Отлагане на дело при внезапно препятствие и разглеждане на иск за покъщнина

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

София, 07.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова, разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4208/2019 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. И. Л.-О., срещу решение № 79 от 13.11.2018г. по гр.д.№ 256/2018г. на Окръжен съд-Видин, с което е потвърдено решение № 165 от 30.03.2018г. по гр.д.№ 3297/2017г. на Районен съд-Видин, с което, на осн. чл. 69, ал. 1 ЗН, е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Л. И. Л. - починал в касационното производство, на чието място е конституиран, на осн. чл. 227ГПК, наследникът му И. Л. Л., и Ц. И. Л.-О., при квоти по 1/2 ид.ч., на следните недвижими имоти, притежавани от съделителите на основание наследяване по закон на И. Л. И. и И. Ц. И., а именно: І.ДВОРНО МЯСТО с площ 390 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], при граници: им. ..., им. ..., им. ..., им. ..., им. ... и им. ..., заедно с построените в същия имот СГРАДИ: масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 92 кв. м., с идентификатор ...; постройка на допълващото застрояване /лятна кухня/ със застроена площ 25 кв. м. с идентификатор ...; гараж със застроена площ 18 кв. м. с идентификатор ...; сграда на допълващото застрояване /стопанска постройка/ със застроена площ 12 кв. м., с идентификатор ... ... ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТИ, находящи се в землището на [населено място], обл. Видин., възстановени с план за земеразделяне: 1. имот № ... - нива с площ 11.900 дка в местността "П.", ІІІ-та категория, при съседи: им. ... - П. В. Б., им. ... - наследници М. К. М., им. ...- наследници П. Т. М., им. ...-П. Е. В., им. ...-наследници Б. Н. Т., им. ...-П. Е. В. и им. ...-полски път; 2. имот № ...-нива с площ 3. 731 дка. в местността “С.”, ІІІ-та категория, при съседи: им. ...-П. Е. В.., им. ...-В. М. Т., им. ...-наслецници К. П. М., им. ...-Е. Т. П. и им. ...- полски път; 3. имот № ... - нива с площ 8.759 дка. в местността “И.”, ІІІ-та категория, при съседи: им. ... -,,Агро-Бо-Ге” ЕООД, им. ...-Б. М. Г., им. ...-Ц. Ц. С., им. ...-Е. Т. А. и им. ... - полски път; 4. имот № ... - нива с площ 3.099 дка. в местността “А.”, ІV-та категория, при съседи: им. ...-П. Е. В., им. ...-К. П. К., им. .... Ц. Л., им. ...-полски път и им. ...-наследници Т. В. В..; 5. имот № ...-нива с площ 5.251 дка. в местността “Б.”, ІІІ-та категория, при съседи: им. ....-наследници П. И. К., им. ....-полски път, им. ...-Н. А. В. и им. ...- Ц. П. Ц., както и ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТ - НИВА с площ от 6.160 дка, находяща се в землището на [населено място], [община] местността “Б.”, и Е ОТХВЪРЛЕН ИСКЪТ ЗА ДЕЛБА на недвижим имот – дворно място от един декар с овощна градина, находящо се в с Новоселци, ведно с построено дървено бунгало.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: а/. несъответствие на отговора на въззивната жалба с изискванията на чл. 263, вр. чл. 261, т. 1 и т. 2 ГПК; б/. непроизнасяне от въззивния съд по подадена от касаторката молба по чл. 151 ГПК за поправка на протокола за проведеното на 10. 10. 2018 г. заседание; в/. неправилно мотивиран, но правилен като краен резултат извод за подаване на въззивната жалба в срок; г/. нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК – въззивният съд е приел за неоснователно оплакването за допуснато от районния съд нарушение на цитираната норма, изразяващо се в неуважаване молбата на съделителката за отлагане на единственото проведено открито заседание пред районния съд, насрочено за 1. 03. 12018 г., въпреки депозираната основателна молба от същата, което е поставило съделителката в невъзможност да защити правата си – да се запознае с доклада по чл. 146 ГПК, да направи възражения за несъответствие на доклада с изискванията на чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК, да направи доказателствени искания; д/. на чл. чл. 266 и чл. 158 ГПК – незаконосъобразно неуважаване на доказателствени искания на въззивницата и незаконосъобразен отказ на окръжия съд да определи на жалбоподателката срок за събиране на други писмени доказателства, установяващи съсобствеността върху имота в [населено място]; е/. незаконосъобразна преценка, че по искането по чл. 12, ал. 1 ГПК съдът трябва да се произнесе във втората фаза на делбеното производство

Ответникът по касационната жалба Л. И. Л., в писмен отговор, подаден на 15. 03. 2019 г., чрез адвокат Е. С., е изразил становище за правилност на въззивното решение. Същият е починал на 17. 09. 2020 г. и на негово място е конституиран, на осн. чл. 227 ГПК, наследникът му И. Л. И., който, чрез процесуалния си представител адв. Е. С., също изразява становище за правилност на въззивното решение и иска потвърждаването му.

С определение № 153 от 8. 04. 2020 г. по гр. д. № 4208/2019 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК и с предявяването на искането чл. 12, ал. 1 ГПК в делбеното производство.

По първия въпрос настоящият състав приема становището, застъпено в решение № 157 от 30. 03. 2012 г. по гр. д. № 157 от 30. 03. 2012 г. по гр. д. № 2009/2011 г. на ВКС, 1 г.о., както и в други решения на ВКС. Според принципите за равенство на страните и за състезателното начало, прогласени в чл. чл. 8 и 9 ГПК, всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси, съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права и прилага закона еднакво спрямо всички, страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателствата за тях. Прилагането на тези принципи се гарантира чрез множество процесуални норми, въвеждащи процесуални задължения на съда, измежду които са: задължението на съда да изпрати препис от исковата молба за отговор на ответника ( чл. 131 ГПК ), задължението му да призовава страните за първото насрочено от него съдебно заседание и за всяко друго съдебно заседание, което е било пренасрочено в закрито заседание ( чл. 140, ал. 3 от ГПК и чл. 142, ал. 4 от ГПК ), задължението му да отлага делото, когато някоя от страните и нейният адвокат са в невъзможност да се явят поради препятствие, което не могат да отстранят ( чл. 142, ал. 2 от ГПК ), задължението му да осигури възможност на страните да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях ( чл. 8, ал. 3 ГПК ). При неспазването на всяко от тези задължения съществено се нарушава правото на защита на страната в процеса и е налице допуснато от съда съществено процесуално нарушение, което води до неправилност на постановеното съдебно решение.

Отговор на втория въпрос е даден с ППВС № 4/1964 г., точка 5, ППВС № 7/73 г., т. 2 и т. 4, както и в множество решения на ВС и на ВКС на РБ. Искането по чл. 12, ал. 1 ЗН се разглежда и разрешава във фазата по допускане на делбата, а не във фазата по извършването й, при разглеждане на сметките между съделителите. Вещите по чл. 12, ал. 1 ЗН следва да бъдат отделени от подлежащото на делба наследствено имущество, затова споровете за правата върху тях следва да бъдат разрешени в първата фаза на делбата, преди допускането й. Упражняването на правата по чл. 12, ал. 1 ЗН се осъществява чрез предявяване на установителен иск за собственост, чрез възражение или с ревандикационен иск, когато вещите се намират във фактическа власт на друг наследник, който отказва да предаде владението.

По основателността на касационната жалба:

Производството по делото е образувано по предявен от Л. И. Л., на чието място е конституиран, на осн. чл. 227ГПК, наследникът му И. Л. Л., против Ц. И. Л.-О., иск за допускане съдебна делба, при квоти по 1/2 ид.ч., на недвижими имоти, останали в наследство от родителите на страните И. Л. И. и И. Ц. И..

В срока по чл. 131 ГПК съделителката Ц. Л.-О. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила иска за делба, направила е искане по чл. 341, ал. 2 ГПК, за включване в делбената маса на два наследствени недвижими имота – в [населено място] и в [населено място], искане по чл. 12, ал. 1 ЗН – да й бъде предоставена обикновената покъщнина и искане по чл. 12, ал. 2 ЗН – да й се присъди увеличената стойност на имота в [населено място], заради извършени от нея, приживе от наследодателите, подобрения. Проект на доклад по чл. 146 ГПК не е изготвен. Делото е насрочено за разглеждане в открито заседание за 1. 03. 2018 г., за което Ц. Л.-О. е била призована на 20. 02. 2018 г. На 22. 02. 2018 г. същата е депозирала молба за отлагане на делото, на осн. чл. 142, ал. 2 ГПК, тъй като за времето от 24. 02. 2018 г. до 6. 03. 2018 г. ще бъде в чужбина, заради планиран през октомври 2017 г. служебен ангажимент. Заявила е, че след завръщането й от чужбина ще представи доказателства във връзка с твърденията си. В насроченото на 1. 03. 2018 г. заседание съдът е приел молбата по чл. 142, ал. 2 ГПК за неоснователна, тъй като към нея не са приложени доказателства за ангажимент извън територията на страната, дал е ход на делото, приел е представените от страните писмени доказателства, докладвал е и е приел искането по чл. 341, ал. 2 ГПК, за включване в делбената маса на два наследствени недвижими имота – в [населено място] и в [населено място], но не е дал възможност за конкретизация на придобивното основание на имота в [населено място]. Не е докладвал искането по чл. 12, ал. 1 ЗН, нито е дал възможност за конкретизация на движимите вещи, предмет на същото. Не е извършен доклад, съответстващ на изискванията на чл. 146 ГПК. С решението е допуснал делба на имотите по исковата молба и на имота в [населено място], при равни дялове, и е отхвърлил иска за делба на имота в [населено място].

Срещу първоинстанционното решение съделителката Ц. Л.-О. е подала въззивна жалба, с която е направила оплакване за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК и е представила електронни бордни карти от 25. 02. 2018 г. и 5. 03. 2018 г. за пътуването си от България до Израел и обратно, както и електронни самолетни билети. Поискала е да й бъде предоставена възможност да представи писмени доказателства във връзка с делбените имоти, както и да бъде разгледано искането й по чл. 12, ал. 1 ЗН.

Въззивният съд е приел е за неоснователно оплакването във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснато нарушение на 142, ал. 2 ГПК. В тази връзка е приел, че молбата за отлагане на делото на съделителката Ц. Л.-О. не е била подкрепена с доказателства, установяващи заявения служебен ангажимент в чужбина в периода 24. 02. – 05. 03. 2018 г. Не се е произнесъл по направените от въззивницата доказателствени искания. Относно оплакването във въззивната жалба, касаещо непроизнасяне от първоинстанционния съд по претенцията на съделителката по чл. 12, ал. 1 ЗН, въззивният съд е приел същото за неоснователно, тъй като тази претенция подлежи на разглеждане във втората фаза на делбеното производство. Потвърдил е първоинстанционното решение.

Решението е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК.

Същото е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК и на чл. 266, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на съделителката за допуснато от първоинстанционният съд нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, въпреки че са били налице предпоставките за уважаване на подадената от съделителката Ц. Л.-О. молба за отлагане на заседанието: последната, предвид юридическото си образование и упражнявана адвокатска професия, е участвала и участва лично, без процесуален представител, в делбеното производство; като причина за невъзможност за явяване в насроченото за 1. 03. 2018 г. заседание е посочила планирано преди получаване на призовката за заседанието (призовката получена на 20. 02. 2018 г.) пътуване в чужбина; изявила е готовност за представяне на писмени доказателства за осъщественото пътуване след завръщането й в България и е приложила такива към въззивната жалба (бордни карти, установяващи резервацията и закупуването на електронни билети, излитането й от София за Израел на 25. 02. 2018г. и връщането й в София на 5. 03. 2018 г.). При тези данни, като е приел, че действията на районния съд, изразяващи се в неуважаване на молбата и даване ход на първото и единствено проведеното пред първата инстанция открито съдебно заседание във фазата по допускане на делбата, са законосъобразни, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Както бе посочено по-горе, чрез нормата на чл. 143, ал. 2 ГПК, създаваща задължение за съда да отложи насроченото открито съдебно заседание, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, се гарантира прилагането на основни принципи на гражданския процес, прогласени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9 ГПК, според които всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси, съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права и прилага закона еднакво спрямо всички, страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателствата за тях. При неспазването на това задължение съществено се нарушава правото на защита на страната в процеса, налице е допуснато съществено процесуално нарушение на съда, което води до неправилност на постановеното съдебно решение.

Допуснато е нарушение и на чл. 266, ал. 3 ГПК. Въззивният съд не е уважил направени от въззивницата доказателствени искания, въпреки че същата не е успяла да ги направи своевременно пред районния съд, заради допуснато процесуално нарушение.

Допуснато е и нарушение на чл. 342 и 343 ГПК, вр. чл. 12, ал. 1 ЗН, както и на указанията по тълкуването и прилагането му, дадени с ППВС № 4/1964 г., точка 5, ППВС № 7/73 г., т. 2 и т. 4, според които искането по чл. 12, ал. 1 ЗН се разглежда и разрешава в първата фаза по допускане на делбата, а не във втората фаза, при разглеждане на сметките между съделителите.

Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да предостави възможност на съделителката Ц. Л.-О. да предприеме тези процесуални действия, които не е успяла да осъществи, както и да ангажира доказателствата, които не е успяла да ангажира в първото и единствено проведено пред първоинстанционния съд открито заседание, заради неуважаване на молбата й по чл. 142, ал. 2 ГПК. Следва да се произнесе и по искането във въззивната жалба за приемане като писмени доказателства на приложените към същата документи.

Следва, също, да й предостави възможност да заяви поддържа ли искането си по чл. 12, ал. 1 ЗН и, ако го поддържа, да индивидуализира движимите вещи съставляващи „обикновената покъщнина“, които иска да получи в изключителна собственост извън наследствения си дял, да посочи в чия фактическа власт се намират същите и да обоснове правния си интерес от иска, тъй като данните по делото не сочат правата на съделителката по чл. 12, ал. 1 ЗН върху обикновената покъщнина да са оспорени от другия сънаследник, нито има твърдения вещите да се намират в негова фактическа власт и той да отказва предаването им на съделителката. Ако правата на наследника по чл. 12, ал. 1 ЗН не са оспорени, този наследник получава вещите по чл. 12, ал. 1 ЗН от сънаследниците без съдебна намеса, а ако са в негово владение, може да започне да упражнява собственически правомощия върху същите.

Въпросът за отговорността за разноските, включително и тези за настоящата инстанция, следва да се реши с приключващия фазата по допускане на делбата съдебен акт, според изхода на делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 79 от 13.11.2018г. по гр.д.№ 256/2018г. на Окръжен съд-Видин и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: