Встъпване на наследници в събирателно дружество след смърт на съдружник

Текстът на акта

Ключови фрази

Защита на членството в дружеството * тълкуване на договор * наследяване на дружествен дял * събирателно дружество

11 т.д 405-25 Първо т.о.

11

Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 23.10.2025 г. , две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №405/25 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационни жалби от страна на СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“, и на И. Я. К. и Я. И. Кънев срещу решение №487/22.07.2024 по в.т.д. №894/23 на САС, с което било потвърдено решение № 260056 от 25.01.2023г., постановено по т.д.№1313/2019г. по описа на СГС, с което е било признато за установено по предявения от И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. срещу събирателно дружество СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“ иск с правно основание чл.71 ТЗ, вр.чл.124 ГПК, че на основание чл.97, ал.1 от ТЗ съществува членствено правоотношение между И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г.- наследници на починалия съдружник К. И. Г. от една страна и СД „Интелсофт - Г., Кънев и с-ие“ със седалище в [населено място] от друга. Решението е постановено при участието на И. Я. К. и Я. И. Кънев, като трети лица помагачи на страната на ответника , в качеството им на приети с договор по чл.78 т.1 ТЗ за нови съдружници в продължилото дейността си след смъртта на съдружника К. Г. СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“ .
В касационната жалба, подадена от пълномощника на СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“, се развиват оплаквания за необоснованост на обжалваното решение и нарушаване на материалния закон. Страната счита, че: съдът не е изяснил конкретното съдържание на текста на дружествения договор относно възможността по чл.97, ал. 1 от ТЗ да се предвиди отклонение от общото правило за прекратяване на правосубектността на събирателното дружество със смъртта на някой от неговите съдружници. Поддържа се, че от съдържанието на клаузата на чл.26 от дружествения договор във връзка това на тази по чл.18 от същия следва изводът, че за да може наследниците на починал съдружник да станат съдружници в същото дружество е необходимо изричното им приемане от страна на останалите съдружници. Изразява се становище, че посочените уговорки са валидни, тъй като при сключване на учредителния договор по чл.78 и сл.от ТЗ страните са свободни да уговарят допълнителни условия, ред и изисквания, включително извън тези по чл.97,ал.1, изр. второ от ТЗ, които да се прилагат при възникването на членствено правоотношение между събирателното дружество и наследниците на починал съдружник. В този смисъл предвиденото в дружествения договор условие за изрично приемане на наследник на починалия съдружник не противоречи на морални правила и не накърнява правния интерес на ищците, защото същите във всички случаи разполагат с правото да получат стойността на дела на техния наследодател. Посочва се, че необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е разгледал и не се е произнесъл по допустимостта на настоящото производство, с оглед неуважаване на искането за спиране на т.д.№ 1313/2019г на СГС при наличието на висящ съдебен спор с преюдициално значение, по който било образувано т.д№2167/2022г.на СГС. С непроизнасянето на съда по това искане било осъществено процесуално нарушение, което имало отношение към допустимостта на производството.

С касационни жалби от страна на И. Я. К. и Я. И. Кънев- трети лица помагачи на страната на ответника- в качеството им на приети с договор по чл.78 ТЗ за нови съдружници в продължилото дейността си след смъртта на съдружника К. Г. СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие , се обжалва същото въззивно решение с оплаквания за материалноправна незакосъобразност, изразяваща се в нарушение на чл.97 от ТЗ, от съдържанието на който следвало, че когато в учредителния договор на СД е прието,че последното не се прекратява със смъртта на съдружник, то наследниците на починалия съдружник, пожелали да встъпят в членствено правоотношение можело да направят това само при условията на т.26 от Дружествения договор- ако бъдат приети. След като наследниците не са приети, то това било достатъчно за отхвърляне на исковете им. Изложени са подробни разсъждения в защита на тезата, че членственото правоотношение не се наследява и че наследниците на починал съдружник в събирателно дружество не встъпват в членственото правоотношение само по силата на предявено до самото дружество искане за това.

Ответниците по жалбите-ищците И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. чрез процесуалния си представител изпращат писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.

С определение от 24.04.2025 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК по въпроса: За приложението на съдържащите се в разпоредбата на чл.20 ЗЗД правила за тълкуване на договори по отношение на изразената воля на страните в учредителния дружествен договор относно уговорката за продължаване дейността на СД след смъртта на съдружник и за действителната воля на страните по този договор относно съществуването на задължение за СД да приеме за съдружници неговите наследници по закон. Същото е допуснато до касационно производство за проверка за съответствие на въззивното решение с приетото по този въпрос в практиката на ВКС решения по чл. 290 ГПК: Р №177/30.01.2018 г. по т.д. № 835/11 на Второ т.о. и Р №46/07.03.2018 по гр.д. № 2489/2017 на ІV г.о. на ГК;

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения:

Производството пред СГС е образувано искова молба, подадена от И. Г., М. Г. и Н. Г., с която са предявени срещу СД „ИНТЕЛСОФТ- ГРИГОВОТОВ, К., СИЕ“ искове с правно основание чл.71 ТЗ, вр. чл.124 ГПК за установяване, че ищците са в членствени правоотношение с ответното дружество. Изложени са твърдения, че наследодателят на ищците- К. Г. е бил съдружник в ответното дружество, като на 13.04.2018 г. същият е починал. Сочи се, че след смъртта на съдружника К. Г. ищците, в качеството на негови наследници, в тримесечен срок са отправили до дружеството-ответник искане за встъпване по чл.97 ТЗ, вр. с чл.24 и чл.26 от дружествения договор, но последното отказва да ги признае за съдружници. Сочат, че след като в дружествения договор е уговорено, че дружеството не се прекратява при смърт на съдружник, ищците като наследници на починалия съдружник, с подаване на заявления до дружеството са встъпили. Поискано е да бъде установено, че съществува членствено правоотношение между тях и ответното дружество.

Въззивният съд се е солидаризирал с приетото от страна на първоинстанционния, който е приел, че ищците са встъпили в членствено правоотношение с ответното дружество и са придобили съответните права в качеството на съдружници, доколкото са доказали в процеса осъществяването към 20.06.2018 г. на фактическия състав на чл.97, ал.1, изр.3- то от ТЗ. По делото е било установено, че К. Г., техен наследодател, е починал на 13.04.2018 г., че с разпоредбата на чл.24 от дружествения договор от 16.03.2009 г. е уговорено, че смъртта на един от съдружниците не е основание за прекратяване на дружеството, което означава, че от настъпване на смъртта на съдружника К. Г. в полза на ищците, в качеството им на негови наследници, е възникнало на основание чл.97 ал.1 ТЗ правото да изявят желанието си да встъпят в членственото правоотношение в тримесечен срок от откриване на наследството, т.е до 13.07.2018 г. Първоинстанционният съд е посочил, че за встъпването на ищците в членствено правоотношение с ответното дружество не е необходимо да се изразява съгласие от другия съдружник- учредител, тъй като сочената от ответника клауза на т.26 от дружествения договор, която по същество препраща към клаузата на т.18 и въвежда изискване да е налице изразено от другия съдружник съгласие за приемане на наследника, е в противоречие с нормата на чл.97 ал.1, изр.2-ро ТЗ. В т.18 от дружествения договор като предпоставка за приемане на нови съдружници е предвидено общото съгласие на учредителите, но същата не следва да се прилага по отношение на встъпването по чл.97 ал.1 ТЗ на наследниците на починал съдружник, защото тази клауза урежда хипотезата на приемане на нови съдружници, т.е хипотезата на възникване на ново членствено правоотношение между дружеството и новия съдружник, а в хипотезата на встъпването на наследника на починалия съдружник е налице „заместване“, при което членственото правоотношение продължава да съществува със същия обем на права и задължения, но страна по него вече е наследникът/наследниците на починалия съдружник. Прието е, че клаузата на т.26 от дружествения договор е в противоречие с нормата на чл.97 ал.1, изр.2-ро ТЗ, която не позволява да се предвиждат други изисквания за встъпване на наследника на починалия съдружник освен изразеното от него желание за встъпване в тримесечен срок от откриване на наследството. В заключение съдът е изтъкнал, че останалата част от възраженията, сторени от ответника и третите лица-помагачи, се опират на факти, които следва да се подведат под нормата на чл.95 ал.2 ТЗ, но те не могат да бъдат основание за отричане на правния ефект на встъпването по чл.97 ал.1 ТЗ.

По отношение на оплакванията въведени във въззивните жалби съставът на САС е изложил следното:
Съгласно чл.93, т.4 от ТЗ при смърт на един от съдружниците, събирателното дружеството се прекратява по силата на изричната разпоредба на закона, с оглед неговия персонален характер като дружество на личността. Нормата е диспозитивна, поради което при наличие на уговорка, изключваща приложението на този текст на закона, последната следва да намери приложение като императивна правна норма, уреждаща статута на дружеството. Правните последици при смърт на съдружник са свързани с обстоятелството, че събирателното дружество се прекратява по силата на закона, след като не е било уговорено друго в учредителния договор. Когато съдружниците са уговорили друго, то те са изключили приложението на посочената разпоредба и следва да бъде зачетена тяхната воля. В подкрепа на извода, че дружественият договор може да предвиди изключение от правилото на чл.93, т.4 от ТЗ, е разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с учредителния договор може да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник.
Въззивният състав се е позовал на това, че в конкретния случай в т.24 от дружествения договор е предвидено, че при напускане, смърт, поставяне под запрещение на един от съдружниците, дружеството не се прекратява. В чл.26 от дружествения договор пък е предвидено, че при смърт на някой от съдружниците, наследниците могат да бъдат приети по реда, установен в договора или да им се изплати стойността на дяловото участие на починалия съдружник. В т.18 е регламентирано, че нови съдружници се приемат с общо съгласие на учредителите. Според въззивния състав, в процесната хипотеза не може да се приложи предвиденото в уговорката в т.18 от дружествения договор, доколкото последната предвижда реда за приемане на нови съдружници, каквато хипотеза не е налице. Според изразеното от съда, следва да се изтъкне че в обсъжданата разпоредба изрично е предвидено общо съгласие на „учредителите“, каквото в случая формирано не можело да е налице, тъй като за процесния спор очевидно, не можело да се приеме, че е между страните по дружествения договор/ учредителите на СД/ , след като включва като страна наследниците на починал съдружник, което, според съда, изначално прави неприложима уговорката в т.18 от дружествения договор.
Според съда от съществено значение в случая е и обстоятелството, че ако не бъде дадено съгласие от другия съдружник, то тогава дружеството ще бъде прекратено и по този начин ще бъде игнорирана изричната воля на учредителите, че същото ще продължи да съществува. Освен това разпоредбата на чл.97, ал.1, изр.2, предл.2 от ТЗ не предвижда други изисквания за встъпване на наследника на починалия съдружник, освен изразеното в срок от него желание за встъпване. Доколкото нито в закона, нито в дружествения договор е било предвидено като условие за встъпване на наследника в дружеството наличието на изразено от другия съдружник съгласие, а и да бе предвидено, то същото би противоречало на закона, то не можело да се приеме, че една от предпоставките наследниците на починалия съдружник да встъпят в дружеството, е да има решение или съгласие на преживелия съдружник, като разширяване полето на приложението на т.18 от дружествения договор е немислимо. С оглед на това, съдът е счел, че между дружеството и лицата И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. е възникнало членствено правоотношение и предявеният иск с правно основание чл.71 от ТЗ, вр.чл.124,ал.1 от ГПК се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение отговора на поставения правен въпрос, въз основа на който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. намира следното: Касационен контрол е допуснат за проверка за съответствие на въззивното решение с приетото по този въпрос в практиката на ВКС решения по чл. 290 ГПК. В Р №46/07.03.2018 по гр.д. № 2489/2017 на ІV г.о. на ГК и цитираните в същото решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 222/ 2009 г., ІV г.о. и по гр.д.№ 1227/ 2011 г., ІІ г.о. е прието, че „при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста , а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението,доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл. При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. Към така формираната практика следва да се добави, че тълкуването цели запазване на цялото действие на договора така, както в действителност е желано от страните, независимо от съдържащите се в него непрецизни, неточни и дори неправилни формулировки при посочването на неговия предмет“ .
В теорията и съдебната практика няма и не е имало съмнение относно приложението на общите правила за тълкуване на договорите при спазване на законовите изисквания за това по чл.20 ЗЗД и по отношение на организационни договори, каквито представляват дружествените договори, към който вид принадлежи и процесният такъв, сключен на 16.03.2009 г. между Я. И. Кънев и К. И. Г. за учредяване на процесното СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“-ответник по иска. Съдружникът К. И. Г. е починал на 13.04.2018 г. и се явява наследодател на ищците И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. по иска им с правно основание чл.71 ТЗ, вр.чл.124 ГПК. В хода на настоящото производство М. К. Г. е починала и като единствен неин наследник е оставила досегашния съищец Н. Г. Г.-нейна майка. Няма спор, а и е доказано по делото, че след смъртта на съдружника К. Г. ищците, в качеството на негови наследници, в тримесечен срок са отправили до дружеството-ответник искане за встъпване по чл.97 ТЗ, вр. с чл.24 и чл.26 от дружествения договор, но последното не се е съгласило да ги признае за съдружници. Спорът се основава на заключението на въззивния съд в обжалваното решение на САС , че след като в дружествения договор е уговорено, че дружеството не се прекратява при смърт на съдружник, на ищците като наследници на починалия съдружник, с подаване от тяхна страна на заявление до дружеството придобиват качеството на съдружници в СД на мястото на починалия им съдружник.
Така постановеното въззивно решение се преценява от настоящия състав на ВКС,Първо т.о. за незаконосъобразно по следните съображения:
В чл.93 ал.1, т.4 ТЗ е уредено, че макар и персонално по своя характер, събирателното дружество/СД/ се прекратява със смъртта на съдружник, само ако не е уговорено друго/т.е. касае се за диспозитивна правна норма/. В настоящия случай страните по този договор изрично са се съгласили в т.24 от същия , че смъртта на съдружник в СД не е основание за прекратяването на самото дружество.
Неправилно и в несъответствие със съдържанието на уредбата в чл.97 ал.1 и 2 ТЗ и изключително само на база буквалното съдържание на горецитираната уговорка в самия дружествен договор, без прилагане правилата по чл.20 ЗЗД за търсене на действителната воля на страните и без тълкуване на отделните уговорки във тяхната взаимовръзка и с оглед схващането на всяка една от тях в смисъла, който произтича от целия договор, съставът на САС е приел, че след като е уговорено, че смъртта на единия от съдружниците не представлява основание за прекратяване на СД, то следвало, че със самото навременно подадено изявление за встъпване от страна на ищците в правата на починалия съдружник, техен наследодател, последните са придобили качеството на съдружници. Съдебният състав на САС не е тълкувал съдържанието на уговорките в т.26 и в т.18 от същия договор, като ги е приложил буквално , вместо да прибегне до прилагане правилата по чл.20 ЗЗД за търсене на действителната воля на страните и тълкуване на отделните уговорки във тяхната взаимовръзка и с оглед схващането на всяка една от тях в смисъла, който произтича от целия договор . Първата/т.26/ гласи, че при смърт на някой от съдружниците , наследниците му могат да бъдат приети по реда установен в този договор или да им се плати стойността на дяловото участие на починалия съдружник . Съдът е счел, че в процесната хипотеза не може да се приложи предвиденото в уговорката в т.18 от дружествения договор приемане на съдружници, доколкото последната предвижда реда за приемане на нови съдружници, каквато хипотеза не е налице. Освен това в цитираната уговорка било предвидено общо съгласие на „учредителите“, каквото в случая не може да бъде формирано, тъй като процесният спор включва като страна-наследниците на починал съдружник, което, според съда, изначално прави неприложима уговорката в т.18 от дружествения договор.
Ето защо, според съда в съответствие със законовата уредба по чл.97 ал.1 и ал.2 ТЗ и волята на страните според цитираните клаузи от дружествения договор следвало, че наследниците по закон са станали съдружници в СД-ответник след смъртта на техния наследодател -съдружник в СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“ и с подаването на искането за встъпване в последното.
Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. напълно споделя изразеното в посочената по-горе , практика по чл.290 ГПК: Р №46/07.03.2018 по гр.д. № 2489/2017 на ІV г.о. на ГК и цитираните в същото решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 222/ 2009 г., ІV г.о. и по гр.д.№ 1227/ 2011 г., ІІ г.о. , че с ъдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, които водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните.Тълкуването цели запазване на цялото действие на договора така, както в действителност е желано от страните, независимо от съдържащите се в него непрецизни, неточни и дори неправилни формулировки при посочването на неговия предмет.
Приложени към процесния договор, сключен на 16.03.2009 г. между Я. И. Кънев и К. И. Г. за учредяване на процесното СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“ горните постановки относно разясняване на правилата за тълкуването на договори по чл.20 ЗЗД водят до следните изводи относно действителната воля на учредителите на СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“ Я. И. Кънев и К. И. Г., в случай на смърт на някой от тях, а именно: смъртта на съдружник не е основание за прекратяване на дружеството- т.24 от договора, т.е. същото следва да продължи да съществува и в този случай. В този случай наследниците на починалия съдружник могат да бъдат приети по реда установен в договора, т.е. в т.18 от същия. Обстоятелството, че в последния се говори за приемането на „нови съдружници“ не опорочава ни най-малко предвидения ред за това-наличие на съгласие на учредителите. Явно се има в предвид живия от тях , а не двамата заедно в случай на смърт на единия.
Такова установяване на действителната воля на страните по учредителния договор е в съответствие и с персоналния характер на самото СД, който се извежда от разпоредбата на чл. 78 ал.1,т.1 от ТЗ, която императивно изисква в учредителния договор на този тип търговски дружества идентификацията на самото дружество да става посредством посочване на имената и местожителството на съдружниците-физически лица в него, които данни се вписват в ТРРЮЛНЦ , както и че по правило всеки съдружник има право да управлява дружеството-чл.78 ТЗ. Не на последно място отговорността на всеки съдружник в СД е уредена като солидарна и неограничена-чл.76 ТЗ. Следователно за разлика от капиталовите дружества, тук личната връзка между учредителите, съответно между тях и новоприеманите съдружници, съответно-наследниците на учредителите е съществено засилена. Освен това при промени в лицата, които са съдружници в СД на каквото и да е основание / вкл.наследяване/възниква необходимост от изменение на дружествения договор с оглед индивидуализиране на новия съдружник/ чл.78 ал.1,т.1 ТЗ.
От изложеното следва, че във всички случаи на изразена воля за встъпване от наследниците на починал съдружник в СД, освен ако изрично в дружествения договор не е уредено друго, е необходимо и надлежно изразено насрещно съгласие от страна на досегашните съдружници в СД за такова встъпване, което в настоящия случай не е налице и следователно липсва изпълнен фактическия състав за придобиване на членствени права от наследниците на починалия съдружник в СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“ К. И. Г..
С оглед изложеното обжалваното с касационни жалби от страна нана СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“, и на И. Я. К. и Я. И. Кънев решение №487/22.07.2024 по в.т.д. №894/23 на САС / както и потвърденото с първото решение № 260056 от 25.01.2023г., постановено по т.д.№1313/2019г. по описа на СГС/ следва да се отменят като незаконосъобразни и доколкото не се налага извършване на допълнителни процесуални действия , така предявения иск от И. К. Г., М. К. Г.-починала в хода на процеса и наследена от Н. Г. Г. и от последната на собствено основание срещу СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“ с правно основание чл.71 ТЗ, вр.чл.124 ГПК, за установяване, че на основание чл.97, ал.1 от ТЗ съществува членствено правоотношение между И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г.- наследници на починалия съдружник К. И. Г. от една страна и СД „Интелсофт - Г., Кънев и с-ие“ със седалище в [населено място] от друга да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските пред предходните инстанции и в настоящото производство:

С оглед на така променения краен резултат по спора ищците по спора следва да отговарят пред ответното СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“ за разноските, направени от страна на последното пред двете инстанции в общи размери на: 4320 лева – пред САС и 5700 лева- пред СГС, както и за тези пред ВКС в размер на 12000 лева-договорено и заплатено по банков път възнаграждение за процесуално представителство с начислен ДДС и 150 лева-общо д.т. за производството пред ВКС.

По отношение на подалите КЖ трети лица- помагачи на ответника СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“, а именно И. Я. К. и Я. И. Кънев са приложими правилата на чл.78 ал.10 ГПК и на тях не се дължат разноски.

Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло по касационни жалби от страна на СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“ ЕИК[ЕИК] и на И. Я. К. и Я. И. Кънев-трети лица-помагачи на СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“ ЕИК[ЕИК] , решение №487/22.07.2024 по в.т.д. №894/23 на САС и потвърденото с първото решение № 260056 от 25.01.2023г., постановено по т.д.№1313/2019г. по описа на СГС и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Г., М. К. Г.-починала в хода на процеса и наследена от Н. Г. Г. и от последната на собствено основание, срещу СД „Интелсофт- Г., Кънев и с-ие“ иск с правно основание чл.71 ТЗ, вр.чл.124 ГПК, за установяване, че на основание чл.97, ал.1 от ТЗ съществува членствено правоотношение между И. К. Г., М. К. Г. -починала в хода на процеса и наследена от Н. Г. Г. и от Н. Г. Г. на собствено основание - наследници на починалия съдружник К. И. Г. от една страна и СД „Интелсофт - Г., Кънев и с-ие“ ЕИК[ЕИК] със седалище в [населено място] от друга.

ОСЪЖДА И. К. Г. и Н. Г. Г. общо да заплатят на СД „Интелсофт - Г., Кънев и с-ие“ ЕИК[ЕИК] със седалище в [населено място] разноските на дружеството в производствата пред съответните съдилища, както следва: 5700 лева- пред СГС; 4320 лева – пред САС, както и 12000 лева-договорено и заплатено по банков път възнаграждение за процесуално представителство с начислен ДДС пред ВКС и 150 лева-общо д.т. за производството пред ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.