Допустимост на отрицателен установителен иск при приключила публична продан

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 534

гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 1401 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С Определение № 807 от 23.02.2024 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 331 от 23.12.2022 г. по в.гр.д.№ 327/2022 г. на Окръжен съд – Смолян в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – за да се провери допустимостта на въззивния акт.

Касаторът „Арес-2006” ЕООД, чрез адвокат Е. Р. от АК – Смолян, поддържа, че въззивното решение е процесуално допустимо, но неправилно по същество. Моли да бъде отменено поради наличие на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира присъждането на разноските за трите инстанции.

Ответникът по касация Сдружение с нестопанска цел в обществена полза с наименование Туристическо дружество „Карлък” е подал отговор чрез адвокат Д. К. от АК – Смолян. Извън съображенията за неоснователност на жалбата, поддържа възраженията си срещу допустимостта на исковете, заявени с отговора на исковата молба. Претендира разноски за защитата пред ВКС.

Ответникът по касация „Маргит - Смолян” ЕООД е подал отговор чрез адвокат Р. И. от АК - Пловдив. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за защитата пред ВКС.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 194 от 26.07.2022 г. по гр.д.№ 998/2021 г. на Районен съд - Смолян, с което са отхвърлени предявените от „Арес-2006” ЕООД срещу Сдружение с нестопанска цел в обществена полза с наименование Туристическо дружество „Карлък” и „Маргит - Смолян” ЕООД иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 440 ГПК за признаване за установено, че ответното сдружение не е собственик на следните недвижими имоти: 1) Самостоятелен обект с идентификатор 67653.11.1.1.6 по КККР на гр. Смолян, община Смолян, област Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 61,20 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, находящ се на административен адрес: гр. Смолян, к.к. Пампорово, к.я. Студенец, ет. 3, ап. А-102, съответстващ на апартамент А-2 от сграда № 1, построена в ПИ с идентификатор 67653.11.1 по КККР на гр. Смолян, ведно с 2,051 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху описания поземлен имот, в който е построена сградата; 2) Самостоятелен обект с идентификатор 67653.11.1.1.15 по КККР на гр. Смолян, представляващ Ателие № А-202, съответсващ на апартамент А-11, със застроена площ от 63 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, находящ се на административен адрес: гр. Смолян, к.к. Пампорово, к.я. Студенец, ет. 4, ап. Ателие № А-202 от сграда № 1 в ПИ № 67653.11.1, ведно с 2,112 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху описания поземлен имот, в който е построена сградата; както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства № 31, том І, нот.д.№ 30/2019 г. на нотариус А. Ш. с рег.№ 613 на Нотариалната камара.

Въззивният съд е приел, че с договор, оформен с нотариален акт № 24 от 02.04.2008 г., ответникът ТД „Карлък” отстъпил на „БАЗА-СС” ЕООД право на строеж върху недвижим имот с идентификатор 67653.11.1 по КККР на гр. Смолян, находящ се в местността „хижа Студенец“, к.к. Пампорово за построяване и извършване на преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуващата триетажна сграда на хижа „Студенец“ и обектите в нея, съгласно одобрен инвестиционен проект, в срок до 20.12.2008 г. С нотариален акт № 66/2008 г. срокът на договора е продължен до 08.12.2009 г.

С нотариален акт № 98 от 04.12.2008 г. ищецът „Арес-2006” ЕООД е придобил по силата на извършена продажба правото на строеж за процесните по настоящото дело апартаменти. Като черпещ правата си от договор, вписан преди вписването на исковата молба по гр.д.№ 190/2011 г. по описа на ОС – Смолян и неучастващ в този процес, на „Арес-2006” ЕООД е непротивопоставимо влязлото в сила на 19.11.2013 г. решение, с което договорът за учредяване на право на строеж, оформен с н.а.№ 24 от 02.04.2008 г., е развален.

След развалянето на договора от 02.04.2008 г., строителството, довело до възникване на процесните апартаменти, е осъществено по възлагане от страна на ТД „Карлък”. Издаден е констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ № 663 от 02.11.2018 г., както е извършено и нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 67653.11.1.1. Съгласно заключение на СТЕ описаните в н.а.№ 98 от 04.12.2008 г. обекти (апартамент № А-2 с площ от 61,20 кв.м. и апартамент № А-11 с площ от 63 кв.м.) са идентични с процесните апартаменти.

Въззивният съд е извел като основен за спора по настоящото дело въпросът своевременно ли е направеното от ответниците с отговорите на исковата молба възражение, че правото на строеж не е реализирано и е погасено по давност, респ. - основателно ли е това възражение. Приел е, че срокът по чл. 67 ЗС е давностен, поради което и при погасяване на правото на строеж върху чужда земя се прилагат общите правила на ЗЗД за погасителната давност, в това число и правилото на чл. 120 ЗЗД, че давността не се прилага служебно. Прието е, че възражението за погасяване по давност на правото на строеж е своевременно, защото е заявено и от двамата ответници с първоначалните отговори на исковата молба пред районния съд. Съгласно ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д.№ 1/2011 г. на ВКС, ОСГК, давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяване на правото на строеж породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния. Собственост върху сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права. Дефиниция на понятието „груб строеж” (карабина) е посочено в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Според въззивния съд, на 04.12.2008 г. в полза на „Арес-2006” ЕООД е учредено право на строеж, което включва правото да се построят и процесните апартаменти. Договорът за суперфиция е породил действие от момента на сключването му, поради което 5-годишният давностен срок е изтекъл на 04.12.2013 г. Видно от приложения по делото констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ с № 663 от 02.11.2018 г., сградата е била завършена в груб строеж едва през 2018 г. След като правото на строеж не е било реализирано в срока по чл. 67, ал. 1 ЗС, то е погасено по давност в полза на собственика на земята – ТД „Карлък”. Липсват писмени доказателства по делото, от които би могло да се установи реализирането на правото на строеж в рамките на законния петгодишен давностен срок. Представеният по делото акт образец 14, с който ищцовото дружество иска да докаже, че към 28.11.2008 г. конструкцията на сградата е била изградена, не представлява писмено доказателство за установяване на упражнено право на строеж (чл. 181, ал. 2 ЗУТ), тъй като не е съставено от компетентния орган. С прехвърлянето на правото на строеж на нов правен субект от този на когото е учредено, не започва да тече нова петгодишна давност. Прехвърлянето на правото на строеж не е от обстоятелствата които визират чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давността.

Касационната инстанция констатира, че към делото е приложен препис от изп.д.№ 52/2018 г. по описа на ЧСИ З. Т., данните по което не са подложени на обсъждане от въззивния съд, включително при проверката за допустимост на претенцията и обжалваното пред окръжния съд решение на първата инстанция. С оглед правомощията, произтичащи от разясненията по т. 9 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, настоящият състав на съда приема за установено, че по изп.д.№ 20189160400052/2018 г. по описа на ЧСИ З. Т. (по долу - изп.д.№ 52/2018 г.) е провеждано принудително изпълнение, длъжник по което е ТД „Карлък”, взискател е „Маргит - Смолян” ЕООД, а обект на изпълнението са двата процесни апартамента. Исковата молба е предявена на 23.09.2021 г. и е вписана на 24.09.2021 г., към който момент в течение е била публична продан, приключила на 27.09.2021 г., в резултат от която е съставено Постановление за възлагане от 12.10.2021 г. по отношение на СОС № 67653.11.1.1.6 в полза на купувач Б. Ц. Ц.. Това постановление е влязло в сила на 26.10.2021 г. и е вписано на 09.11.2021 г. При отсъствие на наложена обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК (не се спори, че не е издавана обезпечителна заповед при условията, постановени с Определение № 225 от 18.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 200/2021 г. на ОС – Смолян), изпълнението е продължило по отношение на СОС № 67653.11.1.1.15, за който по делото е представено съобщение за изготвено Постановление за възлагане от 28.02.2022 г., без данни дали последното е влязло в сила.

При така установените обстоятелства, въззивното решение се явява процесуално недопустимо в едната си част, а в останалата е неправилно , по следните съображения:

На първо място – въззивният съд е дал неправилна правна квалификация на спора, като го е определил като иск „с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 440 ГПК“. С постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 121 от 04.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 751/2019 г. на ВКС, ІІ г.о. е подчертано безспорното в теорията и практиката разбиране, че правната квалификация на иска е задължение на съда по приложение на материалния закон, като при установяването й съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум. Разяснено е, че когато правният интерес от предявен отрицателен установителен иск за собственост е обоснован с твърдения, че принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника, а е собственост на ищеца, правната квалификация на иска е по чл. 440 ГПК. Когато е предявен положителен установителен иск за собственост и правният интерес е обоснован със същите твърдения, правната квалификация е чл. 124, ал. 1 ГПК. По чл. 124, ал. 1 ГПК е правната квалификация на положителен или отрицателен установителен иск за собственост, правният интерес от чието предявяване е обоснован с твърдения за други факти (извън тези, че принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника, а е собственост на ищеца).

В настоящия случай в исковата молба на „Арес-2006” ЕООД правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост е обоснован с твърденията, че собственик на описаните недвижими имоти е ищецът; образувано е изпълнително дело с взискател „Маргит - Смолян” ЕООД и длъжник СНЦОП с наименование ТД „Карлък”; извършен е опис и е в ход публична продан на имотите. В исковата молба са изложени твърдения за фактите въз основа, на които е придобита собствеността от ищеца. Поискано е да се признае за установено, че процесните недвижими имоти не са собственост на длъжника по изп.д.№ 52/2018 г. След подаване на исковата молба ищецът не е предприел действия по изменение на иска – на обстоятелствената част или петитума, нито е изложил други факти за обосноваване на правния си интерес. При така заявените твърдения и искане, правната квалификация на предявения иск е по чл. 440 ГПК . Като е приел, че искът е по чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд е нарушил материалния закон, а това е довело до нарушение на процесуалните правила, доколкото е налице пропуск да се извърши проверка дали са удовлетворени специфичните изисквания, за да се пристъпи към разглеждане по същество на иска с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК.

Съгласно задължителната (т. 4 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК) и казуалната практика на ВКС, с чл. 440 ГПК е регламентиран специален отрицателен установителен иск като средство за защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Той е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове. Целта е при уважаването му изпълнението да бъде преустановено, поради което изискване за допустимостта му е принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило (така: Определение № 214 от 23.04.2009 г. по ч.гр.д.№ 187/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 42 от 27.02.2014 г. по гр.д.№ 6994/2013 г. на ВКС, I г.о. и др.). Съгласно Решение № 23 от 27.05.2020 г. по гр.д.№ 3368/2019 г. на ВКС, II г.о., когато при предявен иск по чл. 440 ГПК принудителното изпълнение по отношение на процесния имот приключи или изпълнителното производство бъде прекратено, отпада и правният интерес от иска; същият става процесуално недопустим и подлежи на прекратяване; евентуалното отражение на изхода на спора по делото върху основателността на действията на съдебния изпълнител и отговорността му за тях, както и върху други странични имуществени отношения между страните, обусловени от наличието или липсата на условия за провеждане на изпълнение върху процесния имот към минал момент, в който принудителното изпълнение е било висящо, не могат да обосноват произнасяне по същество по вече процесуално недопустимия иск; ако някоя от страните счита, че е претърпяла вреди от принудителното изпълнение, тя може да докаже липсата на предпоставки за насочване на изпълнението върху имота, предмет на иска по чл. 440 ГПК , в производството по което претендира обезщетение на тези вреди.

За да предотврати отпадането на правния му интерес от разглеждането на иска по чл. 440 ГПК, на разположение на ищеца е възможността да поиска обезпечение на претенцията си посредством налагане на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, чието своевременно налагане препятства влизането в сила на постановлението за възлагане (така: Решение № 56 от 24.04.2018 г. по гр.д.№ 2339/2017 г. на ВКС, ІІ г.о.). Обратно – пропускът на ищеца да обезпечи претенцията си по чл. 440 ГПК открива възможността изпълнителните действия по отношение на процесното имущество да продължат, включително да приключат с влизането в сила на постановление за възлагане, считано от който момент отпада интересът от иска по чл. 440 ГПК.

В такава хипотеза, за да защити правата си, по силата на чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК третото лице следва да води положителен установителен или ревандикационен иск срещу купувача (така: Определение № 188 от 10.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 4017/2017 г. на ВКС, II г.о.; Определение № 329 от 10.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 5204/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.). Двете претенции – тази по чл. 498, ал. 2 ГПК и тази по чл. 440 ГПК, съществено се отличават помежду си. Предмет на първата е именно правото на собственост на третото лице, за разлика от отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК, чийто предмет е правото на собственост на длъжника, а (съобразно т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК) доказването на фактите, изграждащи придобивното основание на ищеца има значение само във връзка с преценката за допустимост на иска. Различни са и страните, като в процеса по чл. 498, ал. 2 ГПК по претенцията на поддържащия да е действителен собственик на продадения на публична продан имот надлежен ответник е купувачът от публичната продан (който е легитимиран да привлече като трети лица помагачи лицата по чл. 499, ал. 1 ГПК, за да гарантира реализиране на правата си по посочената разпоредба – Българско гражданско процесуално право, С., 2012, с. 1074, т. 2), докато надлежни ответници по иска по чл. 440 ГПК при условията на задължително необходимо другарство се явяват взискателят и длъжникът по изпълнението (така: Определение № 121 от 04.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 751/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.). Както съдебната практика, така и доктрината (така: доц. д-р Т. Г., Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес, С., 2023, с. 843, т. 3.2.2.) приемат, че действителният собственик на имот, продаден на публична продан няма правен интерес да установява правата си чрез иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, а чрез ревандикационен (когато купувачът е въведен в имота) или положителен установителен иск (когато въвод не е проведен).

При съобразяване на изложените принципни положения и категорично установения по делото факт, че съставеното в полза на купувача Б. Ц. Ц. Постановление за възлагане от 12.10.2021 г. по отношение на СОС № 67653.11.1.1.6. е влязло в сила на 26.10.2021 г. и е вписано на 09.11.2021 г., производството по делото се явява процесуално недопустимо като лишено от правен интерес досежно посочения имот .

Аргументи за противното не произтичат от обстоятелството, че исковата молба по чл. 440 ГПК е вписана преди влизането в сила на постановлението. Вписването на исковата молба по предявения отрицателен установителен иск има само оповестително, но не и защитно действие и няма отношение към преценката за осъществяването на процесуалните предпоставки за допустимостта на иска, разяснени с т. 4 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК. Депозирането на уведомление до ЧСИ за предявения иск по чл. 440, ал. 1 ГПК с призив да спре обявената публична продан на процесните имоти не поражда последиците на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“, поради което също е без последици по обсъждания проблем за допустимостта на иска. Ирелевантни са и цитираните в писменото становище вх.№ 8649 от 20.05.2024 г. мотиви по т.3Б от ТР № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, доколкото същите са относими към преценката за допустимост на установителен иск за собственост, когато същият намира своето основание извън специалната хипотеза на претенцията по чл. 440, ал. 1 ГПК.

По отношение на другия имот - СОС № 67653.11.1.1.15, изпълнението е продължило и също е изготвено Постановление за възлагане - с дата 28.02.2022 г., която предхожда приключването на устните състезания още пред първата инстанция. По делото обаче не са предприети действия да се установи влязло ли е в сила същото. Проверката в тази насока е дължима служебно от съда, доколкото, преди да пристъпи към постановяването на решение по съществото на спора, въззивният съд е следвало да подложи на изследване фактите, обективиращи процесуална пречка за разглеждането на предявената претенция. При несъмнено установения факт, че в обезпечение на иска по чл. 440 ГПК не е налагана обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, логично е да се предположи, че и това Постановление за възлагане е влязло в сила, с което е отпаднал интересът от предявената претенция и в частта относно СОС № 67653.11.1.1.15. Съдебният акт обаче не може да почива на предположения, поради което и с оглед допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение да провери дали са налице предпоставките за разглеждане на спора от гледна точка абсолютната процесуална предпоставка правен интерес, в тази му част въззивното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да се изиска от ЧСИ З. Т. информация приключило ли е изпълнението по изп.д.№ 52/2018 г. по отношение на СОС № 67653.11.1.1.15 и ако това е така, по делото да постъпи заверен препис от влязлото в сила (евентуално - и вписано) Постановление за възлагане.

В случай, че изпълнението по изп.д.№ 52/2018 г. по отношение на СОС № 67653.11.1.1.15 е приключило, въззивният съд ще следва да се произнесе по допустимостта на претенцията в обсъжданата част при съобразяване на изложените по-горе правни аргументи по принцип.

В случай, че изпълнението по изп.д.№ 52/2018 г. по отношение на СОС № 67653.11.1.1.15 не е приключило, въззивният съд ще следва да се произнесе по съществото на претенцията в обсъжданата част при съобразяване на следното: Заявените с касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон са основателни. По поставените от касатора въпроси „Допустимо ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след построяването на сградата? Може ли да се приеме за погасено по давност право на строеж след реализиране на сградата?“ въззивното решение е постановено в противоречие с релевираната от касатора практика на ВКС, а именно: Решение № 107 от 29.10.2018 г. по гр.д.№ 3628/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 476 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 198/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 576 от 27.11.2009 г. по гр.д.№ 2137/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 86 от 11.08.2010 г. по гр.д.№ 3576/2008 г. на ВКС, ІV г.о., която е трайно установена и се споделя и от настоящия състав на съда.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на този етап от производството касаторът дължи да заплати на ответниците по касация половината от разноските, направени пред трите инстанции, а именно: на ответника ТД „Карлък” сумите 500 лв. за защитата пред РС, 150 лв. за защитата пред ОС и 600 лв. за защитата пред ВКС; на ответника „Маргит - Смолян” ЕООД дължи сумите 250 лв. за защитата пред РС, 250 лв. за защитата пред ОС и 600 лв. за защитата пред ВКС.

На този етап от производството касаторът няма право на разноски.

По отговорността за разноските, съответни на защитата по иска с предмет СОС № 67653.11.1.1.15, ще следва да се произнесе новият състав на въззивния съд на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2, 3 и 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 331 от 23.12.2022 г. по в.гр.д.№ 327/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, ІІ въззивен гр.състав и потвърденото с него Решение № 194 от 26.07.2022 г. по гр.д.№ 998/2021 г. на Районен съд - Смолян в частите им, с които е постановено, че се отхвърля предявеният от „АРЕС-2006“ ЕООД, гр. Пловдив срещу ответниците Сдружение туристическо дружество „КАРЛЪК“, гр. Смолян и „МАРГИТ- СМОЛЯН“ ЕООД, гр. Пловдив иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 440 ГПК да бъде признато за установено, че ответното Сдружение с нестопанска цел в обществена полза Туристическо дружество „КАРЛЪК“ не е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 67653.11.1.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, община Смолян, област Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 61,20 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, находящ се на административен адрес: гр. Смолян, п.к. 4870, к.к. Пампорово, к.я. Студенец, ет. 3, ап. А-102 , съответстващ на апартамент А-2 , от сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 67653.11.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, община Смолян, област Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи на самостоятелния обект съгласно схема № 15-39368-21.01.2019 г. на СГКК - гр. Смолян: на същия етаж - обект № 67653.11.1.1.7, обект № 67653.11.1.1.5, под обекта - обект № 67653.11.1.1.4, над обекта - обект № 67653.11.1.1.12, ведно с 2,051 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху описания поземлен имот, в който е построена сградата, както и в частта, с която е отхвърлено искането да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства № 31, том I, дело №30/2019 г . на нотариус № 613 на НК - А. Ш., вписан в Служба по вписвания - Смолян на 06.02.2019 г. с дв.вх.№ 205, вх.peг. № 211, акт № 93, том I, дело № 79/2019 г. на основание чл. 537, ал.2 ГПК в частта му, касаеща СОС № 67653.11.1.1.6 , като ПРЕКРАТЯВА производството по така предявените иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК .

ПОТВЪРЖДАВА въззивно Решение № 331 от 23.12.2022 г. по в.гр.д.№ 327/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, ІІ въззивен гр.състав и потвърденото с него Решение № 194 от 26.07.2022 г. по гр.д.№ 998/2021 г. на Районен съд - Смолян в частите им, с които „АРЕС-2006“ ЕООД, гр. Пловдив е осъдено да заплати на Сдружение туристическо дружество „КАРЛЪК“, гр. Смолян разноски до размер на сумите 500 лв. за защитата пред РС и 150 лв. за защитата пред ОС.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно Решение № 331 от 23.12.2022 г. по в.гр.д.№ 327/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, ІІ въззивен гр.състав и потвърденото с него Решение № 194 от 26.07.2022 г. по гр.д.№ 998/2021 г. на Районен съд - Смолян в частите им, с които „АРЕС-2006“ ЕООД, гр. Пловдив е осъдено да заплати на „Маргит - Смолян” ЕООД разноски до размер на сумите 250 лв. за защитата пред РС и 250 лв. за защитата пред ОС.

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 331 от 23.12.2022 г. по в.гр.д.№ 327/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, ІІ въззивен гр.състав в частта му, с която е потвърдено Решение № 194 от 26.07.2022 г. по гр.д.№ 998/2021 г. на Районен съд – Смолян в частта му, с която е постановено, че се отхвърля предявеният от „АРЕС-2006“ ЕООД, гр. Пловдив срещу ответниците Сдружение туристическо дружество „КАРЛЪК“, гр. Смолян и „МАРГИТ- СМОЛЯН“ ЕООД, гр. Пловдив иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 440 ГПК да бъде признато за установено, че ответното Сдружение с нестопанска цел в обществена полза Туристическо дружество „КАРЛЪК“ не е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 67653.11.1.15 по КККР на гр. Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на ИД на АГКК, представляващ ателие № А-202 , съотвестващ на апартамент А-11, със застроена площ от 63 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, находящ се на административен адрес: гр. Смолян, п.к. 4870, к.к. Пампорово, к.я. Студенец, ет. 4, ап. Ателие № А-202 от сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 67653.11.1 по КККР на гр. Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на ИД на АГКК, при граници и съседи на самостоятелния обект, съгласно схема № 15-39366-21.01.2019 г. на СГКК - гр. Смолян: на същия етаж - обект № 67653.11.1.1.14, под обекта - обект № 67653.11.1.1.10, над обекта - обект № 67653.11.1.1.17, ведно с 2,112 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху описания поземлен имот, в който е построена сградата, както и е отхвърлено искането да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства № 31, том I, дело №30/2019 г. на нотариус № 613 на НК - А. Ш., вписан в Служба по вписвания - Смолян на 06.02.2019 г. с дв.вх.№ 205, вх.peг. № 211, акт № 93, том I, дело № 79/2019 г. на основание чл. 537, ал.2 ГПК в частта му, касаеща СОС № 67653.11.1.1.15.

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 331 от 23.12.2022 г. по в.гр.д.№ 327/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, ІІ въззивен гр.състав в частите му, с които „АРЕС-2006“ ЕООД, гр. Пловдив е осъдено да заплати на Сдружение туристическо дружество „КАРЛЪК“, гр. Смолян разноски над сумата 500 лв. и на „Маргит - Смолян” ЕООД разноски над сумата 250 лв. за защитата пред въззивния съд при първото разглеждане на спора за СОС № 67653.11.1.1.15.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в посочената част.

ОСЪЖДА „АРЕС-2006“ ЕООД, гр. Пловдив да заплати на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза Туристическо дружество „КАРЛЪК“, гр. Смолян разноски за защитата пред ВКС в размер на сумата 600 (шестстотин) лева.

ОСЪЖДА „АРЕС-2006“ ЕООД, гр. Пловдив да заплати на „МАРГИТ- СМОЛЯН“ ЕООД, гр. Пловдив разноски за защитата пред ВКС в размер на сумата 600 (шестстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: