Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024
Намаляване на наказание за държане на наркотици и порнографски материали
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Подсъдима обжалва осъдителната си присъда за съучастие в държане на наркотици с цел разпространение и за създаване на порнографски снимки с цел разпространение, като иска оправдаване. Върховният касационен съд намира престъпленията за доказани и отхвърля искането за оправдаване. Съдът обаче преценява, че предвид младата възраст, липсата на отегчаващи обстоятелства и по-малкия ѝ принос, най-лекото предвидено от закона наказание е прекомерно тежко, поради което намалява присъдата под законовия минимум на една година затвор и намалява глобата.
Какво приема съдът
Когато са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и липсват отегчаващи, а най-ниското предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко с оглед индивидуалната роля и младата възраст на дееца, наказанието следва да бъде определено под установения в закона минимум по реда на чл. 55 от НК.
Приложени разпоредби
- чл. 354а, ал. 1 НК
- чл. 159, ал. 4 НК
- чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
- чл. 23, ал. 1 НК
- чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
наркотични веществапорнографски материалинамаляване на наказаниесмекчаващи обстоятелствачл. 55 от НК
Текстът на акта
Ключови фрази Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * изменение на съдебен акт * намаляване на наказание Р Е Ш Е Н И Е № 91 Гр. София, 02 февруари 2024 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 622/2023 год. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Т. в качеството на упълномощен защитник на подсъдимата Л. И. Ц.- Л. срещу въззивно решение № 63/11.05.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 49/2023 г., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново . В касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК и се прави искане за цялостно оправдаване на подсъдимата, поради недоказаност на предявените обвинения за престъпления по чл. 354а, ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 159, ал.4, т.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Защитата аргументира направеното с жалбата искане с доводи за несъответствие между описанието от обстоятелствената част на обвинителния акт, в която са включени периоди извън процесния и деяния, за които е постановена влязла в сила присъда и диспозитива на същия, в който са предявени обвиненията за престъпленията, за които подсъдимата е предадена на съд. Както и с подробно описание на дейността на свидетеля Л.,/по отношение на когото наказателното производство е приключило със споразумение/ която няма отношение към дейността на подсъдимата, предмет на настоящото обвинение. Излагат се и твърдения за неправилна оценка на обясненията на подсъдимата в частта относно липсата на знание за причината за процесното пътуване до [населено място], като се оспорват изложените в решението съображения и се акцентира върху неправилното игнориране на показанията на Л. от първото съдебно производство, от които подсъдимата е заявила, че желае да се ползва като доказателствено средство по делото. Оспорва се и направената доказателствена оценка на наличната доказателствена съвкупност, от която е изведена субективната страна на деянието по чл. 354а от НК, като се сочи, че по делото не са събрани категорични доказателства в посока знанието на подсъдимата за превозване на процесната дата на наркотични вещества с цел тяхното разпространение /липса на дактилоскопни отпечатъци върху иззетата цигара; предубеденост на свидетелите очевидци, депозирали показания за изхвърлянето й от колата; неправилна оценка на споразумението, сключено от Л. като признание на неговата и на подсъдимата вина в извършване на престъплението по чл. 354а от НК/. С жалбата се оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието по чл. 159 от НК, поради недоказаност на елементите от фактическия му състав за създаване на порнографските материали с цел тяхното разпространение и липса на пряк умисъл от страна на подсъдимата за извършване на инкриминираното престъпление. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата Л. се представлява от упълномощения защитник адв. Т., която поддържа касационната жалба с наведените касационни основания и с искането за оправдаване на подзащитната й. Сочи, че доказателствата по делото са преимуществено в подкрепа на дейността на Л., която е предмет на сключено споразумение, както и инкриминираните факти сочат на извършено от същия престъпление и не касаят подсъдимата. Намира, че наложеното ефективно наказание няма да способства за поправянето на подсъдимата, поради средата, в която ще попадне при неговото изтърпяване и предвид младата й възраст. В заключение поддържа искането за оправдаване на подсъдимата, поради липса на безспорни доказателства в подкрепа на обвиненията, за които е предадена на съд. Подсъдимата Л. в последната си дума пред ВКС моли да се отмени присъдата на първия съд и заявява, че не е извършила престъпленията, за които е предадена на съд и е допуснала грешка да се довери на Л.. Моли да получи шанс за нормален живот. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, в съдебно заседание пред ВКС намира жалбата на подсъдимата, чрез упълномощения й защитник за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Счита, че доказателствената дейност на въззивния съд е законосъобразна и при липса на допуснати нарушения по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Намира, че съобразно приетите факти материалният закон е приложен правилно и субективната страна на деянията е безспорно установена. Наложеното наказание намира за справедливо отмерено и съобразено с предходната съдимост на Л., поради което счита, че жалбата на подсъдимата следва да се остави без уважение, а въззивното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимата основания и доводите на страните в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда №4/22.02.2022 г. по н.о.х.д. №830/2021 г. на Окръжен съд - Русе подсъдимата Л. И. Ц.-Л. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.354а, ал. 1, пр.3 и 4, вр. чл. 20, ал.2 от НК в съучастие с Б. Т. Л. като извършител, за което е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 6000 /шест хиляди/ лв., /оправдана е по обвинението по чл. 26, ал.1 от НК и относно придобиването на наркотичните вещества/ както и за престъпление по чл. чл. 159, ал.4, т.3, вр. ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК за извършването на което при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е осъдена на пробация за срок от една година с пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК. На осн. чл. 23, ал.1 от НК с присъдата е определено общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 6 000 лв. и на осн. чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено с определение 38/13.09.2019 г. по н.о.х.д. 602/2019 г. на ОС-Русе, при наличието на съответните предпоставки за това. Подсъдимата Л. е осъдена да заплати разноските по делото и съдът се е произнесъл по веществените доказателства. С въззивно решение № 98/18.07.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 161/2022 г., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново , присъдата на окръжния съд е била отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото е постановена присъда № 39/23.11.2022 г., с която подсъдимата Л. И. Ц.-Л. е призната за виновна в това, че на 15.10.2020 г. в [населено място] и [населено място], сама и в съучастие с Б. Т. Л. като извършител без надлежно разрешително е държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества, метамфетамин, хероин и марихуана/подробно описани в присъдата с активен компонент и нето тегло на различните вещества/ на обща стойност 665,90 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 6000/шест хиляди/ лв., като е оправдана частично по предявеното й обвинение по чл. 26, ал.1 от НК, за периода от началото на месец декември 2020 г. до 14.12.2020 г., за придобиване и държане на датата 15.12.2020 г. и да е извършила деянието в областите /населено място/ и /населено място/. Със същата присъда подсъдимата Л. е призната за виновна в това, че в периода от 07.12.2020 г. – 13.12.2020 г. в [населено място] и на неустановено място на 28 пъти в съизвършителство с Б. Т. Л. създала порнографски материали, а именно 28 цифрови снимки /подробно описани в присъдата с файлови имена / съхранявани в паметта на мобилен телефон /подробно индивидуализиран в присъдата/, поради което и на осн. чл. 159, ал.4, т.3, вр. ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е осъдена на пробация за срок от една година с пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1/с периодичност 2 пъти седмично/ и по т. 2 от НК. С присъдата, на осн. чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимата Л. общо най-тежко наказание измежду наложените със същата присъда, а именно лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване, като на осн. чл. 59, ал.1 от НК при изтърпяването на същото е приспаднато предварителното задържане на подсъдимата и периода на изтърпяване на мярката за неотклонение „домашен арест“. На осн. чл.23, ал.3 от НК към общото най-тежко наказание е присъединено и наказанието глоба в размер на 6 000 лв. На осн. чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието една година лишаване от свобода, наложено с определение 38/13.09.2019 г. по н.о.х.д. 602/2019 г. на ОС-Русе, което да изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата окръжният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимата Л. направените разноски, на осн. чл.189, ал.3 от НПК. С въззивно решение № 63/11.05.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 49/2023 г., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново присъдата на окръжния съд е била изменена, като наказанието на подсъдимата за престъплението по чл.354а от НК е било намалено на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв., както и в същия смисъл е намалено в частта относно общото най-тежко наказание по чл.23, ал.1 от НК. В останалата част присъдата на окръжния съд е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимата Л. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява частично основателна. По оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила: Касационната проверка намери релевираното оплакване по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за неоснователно. Доводите срещу формулировката на обвинението по чл.354а от НК с внесения обвинителен акт са несъстоятелни. Съдържащите се в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства, които предшестват инкриминирания период за това обвинение не са залегнали в диспозитива на същия, с оглед вида и характера на повдигнатото обвинение, което е за конкретен времеви период и именно той е фиксиран в заключителната част на процесуалния документ като елемент от фактическия състав на предявените обвинения. Процесуалният закон не съдържа забрана в обстоятелствената част на обвинителния акт да се посочват по-широк кръг от обстоятелства, свързани с инкриминираните деяния, при положение, че имат връзка с тях. В това именно се състои разликата между обстоятелства на обвинението и обстоятелствена част на обвинителния акт, като втората категория е значително по-широка и може да съдържа несъставомерни факти, докато първата очертава състава на престъплението, за което се повдига обвинение и съдържа само съставомерни факти и обстоятелства. В този смисъл не е налице нарушение при формулировката на обвинението чрез включване в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства извън процесния период, доколкото същите се намират в неразривна връзка с инкриминираните деяния и способстват за определяне на правната им квалификация /относно целта на държане на наркотичните вещества от подсъдимата; относно предназначението на създадените порнографски материали, предмет на престъплението по чл. 159 от НК и др./. Аналогично неоснователни са и доводите от жалбата на защитата, че в обвинителния акт се съдържа подробно описание само на престъпната дейност на свидетеля Л. /по отношение на когото наказателното производство е приключило със споразумение/ и липсва такова относно деянията на подсъдимата. Обвинителния акт по делото е внесен за престъпления, осъществени от подсъдимата и Л. едното от тях при условията на съизвършителство, а второто извършено съвместно от две лица и е бил внесен общо за двамата преди Л. да изрази позицията си производството спрямо него да се проведе при условията на гл.29 от НПК. При постигнато съгласие за споразумение спрямо едно от подсъдимите лица, наказателното производство по отношение на останалите подсъдими продължава, /по постигнатото споразумение се произнася друг съдебен състав/ като законът не поставя изискване след одобряване на споразумението да се изготвя нов обвинителен акт за останалите подсъдими, като съдебното производство по делото продължава по първоначално внесения обвинителен акт, в който по правило се съдържат и обстоятелствата, свързани с обвиненията за споразумелите се лица, поради което чрез общата формулировка на обвинението по отношение на подсъдимата и Л. / производството спрямо когото е приключило със споразумение/ не е допуснато процесуално нарушение със съществен характер. Възражението, че в обвинителния акт не са посочени конкретни данни относно инкриминираното на подсъдимата деяние по чл.354а от НК не кореспондира със съдържанието на процесуалният документ, внесен от обвинението, в който подробно са описани всички инкриминирани за Л. факти и обстоятелства от значение за престъпленията, за които е предадена на съд, в това число и за престъплението по чл.354а от НК, както от обективна, така и от субективна страна, поради което същото е напълно неоснователно. По-нататък в жалбата се възразява срещу направената от контролираните съдилища оценка за необективност на обясненията на подсъдимата в частта относно знанието й за целта на предприетото пътуване до [населено място] и за държането на наркотични вещества в процесния автомобил, с който са пътували с Л., поради несъответствието й с останалата доказателствена съвкупност, включително и с показанията на Л. като свидетел при първото разглеждане на делото. Упрекът е неоснователен. На първо място по отношение на процесуалната стойност на показанията на Л. пред друг съдебен състав /в това производство Л. е участвал като свидетел при условията на чл. 118, ал.1, т.1 от НПК/ следва да се отчете, че настоящото съдебно производство е проведено при условията на чл. 371, т. 1 от НПК, съгласно която разпоредба със съгласието на дееца част или всички протоколи закрепващи гласни доказателствени средства, събрани на досъдебното производство от разпити на свидетели и заключенията на вещите лица се приобщават към делото без да се събират повторно. В тази доказателствена маса от доказателствени средства и експертизи не се включват събраните в хода на друго съдебно производство, за чието приобщаване има нарочен процесуален ред в зависимост от вида на доказателствения източник и той е специален спрямо текста на чл. 371, т.1 от НПК, който се отнася само до доказателствени материали, събрани в досъдебната фаза на процеса /това обстоятелство е било изрично разяснено на подсъдимата в съдебно заседание от 26.10.2022 г. от окръжния съд/. За подсъдимата е била налице възможност да направи искане Л. да бъде разпитан като свидетел при новото разглеждане на делото пред окръжния съд и при наличието на процесуалните предпоставки на чл. 281 от НПК, ако се намери, че e налице някоя от хипотезите в текста, да поиска тяхното прочитане по съответния ред, от която възможност защитата не се е възползвала, /в проведеното разпоредително заседание адв. Т. изрично е заявила, че се отказват от разпит на свидетелите, които са били разпитани пред предходния съдебен състав /респективно апелативният съд правилно не е обсъждал цитираните показания на Л., дадени в съдебно заседание пред първия състав на окръжния съд, които не са част от доказателствената съвкупност по второто съдебно дело в производство по чл. 371, т.1 от НПК. Въззивният съд е изложил подробни съображения в подкрепа на становището си, че подсъдимата е била информирана за наличието на наркотични вещества в автомобила и за тяхното предназначение да бъдат разпространени от Л., като се е позовал на обстоятелствата по делото относно съвместно им фактическо съжителство на съпружески начала към този период,/гражданският брак между тях е сключен впоследствие/ на голямото количество лични вещи на подсъдимата, които са били превозвани в автомобила заедно с вещите на Л., на действията й по изхвърляне на наркотичните вещества от автомобила след като двамата са възприели наличието на поставен пред тях полицейски пост, което нейно действие е било възприето от полицейските служители, които са участвали в операцията по тяхното задържане, на приложените по делото ВДС, събрани чрез използване на СРС относно проведени от Л. телефонни разговори, в които се договаря продажбата на наркотични вещества, с която цел е предприето съвместното им пътуване до [населено място] на процесната дата. С оглед изложеното изводът на въззивния съд е надлежно аргументиран и доказателствено обезпечен в изискуемата от закона степен и не се установяват пороци при формиране на вътрешното му убеждение по фактите на това обвинение. Доводите, с които се оспорват възприетите от решаващите съдилища фактически обстоятелства / за невъзможността подсъдимата да изхвърли цигарената кутия с наркотични вещества, поради разстоянието, на което е намерена; за липсата на видимост от свидетелите П. и А. да наблюдават действията на подсъдимата по изхвърлянето на наркотичните вещества от предната врата на автомобила и др./ представляват оплакване за необоснованост, което е извън пределите на касационната проверка и не е предмет на разглеждане от ВКС. Касационната инстанция проверява само юридическата правилност на формиране на вътрешното убеждение на контролираните съдилища по фактите на обвинението, без да проверява правилността на възприетите фактически обстоятелства по същество, което е извън нейните правомощия. Възражението срещу направената от контролирания съд оценка за обективност на показанията на свидетелите П. и А., полицейски служители, които са били включени в полицейската операция по задържане на Л., поради идентичност на съдържанието на проведените разпити е напълно неоснователно. Протоколите от разпитите на двамата свидетели се съдържат в папка 2 на л. 96 и 97 от сл.д./ при условията на чл.371, т.1 от НПК протоколите са приобщени без повторен разпит на свидетелите/ и прочитът им разкрива, че в същите са възпроизведени различни възприятия на лицата, съобразно участието им в провежданата операция. Протоколите от проведените разпити имат съвсем различно съдържание, тъй като свидетелите са пътували в отделни автомобили и осъщественото от тях наблюдение на действията на подсъдимата е описано в зависимост от позицията им на пътното платно. Същите са и в различен обем /разпитът на А. е в рамките на около една непълна страница, а разпитът на П. се състои от две страници/, като в показанията на свидетелката П. се възпроизвеждат и данни относно проведена беседа с подсъдимата, в която част същите са изключени от въззивния съд като негоден доказателствен източник, поради това, че Л. е била задържана при провеждането й. При тези данни не се констатира процесуално нарушение при оценката на оспорените с жалбата доказателствени източници, което да е със съществен характер. Оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за престъплението по чл.159 от НК е отнесено до възражението за доказателствена необезпеченост на фактическия извода на решаващите съдилища, че подсъдимата е участвала съвместно с Л. в създаването на порнографските материали и е разполагала със знанието, че същите се създават с цел да станат достояние на други лица. Възражението е неоснователно. Въззивният съд е изложил аргументирани съображения в насока кредитирането на доказателствата, на базата на които е приел за установени горните фактически положения, като се е позовал на заключенията на лицево-идентификационната експертиза за самоличността на заснетите лица и на техническите експертизи за съдържанието на регистрирания от Л. профил в процесния сайт за запознанства. Както и на проведената комуникация между него и подсъдимата и други регистрирани потребители в същия сайт, която е включвала размяна на инкриминираните порнографски материали, както и на обясненията на самата подсъдима, които са в същата насока, че е изразявала съгласие за размяна на процесните снимки чрез комуникация по вайбър с други потребители. Основателно е оплакването за неправилна оценка на обстоятелството за сключеното от Л. споразумение по делото, с което се е признал за виновен в извършване на престъплението в съучастие с подсъдимата, от което не могат да се правят изводи в нейна вреда, като е недопустимо същото да се разглежда като доказателство в полза на обвинението срещу нея.Независимо от това в решението на апелативния съд същото не е отчетено с решаваща тежест, нито е поставено в основата на доказаността на обвинението спрямо Л., което е подкрепено от достатъчен обем доказателства, поради което и не е довело до нарушаване правото й на защита и не представлява процесуално нарушение със съществен характер. С оглед изложеното относно доказателствената дейност на въззивния съд, която не страда от процесуални пороци и в рамките на приетите факти материалният закон е приложен правилно в частта относно правната квалификация на деянието като престъпление по чл.354а, ал.1, т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, при форма на изпълнителното деяние държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, поради което претенцията на подсъдимата за оправдаването й по това обвинение не може да бъде удовлетворена. Правилно е приложен материалният закон и по отношение на престъплението по чл. 159 от НК, което е при форма на изпълнителното деяние „създава“ порнографски материал, с квалификацията по ал.4, т.3, когато е „извършено от повече от две лица“, с оглед съвместното участие на подсъдимата и Л. в неговото извършване. Предметът на престъплението, снимков материал под формата на 28 цифрови снимки отговаря на критерия за порнографски материал по смисъла на легалното определение на понятието, съгл. чл.93, т.28 от НК, с оглед съдържанието на снимките, установено чрез изготвените технически експертизи.Обективната съставомерност на деянието правилно е изведена от обстоятелството, че снимките са били създадени с цел да се доведат до знанието на други лица, което и е реализирано чрез изпращането им до потребителите на интернет платформата, в която се намирал процесният сайт за запознанства от регистрирания профил на Л.. Субективната съставомерност на деянието правилно е изведена от съгласието на подсъдимата за заснемане на порнографските снимки, включително и съвместно с Л. и за разпространението им сред други лица, които както е посочила в обясненията си „харесват такъв вид преживявания и нестандартен секс“. В контекста на искането за пълно оправдаване на подсъдимата следва да се разгледа и справедливостта на наложеното наказание. Въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наложеното на подсъдимата Л. наказание за престъплението по чл.354а от НК от две години и шест месеца лишаване от свобода на две години, като го е отмерил в рамките на законовия минимум. Намалил е и размера на допълнителното наказание глоба от 6000 лв. на 5000 лв. Изложил е съображения, че определя размера на санкцията за това престъпление при условията на чл.54 от НК, при категоричен превес на смекчаващите обстоятелства – млада възраст на подсъдимата към датата на извършване на деянието, сравнително по-малкият й каузален принос в осъществяването му и водещата роля на Л., както и влиянието му върху нея при реализацията на съвместната им престъпна дейност, с оглед значителната разлика във възрастта им. Не е намерил обстоятелства, които да бъдат отчетени като отегчаващи, като е коригирал направената от първия съд оценка и е приел, че в тази категория обстоятелства не може да се причисли предходното й осъждане за същото по вид престъпление против народното здраве, тъй като това осъждане веднъж вече е обусловило извода на съда за завишена степен на личната обществена опасност на подсъдимата и е недопустимо да се отчита двукратно в нейна вреда. ВКС се съгласява с оценката на въззивния съд относно обстоятелствата от значение за реализацията на наказателната отговорност на Л., но не и с отчетената относителна тежест на смекчаващите обстоятелства, която в случая значително превалира, поради липсата на отегчаващи факти, които да бъдат отчетени при определяне на наказанието. Комплексната оценка на вида и броя обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимата и относителната им тежест дават основание да се отчете наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, както и преценката, че и най-ниското предвидено в закона наказание за престъплението по чл.354а, ал.1 от НК се явява несъразмерно тежко за извършеното деяние, поради което наказателната й отговорност следва да се реализира при условията на чл.55 , ал.1, т.1 от НК и размера на основното наказание лишаване от свобода да се определи под минимума от две години, като се отмери на една година, а допълнителното наказание глоба, да се намали на 1500 лв., като се отчете и липсата на трудова заетост за подсъдимата. По този начин според ВКС, целите на наказанието по чл.36 от НК по отношение на Л. могат да бъдат постигнати успешно, като се отчете значението на индивидуалната превенция и на същата се придаде по-голяма тежест. По отношение на наказанието за престъплението по чл.159, ал.4, т.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, което е определено при условията на привилегированата разпоредба на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК в рамките на задължителните пробационни мерки за срок от една година, не са налице основания за промяна на наложената санкция, която е достатъчно снизходително отмерена, поради което не се отчита явна несправедливост на същото. С оглед изложеното, жалбата на подсъдимата се явява основателна в частта относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, което налага въззивното решение да се измени, като се намали наложеното на подсъдимата наказание за това престъпление, на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК на лишаване от свобода за срок от една година, както и в частта относно допълнителното наказание глоба, което да се намали от 5000 лв. на 1500/хиляда и петстотин/ лв. По същите съображения решението следва да се измени и в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, като определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода се редуцира на една година, както и в частта относно присъединеното наказание глоба, което да се намали от 5000 лв. на глоба в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лв. В останалата част въззивното решение следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на осн. чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 63/11.05.2023 г. по в.н.о.х.д. № 49/2023 г., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново в частта относно наказанието, като на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата Л. И. Ц.-Л. за извършеното от нея престъпление по чл.354а ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК наказание лишаване от свобода от две години на ЕДНА ГОДИНА и наказанието глоба от 5000 лв. на глоба в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лв. ИЗМЕНЯ въззивното решение в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК като НАМАЛЯВА общото най-тежко наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимата Л. от две години на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и НАМАЛЯВА размера на присъединеното към него на осн. чл.23, ал.3 от НК наказание глоба от 5000 лв. на ГЛОБА в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лв. Оставя в сила решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.