с намиращо се на пътното платно домашно животно – биволица, при което автомобилът се отклонил наляво спрямо първоначалното си направление, излязъл от левия банкет, навлязъл в крайпътната канавка, загубил устойчивост, започнал вертикална ротация на купето с навлизане в терен с храсти и дървета, ударил се в дървета и се установил на място. Според вещото лице по приетата автотехническа експертиза от техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо от водача при спазване на ограничението на скоростта за конкретния пътен участък от 60 км/час или дори при движение със скорост 90 км/час и предприети своевременни действия за спиране с максимална ефективност на спирачната система. При ПТП пътникът на предната дясна седалка З. Д. е получил черепно-мозъчна травма, лицева травма със счупване на долната челюст и избиване на зъби и счупване на дясна ключица и като пряко усложнение от първите две увреждания – от черепно-мозъчната травма, довела до безсъзнателното му състояние и потискане на кашличния рефлекс и кръвозагубата от лицевата травма, настъпила смъртта му вследствие на механична асфикция по механизма на вдишване на кръв. Съдът е приел за установено, че и водачът, и пострадалия Д. са били без поставени предпазни колани, които при огледа са открити в прибрано състояние. При ПТП са се отворили аербеците на автомобила, счупено е предното панорамно стъкло и тялото на пострадалия е изпаднало от купето. Според вещите лица по комплексната експертиза травмите на Д. са били резултат от удари върху прилежащите вътрешни повърхности на купето и в обекти от местопроизшествието и по своите медико-биологични белези не са несъвместими с живота. Във връзка с възражението на застрахователя за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия експертите са посочили са, че поставен обезопасителен колан би предотвратил лицевата травма, но не и черепно-мозъчната, която има инерционен характер – в резултат на сътресение на мозъка в черепната кухина от инерционите движения на главата. Заключили са, че поради високата скорост на движение на автомобила поставеният колан би действал като твърдо тяло с възможност за причиняване на травматични увреждания, включително смъртоносни такива – счупване на ребра, травми на гръдни и коремни органи, гръбначно-мозъчна травма в областта на шията.

Отговорността на водача на процесния автомобил е била застрахована по валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ЗД „Бул Инс” АД. На 01.07.2021 г. ищците са предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение и по образуваните преписки по щета на 09.07.2021 г. са постановени откази.

При съвкупния анализ на съответните доказателства за претърпените неимуществени вреди от загубата на Д. за всяка една от ищците, съставът на ВТАС е приел , че справедливото обезщетение за репариране на причинените на ищците неимуществни вреди правилно е определено от първоинстанционния съд на по 160 000 лв. за всяка от тях. Този размер е обоснован от съда с принципа, че обезщетението следва да служи единствено за поправяне на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите, като за целта е отчетена икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП. Критерии за икономическата обстановка са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2020 г. – 610 лв. и средната работна заплата в страната към края на 2020 г. по данни на НСИ около 1400 лв. Към настоящия момент безспорно икономическата ситуация е променена – кредитните лимити не са увеличени, но значително са нараснали и минималната заплата – 780 лв., и средната – около 1882 лв., което обстоятелство обаче не е годно да рефлектира върху размера на обезщетението, определяемо към датата на настъпване на вредоносния резултат. Видно е, че определеният размер на обезщетенията надвишава 114 пъти средната работна заплата за страната към 2020 г., при което е съобразен със стандарта на живот на българските граждани към конкретния времеви момент.

Окончателният размер на дължимото обезщетение, според излаоженото от състава на ВТАС, е обусловен от основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Д., чийто принос се изразява в непоставяне от него на предпазен колан при возенето му като пътник в автомобила на дясната предна седалка. Съдът се е мотивирал , че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД се базира на заключението на в.л. по САМЕ. Според вещите лица при поставен колан смъртта на З. Е. Д. е нямало да настъпи по начина, по който това се е случило, защото той не би получил лицево-челюстната травма, довела до обилно кървене, а именно тази кръв в ситуация на безсъзнателно състояние поради черепно-мозъчната травма, която според експертите не може да се твърди, че би била избегната при наличие на колан, е причина за механичната асфикция. Съдът е отчел, че съгласно заключението и при поставен колан е можело да настъпи смъртта на пострадалия, защото при високата скорост на движение на автомобила коланът би действал като твърдо тяло и би могъл да причини описани в експертизата травматични увреждания, включително смъртоносни такива . Въпреки това, според съда, от значение е това, дали процесната вреда е настъпила в пряка причинноследствена връзка с конкретното поведение на пострадалия, а не дали би настъпила друга вреда със същия краен резултат . След като било доказано, че вредоносният резултат е предпоставен не единствено от поведението на застрахования водач, но се дължи и на противоправно поведение на пострадалия, то въззивният съд е приел, че е налице съпричиняване и съответно основание за редуциране на определения размер на обезщетенията. За да бъде установен действителният обем, в който деликвентът и увреденият са допринесли за настъпването на вредите, следва да се съпостави тежестта на допуснатите от тях нарушенията на правилата, които всеки от тях е бил длъжен да съблюдава. Несъмено в случая основната вина за настъпване на вредите е на застрахования водач В.. Той виновно е причинил ПТП при нарушаване на множество правила по ЗДвП и е управлявал е автомобила с изключително превишена скорост, при което, както бе посочено, дори и пострадалият пътник да беше да изпълнил задълженията си по чл.137а ал.1 ЗДвП летален изход за него не е изключен, а вероятен поради възможността от получаване на смъртоносни коланни травми. Съществуването на тази вероятност, според съда, значително намалява/ но не изключва/ приноса на Д. за сметка на този на В. , поради което и отговорността им следва да бъде разпределена в съотношение 20 % за пострадалия и 80 % за водача. При това положение обезщетенията на ищците следва да бъдат намалени от 160 000 лв. на 128 000 лв.

По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба :

Според константната практика на ВКС:

решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., както и посочените от страна на касаторите: решение № 137/06-01.2021 г. по т.д. № 1308/2019г., Първо т.о.,и решение № 60117 /01.02.2022 г. по т.д. № 667/2020 на Второ т.о. решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д. №1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д. №316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.,., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване.

Касационната жалба е основателна.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон-разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и за необоснованост на извода на съда, че в случая е налице причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди за същия като елемент от фактическия състав на съпричиняването.

Самият факт на установяване на допуснатото нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП не е достатъчен, за да се приеме наличието на съпричиняване, а е необходимо по категоричен начин в конкретното производство да се установи причинната връзка между липсата на обезопасителен колан и тежестта на претърпените от пострадалия пътник увреждания, довели до неговата смърт. В тази връзка съдът не е отчел в достатъчна степен значимите за наличието на тази причинна връзка обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства: заключенията на приетите по делото експертизи и разясненията, дадени от вещите лица при изслушването им в открито съдебно заседание: При използван предпазен колан смъртта на З. Е. Д. е нямало да настъпи по начина, по който това се е случило, защото той не би получил лицево-челюстната травма, довела до обилно кървене, но самата черепно-мозъчната травма, не би била избегната при наличие на колан. По тези съображения вещите лица са заявили, че не могат да дадат категорично становище, че предпазният колан би предотвратил фаталния край. С оглед на това настоящият състав приема, че не са ангажирани категорични доказателства за наличието на причинна връзка между твърдяното от ответника - застраховател нарушение на правилата за движение от страна на пострадалото лице (непоставен предпазен колан) и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на З. Е. Д.-лице, с което първата ищца е живяла на съпружески начала и баща на втората, в резултат на ПТП, настъпило на 17. 10 . 2020 г. Направеният от въззивния съд противоположен извод е необоснован и незаконосъобразен. От изложеното следва, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като е намалил полагащото се на касаторите обезщетение за неимуществени вреди съразмерно на недоказания принос. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл.432 от КЗ не подлежи на редуциране и се дължи в размер от 160 000 лева за всеки от ищците. Поради това на всеки от касаторите – ищци по предявените искове следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2021 до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв за процесуално представителство на всеки от касаторите адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, в размер на по 600 лева, съобразно с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и по критериите в чл.78 ал.5 ГПК.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 2 560 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от исковете.

Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №99 от 06.07.2023 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. №94/23 г. , В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение №5/16.01.2023 г. по т.д. № 90/22 на ОС-Плевен , в съответните осъдителни части , са били отхвърлени исковете на М. В. Г. ЕГН: [ЕГН] и Е. З. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗД „БУЛ ИНС“АД ЕИК[ЕИК] за разликите от по над 128 000 лева до размера на сумите от по 160 000 лева за всеки от тях, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.432 ал.1 от КЗ на М. В. Г. ЕГН: [ЕГН] и Е. З. Д. ЕГН: [ЕГН] сумите от по 32 000 лева на всяка от тях обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на З. Е. Д., в резултат на ПТП, настъпило на 17. 10 . 2020 г., ведно със законната лихва от от 01.07.2021 до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС на основание чл.78 ал.6 от ГПК държавна такса в размер на 2 560 лева-общо .

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Р. И. М. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв за процесуално представителство на всеки от касаторите М. В. Г. ЕГН: [ЕГН] и Е. З. Д. ЕГН: [ЕГН] адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, в размер на по 600 лева или общо 1200 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.