Отмяна на влязло в сила съдебно решение при сметки за парно за различни периоди

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр. София, 26.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 2174/2020 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 24905/09.09.2019 г. по регистъра на Районен съд – Перник (РС – Перник), подадена от С. А. Д. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязлото в сила решение № 75 от 05.02.2019 г. по гр. д. № 6420/2018 г. на РС – Перник, потвърдено с решение № 202 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 219/2019 г. на Окръжен съд - Перник (ОС - Перник) в уважената част на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК – в която е признато за установено съществуването на вземане на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. Перник против ответника Д. за цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г. в размер на 1 057. 38 лв. и на законна лихва за забава върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г. в размер на 135. 03 лв., както и в частта на присъдените в полза на дружеството разноски за заповедното и исковото производство в размер на 355. 62 лв., за които суми по ч. гр. д. № 3845/2018 г. на РС – Перник е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В молбата се твърди, че е налице основанието за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи - решение № 34 от 26.01.2018 г. по гр. д. № 2678/2017 г. на РС – Перник.

Ответникът по молбата за отмяна - „Топлофикация Перник“ АД, чрез юрк. М. изразява становище за нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

С определение № 288 от 12.10.2020 г. по настоящото дело на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по същество взе предвид следното:

С решението, предмет на молбата за отмяна е уважен предявеният от търговското дружество против молителя положителен установителен иск и е признато съществуването на вземането му за цената на доставена и незаплатена топлинна енергия в посочения по - горе размер и период, вкл. и за обезщетение за забава в плащането на паричното задължение.

С влязлото в сила решение по другото дело, на което молителят се позовава в обосноваване хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – решение № 34 от 26.01.2018 г. по гр. д. № 2678/2017 г. на РС – Перник предявеният от „Топлофикация Перник“ АД против С. А. Д. установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 ГПК е отхвърлен. Предмет на спора по това дело е било претендирано вземане за цената на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., възлизащо на 3058. 90 лв., както и обезщетение за забава в плащането на главницата за времето от 08.07.2014 г. до 28.12.2016 г. в размер на 434. 98 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 ГПК, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 1338/2017г. на РС – Перник.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

Фактическият състав на основанието по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК изисква наличие на пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени влезлите в сила противоречиви решения - между същите страни, за същото искане и на същото основание. Според разрешението, дадено с т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В този случай, делата имат различни спорни предмети като предметът на обусловеното дело следва да инкорпорира в себе си този на обуславящото дело и въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, при което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Необходимо е при това разрешаването на спора по обусловения иск да е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него (преди решението, чиято отмяна се иска) влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи, като предметите на двете решения да са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск. В разглежданата хипотеза е релевантно противоречието между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Когато се установи наличието на две влезли в сила решения, които си противоречат в горния смисъл се отменя неправилното, а не по - късно постановеното или посоченото от страната решение – арг. чл. 307, ал. 4 ГПК.

В случая предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не са налице, тъй като, видно от посочения по - горе предмет на двете влезли в сила решения, липсва твърдяното от молителя тъждество. Решенията са постановени между едни и същи страни – т. е. при наличие на субективен идентитет, но при различие в предмета на делата (няма обективен идентитет). Решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство - № 75 от 05.02.2019 г. по гр. д. № 6420/2018 г. на РС – Перник, е постановено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК относно съществуване на вземане за цената на доставена топлинна енергия за топлоснабден обект за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., а решение № 34 от 26.01.2018г. по гр. д. № 2678/2017 г. на РС – Перник – по иск, предявен на същото правно основание (за вземане от същия източник и за топлоснабдяване на същия обект), но за друг, предхождащ период – от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. Предметът на едно дело в исковия процес е спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези - субекти, основание (правопораждащ юридически факт), времеви период, размер и др. В случая основната и достатъчна разлика в предметите на решенията по двете дела се състои в различните времеви интервали, за които се търси защита на субективното материално право (претендираното вземане на ищеца). При различие в предмета на спора не може да има обективен идентитет между делата, тъй като с диспозитивите на решенията се потвърждават или отричат различни субективни граждански права, предявени за защита. Ето защо се налага, че отсъства изискуемият по смисъла на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК идентитет (едновременно) на страни и предмет, което е основание за отмяна на влязлото в сила неправилно решение (чл. 307, ал. 4 ГПК). Като неоснователна молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото в извънинстанционното производство молителят дължи на ответната страна претендираните разноски, които с оглед правилото на чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК й се следват в размер на сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП).

Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 24905/09.09.2019 г. по регистъра на Районен съд – Перник, подадена от С. А. Д. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязлото в сила решение № 75 от 05.02.2019 г. по гр. д. № 6420/2018 г. на Районен съд – Перник, потвърдено с решение № 202 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 219/2019 г. на Окръжен съд - Перник в уважената част на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА С. А. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. Перник сумата от 100 (сто) лева – разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК и чл. 25 НЗПП вр. с чл. 37 ЗПП.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.