Обезщетение от община за счупване на ръка след падане на неравен тротоар

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 544

СОФИЯ 17.09.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3789/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 2554 от 18.09.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 491 от 08.04.2022 г. по в.гр.д. № 2689/2021 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 262946 от 11.05.2021 г. по гр.д. № 5306/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която Столична община е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на А. Ф. С. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпил на 14.05.2020 г. в [населено място] инцидент, в размер на 17 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, и е отхвърлена претенцията на А. С. за присъждане на обезщетение над този размер до претендирания от 30 000 лв. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД с оглед проверка на съответствието на въззивното решение с разясненията, дадени в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., по подадените от двете страни по делото касационни жалби съответно срещу осъдителната и срещу отхвърлителната част.

Жалбоподателката А. С. поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е занижен, тъй като не е съобразен с действително понесените от нея болки и страдания, и не съответства на законовия критерий за справедливост.

Жалбоподателят Столична община поддържа, че при формиране на извода си за причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинените на ищеца неимуществени вреди въззивният съд не е анализирал събраните по делото доказателства и не е взел предвид заявените доводи и възражения. Поддържа също, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото заболяването от което страда ищцата – двустранна гонартроза, е дало отражение върху походката й и способността й да пази равновесие. Навежда оплакване, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критерия за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди оплакванията в двете касационни жалби, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 14.05.2020 г. около 13.30 ч. ищцата се придвижвала по тротоара на [улица]в [населено място], и в участъка между №№ 4-6 се спънала в неравност и паднала. В резултат на падането получила остра болка в лявото рамо. След преглед в болнично заведение било констатирано счупване на лява раменна кост. Било й препоръчано оперативно лечение, което тя отказала. На следващия ден поради силните болки посетила отново болничното заведение, където била приета за лечение. На 16.05.2020 г. претърпяла операция за открито наместване на фрактурата и фиксация на костта с метален пирон и винтове. Изписана е на 18.05.2020 г.

Въз основа на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза въззивният съд е приел, че в резултат на счупването ищцата е търпяла болки и страдания с голям интензитет в продължение на 14-15 дни след инцидента. В продължение на около 2-3 месеца болките са били с умерен интензитет, и за период от 5-6 месеца- с променлив интензитет. В продължение на около 3-4 месеца след инцидента горният ляв крайник е бил неизползваем, след което е започнал постепенно да възвръща функционалното си предназначение. Като се е позовал на събраните по делото гласни доказателства е приел, че ищцата е изпитвала затруднения в битов план - да се обслужва сама, да се храни, да се облича. Въпреки проведеното лечение и рехабилитация функцията на лявата ръка не се е възстановила напълно. Съдът е кредитирал и заключението на вещото лице, което след извършен преглед на ищцата е констатирало намален обем на движенията на раменната става с 30 %, на лявата лакътна става с 20%, невъзможност да завърти ръката си с дланта нагоре, невъзможна пълна опозиция на палеца на лявата ръка с 4-ти и 5-ти пръсти, намалена сила на захвата на ръката. Според вещото лице преди отстраняване на поставената остеосинтеза не може да се даде отговор дали функцията на ръката ще се възстанови в пълен обем.

За да обоснове извод за наличие на предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на причинените на ищцата вреди от увреждането въззивният съд е посочил, че тротоарът, като част от земното платно, е собственост на общината, която има задължението да го поддържа в целогодишно във вид, в който той може да се използва по предназначение от всякакви пешеходци, включително и такива със затруднения в походката. Приел е, че в участъка на инцидента тротоарът е бил неравен и неремонтиран, и това е станало причина ищцата да се спъне и да падне. При формиране на този извод съдът се е позовал на показанията на разпитаните свидетели, посочени от всяка от двете страни, които е преценил за достоверни и убедителни. Намерил е, че не е противоречие между показанията на св. Б., посочена от ищцата, и св. К., ангажирана от ответника, доколкото впечатлението на последната от състоянието на тротоара са от м. февруари 2020 г., когато тя е извършвала проверка за липсващи плочи, а не и за неравности.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е посочил, че отчита вида на увреждането, което по своя характер представлява средна телесна повреда; проведеното оперативно лечение за открито наместване на фрактурата и фиксация на раменната кост; необходимостта от втора операция за изваждане на металните импланти; продължителността на периодите, през които болките са били съответно с голям, умерен и променлив интензитет; липсата на пълно възстановяване към момента на преглед от вещото лице; обстоятелството, че макар фрактурата да не е застрашила живота на ищцата, е довела до значителен дискомфорт в ежедневието й, тъй като не е могла да се обслужва сама. Посочил е, че съобразява също възрастта на ищцата, която към момента на увреждането е била на 66 години; че оздравителният период се е удължил с 1-2 месеца поради съществуващите придружаващи заболявания, както и че затрудненията в битово отношение се дължат и на съществуващото заболяване гонартроза. Въз основа на всички тези обстоятелства е направил извод, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 17 500 лв. За неоснователно е преценил възражението на ответника за намаляване размера на обезщетението при условията на чл. 51, ал.2 ЗЗД поради това, че ищцата е имала нестабилна походка и е ползвала бастун предвид заболяването си от гонартроза, като е посочил, че по делото е установено походката й да е била затруднена, но не и нестабилна. Освен това е посочил, че тротоарите следва да бъдат достъпни и нормално проходими и за пешеходци в такова състояние.

По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав приема следното:

В раздел II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания такива обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на причиняването му, проведеното лечение, продължителността на възстановителния процес, интензитета на претърпените болки и страдания, произтичащите от тях неудобства в битов и социален план, възрастта на пострадалия, прогнозата за отражението на уврежданията върху физическото и психическото му здраве за в бъдеще и пр. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и в мотивите към решението да посочи конкретно релевантните обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Отчел е вида и характера на полученото от ищцата телесно увреждане; извършената хирургична интервенция за открито наместване и фиксация на счупената кост; интензитета на претърпените болки и тяхната продължителност през различните периоди на лечение и възстановяване; невъзможността ищцата да си служи с лявата ръка за период от около 3-4 месеца и необходимостта от чужда помощ в ежедневието през този период; констатираните от вещото лице остатъчни последици от увреждането /намален обем на движение на ръката, намалена хватателна сила/, както и обстоятелството, че лечението на ищцата не е завършило /предстои операция за изваждане на поставената остеосинтеза/.

С оглед конкретно установените по делото обстоятелства, релевантни за определяне обема на действително претърпените неимуществени вреди, настоящият състав споделя извода на въззивната инстанция, че сумата 17 500 лв. се явява справедливо обезщетение за поправянето им. Вярно е, че в мотивите си съдът е посочил, че отчита възрастта на ищцата, без да конкретизира какво значение придава на този фактор. Приел е също затрудненията, които е изпитвала в битов план, да се дължат не само на увреждането, а и на заболяването й от гонартроза. Тези изводи обаче не са решаващи за размера на справедливото обезщетение. То е определено въз основа на комплексна преценка на всички обстоятелства, така както са установени по делото, в съответствие с постановките на ППВС № 4/1968 г. и трайно установената съдебна практика. Затрудненията в ежедневното обслужване за период от 3-4 месеца са съобразени от въззивния съд наред с останалите обстоятелства, относими към критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД - вида и характера на получените травми, претърпяната оперативна интервенция, продължителността и интензитета на изпитваните болки, както и продължителността на възстановителния период. В този смисъл доводите на страните по делото за неправилно приложение на материалния закон във връзка с определяне на обезщетението на неимуществени вреди за неоснователни.

Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя Столична община възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и за намаляване на присъдено обезщетение по правилото на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Основното предназначение на тротоара е за движение на всички пешеходци, включително такива с намалена подвижност поради възраст, заболяване и пр. Задължение на съответната община като собственик на тротоара е да осигури възможност на всички хора да преминават свободно и безпрепятствено по него като го поддържа в безопасно експлоатационно състояние.

По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 491 от 08.04.2022 г. по в.гр.д. № 2689/2021 г. на Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: