Съпричиняване на вреди при падане на непочистен тротоар пред собствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50017

гр. София, 11.12. 2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 1949/2022 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290-293 ГПК.

С касационна жалба от С. Й. С. - ищец в производството, подадена чрез пълномощник адв.Т. Б. от АК – София, се обжалва решение № 1046 от 15.10.2021 г. по в.гр.д. № 455/2021 г. по описа на АС-София, в частите, в които е отхвърлен иска й за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. и за заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 622,28 лв. до пълния предявен размер от 1244,55 лв. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните доказателства, нелогични изводи, нарушение при прилагане на материалния закон относно наличие на основание за намаляване на обезщенетието поради съпричиняване на вредата от ищцата и относно определяне размера на справедливото обезщетение по справедливост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба - ответник в производството Столична община /СО/, оспорва жалбата с писмен отговор, претендира с него и разноски за касационната инстанция.
С определение № 50446 от 14.11.2022 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение само в частта, с която е отхвърлен иска на С. С. срещу Столична община за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., за преценка на направения от въззивния съд извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца съобразно посочената приложима нормативна уредба, и за съответствие на този извод с действителния смисъл на приложима императивна материално правна норма на закона, определяща задължението на общината да управлява имотите и вещи-общинска собственост, с грижата на добър стопанин, и такава, определяща задължение на общината по управление на отпадъците на нейна територия, и с действителния смисъл на чл.51, ал.2 ЗЗД. В частта по касационната жалба срешу въззивното решение по отхвърляне иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 622,28 лв. до пълния предявен размер от 1244,55 лв., касационната жалба е оставена без разглеждане и касационното производство в тази част е прекратено със същото определение, влязло в сила в тази част на 05.12.2022 г. като необжалвано.
За откритото съдебно заседание пред ВКС по чл.290 ГПК касаторът е представил предварително писмено становище по същество на спора, претендира с него и разноски по представен списък на разноските (представен с касационната жалба).
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното по касационната жалба в частта, в която е допуснато касациноното обжалване на въззивното решение:
С въззивното решение на Апелативен съд-София /САС/ е потвърдено първоинстанционното решение № 260588 от 16.10.2020 г., постановено по гр.д. № 13591/2019 г. на СГС, в частите, в които е била осъдена Столична община да заплати на С. Й. С. на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания на здравето, настъпили на 20.12.2018 г. в [населено място], също и сумата от 622,28 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се медицински разходи за лечение на увреждания на здравето, настъпили на 20.12.2018 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху сумите от 18.10.2019 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер от 60000 лв. за неимуществени вреди и 1244,55 лв. за имуществени вреди, съответно и относно определените за дължими от страните разноски.
В частта, в която исковете са били уважени за 15 000 лв. неимуществени вреди и 622,28 лв. имуществени вреди, и за определените за дължими разноски според този резултат, въззивното решение е влязло в сила на 09.05.2022 г. на основание чл.296, т.2 ГПК и по аргумент от т.7 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС - поради връщане касационната жалба на ответника СО. С въззивното решение на САС е било също обезсилено първоинстанционното решение на СГС в частта, в която е прогласено, че е постановено при участието на третите лица „АЕС - Х ООД, „РТК“ ООД, „Еко ресурс – Р“ ООД, „БКО“ ООД, и е прекратил производството по отношение на тези търговски дружества, в която част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По претенцията за неимуществени вреди, въззивния съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че ищецът на 20.12.2018 г., около 09:00 – 09:30 часа в [населено място] е пресичал пътното платно на [улица]и стъпвайки на прилежащия тротоар пред № 23, на който административен адрес е входа на къщата му, се подхлъзнал и паднал на земята, вследствие на обстоятелството, че улицата и тротоара не са били почистени от сняг и лед след снеговалеж на 16.12.2018 г. След падането ищецът е бил незабавно транспортиран и настанен за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА, където е установено счупване на двете кости на десния глезен, извършена е операция с поставянето на метални импланти. На 27.02.2019 г. е извършена втора операция в същата клиника, при която са извадени имплантите, при което общият лечебен и възстановителен период е продължил 180 дни – от 20.12.2018 г. до 17.06.2019 г., за което има издадени и болнични листа. Прието е още, че ищецът при настъпване на инцидента, е бил стъпил едновременно на пътното платно и на прилежащия пред имота му тротоар, въз основа на признанието с исковата молба на факта, че улицата има прилежащ тротоар и инцидентът е настъпил точно пред входа на неговата къща, и поради признанието на посочения неизгоден за страната факт не е дадена вяра на показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели за отсъствието на тротоар пред имота на ищеца, а са кредитирани показанията на същите свидетели само относно претърпените от ищеца болки и страдания. Прието е, че улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, и разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, при което наличието на непочистен сняг и лед по асфалтовата настилка на пътното платно обосновава извод, че ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната инфраструктура, не са положили дължимата се грижа, присъща на добрия стопанин, да извършат снегопочистването, т.е. поведението на последните осъществява деликтния състав на чл. 45 от ЗЗД /противоправно действие и/или бездействие, вреда /имуществена и/или неимуществена/, причинна връзка между поведението и вредата, както и вина, която се предполага до доказване на противното. За неприложим е счетен Закона за пътищата /ЗП/, тъй като улицата, на който е настъпило увреждането, и прилежащия тротоар не са участък едновременно на републикански или общински пътища по смисъла на чл. 3 от ЗП. Прието е, обаче, че ищецът, като не е изпълнил вмененото му задължение с подзаконов нормативен акт, издаден от Столичния общински съвет- чл. 67, ал.1, т.2 от Наредба на Столичен общински съвет за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Столична община- според който в тежест на собствениците на имоти е възложено да почистват от сняг и лед прилежащите пред имота им тротоари, с това свое бездействие пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение: 1/ 2 за ищеца и 1/ 2 за ответника.

При определяне размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е определил паричен еквивалент в размер на 30 000 лв., за който размер, в съотвествие с разясненията по ППВС № 4/1968 г., е посочил, че е съобразил конкретните данни по делото, а именно с възрастта на ищеца; неговото обществено положение; броя и характера на претърпените увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията са били с по - интензивен характер; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; липсата остатъчните проявления на уврежданията и икономическите условия към деня на настъпване на инцидента. Това определено обезщетение, обаче, е намалено с приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат, наполовина, поради което предявеният главен иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, е приет за основателен до размер на сумата от 15 000 и подлежащ на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв. Върху сумата е присъдил на ищеца на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, и законната лихва считано от 20.12.2018 г.

Поради частичното влизане в сила на въззивното решение в уважената част на иска за неимуществени и имуществени вреди, със сила на присъдено нещо е установено наличието на предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната община : наличие на противоправно поведение (бездействие) от страна на служители на общината/други лица, на които е възложена дейност, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддръжка на пътя в зоната на процесния инцидент в състояние, непораждащо опасност за пешеходците при придвижването им, като вината се предполага, причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в претърпени болки и страдания заради получената травма при подхлъзването и падането на непочистен от сняг и лед участък от път-публична общинска собственост, причиненото счупване на крайник и последвалия период на лечение/вкл. оперативно/ и възстановяване, както и изживените от ищеца негативни емоции от породените битови неудобства и необходимост от помощ при обслужване; причинна връзка между неимуществените вреди и виновното противоправното поведение на лица, за които ответната община отговаря. Спорен е въпросът за справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 50446/14.11.2022 г. на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК за преценка на направения от въззивния съд извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца съобразно посочената приложима нормативна уредба, и за съответствие на този извод с действителния смисъл на приложима императивна материално правна норма на закона, определяща задължението на общината да управлява имотите и вещи-общинска собственост, с грижата на добър стопанин, и такава, определяща задължение на общината по управление на отпадъците на нейна територия, и с действителния смисъл на чл.51, ал.2 ЗЗД.
По това основание за допускане на обжалването, с оглед етапа на настоящето производство и неговата специфика, и по правилността на въззивното решение, при съобразяване и на пределите на преценка по чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд намира следното:
Съгласно чл.2, ал.1, т.2, вр. чл.3, ал.2, т.1 ЗОбщС вр. § 7, т.4 ПЗР на ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост, и общината е длъжна да ги управлява и поддържа в интерес на населението и с грижата на добър стопанин (чл.140 Конституцията на РБ и чл.11, ал. 1 ЗОбщС), вкл. с дейности по изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т.ч. почистване от отпадъци, също и от сняг и лед, и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и пътни превозни средства по смисъла на тези понятия, дадени в § 6, т. 14 от ДР на Закона за движение по пътищата. Предвид легалните дефиниции на „път“ по § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата и по § 6, т. 1 от ДР на Закона за движение по пътищата- приравняващ и улиците на път, легалната дефиниция на „тротоар“ по § 6, т. 6 от Закона за движение по пътищата, и на „платно за движение“ и „граници на платното за движение“ по § 6, т.3 и т.4 от ДР на Закона за движение по пътищата, се налага извод, че тротоарът и платното за движение са части от пътя. Общината изпълнява задълженията си за поддържане на пътищата-общинска собственост и на чистотата на територията на съответната община чрез свои служители или чрез трети лица, като на вторите може да възлага тази дейност по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове с наредба – такива са специализирани предприятия, работещи по договор с общината, също и собствениците или ползвателите на имоти на територията на общината, но за причинените на трети лица вреди от техни противоправни действия или бездействия от неизпълнение на възложените им задължения, отговорността е на общината като обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, в която насока е и трайната съдебна практика. В хипотезата, обаче, когато собственикът или ползвателят на имот на територията на общината не изпълни възложеното му с наредба на общинския съвет да поддържа чистотата около имота си, и от това неизпълнение са причинени вреди на този собственик или ползвател, а не на трето лице, то това негово поведение следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, т.е. дали поведението на това задължено по наредбата лице, има отношение към настъпване на собственото му увреждане, когато възражение за съпричиняване на вредата е направено от общината в съдебен процес.
При така приложимата нормативна уредба, изводите на въззивния съд за наличие на съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, се явяват правилни. Водещи в случая са преценката относно наличието на тротоар на улицата пред дома на ищцата и задължението на ищцата като собственик на имот на тази улица, да почиства от сняг и лед тротоара пред и около имота си. По силата на чл.8 от Закона за нормативните актове, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, Столична община е възложила с чл. 67, ал.1, т.2 от гл.VІ-Поддържане и опазване на чистотата на Наредба на Столичен общински съвет за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Столична община, на собствениците, ползвателите, и лицата, които фактически владеят или държат недвижими имоти или части от тях, да почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от сградите, нарушена мазилка и други застрашаващи живота и здравето на преминаващите до сградите. По делото е установено от съвкупната преценка на събраните доказателства, че ищцата на 20.12.2018 г. сутринта около 9-9:30 ч. се е подхлъзнала на заледен път пред къщата, в която живее, като това подхлъзване е станало при стъпването й от пътното платно за движение върху тротоара, като и за двете части от пътя - и платното за движение и тротоара, е установено, че са били непочистени от сняг и лед вследствие на снеговалеж няколко дни по-рано- на 16.12.2018 г. Неоснователно е оплакването с касационната жалба на ищцата, че улицата пред дома й нямала тротоар, за липсата на какъвто са показанията на двамата свидетели. Ищцата с исковата си молба твърди, че както пътното платно, така и прилежащия на пътя тротоар пред къщата на [улица], София, където живее ищцата, били непочистени от сняг и лед, и падането й е настъпило когато пресичала улицата и стъпила на тротоара, т.е. направено е признание за неизгодни за ищцата факти в случая, а именно наличието на тротоар като част от пътя, както и описание на механизма на падането. Така с исковата молба ищцата е направила твърдения за правнорелевантни факти от фактическия състав на правната норма на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, по които факти ответникът също навежда своите защитни възражения и доводи, и които очертават така предмета на спора, също така ищцата прави и признание на неизгодни за нея факти. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния правно релевантен факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан, за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също да обсъди и изявленията на страните, които имат значение за решението по делото (ср. Р № 127/05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 на ВКС, ГК, ІV г.о.). Изложените от ищцата твърдения в исковата молба имат доказателствена сила за направените признания за неизгодни факти (чл. 175 ГПК). Съдът не може да приема за доказан факт, какъвто ищецът не е навел с процеса и който факт не е включен в предмета на доказване и по искане на противната страна, защото така би се намесил недопустимо в предмета на доказване по правния спор. В случая нито ищецът, нито ответника са твърдяли в първоинстанционното производство, че улицата където е дома на ищцата, няма тротоар, напротив, ищцата изрично е твърдяла в исковата молба, че улицата има тротоар, при което съдът не може да приема за установено различно, и правилно въззивният съд е игнорирал/не е кредитирал свидетелските показания за липсата на тротоар на улицата там, където е дома на ищцата. Обоснован и правилен следователно се явява изводът на въззивния съд, че при настъпване на инцидента ищцата е стъпила едновременно на пътното платно и на прилежащия пред дома й тротоар, в която насока са били и нейните твърдения с исковата молба. Правилно следователно въззивният съд е отчел спецификата на настоящия спор, като е приложил спрямо поведението на ищцата разпоредбата на чл.67, т.2 от Наредба на Столичен общински съвет за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Столична община, отчел е неизпълнение на вмененото на ищцата - като притежател на имот на [улица], София /също признат факт от ищцата с исковата молба/, задължение да почисти от сняг и лед тротоара пред и около имота си, и правилно е приел при тези факти, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат наполовина предвид установения механизъм на нейното подхлъзване и падане. Съдебната практика по правилното приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД е трайно и еднообразна : обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в тази хипотеза от значение е наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вината на последния. Затова и не всяко формално нарушаване на предписани правила за движение на пешеходеца или други вменени му задължения, вкл. и тези за посичстване на тротоара пред дома му от отпадъци и от сняг и лед, дори и да е виновно, е основание за приемане съпричиняване на вредата, водещо до намаляване на дължимото му се обезщетение за обезвреда, а само това, при което вредоносният резултат е следствие от действията или бездействията на последния, с които той обективно е създал предпоставки за неговото настъпване, като го е улеснил и/ или се е поставил в неоправдано завишен и основателно очакван риск. Кога това поведение на пострадалия -действие или бездействие е рисково и дали е допринесло за конкретното увреждане, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В настоящия случай е установено, че и тротоара пред дома на ищцата е бил непочистен от сняг и лед- каквото признание на неизгодни факти е направила ищцата с исковата молба, и за наличието на сняг и лед и пред дома на ищцата свидетелстват и св. М. и св.С., задължението за почистване на снега от тротоара пред дома на ищцата е нейно по силата на чл. 67, ал.1, т.2 от Наредба на Столичен общински съвет за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Столична община, падането на ищцата е настъпило поради подхлъзване при стъпването й и на тротоара, а не само на пътното платно, при което бездействието на ищцата да почисти снега и леда пред дома си е способствало за подхлъзването и падането й, и така това нейно бездействие се явява в причинна връзка с причинената й от падането травма, и обуславя съпричиняване на вредата. Доколкото е налице основание за ангажиране отговорността и на ответната община поради непочистване на пътното платно, като движението и по тротоара и по пътното платно непочистени от сняг и ред, в случая представлява опасност за пешеходците, то приносът на страните за настъпване на вредоносния резултат е равен, и отговорността на общината правилно е намалена от въззивния съд с 50%, колкото е приносът на ищцата за настъпване на вредата.
Неоснователно е оплакването на касатора-ищец относно определения от въззивния съд справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд, в съответствие с трайната практика на ВС и ВКС относно определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е извършил преценка на всички факти, установени по конкретното дело, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост на обезщетението за търпените неимуществени вреди при съобразяване с дадените в ППВС № 4/68 г. указания. Съобразени са от една страна вида на травмата-счупване , болничното лечение, вкл. и двете операции, продължителния възстановителен период- около 7 месеца, съпътсващите болки, негативните изживявания при неминуемите трудности в ежедневието за периода на възстановяване до самостоятелното придвижване на ищцата без помощни средства, необходимата рехабилитация за раздвижване, а от друга страна липсата на влошаване на общото здраве на ищцата (извън възстановителния период) и придружаващите й заболявания, липсата на данни за понесени болки и страдания над обичайните за периода на възстановяване, липсата на сериозни последици за психиката й (установен страх от придвижване без патерици до 10-тия месец), липсата на установен период на ограничаване на социални контакти надвишаващ 7-8 месеца. Така установените факти, като се съобрази и общото ниво на благосъстояние в страната в съответния период, обосновават извод за справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 30000 лева, както правилно е определил размера и въззивния съд, при съобразяване на всички установени по делото факти от значение за определянето му съгласно чл.52 ЗЗД, и който размер, при липсата на касационна жалба от ответника/същата е върната/, не може да се променя. Над този размер до предявения от 60 000 лева искът е неоснователен.
По разноските : При този изход на спора на касатора не се дължат възстановяване на разноски за държавна такса, както не се дължи и на процесуалния пълномощник на ищцата- на адв.Б., възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв за оказаната от него безплатна адвокатска защита за касационната инстанция, защото това възнаграждение също е в зависимост от изхода на спора. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява- така чл.38, ал2 ЗАдв; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК касаторът дължи на ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 150 лв.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС, Второ гражданко отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № № 1046 от 15.10.2021 г. по в.гр.д. № 455/2021 г. по описа на АС-София, и потвърдено с него първоинстанционно решение № 260588 от 16.10.2020 г., постановено по гр.д. № 13591/2019 г. на СГС, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които е отхвърлен предявеният от С. Й. С. срещу Столична община иск с основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15000 лв. до предявения размер от 60 000лв., и е осъдена С. С. да заплати на Столична община разноски 223,48 лв. за първата инстанция.
ОСЪЖДА С. Й. С. ЕГН [ЕГН] [населено място], кв.О., [улица], да заплати на Столична община, адрес гр. София, ул. "Московска" 33, разноски за касационната инстанция на основание чл.78, ал.8 ГПРК в размер на 150 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: