Намаляване на наказанието за недекларирани патрони на границата

Текстът на акта

Ключови фрази

Контрабанда на оръжие, взривове и боеприпаси * маловажен случай * преминаване на държавна граница * приложение на чл. 66 НК * намаляване на наказание

9

Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. София, 07.03.2024 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря Илияна Рангелова и участието на прокурор Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 932/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Постъпила е жалба от защитника на подс. М. Ч. – адв. И. Б. срещу присъда № 20 от 07.07.2023 г. на апелативен съд - София по ВНОХД № 762/2022 г. по описа на същия съд, с претенция за отмяна на постановения съдебен акт, с който е била ангажирана наказателната отговорност на подзащитния му и оправдаване на подсъдимия.

В жалбата адв. Б. навежда касационните основания нарушение на материалния и процесуалния закони. Сочи, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в направена непълна проверка на правилността на присъдата. Ако бил сторил всестранна проверка, въззивният съд щял да стигне до различно решение и щял да достигне до единствения възможен и правилен извод, обоснован от събраните доказателства, че подсъдимият оставяйки патроните в джоба на якето си е осъществил маловажен случай на контрабанда при евентуален, а не при пряк умисъл.

В допълнението към жалбата твърди, че подсъдимият и свид. Д. са нямали намерение да преминават през територията на Р България, но поради ковид кризата били принудени да преминат през Р България след като били върнати от гръцкия контролно пропускателен пункт. Подсъдимият при откриване на патроните на гранично контролно пропускателен пункт /ГКПП/ - Златарево заявил, че са негови и са били забравени в якето, което също е негово. Акцентира на обстоятелството, че подзащитният му бил редовен член на клуб за стрелба в Р Австрия и има разрешително за притежаване на късо нарезно оръжие, категория Б и боеприпаси за него. Твърди, че намерените боеприпаси калибър 25/6, 25 мм са извадени от употреба и се ползват единствено от клубовете по спортна стрелба, които твърдения на подсъдимия не са опровергани от никакви доказателства по делото. Относно причината за различните обяснения на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното и съдебното производство, сочи, че се дължи на различното психическо състояние на подзащитния му в Р България и Р Австрия. Акцентира на факта, че обясненията му са ирелевантни за делото и авторството, което той е признал от самото начало. По отношение претенцията, че е налице маловажен случай твърди, че следва да се отчетат обществената опасност на деянието и личността на дееца. Напомня, че неговият подзащитен има само една криминална проява в Р Австрия, за която е санкциониран с глоба, която той частично е заплатил и частично му е опростена. Изразява съгласие с извода на първоинстанционния съд, че данните за личността на подсъдимия предполагат ниска степен на обществена опасност на личността му. Акцентира и върху стойността на инкриминираните вещи – 80 лв. Според Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ максималното количество притежаване боеприпаси е 50 бр., но нито един от двата съда не е събрал доказателства за това колко е разрешеното за притежаване количество патрони по законите на Р Австрия. Затова иска отмяна на присъдата на апелативния съд и налагане на административно наказание глоба.

Подс. Ч., уведомен за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява.

Защитникът на подс. Ч. в съдебно заседание изразява желание жалбата да се уважи по съображенията, изложени в нея, като набляга на факта, че в момента в Р България текат обсъждания за промяна на допустимото количество патрони, с които едно лице може легално да разполага.

Прокурорът от Върховна прокуратура изказва становище, че не открива сочените от защитата слабости в работата на въззивния съд. Намира, че втората инстанция е извършила коректен анализ на всички обстоятелства и с основание е заключила, че не може да приложи института на маловажния случай, нито да наложи административно наказание на подсъдимия. Наложените на подс. Ч. наказания са в рамките на предвидения специален минимум на чл. 242, ал. 1, б.“г“ НК, поради което предлага присъдата на апелативния съд да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

С присъда № 19 от 14.06.2022 г. на окръжен съд – Благоевград, постановена по НОХД № 893/2021 г., подс. М. Ч. бил признат за невиновен по обвинението по чл. 242, ал. 1, б. „г“, пр. 5 НК, поради маловажност на случая.

На основание чл. 242, ал. 6 вр. ал. 1, б. „г“ НК вр. чл. 233, ал. 1 ЗМ на подс. М. Ч. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. за деяние, извършено на 29.10.2020 г., представляващо маловажен случай на контрабанда по чл. 242, ал. 6 вр. ал. 1, б. „г“ НК.

На основание чл. 242, ал. 7 НК в полза на държавата са отнети 100 бр. патрони модел GECO калибър 6,35х25 мм на обща стойност 80 лв. и един брой пълнител за пистолет модел „Люгер“ 9 мм за 8 бр. патрони.

Подс. Ч. е осъден да заплати направените по делото разноски.

С присъда № 20 от 07.07.2023 г., постановена по ВНОХД № 762/2022 г. присъдата на окръжен съд – Благоевград, постановена по НОХД № 893/2021 г. по описа на същия съд, била отменена и подс. М. Ч. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „г“, пр. 5 НК, за което бил осъден на „лишаване от свобода“ в размер на три години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено с изпитателен срок от пет години и глоба в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

На основание чл. 242, ал. 7 НК в полза на държавата били отнети 98 бр. патрони и 2 бр. гилзи от експериментално изстреляни патрони GECO 25 калибър 6,35 мм.

В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото.

Жалбата е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Не е налице претендираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Развитите доводи за неправилна оценка на доказателствата, извършена от въззивния съд, представляват оплаквания за необоснованост, която не е касационно основание.

Видно от данните по делото апелативният съд е извършил цялостна и всеобхватна проверка на атакуваната пред него първоинстанционна присъда, провел е въззивно съдебно следствие и на тази база е достигнал до различни правни изводи. Това обаче не означава, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Поради липса на конкретни доводи в какво точно се е изразило претендираното от защитата допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила, настоящият състав ще посочи общо, че не се установи да е извършено от проверяваната инстанция изопачаване на доказателствата в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Различна е само правна оценка, направена от двете долустепенни съдилища на базата на едни и същи доказателствени средства, което не е недопустимо.

При осъществената от касационната инстанция проверка на въззивната присъда не се установи и претендираното от защитника нарушение на материалния закон.

Изводите на съда относно виновното поведение на привлеченото към наказателна отговорност лице кореспондират с доказателствения материал по делото. Обстоятелството, че първата инстанция е направила един правен извод и е оправдала подс. Ч., а въззивната – противоположния, се корени в преценката им дали в случая следва да се приложи чл. 9, ал. 2 НК или не.

В обжалвания съдебен акт е направен обективен анализ на обстоятелствата от значение за преценката за приложението на чл. 9, ал. 2 НК - характер на обекта на посегателство, степента, в която той е засегнат, общественоопасните последици от деянието и характеристиката на дееца, която отразява обществената опасност на неговата личност. В случая, проверяваният съд е достигнал до законосъобразния извод, че деянието, осъществено от привлеченото към наказателна отговорност лице, е общественоопасно.

На първо място, обществената опасност на деянието не е ниска, поради пренасянето на не малък брой патрони – 100 бр., които са боеприпаси за огнестрелно оръжие и които могат да бъдат употребени безконтролно.

На второ място, подс. Ч. не е разполагал с предварително писмено или по електронен път разрешение за носене и/или транспортиране на боеприпасите на територията на Европейския съюз, или с такова за внос и износ на същите на територията на Р България, както изисква българското законодателство в чл. 56, ал. 1, чл. 120, ал.1 и чл. 122, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Подсъдимият е преминал през редица европейски държави, пътувайки от Р Австрия в посока Р Турция без необходимия документ. Без значение за съставомерността на деянието е от къде е искал да премине подсъдимият, дали са извадени от употреба съответните боеприпаси в Р Австрия, както и какво е допустимото количество патрони за носене в Р Австрия, а и в Р България. В случая, той е обвинен за това, че не е декларирал пред митническите власти носените от него 100 бр. боеприпаси. Факт е, че деецът е спрян за проверка на гранично контролен пункт – Златарево, а според българския закон всяко лице, което транзитно преминава през територията на Република България и не декларира на ГКПП пренасяните от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, се наказва. Следователно, подс. Ч. е бил длъжен да разполага със съответно разрешение за носене, транспортиране или внос и износ на боеприпаси, както и да декларира пред митниците пренасяните от него боеприпаси.

На следващо място, боеприпасите са били пренасяни по начин, така че да бъдат укрити от митническите власти – в яке под куфар, покрит с други две якета в автомобила, като деецът не е декларирал на контролно пропускателния пункт в Р България пренасяните от него боеприпаси, а до последния възможен момент е отлагал изваждането на якето, в което са били поставени патроните. В него, освен двете кутии с патрони, е бил поставен и празен пълнител за друго – различно по вид от разрешеното му огнестрелно оръжие.

Четвърто, инкриминираните 100 броя патрони не могат да се ползват с оръжието, за което подс. Ч. притежава разрешително в Р Австрия.

Не е без значение и обстоятелството, че привлеченото към наказателна отговорност лице е притежавало разрешение за носене на късо нарезно оръжие в Р Австрия от 2015 г. и следователно, деецът знае реда за пренасяне на оръжия и боеприпаси, но умишлено не се е съобразил с него, а твърдението му, че е забравил патроните в якето си не го оневинява и не прави деянието му несъставомерно.

Наред с това, подс. Ч. е осъждан през 2017 г. за нанесена телесна повреда, а като служител в бензиностанция на него боеприпасите не му трябват във връзка с работата му. Освен това не дава и логично обяснение защо са му били необходими при предприетото пътуване до Р Турция.

Аргументът, че подсъдимият е член на клуб по спортна стрелба в Р Австрия също не го оневинява. Законодателят в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ допуска възможността лица, пребиваващи на територията на други държави членки да транспортират огнестрелно оръжие за спортни цели и боеприпаси към тях без предварително писмено съгласие от Министерство на вътрешните работи, но с Европейски паспорт за огнестрелно оръжие и покана или друг документ, удостоверяващ участието в спортното, ловното или културно мероприятие. В случая подсъдимият и защитника му не ангажират подобни доказателства. Напротив, установено е, че откритите при митническата проверка патрони не могат да се ползват с оръжието, за което той притежава разрешение в Р Австрия.

По изложените съображения деянието на подс. Ч. не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК нито като административно нарушение. Деянието, по което подсъдимият е признат за виновен от въззивния съд, не разкрива признаците на административно нарушение по чл. 205 от ЗОБВВПИ, защото то очертава значително по-висока степен на обществена опасност от тази на административните нарушения.

Макар доводът на адв. Б., наведен в съдебното заседание пред настоящата инстанция, че се обсъжда законодателна промяна в ЗОБВВПИ да е верен, тя не въвежда промяна в нормативната уредба от значение за отговорността на дееца.

С изменение и допълнение на Закова за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, обнародван с ДВ бр. № 13/13.02.2024 г. е предвидена промяна в чл. 6, ал. 3, т. 1 като числото 50 се заменя с числото 100. С променената разпоредба се увеличава количеството боеприпаси, което едно лице може законно да притежава. Цитираната норма обаче не отменя задължението на лицето, което притежава на територията на друга държава членка разрешение за носене на оръжие и боеприпаси да ги декларира на границата на Р България. Предвид липсата на изрично посочено количество боеприпаси, което да не подлежи на деклариране, следва да се приеме, че задължението важи дори да се касае за един боеприпас.

При това положение, констатираните от долустепенните инстанции факти установяват, че деянието съставлява престъпление. Затова подс. Ч. не може да бъде оправдан, доколкото деянието му не е несъставомерно, въпреки настъпилата законодателна промяна.

Макар и в жалбата да няма нарочно формулирано оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, предвид претенциите за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК и налагане на административно наказание на подс. Ч., този състав на съда, счита, че подобно искане имплицитно се съдържа в нея. Определеното на подс. Ч. наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с пет годишен изпитателен срок и глоба в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, макар и минималното, посочено от законодателя за този вид деяния, е завишено, доколкото и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко в случая, предвид данните за обществената опасност на деянието и личността на дееца.

Извършеното не се отличава съществено от типичната за подобни прояви обществена опасност, предвид броя на пренасяните патрони, но стойността им е ниска – 80 /осемдесет/ лв. От друга страна, имаме деец, който не се явява лице със завишена степен на обществена опасност, а напротив, с ниска такава – макар да е осъждан през 2017 г. Този извод е верен, защото наложеното му наказание е глоба, работи, оказал е съдействие за установяване истината по делото и многократно е изказал съжаление за стореното. Всичко това, макар и коментирано от състава на проверявания съд, не е било в достатъчна степен отчетено от него при индивидуализацията на наказанието, което подс. Ч. несъмнено следва да понесе. Завишени се явяват както размерът на наказанието лишаване от свобода и изпитателния срок, за който то е отложено, така и размерът на наказанието глоба. Не е оценено имотното състояние на подсъдимия, както изисква чл. 47, ал. 1 НК. Конкретният размер на глобата следва да бъде съобразена с материалните възможности на подсъдимия да я заплати. По делото има данни, че подсъдимият е разведен, живее сам и неговият имуществен статус не е висок – работи на бензиностанция, а наложената му глоба по предходното осъждане е била частично платена и частично опростена. Посочените обстоятелства обуславят прилагане спрямо подс. Ч. на чл. 55 НК, а именно определяне на наказанието под най-ниския предел, поради наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Така, на подс. Ч. следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с три годишен изпитателен срок, като по този начин съставът на касационния съд счита, че биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция.

От друга страна, дори налагането на подс. Ч. на глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева с оглед приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наред с наказанието лишаване от свобода, предвид доказателствата по делото, ясно очертават невъзможността той да заплати глоба в такъв значителен размер. Освен че това наказание реално не би могло да бъде изпълнено, то ще се яви и несъразмерно тежко, а и с нищо няма да допринесе за поправянето и превъзпитанието на подс. Ч..

По отношение на глобата, наложена на дееца, съдът намира, че са налице законовите предпоставки за неналагане на това наказание, доколкото в случаите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е допустимо съдът да не наложи наказанието глоба, когато е предвидено като кумулативно с лишаване от свобода, каквато е обсъжданата ситуация. Това обуславя приложението на чл. 55, ал. 3 НК по отношение на подс. Ч., което налага изменение на присъдата в описания смисъл.

С оглед разпоредбата на чл. 395а, ал. 1 НПК на подсъдимия следва да бъде предоставен превод от решението на касационната инстанция на немски език, с оглед на изявлението му в хода на досъдебното производство, че разбира достатъчно добре немски език и се отказва от преводач от турски език.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 20/07.07.2023 г., постановена по ВНОХД № 672/2022 г. на апелативен съд – София като:

НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс. М. Ч. наказание лишаване от свобода от 3 /три/ години на 6 /шест/ месеца, както и размера на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК от 5 /пет/ на 3 /три/ години.

ОТМЕНЯ на основание чл. 55, ал. 3 НК наложеното на подс. М. Ч. наказание глоба в размер на 20 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Да се извърши превод на решението на немски език и да се връчи на подс. М. Ч..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.