Отказ за възобновяване на дело при съзнателно неявяване на задочно осъден

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, представляваща опасен рецидив * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * неоснователност на искане за възобновяване * укриване /нежелание за лично участие в процеса/

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

гр.София , 14 януари 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Калин Софиянски

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 879/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане, депозирано от осъдената С. Ю. М. чрез защитника й адв.М., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 515/2022 г. по описа на Районен съд- Разград, внохд №147/2023 г. на Окръжен съд- Разград, на основание чл.423 ал.1 от НПК.

В искането се твърди, че С. М. е задочно осъдена, тъй като не е присъствала в съдебните заседания, проведени пред първоинстанционния и въззивния съд, като по този начин са били ограничени процесуалните й права и е била лишена от възможността да сключи споразумение. Освен това в искането се посочва, че наложеното на осъдената наказание от две години лишаване от свобода е завишено и несъответства на степента на обществената опасност на деянието. Прави се искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановената първоинстанционна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното производство.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд служебно назначения защитник на осъдената- адв.А. поддържа искането за възобновяване на наказателното дело, като акцентира на обстоятелството, че независимо, че С. М. е била привлечена в качеството на обвиняема на досъдебното производство и е била взета мярка за неотклонение подписка, то за разпоредителното заседание тя не е била редовно призована, тъй като лицето, приело призовката за нея, е с нечетливо изписани имена. Това обстоятелство поставя под съмнение, че известието е стигнало до осъдената. Моли да бъде уважено искането за възобновяване, за да се даде възможност на М. да сключи споразумение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като от приложените по делото протоколи е видно, че осъдената е знаела за воденото срещу нея наказателно производство и за повдигнатото й обвинение. Тя е била привлечена лично и в присъствието на адвокат в качеството на обвиняема, подписала е саморъчно постановлението за привличане в това й качество, протокола за разпит, както и протокола за предявяване на разследването, като в нито един момент не е поискала сключване на споразумение с прокуратурата. Осъдената е била редовно призована за първото по делото заседание пред РС- Разград, след което се е укрила. При това положение отсъствието й пред първоинстанционния и въззивния съд е резултат на лично решение и на нежеланието й да вземе участие в съдебната фаза на воденото срещу нея наказателно производство. Останалите оплаквания, отразени в искането за възобновяване, свързани с наличието на процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието, според прокурора, не са от компетентността на ВКС, а са относими към правомощията на друг съд. В заключение предлага искането с правно основание чл.423 от НПК да бъде оставено без уважение.

В последната си дума осъдената С. Ю. М. моли да бъде възобновено наказателното производство и делото разгледано отново.

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 1-во от НПК. Направено е от процесуално легитимирано лице в законоустановения шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Видно от Постановление от 22.08.2024 г. на прокурор във ВКП, осъдената С. М. е предадена въз основа на ЕЗА от властите в Р.Германия на българските власти на 04.09.2024 г.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Производството по чл.423 ал.1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Целта на производството по възобновяване по чл.423 ал.1 от НК е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия , регламентирано в НПК, на лично участие в наказателния процес. Законът е предвидил две хипотези, при наличието на които обаче искането за възобновяване не се уважава и това са: 1.ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. ако макар и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК да е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина.
В конкретния случай, проследявайки хронологията на делото и процесуалното поведение на осъдената се налага извод, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу нея наказателно производство, на основание чл.423 ал.1 от НПК.

От материалите, приложени на досъдебното производство е видно, че С. Ю. М. е била привлечена в качеството на обвиняема лично на 04.05.2022 г., спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „подписка“ и е проведен разпит в това й процесуално качество, като при извършването на посочените процесуални действия е присъствал служебен защитник. Разследването също е било лично предявено на осъдената, видно от протокола за предявяване на разследване от 15.07.2022 г. В хода на досъдебното производство липсва изявление на С. М., че желае да сключи споразумение с прокуратурата.

По повод внесен обвинителен акт срещу С. Ю. М. в Районен съд –Разград е било образувано нохд №515/2022 г. по описа на същия съд. С разпореждане №711 от 21.09.2022 г. съдията-докладчик е разпоредил препис от обвинителния акт да бъде връчен на осъдената /тогава подсъдима/, като изрично я е уведомил, че делото може да бъде разгледано и решено в нейно отсъствие при условията на чл.269 от НПК. Призовката за явяването на С. М. в разпоредително заседание, ведно с препис от обвинителния акт и препис от разпореждането са били връчени на 27.09.2022 г. на М. С.- нейна майка, със задължение да й я предаде. При това положение осъдената М. е била редовно призована за заседанието, проведено на 13.10.2022 г., както правилно е установил и първоинстанционния съд, но същата не се е явила и не е посочила уважителни причини за това. Съдебният състав е отложил делото, като за следващото съдебно заседание е получил информация от Началника на ОЗ „Охрана“- Разград, че при извършените проверки на известния по делото адрес лицето не е открито, а от направена справка в АИС, БДС на МВР се е установило, че С. М. е напуснала пределите на Р.България на 06.10.2022 г. с лек автомобил през ГКПП /граничен пункт/ и няма данни за завръщането й в страната. С оглед на тези данни на 01.11.2022 г., РС-Разград е дал ход на разпоредителното заседание при условията на чл.269 ал.3 т.1 и т.4 б.“а“ от НПК, като цялото първоинстанционно производство е проведено в отсъствие на М.. Последната е била извън страната, видно от справка от 03.05.2023 г. на ОД на МВР- Разград, изискана по образуваното пред въззивния съд –ОС- Разград внохд №147/2023 г., поради което и въззивното производство е протекло в нейно отсъствие.

При тези данни се налага извод, че осъдената С. М. е знаела за воденото срещу нея наказателно производство, тъй като на досъдебната фаза на процеса е участвала лично. Действително първоинстанционното и въззивно производство са проведени в нейно отсъствие по реда на чл.269 от НПК, но от събраните от РС- Разград писмени документи е установено че тя е напуснала пределите на Р. България в периода след получаване на призовката за разпоредителното заседание от нейната майка и първото по делото съдебно заседание. Именно неправомерното поведение на осъдената, свързано с промяна на местоживеенето й и напускането на страната я е лишило от възможността лично да участва в производството пред районния съд, а в последствие и пред въззивната инстанция. Напускайки страната, след като е била уведомена за внесения в съда обвинителен акт срещу нея и за насроченото разпоредително заседание, тя сама съзнателно е избрала да не участва в съдебното производство.

При това положение е налице втората хипотеза по чл.423 ал.1 от НПК, когато искането за възобновяване не се уважава, а именно- независимо, че процедурата по чл.247в ал.1 от НПК е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.

Доводът на осъдената, чрез който се обосновава нейното желание за възобновяване на наказателното дело, а именно да сключи споразумение, не може да бъде възприет. Освен, че не са налице основания за възобновяване, както беше отразено по-горе, следва да се посочи и, че за да се сключи споразумение е необходимо постигане на съгласие между обвиняемия/подсъдимия, защитника му и прокурора по редица въпроси, залегнали в процесуалния закон, като няма никаква сигурност, че такова съгласие би се постигнало. Освен това няма никаква сигурност и, че постигнатото споразумение би се одобрило от съда, който разполага със законовата възможност да не стори това, ако то противоречи на закона или на морала.

И на последно място наведените в искането оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание попадат в хипотезата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК, която е извън компетенциите на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.424 ал.1 от НПК, съдът, който е компетентен да разгледа тези оплаквания е Варненски апелативен съд. Ето защо, след настоящото произнасяне делото следва да се изпрати на Варненски апелативен съд за преценка и произнасяне .

Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Ю. М. чрез защитника й адв.М., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 515/2022 г. по описа на Районен съд- Разград, внохд №147/2023 г. на Окръжен съд- Разград, на основание чл.423 ал.1 от НПК.

ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд- Варна за преценка и произнасяне по искането на осъдената, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/