Глоба за частен съдебен изпълнител заради нарушения по изпълнително дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 655
гр. София, 05.11.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша докладвано от съдия Невин Шакирова гр.д. № 2339 по описа за 2024г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ю. Б. против решение на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, взето на 28.12.2023г. по дисциплинарно дело № 11/2023г.

С обжалваното решение дисциплинарно-наказващият орган наложил на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ по искането на Министъра на правосъдието дисциплинарно наказание „порицание“ на ЧСИ С. Х., рег. № 863, с район на действие този на СГС за допуснати нарушения по изп.д. № 20208630400839 по т.т. 1, 3 и 5 от искането, като искането на Министъра на правосъдието изх. № 94-С-117/28.07.2023г. е отхвърлено в останалата част – по нарушенията по т.т. 2, 4, 6 и 7.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение в частта, с която искането е отхвърлено, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на правните изводи, а в частта, с която по част от искането е наложено наказание „порицание“ на ЧСИ С. Х. за невръчване на ПДИ на длъжника; за неуведомяване на длъжника за присъединено вземане на държавата и неизвършване и непредявяване на разпределение на постъпилите суми – поради несъответност на наказанието на тежестта на нарушенията и явна несправедливост. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което за всички извършени нарушения да се наложи на ЧСИ С. Х. дисциплинарно наказание „глоба“ към средния предвиден в ЗЧСИ размер.

Жалбоподателят поддържа, че правилно в обжалваното решение дисциплинарният състав е приел за установени извършените от ЧСИ нарушения по т.т. 1, 3 и 5 от искането, но неправилно е приел същите като несъществени и в този смисъл наложеното за тях наказание не съответства на тежестта на нарушенията, а по отношение на нарушенията по т.т. 2, 4, 6 и 7 от искането правните изводи, до които е достигнал съставът на комисията не кореспондират с фактите и установеното по изпълнителното и по дисциплинарното дело.

В отговор на жалбата ЧСИ С. Х. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Поддържа, че не следва да се ангажира отговорността й за нарушенията по искането на министъра, доколкото присъединяването на държавата по чл. 458 от ГПК е по право, не предполага преценка от страна на ЧСИ, нито издаване на допълнителен изричен акт от негова страна; съгласно този текст СИ изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение, а не за всеки приложен способ за принудително изпълнение; няма изискване в чл. 455, ал. 2 от ГПК за прилагане към изп.дело на платежни нареждания за извършени от ЧСИ преводи на взискателите, а по отделните искания на длъжника и на третото лице е налице съответно произнасяне.

В писмено становище Камарата на ЧСИ, чрез процесуален представител юрисконсулт А. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е законосъобразно и постановено съобразно особеностите на конкретния случай, като наложеното наказание е съразмерно на тежестта на нарушенията.

В открито съдебно заседание, всяка от страните и Камарата на ЧСИ чрез процесуален представител поддържат изразената позиция по спора.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя, становищата на страните и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на дисциплинарна комисия при КЧСИ, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по дисциплинарното дело е образувано по искане на Министъра на правосъдието от 28.07.2023г. с твърдения за допуснати нарушения от ЧСИ С. Х., рег. № 863 и с район на действие СГС по движението на изп.д. № 20208630400839 описани в седем точки.

В решението си ДК към КЧСИ установила, че изпълнителното дело е образувано на 11.03.2020г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД на основание изпълнителен лист от 04.02.2020г., издаден по гр.д. № 70759/2014г. по описа на СРС. С него С. П. К. е била осъдена да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД сумите от 685.85 лева, от 454.67 лева и 5 лева – съдебни разноски. С Разпореждане на ПЧСИ М. Б. от 11.03.2020г. е образувано изпълнително дело, постановено е да се връчи ПДИ на длъжника, с приложен изпълнителен лист, както и да се наложат запори върху банковите му сметки и да се изискат справки. С уведомление от 07.04.2020г. ЧСИ уведомил ТД на НАП – София за образуваното изпълнително дело и на основание чл. 191, ал. 3 от ДОПК изискал удостоверение, от което да е видно има ли започнато производство по принудително изпълнение за събиране на публични вземания срещу длъжника, техния размер и вид на наложените обезпечения. На 22.04.2020г. по делото постъпило удостоверение за наличие на задължения по данни на ТД – София, актуални към 16.04.2020г. установяващо, че С. К. има задължения за здравно осигуряване, ведно с лихва в общ размер от 549.34 лв. Със запорно съобщение от 07.04.2020г. до „Първа инвестиционна банка“ АД ЧСИ наложил запор върху всички сметки на С. К. открити при банката до размера от 1550.49 лв. На 07.04.2020г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника, изпратена на официалните настоящ и постоянен адрес, която не е връчена. Отразени са три посещения на адреса от съдебен секретар съответно на 05.06.2020, на 30.06.2020г. и на 11.07.2020г. и отбелязване, че по данни от роднини лицето е в чужбина и на позвънявания, никой не отваря. При последното посещение е удостоверено залепване на уведомление на входната врата на входа. Със заявление от 20.08.2020г. С. К. сезирала ЧСИ с искане за снабдяване с копие от изпълнителен лист по делото, като заявила желание да бъде уведомявана по имейл. Със запорни съобщения от 01.09.2022г. до „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и до „Арх Медия Груп“ ООД ЧСИ наложил запор върху всички банкови сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение до размера на сумата от 2378.44 лв., изчислена към 15.09.2022г., вкл. и в полза на държавата. На 20.12.2022г. С. К. депозирала пред ЧСИ искане за снабдяване с изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение на посочен електронен адрес. Съгласно отразяване извършено върху искането „исканите документи не са платени“. С писмо от 21.02.2023г. Г. О., ТРЗ и личен състав при „Арх Медия Груп“ ООД изискала от ЧСИ информация относно оставащо задължение по делото, като посочила, че общо направените до този момент удръжки са в размер на 1592.22 лв. Съгласно справка за постъпили плащания и погасяване на дълга на л. 98 от делото, неподписана от ЧСИ в периода от 08.09.2022г. до 27.02.2023г. постъпилите по изпълнението суми на 7 различни дати възлизат на 2468.38 лв. А от справка за изходящи плащания на л. 113 от делото, неподписана от ЧСИ, е видно за какво е послужила така събраната сума. С разпореждане от 23.03.2023г., след като констатирал, че притезанието на взискателите е удовлетворено изцяло, ЧСИ приключил изпълнителното дело и постановил вдигане на запорите. Отбелязал, че е налице остатък в размер на 216.73 лв. за възстановяване, възстановена на длъжника с платежно нареждане от 05.05.2023г.

Въз основа на тези данни по изпълнителното дело в обжалваното решение ДК към КЧСИ приела, че не са налице доказателства за редовно връчена ПДИ на длъжника, нито доказателства за уведомяване на длъжника за присъединяването на взискател по право и за размера на публичното му задължение. Посочила, че при промяна в размера на дълга задължение на ЧСИ е било да уведоми длъжника и неизпълнението му съставлява нарушаване на правото му на защита. Приела, че от момента на постъпване на удостоверението от ТД на НАП с вх. № 13697/22.04.2020г. сочещо размера на непогасените публични задължения на длъжника, държавата, в лицето на ТД на НАП е била присъединен по право взискател по делото. Липсата на изричен акт на ЧСИ за конституирането й изтъкнала, че не е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Подчертала, че ЧСИ има задължение да уведоми НАП единствено за започнало от него изпълнение, а не и за всяко предприето приложение на отделен способ за принудително изпълнение. Ето защо мотивирала, че ЧСИ не е имал задължение да уведомява НАП за наложения запор на трудово възнаграждение на длъжника на 01.09.2022г., поради което твърдяното нарушение по т. 4 от искането не е установено. С оглед липсата на протоколи за разпределение по изпълнителното дело и платежни документи удостоверяващи постъпилите по делото суми; отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, сочещи, че дългът не е погасен еднократно, а с повече от едно плащане в течение на времето приела, че в нарушение на чл. 460 от ГПК ЧСИ не е извършил разпределение на постъпилите по делото суми. Същите са били недостатъчни, за да удовлетворят взискателите по изпълнителното дело, поради което същият е имал задължение по чл. 460 от ГПК. Неизпълнението му е нарушило гарантираното от закона право на защита на страните в изпълнителния процес. Изтъкнала на следващо място, че липсва изрична законова разпоредба вменяваща на ЧСИ да прилага в кориците на изп.д. платежни нареждания за извършените плащания, а задължението за отбелязване погасяванията на гърба на изпълнителния лист в случая е изпълнено. По искането от 20.08.2020г. приела, че е налице произнасяне на ЧСИ, че адреса на ел. поща не се чете; по искането от 20.12.2022г. – че исканите документи не са платени, а по искането от 24.02.2023г. – има резолюция да се уведоми работодателя. По тези съображения достигнала до извод, че искането е основателно за налагане на дисциплинарно наказание за невръчване на ПДИ; неуведомяване на длъжника за присъединеното вземане на държавата и за неизвършване и непредявяване на страните на разпределение. Като съобразила като смекчаващи отговорността на ЧСИ обстоятелства чистото дисциплинарно минало; само формално осъществяване на визираните нарушения, поради проявена небрежност, без установени по делото вредоносни последици, за тези нарушения определила наказание „порицание“. По отношение на нарушенията – непостановяване на разпореждане за присъединяване на държавата, в качеството й на присъединен по право взискател; неизпращане на съобщение до НАП за наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника на 01.09.2022г. с оглед постъпващите от него суми; за неприлагане по делото на платежни нареждания за извършените плащания към първоначалния взискател и държавата и за липса на произнасяне по депозирани по делото искания от длъжника и от трето лице, приела искането за неоснователно, в който смисъл постановила и крайния си акт.

Решението на Дисциплинарната комисия при КЧСИ е валидно и процесуално допустимо, но неправилно .

С разпоредбата на чл. 67 от ЗЧСИ се установява, че частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Няма спор по делото, че фактическите признаци на описаните в искането на МП и допуснати от ЧСИ нарушения по т.т. 1, 3 и 5 от искането са доказани и правилно в обжалваното решение Дисциплинарната комисия е приела, че тези нарушения на закона са допуснати от ЧСИ С. Х., рег. № 863 по разглежданото от него изпълнително дело.

Описаните в искането на министъра на правосъдието нарушения са, както следва:

1. Не е връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника по делото;

2. Не е постановил разпореждане за присъединяване на държавата в качеството й на присъединен по право взискател;

3. Не е съобщил на длъжника размера на публичното му задължение по делото;

4. Не е изпратил съобщение на НАП за започнато по делото изпълнение чрез наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника на 01.09.2022г. с оглед постъпващите суми по запора;

5. Не е изготвил разпределения на постъпващите суми от наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника, които не са били достатъчни за удовлетворяване на всички взискатели;

6. Не е приложил по делото платежни нареждания за извършените плащания към първоначалния взискател и към НАП, а единствено отбелязал извършените плащания към първоначалния взискател на гърба на изпълнителния лист;

7. Не се е произнесъл по депозирани искания от длъжника с молби от 20.08.2020г., 20.12.2020г. и от 24.02.2023г., както и по запитване от 22.02.2023г. от третото задължено лице /работодател на длъжника.

Спорът по делото е дали визираните в т.т. 2, 4, 6 и 7 от искането на министъра на правосъдието деяния съставляват виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ по закона и устава на камарата, както и дали наложеното с обжалваното решение наказание „порицание“ за установените като извършени нарушения по т.т. 1, 3 и 5 е съразмерно на тежестта на нарушенията и доколко е справедливо.

Нарушенията на служебната дисциплина по т. 2 и т. 4 от искането на министъра са свързани със задълженията на ЧСИ уредени в чл. 434, ал. 1 от ГПК да се произнася с разпореждане по движението на изпълнителното производство, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление. Законът предвижда СИ да се произнася с постановление в случаите на налагане на глоба /чл. 93, ал. 2 от ГПК/; при прекратяване на изпълнителното производство /чл. 433, ал. 1 от ГПК/; при възлагане на недвижим имот /чл. 496, ал. 1 от ГПК/ и при определяне равностойността на ненамерена у длъжника или развалена движима вещ при принудително отнемане на вещи /чл. 521, ал. 3 от ГПК/. По аргумент от чл. 434, ал. 1 от ГПК във всички останали случаи по движението на изпълнителното производство СИ следва да се произнася с разпореждане като е без значение дали актът му ще има конститутивен или само декларативен ефект. Безспорно на основание чл. 458 от ГПК държавата се смята за присъединен по право взискател за дължимите й от длъжника публични вземания независимо от това дали СИ се е произнесъл изрично. Дали същият се е произнесъл с разпореждане по това движение на изпълнителното производство обаче е релевантно за изпълнение на задълженията му по чл. 434, ал. 1 от ГПК, доколкото в ГПК не е уредено мълчаливо или с други конклудентни действия произнасяне на органа по принудителното изпълнение. Изпълнителният процес е строго формален като гаранция за законосъобразното му протичане и охрана на правата на страните. Факт е, че разпореждане на ЧСИ за конституиране на присъединен по право взискател не е постановено по изпълнителното дело, както е факт несъобщаването на длъжника на присъединяването на този взискател и увеличения размер на задължението му по делото. Правилно в тази връзка ДК при КЧСИ е приела, че неизпълнението на последното задължение на ЧСИ е в разрез със състезателното начало в гражданския процес и пряко нарушава правото на защита на длъжника. Липсата на изрично произнасяне по движението на изпълнителното производство независимо от естеството му представлява неизпълнение на вменени на СИ задължения от процесуален закон и от Наредба № 4/06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ /чл. 16, ал. 4/ уреждаща реда за водене на съставените по изпълнителното дело книжа; осуетява хронологичното проследяване на предприетите по делото действия, а с това и проверката за законосъобразност на същите, с което накърнява пълноценната защита на страните по изпълнението. Ето защо съдебният състав приема, че непроизнасянето на ЧСИ с нарочен акт по движението на изпълнителното дело представлява тежко неизпълнение на задълженията му по закон.

Установено е на следващо място, че въпреки постъпващите по делото парични суми в различно време от наложени запори върху вземания на длъжника, които не са били достатъчни за удовлетворяване на всеки от взискателите, ЧСИ в нарушение на чл. 460 от ГПК не е изготвил и не е предявил на страните отделни разпределения. При липса на извършени разпределения, следва да се приеме, че постъпилите по делото суми са били „разпределени“ неформално по усмотрение на ЧСИ. Именно защото не е пристъпил към разпределение, ЧСИ е допуснал и твърдяното нарушение по т. 4 от искането като не е изискал от ТД на НАП – София информация за актуален размер на публичните задължения на длъжника към момента на „извършване на разпределението“ съгласно изискването на чл. 458, ал. 1 от ГПК. Неизпълнението на вменените на ЧСИ с разпоредбите на чл. 458, ал. 1 и чл. 460 от ГПК задължения накърнява основни положения и начала на гражданското производство, както и правото на защита и на двете страни в изпълнителното производство. Неотносими към повдигнатото искане за налагане на дисциплинарно наказание по т. 4 са мотивите в обжалваното решение развити на плоскостта на въпроса длъжен ли е СИ да уведомява НАП за прилагане на всеки конкретен способ за принудително изпълнение. Искането няма за предмет нарушение под формата на неуведомяване на НАП за наложен по делото запор, а такова поради неизискана информация за актуален размер на публичния дълг към релевантния момент на постъпващите по изпълнителното дело суми от наложения запор с оглед тяхното разпределение /чл. 458, ал. 1 in fine ГПК/. Видно от постъпилото по делото удостоверение от 22.04.2020г., размерът на публичните задължения на длъжника към 16.04.2020г. е 549.34 лв. По делото липсват данни именно, защото не са изискани от ЧСИ, какъв е техният размер към релевантния момент на постъпване на сумите от наложения запор и тяхното разпределение над две години по-късно в периода от 08.09.2022г. до 27.02.2023г. Понеже по изпълнителното дело няма данни какви са постъпленията от наложения запор, не е извършено разпределение и предявяването му на страните от ЧСИ, то не е изискана и информацията необходима за извършване на разпределение. Т.е. нарушението по т. 5 е обусловило и нарушенията по т. 4 и т. 6 от искането. Извършените в тази съвкупност нарушения следва да се квалифицират като тежки.

Данни за постъпленията по изпълнението и платежни нареждания за изплащането на дължимите на взискателите суми по изпълнителното дело не се съдържат. Съгласно чл. 455, ал. 2 от ГПК изплащането на дължимите на взискателя суми става в 7-дневен срок от влизане в сила на разпределението на събраните суми и ако липсва законова пречка за това. Изплащането става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист. Доколкото ЧСИ не е извършил и не е предявил разпределение на постъпилите по делото суми, то няма как в случая да се извърши проверка за спазване на срока по чл. чл. 455, ал. 2 от ГПК, а липсата на данни за постъпленията по изпълнението и за изплащане на суми на взискателите осуетява възможността за проверка какви постъпления по делото има и доколко законосъобразно е процедирал ЧСИ при изплащането им на всеки от взискателите. Изготвените в тази връзка в табличен вид справки за постъпили плащания на л. 98 и за изходящи плащания на л. 113 от делото не съдържат подпис на ЧСИ, не обективират негово волеизявление, съответно и на основание чл. 180 от ГПК не се ползват с формална доказателствена сила.

Установено е по делото, че в кориците на изпълнителното дело не се съдържат доказателства за отчетност на постъпленията и плащанията от ЧСИ. Съгласно чл. 47 от Етичния кодекс на ЧСИ, неразделна част от Устава на КЧСИ, частният съдебен изпълнител документира плащанията по банков път по начин, който обезпечава прегледност и проследяване на връзката "плащане-дело-основание". А съгласно чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от същия кодекс, частният съдебен изпълнител извършва плащания от специалните си сметки като задължително в платежния документ указва основанието за плащането – номер на дело, длъжник или друго. Частният съдебен изпълнител задължително индивидуализира постъпилите по специалните му сметки плащания с оглед надлежното им отнасяне към делото, по което е направено плащането. Частният съдебен изпълнител отбелязва по подходящ начин постъпилото плащане и по делото. По конкретно изпълнително дело ЧСИ не е изпълнил задълженията си за отбелязване по подходящ начин на постъпилите във времето плащания по делото, нито е документирал плащанията по банков път. Липсва прегледност, а връзката „постъпване-дело-основание-плащане“ е непроследима. Представените платежни нареждания от ЧСИ С. Х. към обясненията й и за целите на дисциплинарното производство не могат да заместят непопълването на делото с доказателства за постъпленията и за плащанията към взискателите, нито могат да обезпечат прегледност, проследимост и отчетност за страните по изпълнението. Неизпълнението на така вменените задължения от ЧСИ е тежко.

Последното нарушение е свързано с неизпълнение на задължението на ЧСИ за разглеждане и произнасяне по искания. Съгласно чл. 45 от Етичния кодекс на ЧСИ, извън случаите, в които законът е определил срок за произнасяне или извършване на действие, частният съдебен изпълнител трябва незабавно да удостовери получаването, разгледа и се произнесе в разумен срок по всяко искане, молба или заявление, подадено от страна или от трето лице по конкретно изпълнително дело. А съгласно чл. 43, ал. 2 от същия кодекс, при представяне на нередовен от външна страна документ /напр. неподписана молба или друго писмено изявление, незаверен препис от съдебен акт или друг акт на орган на власт/, частният съдебен изпълнител следва веднага да укаже на страната да отстрани нередовността, ако това е допустимо от закона. Твърдяното неизпълнение е налице, а изводите на ДК в обжалваното решение – необосновани. По постъпилата от С. К. молба по изпълнителното дело на 20.08.2020г. е налице произнасяне „e-mailа не се чете“. Видно същият се чете, както следва: [електронна поща] ; по постъпилата молба от 20.12.2022г. е налице произнасяне „исканите документи не са платени“; на постъпило по електронна поща искане от С. К. от 24.02.2023г. за посочване на актуален размер на дълга произнасянето е в смисъл „да се уведоми работодателя“. По искането на третото лице работодател от 21.02.2023г. за размера на оставащото задължение по делото, ЧСИ се е произнесъл „счет.“ Следователно по първите две молби ЧСИ не е изпълнил вменените му с разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ задължения да укаже на страната констатирана нередовност, а по последните две молби произнесеното е равносилно на липса на произнасяне /и в двата случая не отговаря на искането и е неразбираемо/.

Въз основа на изложените съображения, съдебният състав приема, че по повдигнатото искане е установено допуснато от ЧСИ С. Х. виновно неизпълнение на задължения, предписани в закон /чл. 428, чл. 434, ал. 1, чл. 458, ал. 1, 460 и чл. 455, ал. 2 от ГПК/ и Устава на КЧСИ /чл. 47, чл. 48, чл. 45 и чл. 43, ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ, неразделна част от Устава на КЧСИ/. Неизпълнението на кое да е от тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение. Неправилно в обжалваното решение ДК е приела, че бездействията под формата непостановяване на разпореждане по движението на делото; неизискване на информация за актуален размер на публичното вземане преди извършване на разпределение на постъпили суми; неприлагане на платежни документи за извършени плащания към всеки от взискателите и непроизнасяне по постъпили молби от длъжника и третото лице не съставляват нарушения на служебната дисциплина и че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на СИ С. Х. по част от искането.

Допуснатите нарушения са виновни, при допусната груба небрежност в разрез с дължимото поведение предписано от процесуални правила, гарантиращи законосъобразно провеждане на изпълнителното производство, уредени в закона и в Устава на КЧСИ и приложими при разглеждане на всяко изпълнително дело, неговото администриране и зачитане на законните интереси на страните и третите лица /чл. 10, ал. 2 от ЕК на ЧСИ/.

Въведените в дисциплинарното производство факти, осъществяващи признаците и съставомерността на допуснатите нарушения при осъществяване на служебните задължения на СИ са доказани. Допуснатите нарушения са тежки, доколкото накърняват уредени в закон и устав на съсловна организация създадена със закон основополагащи правила от процесуален характер, които норми са от публичноправен порядък, призвани да охраняват обществените отношения в областта на изпълнителния процес като цяло. В същото време засягат по неблагоприятен начин материални, процесуални и лични права на участващите в процеса по принудително изпълнение страни. В рамките на изпълнително дело, отличаващо се с ниска правна и фактическа сложност, при постъпления покриващи целия дълг на длъжника, ЧСИ вследствие на проявена груба небрежност е допуснал тежки седем на брой нарушения. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ответния ЧСИ и е частично неправилен изводът на ДК в обжалваното решение в обратния смисъл.

За установените множество дисциплинарни нарушения следва да се определи съответно едно общо наказание. При определянето му съдът съобрази, че нарушенията са тежки, допуснати при проявена груба небрежност, а поведението на ЧСИ във връзка с настоящото производство не сочи на критично отношение, а дисциплинарното му минало е чисто. Като взе предвид броя на нарушенията; тежестта на всяко едно поотделно и в съвкупност и поведението на ЧСИ, при отчитане като смекчаващо вината обстоятелство чистото дисциплинарно минало на ответника, съдебният състав приема, че съответно на тежестта на допуснатите нарушения наказание е имуществената санкция „глоба“. Основателно е оплакването в жалбата на министъра, че определеното в обжалваното определение наказание „порицание“ е несъответно на тежестта, броя и характера на установените нарушения и е явно несправедливо от гледна точна на засегнатите права и законни интереси на страните по изпълнението. При отчитане на всичко изложено, съдът определя размера на глобата към минималния предвиден в чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ от 2000 лв.

В заключение, обжалваното решение на ДК към КЧСИ е неправилно и следва да се отмени и вместо него се постанови друго в изложения смисъл.

На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК ответният ЧСИ следва да бъде осъден да заплати съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя в размер на 150 лв., определен след отчитане на правната и фактическа сложност на делото, реално извършената работа – изготвяне на жалба и еднократно явяване в открито съдебно заседание, съобразно Наредба за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, взето на 28.12.2023г. по дисциплинарно дело № 11/2023г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

НАЛАГА на основание чл. 67 вр. чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ на ЧСИ С. Х., рег. № 863, с район на действие този на Софийски градски съд дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за допуснати нарушения при разглеждането на изп.д. № 20208630400839 по т.т. 1-7 от искането на министъра на правосъдието от 28.07.2023г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК ЧСИ С. Х., рег. № 863, с район на действие този на Софийски градски съд да заплати на Министъра на правосъдието сумата от 150 лева – съдебни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.