Закрила при уволнение при повече от един синдикален секретар

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 689

гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай И. гражданско дело № 427 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ОУ “Иван Вазов“ [населено място], представлявано от директора Т. Й., чрез пълномощник адв. Е. З. от АК-Шумен, против въззивно решение № 381/30.10.2023 г, постановено по в.гр.д. № 440/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 685/15.05.2023 г. по гр. д. № 3419/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на В. И. Г., извършено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ със Заповед № 1226/28.04.2022г. на директора на ОУ „Иван Вазов“ [населено място], и е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител“ в ОУ “Иван Вазов“ [населено място]. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалвания акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Сочи се, че съдът не е изпълнил нормативно вмененото му задължение да обсъди всички наведени в отговора пред първоинстанционния съд и въззивната жалба факти и обстоятелства, направените възражения, които обосновават тезата на ответника, че при реализиране на уволнителната процедура не са допуснати нарушения. Изложени са доводи, че въззивният съд е приел, че ищеца се ползва със закрила по чл. 333, ал.3 от КТ, без да подложи на анализ направеното от работодателя възражение с отговора на ИМ, че ищеца не е „първи“ или „организационен“ секретар на синдикалната организация в ответното училище. Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си, че попада в кръга на закриляните лица. Освен това се твърди, че в съдебното решение изцяло липсва обсъждане на представените от работодателя писмени доказателства /доклад на МОН, жалби, сигнали и протоколи от педагогически съвети/, от които бил виден дефицитът на необходимите професионални и личностни качества на ищеца. Липсвали мотиви и по възраженията и доводите на работодателя касаещи липсата на качества у ищеца за работа в педагогическата общност.

Ответникът по жалбата В. И. Г., в писмено становище оспорва същата като неоснователна.

С определение № 206/16.01.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос: кои членове на синдикалното ръководство се ползват от закрила при уволнение и по процесуалноправния въпрос: при наличие на двама или повече секретари, като членове на синдикално ръководство, в чия доказателствена тежест е да установи, кой от секретарите изпълнява най-съществена функция, за да се ползва закрилата по чл.333 ал.3 КТ.

Отговорът на поставените въпроси обусловили допускане на касационно обжалване се съдържа в практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 2/ 21.03.2012 г. по гр.д. № 1123/2010 г. на IV г.о. и решение № 154/17.04.2015 г. по гр.д. № 6249/ 2014 г. на ІV г.о. Приема се, че с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предл. 1 от КТ вр. § 1, т. 6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикалното ръководство /председател, секретар/ на синдикалната организация, учредена или структурирана в предприятието на съответния работодател. Посочено е, че не съществува правна пречка синдикалната организация да избере неограничен брой секретари, но в § 1, т. 6 от ДР на КТ е уредена синдикална защита само за двама от членовете от ръководството: председателя и един секретар. Останалите секретари не се ползват от защита при уволнение. Когато в ръководството са избрани повече от един секретари, със синдикална защита се ползва само „първият” или „организационният”. Това е този секретар, който изпълнява най-съществени функции. В случай, че уволненият работник или служител не е такъв секретар, той не се е ползва със закрила, съответно работодателят не е длъжен преди уволнението да получи предварителното съгласие от синдикален орган определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Целта на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 вр. § 1, т. 6 от ДР на КТ е да даде социална защита на тези синдикални дейци, които заради ръководните си функции в съответната синдикална организация, с цел защита на правата на работниците и служителите влизат в спорове и конфликти с работодателя. Тази предварителна закрила е въведена от законодателя, за да бъде осигурена възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците, явяващи се в определени случаи в разрез с тези на работодателя. Предвид императивния им характер, нормите на чл. 333, ал. 3 от КТ и § 1, т. 6 от ДР на КТ не могат да се тълкуват разширително. Ако функциите между избраните повече секретари не са разграничени, работникът, който твърди че се ползва от специалната закрила при уволнение поради обстоятелството, че е член на синдикалното ръководство, трябва да докаже, че именно той от избраните повече секретари изпълнява най-съществени функции, тъй като съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи правото си.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът В. Г. е заемал длъжност „старши учител по изобразително изкуство в прогимназиален етап“ в ответното училище. Със Заповед № 1226/28.04.2022 г. на директора на училището трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 29.04.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ с мотив, че при Г. е налице неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция „старши учител“, поради липса на умения, навици и опит, подробно описани в заповедта. Установено е също, че Г. е бил един от секретарите на синдикалната организация на СБУ към ОУ „Иван Вазов“ [населено място], наред със секретарите: Г. М. и Т. П.. Прието е, че списъкът с ръководството на синдикалната организация бил входиран при работодателя на 28.04.2022 г. Според представено по делото удостоверение от 06.09.2022 г. на председателя на синдикалната организация, ръководството било избрано на 31.08.2021 г., като е посочено, че не е взето решение за вътрешно разпределение на функциите между секретарите, с оглед на спецификата на работата и организацията на работното време в ОУ „Ив. Вазов“ [населено място], съответно: група за целодневна организация на учебния ден, начален етап и прогимназиален етап- В. Г. бил секретар „прогимназиален етап“. Според посоченото в удостоверението, през 2022 г. до синдикалната организация не било постъпвало искане от директора на ОУ„Иван Вазов“, да бъде дадена информация или съгласие за прекратяване на трудови договори на членове на организацията, включително и за В. Г..

За да уважи иска за отмяна на уволнението, въззивния съд се е приел, че съгласно чл. 333, ал. 3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието /по см. на § 1, т. 6 от ДР на КТ/, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Според приетото от въззивния състав, въпросът дали конкретната ръководна длъжност се ползва със защитата по чл. 333, ал. 3 КТ не можел да се предрешава от работодателя, а последният следвало да изиска съгласието на съответния синдикален орган и след това да преценява дали защитата по чл. 333 е приложима. Само след получаване на предварително разрешение, уволнението можело да бъде извършено. Закрилата била предварителна, тъй като предхождала извършването на уволнението. В случая тъй като съгласието на синдикалното ръководство не било искано, не било и необходимо да се изследва въпросът дали работникът се ползва със защитата, като уволнението следвало да се отмени като незаконосъобразно на основание чл. 344, ал. 3 от КТ по формални съображения- поради неспазената процедура. Във въззивното решение не са изложени мотиви по другите, посочени в исковата молба основания за незаконност на атакуваното уволнение – за липса на посоченото в заповедта прекратително основание. Въззивният съд не е разгледал по същество спора за твърдяната от работодателя липса на необходимите професионални и личностни качества у ищеца за ефективно изпълнение на работата, във връзка със заеманата от него длъжност в ответното училище.

С оглед отговора на поставените въпроси, довел до допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Същото противоречи на горецитираната практика на ВКС. Изводът на въззивния съд, че преди уволнението на В. Г. - избран за секретар на синдикалната организация на СБУ при ответното училище, работодателят е следвало да изиска съгласието на съответния синдикален орган, независимо дали ищеца е секретар, който изпълнява най-съществени функции е необоснован, тъй като ако ищецът не е такъв секретар, той не би се ползвал със закрила, респ. за работодателя не съществува задължение преди уволнението да получи предварителното съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ. Доказателства, относно това, кой от избраните в синдикалната организация на СБУ при ответника трима секретари е „организационният“ или „първият“ и дали това е ищецът, не са събрани и този въпрос е останал неизяснен по делото, поради допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила. В отговора на исковата молба работодателят изрично е оспорил наличието на синдикална закрила с довода, че ищецът няма качеството на „първи“ или „организационен“ секретар. Доводът е поддържан и във въззивната жалба му, с изрично оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК при разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на оспорения факт /възложена от първоинстнционния съд върху ответника/, но нито в определението по чл. 267 ГПК, нито в първото открито съдебно заседание въззивният съд е предприел действия съобразно задължителните указания дадени с т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС- при въведено във въззивната жалба оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, касаещо нарушение на разпоредбите на чл. 146, ал.1, т. 5 и ал. 2 ГПК, да повтори опороченото действие, като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти - в случая, че тежестта на доказване на факта, че има качеството на „първи“ или „организационен“ секретар при наличие на трима избрани е на ищеца, съответно да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Съдът с оглед тези указания е следвало да даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства, без да се съобразява с ограниченията, предвидени в чл. 266 ГПК.

Предвид противоречието на въззивно решение със съществуващата по поставения материалноправен въпрос съдебна практика и допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за изпълнение на задълженията му съобразно задължителните указания дадени с т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест за факта, че има качеството на „първи“ или „организационен“ секретар при наличие на трима избрани, както и да му даде възможност за допускане и събиране на доказателства за установяването му. При новото разглеждане на делото въззивния съд следва впоследствие да се произнесе и по всички доводи и възражения направени във въззивното производство, включително и като разгледа трудовия спор по същество.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК при новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 381/30.10.2023 г, постановено по в.гр.д. № 440/2023 г. по описа на Окръжен съд - Русе.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Русе за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.