Погасителна давност за отделните вноски по банков кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за съществуване на вземането * погасителен план * периодични плащания * договор за банков кредит

7

Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
София, 22.06.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1945/2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. А. от [населено място] и касационна жалба на С. К. Молла-М. от [населено място] против решение № 72 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. № 439/2022 г. на Бургаски апелативен съд в частта , с която, след частична отмяна на решение № 332 от 16.10.2018 г. по т. д. № 545/2018 г. на Бургаски окръжен съд, по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД искове с правно основание чл. 422 ГПК, е признато за установено, че, в качеството им на поръчители по договор за банков кредит № 002LD-R-0000167/27.08.2009г. с кредитополучател Т. И. С., касаторките дължат на банката солидарно: главница в размер на горницата над 900.31 евро до 11 500 евро, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2016 г. до окончателно й изплащане и договорна възнаградителна лихва за периода от 25.09.2009г. до 23.11.2016г. в размер на горницата над 31.57 евро до 8 078.42 евро.

Касаторките поддържат неправилност на въззивното решение в атакуваната му част поради противоречие със закона и с практиката на Върховен касационен съд. Изразяват несъгласие с извода на Бургаски апелативен съд, че процесните вземания на банката за главница и възнаградителна лихва по договора за кредит не са погасени по давност. Според тях, този извод е резултат от неправилното становище на съдебния състав, че давността за падежиралите вноски по договора за кредит започва да тече не от момента на настъпване падежа на съответната вноска, а от настъпване на падежа на последната погасителна вноска.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 955 от 26.03.2025 г. по настоящото дело на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Дали плащанията за главница по договор за банков кредит с погасителен план имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД или е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, изчисляван от датата на окончателния падеж (последната уговорена дата за окончателно издължаване на кредита)“.

Ответникът по касация – „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място] – моли за оставяне на жалбите без уважение като неоснователни, по съображения в писмени отговори, съответно от 26.09.2023 г. и от 01.09.2023 г.

Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК.

Въззивният съд е приел, че след частичната отмяна на първото въззивно решение (решение № 30 от 11.04.2019 г. по т. д. № 4/2019 г.), извършена с решение № 50114 от 07.10.2022 г. по т. д. № 2041/2019 г. на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение, предмет на спора при новото разглеждане на делото е съществуването на вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД към ответниците П. И. А. и С. К. Молла-М., в качеството им на поръчители по договор за банков кредит № 002LD-R-0000167/27.08.2009г. с кредитополучател Т. И. С., за разликата над сумата 900.31 евро до 11 500 евро – погасителни вноски за главница и за разликата над сумата 31.57 евро до 8 078.42 евро – погасителни вноски за възнаградителна лихва за исковия период 25.05.2009 г. - 25.05.2016 г., като в останалите му части предходното въззивно решение е влязло в сила.

С оглед приетото в отменителното решение на ВКС, че договорът за поръчителство обвързва ответниците, тъй като вземането на банката по процесния договор за кредит е предявено в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, новият въззивен състав е изпълнил изрично дадените му указания да се произнесе по възражението на поръчителите за изтекла погасителна давност. Счел е обаче същото за неоснователно. Въззивният съд е възприел становището, застъпено в част от практиката на касационната инстанция, според което, при уговорка за разсрочване на части на едно по правило делимо, но единно задължение, разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, вземането е изискуемо от датата на падежа (уговорения краен срок за погасяване на кредита) и това е началото на давностния срок. В тази насока се е позовал и на постановките, залегнали в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2011 от 18.05.2012г. и Тълкувателно решение № 5/2019 от 21.01.2022г. на ОСГТК на ВКС. Поради това и съобразно крайния срок на процесния договор за кредит – 25.08.2016г., решаващият състав е стигнал до извода, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 24.11.2016 г. – не е изтекла нито приложимата за главницата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, нито приложимата за възнаградителните лихви 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ето защо, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил исковете за главница и за възнаградителна лихва изцяло.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно .

Отговорът на обусловилия допускане на касационното обжалване въпрос е даден в Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС, прието след образуване на касационното производство. Съгласно посочения тълкувателен акт: При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска; При обявяване на дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

Изводът на въззивния съд, че давността за вземането за главница и за възнаградителна лихва започва да тече след изтичане на уговорения в договора за кредит краен срок за погасяването му, в случая – 25.08.2016г., е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Поради това, обжалваното решение се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна на основание чл. 293, ал. 2 ГПК в допуснатата до касационен контрол негова част, като, доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция.

По съществото на правния спор:

В процесния договор за кредит от 27.08.2009 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Т. И. С. и обезпечен с поръчителството на П. И. А. и С. К. Молла-М., е уговорено погасяване на главницата по кредита на 84 месечни вноски, с падеж 25-то число на месеца и с краен срок 25.08.2016 г. По делото е безспорно, че от сключването му и до изтичане на крайния срок за погасяването му по кредита изобщо не е извършвано плащане, като, от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, допусната при първото въззивно разглеждане на делото, се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК – 24.11.2016 г., дължимите по договора суми възлизат съответно на: 11 500 евро – главница и 8 078.42 евро – възнаградителна лихва.

При съобразяване на даденото с Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС разрешение и при липсата на обстоятелства, обуславящи прекъсване или спиране на давността, погасителната давност за съответната част от главницата и от възнаградителната лихва е започнала да тече от падежа на всяка отделна погасителна вноска и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.11.2016 г. – предвиденият в чл. 110 ЗЗД 5-годишен давностен срок за погасяване на главницата е изтекъл за вноските с падежи до 25.10.2011 г., т. е. за вноските с падеж от 25.09.2009 г. до 25.10.2011 г., възлизащи, съобразно заключението на допълнителната експертиза, на сумата 2 376.88 евро , както и предвиденият в чл. 111, б. „в“ ЗЗД 3-годишен давностен срок за вноските за възнаградителна лихва с падежи до 25.10.2013 г., т. е. за вноските с падеж от 25.09.2009 г. до 25.10.2013 г., възлизащи, съобразно посоченото експертно заключение, на сумата 6 430.55 евро . Или, непогасена по давност остава останалата част от главницата в размер на 8 923.12 евро и останалата част от възнаградителната лихва в размер на 1 647.87 евро, до който размер исковете са основателни. Следователно, въззивното решение е неправилно и подлежи на отмяна в частта, с която предявените искове са уважени над посочените размери, като за разликата над тях до пълния претендиран размер на главницата и на възнаградителнатата лихва претенциите следва да бъдат отхвърлени. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, на страните се дължат разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е направил разноски (в т. ч. юрисконсултско възнаграждание) в размер на: 2 530.69 лв. – за заповедното производство; 1 843.25 лв. – за първоинстанционното производство; 1 513.25 лв. за първото въззивно производство; 1090 лв. – за първото касационно производство и 300 лв. – за настоящото касационно производство. Ответницата П. И. А. е направила разноски в размер на: 1150 лв. – за първоинстанционното производство; 651.29 лв. – за първото въззивно производство; 500 лв. – за първото касационно производство и 759.38 лв. – за настоящото касационно производство. Ответницата С. К. Молла-М. е направила разноски в размер на: 650 лв. – за първоинстанционното производство; 100 лв. – за първото въззивно производство и 759.38 лв. – за настоящото касационно производство. Съобразно уважената част от исковете, ответниците следва да заплатят солидарно на банката-ищец разноски в размер на сумата 2 632.08 лв., а тя следва да им заплати съобразно отхвърлената част от исковете съответно: на ответницата П. И. А. – сумата 1 953.65 лв. и на ответницата С. К. Молла-М. – сумата 963.45 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 72 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. № 439/2022г. на Бургаски апелативен съд в частта , с която, по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД искове с правно основание чл. 422 ГПК, е признато за установено, че, в качеството им на поръчители по договор за банков кредит № 002LD-R-0000167/27.08.2009г. с кредитополучател Т. И. С., П. И. А. и С. К. Молла-М. дължат на банката солидарно: главница в размер на горницата над 8 923.12 евро (разликата от 8 923.12 евро до 11 500 евро), ведно със законната лихва, считано от 24.11.2016 г. до окончателно й изплащане и договорна възнаградителна лихва за периода от 25.09.2009г. до 23.11.2016г. в размер на горницата над 6 430.55 евро (разликата от 6 430.55 евро до 8 078.42 евро), както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че, в качеството им на поръчители по договор за банков кредит № 002LD-R-0000167/27.08.2009г. с кредитополучател Т. И. С., П. И. А. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокат П. Ш. и С. К. Молла-М. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат М. М. дължат солидарно на банката: главница в размер на горницата над 8 923.12 евро (разликата от 8 923.12 евро до 11 500 евро), ведно със законната лихва, считано от 24.11.2016 г. до окончателно й изплащане и договорна възнаградителна лихва за периода от 25.09.2009г. до 23.11.2016г. в размер на горницата над 6 430.55 евро (разликата от 6 430.55 евро до 8 078.42 евро).

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. № 439/2022г. на Бургаски апелативен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА П. И. А. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокат П. Ш. и С. К. Молла-М. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат М. М. да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 7 277.19 лв. (седем хиляди двеста седемдесет и седем лева и деветнадесет стотинки).

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на П. И. А. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокат П. Ш., разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 1 953.65 лв. (хиляда деветстотин петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки).

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на С. К. Молла-М. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат М. М., разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 963.45 лв. (деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: