Правен интерес от иск за недействителност на ипотека срещу цесионер

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 411

гр. София, 26.06.2024г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и девети февруари , две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 653/2023година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Разглежда се касационна жалба на Ю. А. А. ,подадена чрез пълномощник адв. А.Г. срещу решение № 1178 от 07.09.2022г по в. гр.дело № 3861/2021г. на Софийски апелативен съд в частта , с което по отношение на ответника И. П. П., единствен от привлечените ответници обжалвал решение от 17.09.2021г по гр.д № 12037/2016г на Софийски градски съд ,същото е обезсилено по отношение на него . С първоинстанционното решение е уважен иск на касаторката за прогласяване недействителността на договорна ипотека,обективирана в нот. акт №76 от 23.07.2008г на нотариус А.Ч. ,на основание чл.42, ал.2 ЗЗД ,по отношение на действалия като пълномощник на ищцата С. С. Й.,същевременно и длъжник по обезпеченото вземане,по отношение на неговия кридитор И. К. Г. и по отношеиние на цесионера И. П. П.,който след уведомяване с нотариална покана,връчена на ищцата на 20.112014г за цесията на обезпеченото вземане в размер на 40 000 евро ,което вземане е по е по договор за заем. Последният е образувал изпълнително дело пред ЧСИ А.П. единствено срещу ипотекарния длъжник , като е приложил изпълнителния лист, издаден на Г. ,приложил е договор за цесия от 20.11.2014г за който длъжникът А. е уведомена и е насочил принудително изпълнение върху имота, даден в обезпечение съгласно процесния договор за ипотека .Съдебният изпълнител е удостоверил,че по образуваното въз основа на изпълнителен лист от 03.11.2014г,издаден по гр.д 49930/2013г на СРС ,е извършил публична продан с купувач последния ответник /взискателя И. П./ като на 08.10.2015г е изготвил постановление за възлагане,за което не е удостоверил,че е влязло в сила. С решение №222 от 07.12.2017г по гр. д 4594/2016г на ВКС Четвърто г.о е уважен иска на Ю. А. А., предявен срещу С. С. Й.,като поради заплашване и на основание чл.30,вр.чл.44 от ЗЗД е унищожена упълномощителната сделка,обективирана в пълномощно от 11.07.2008г,по силата на която е сключен договора за ипотека за имот в [населено място] ,собственост на ищцата.С определение от 26.11.2018г по гр.д № 6727/23018г на СГС е обезсилен изпълнителния лист, издаден на 03.11.2014г от СРС на И. К. Г. на несъдебно изпълнително основание по чл.417 ГПК въз основа на отмененото със същото определение разпореждане за незабавно изпълнение срещу Ю. А.,ипотекарен длъжник .

Въззивният съд е обявил първоинстанционното решение за влязло в сила по отношение на останалите привлечени ответници,които не са го обжалвали, а в обжалваната част,по отношение на И. П. П. служебно е проверил допустимостта на решението. Без да са въведени спорни твърдения относно правното му положение на взискател по изпълнителното дело и цесионер по вземането, въззивният съд е изтъкнал липса на правен интерес от установяване недействителността на ипотеката спрямо него,като служебно се е позовал на липсата на доказателства изпълнени ли са изискванията за форма в чл. 171 ЗЗД при цесията .По делото не имало твърдения в тази накока,не е бил представен сключен в изискуемата форма договор за цесия , т.е с нотариална заверка на подписите(по делото договора за цесия не е представен изобщо),дори да е било прехвърлено някакво вземане от ответника Г. на ответника П.,според въззивния съд то е прехвърлено без ипотеката. С тези мотиви въззивният съд е отрекъл правния интерес за ищцата да установява спрямо последния пороците на нейното учредяване. Първоинстанционното решение е обезсилено по отоношение на обжалвания ответник и в тази част производството е прекратено.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност.Изтъква се, че като ипотекарен длъжник по силата на оспорвания договор ищцата има правен нтерес да установи ,че ответникът П. не е имал качеството на кредитор и че ипотеката е недействителна на основание, противопоставимо на всички. Обявяването на недействителност на основание чл.42, ал.2 ЗЗД важи за всички . В писмена защита се оспорва обосноваността на изводите ,свързани с валидността на договора за цесия и като съображение за отричане на правния интерес ,тъй като валидността на цесията не е била спорен предмет , а освен това изводите на въззивния съд не кореспондират с обективните факти .В представено по делото удостоверение от Служба вписвания е отбелязано вписване на цесията. Въз основа на цесията ответникът е образувал изпълнителното дело ,по което е взискател и е обявен за купувач , именно по отношение на него ищцата има интерес да установи недействителността. Като прегражда защитата за нея , въззивното решение я лишава от спаведлив процес и правосъдие .

Касационната жалба се оспорва от ответника И. П. П.,който счита изводът за недопустимост на иска за правилен като краен резултат и по други съображения ,които следва да се отчетат наред с изложените от въззивния съд мотиви. Валидността на сключения договор за цесия не може да се установява от съда служебно само въз основа на удостоверението от Служба вписвания ,както ищцата счита и оплакванията за необосновани изводи на съда са неоснователни. Останалите съображения на касаторката са ирелевантни. Разрешенията указвани във връзка с искове по чл.439 ГПК не са приложими в настоящия случай. За правия интерес от иска са от значение дадените в решение № 93/2021г по гр.д № 2766/2020г на Четвърто г.о насоки за правно разрешение. Относими към процесния случай са изводите ,че с влизане в сила на постановлението за възлагане ,или когато изпълнителният лист бъде обезсилен,правният интерес отпада.

С определение №3444 от 09.11.2023г настоящият състав на ВКС е допуснал до касационно обжалване въззивното решение по в. гр.дело № 3861/2021г. на Софийски апелативен съд в частта , с което е обезсилено решение от 17.09.2021г по гр.д № 12037/2016г на СГС .по отношение на ответника И. П. П.. Съгласно определението, въззивното решение е извън допуснатия касационен контрол в частта , с която е обявено за влязло в сила решение от 17.09.2021г по гр.д № 12037/2016г на СГС по отношение на необжалвалите го страни. Касационно обжалване е допуснато по въпроса за правния интерес на ипотекарния длъжник от иск за обявяване недействителност на ипотеката срещу обезпечения /ипотекарния/ кредитор, включително когато последният се е легитимирал с договор за цесия в изпълнителен процес.

По изведения за тълкуване правен въпрос Върховен касационен съд , Трето г.о изтъква следното :

За правния интерес от искова защита е от значение ,че

изпълнителен лист, издаден само срещу длъжника ,има сила срещу ипотекарния длъжник, респ. срещу неговия правоприемник, за изпълнение върху вещта (чл. 429, ал. 3 ГПК и чл. 173, ал. 1 ЗЗД).Нормата на чл.151 от ЗЗД предвиждаща правото на собственика на имота,ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение да противопостави на кредитора всички възражения,с които разполага длъжникът и затова искът по 439 ГПК е на негово разположение.Собственикът на ипотекиран имот може да упражни всички възражения на длъжника , но в защитата си по исков ред не е ограничен само до възраженията , с които последният разполага. Подобно на главния длъжник ,той има на разположение иска по чл. 439 ГПК като средство за защита срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, но защитата на субективните му права не е ограничена единствено до този иск..

Ипотекарният длъжник, който оспорва материалната основа на правото на принудително изпълнение върху собствената си вещ , която обезпечава чуждия дълг, има правен интерес да предяви иск за недействителност на договора за ипотека на основание чл.42,ал.2 ЗЗД в случай на мнимо или опорочило действителността упълномощаване при сключването му.Искът се предявява срещу кредитора в чиято полза е обезпечението по договора ,а в случай че последният е прехвърлил вземането си,срещу цесионера, който е образувал изпълнително производство и насочил изпълнение върху ипотекираното имущество въз основа на предадения му изпълнителен лист. Такъв правен интерес е налице не само при образувано изпълнително дело,но и преди издаването на изпълнителен лист,както и след прекратяване на образуваното изпълнително производство / решение №60143/2021г по гр.д №3830/2020г ,Четвърто г.о на ВКС/. Не всички основания за прекратяване , предвидени в чл.433, ал.1 ГПК водят до отричане на правото на принудително изпълнение.Обезсилването на изпълнителния лист има за последица обезсилване по право на предприетите изпълнителни действия.Законът сочи кои права на трети лица, или редовни плащания не се засягат /чл.433 , ал.5,предишна ал.4 ГПК/.Тази уредба няма за последица препятстване да се установи с иск основание, изключващо други ,или дори тези посочени в закона правни ефекти.Ипотекарният длъжник има правен интерес от решение , въз основа на което ще може да иска заличаване на вписаната ипотека – чл.179 ЗЗД ,а извод за това дали същата е вписана,съдът следва да направи от удостоверението на службата по вписвания.Същата служба удостоверява и вписвания /по книгата за договорни ипотеки/,на договори за цесия,когато се прехвърлят и обезпечения /чл.171 ЗЗД/.За съобразяване на правния интерес от иска съдът има твърденията на страните , при непълни или липсващи данни съдът указва необходимостта от изясняване,или извършва справки .Изследва се правният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка и за да не се накърни служебното начало и за да не се злепостави правото на защита ,изводът не следва да е хипотетичен Трябва да е изпълнено условието в чл.7 ал.1 ГПК фактите да са изяснени. Поради това и в зависимост от конкретния случай следва да бъде указано на ищеца да изложи твърдения за факти,които не са посочени , но съдът ги свързва с правния интерес.

Не е изключено правен интерес при конкретен установителен иск да се отрече поради неговата безполезност като форма на защита и санкция ,но съдът не следва да накърнява правото на избор на правна защита (чл.6,ал.2 ГПК)с преценка за нейната целесъобразност (Реш.№93 от 12.11.2012т по т.д №1069/2011г Първо т.о) Друга е преценката на съда относно допустимостта на установителния иск и тя зависи от степента на засягането, което състоянието на спор предизвиква.

Въззивният съд не се е съобразил с отговора на въпроса при проверката на положителните процесуални предпоставки относно правото на иск . Касационната жалба е основателна, въззивният съд незаконосъобразно е обезсилил допустимо постановено решение и неправилно е прекратил частично делото. Ищцата Ю. А. А. има интерес да установи по отношение на ответника И. П. П. , че последният не разполага с обезпечението,задало рамките на изпълнителният способ и определящо за положението му на взискател в изпълнителен процес, който е образувал единствено срещу нея като ипотекарен длъжник,незавидимо дали възлагателното постановление е влязло в сила,след като в последствие изпълнителният лист е обезсилен.За разлика от случаите , в които искът за собственост е средството за защита на правата засегнати или застрашени от материално незаконосъобразно принудително изпълнение ,в случая иск за установяване на собствността не би осигурил защита на субективното право.Както ипотекарният кредитор в положението на взискател, така и ипотекарният длъжник при наличие на насочено върху имота принудително изпълнение, имат еднопосочно твърдение по въпроса за собствеността и нейното носителство. Спорът е не дали ищата е собственик на имота, който е ипотекиран,а действително ли е учредено обезпечението което е ползвало ответника ответника като кредитор за да осъществи принудително изпълнителен способ, с разрешаване на този спор ищцата има правен интерес да обвърже последния с влязло в сила решение.

Това налага отмяната на въззивното решение в обжалваната част и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Разноските,претендирани за настоящето производство , следва да се съобразяват от съда при новото разглеждане , с оглед изхода на делото

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение № 1178 от 07.09.2022г по в. гр.дело № 3861/2021г. на Софийски апелативен съд в частта ,с което по отношение на ответника И. П. П. е обезсилено решение от 17.09.2021г по гр.д № 12037/2016г на Софийски градски съд

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: