Недействителност на клауза в КТД, забраняваща уволнение поради съкращаване на щата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
София, 04.06. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 19.03.2025 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана Аначкова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1315/2024 г.
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 12/06.01.2025 г. по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 6647/21.12.2023 г. по в.гр.д. № 5549/2023 г. на Софийския градски съд, в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение 401/22.01.2024 г. и с решение № 463/24.01.2024 г. по същото дело, с което е отменено решение № 936/20.01.2023 г. по гр.д. № 7439/2022 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. К. С. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и вместо това исковете са уважени и „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на М. К. С. разноски.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: Допустимо ли е уговаряне в колективния трудов договор на забрана за уволнение на дадена категория работници/ служители на основание съкращаване на щата на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ извън предвидената закрила при уволнение в разпоредбата на чл.333 КТ? Представлява ли такава клауза абсолютна забрана за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ с тази категория работници/ служители? Такава клауза действителна ли е?
По тези въпроси въззивният съд е допуснал противоречие с посочените решение № 449/17.06.2010 г. по гр.д. № 113/2009 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 449/17.06.2010 г. по гр.д. № 113/2009 г. на IV г.о. на ВКС.
В решение № 449/17.06.2010 г. по гр.д. № 113/2009 г. на IV г.о. на ВКС в отговор на правен въпрос е прието следното: Всички разпоредби относно уволнението и закрилата по чл.333 КТ са императивни. Следователно касае се до повелителна разпоредба на закона, която следва да бъде съобразена при колективното договаряне по силата на чл.50, ал.1 КТ. След като законодателят е предвидил в императивна разпоредба закрилата в случая да се изразява само в предварително съгласие на компетентния синдикален орган, то е недопустимо страните по КТД да уговарят допълнителни изисквания относно автономната воля на преценка, предоставена на синдикалната организация. Съобразно общия принцип клаузите от договора, включително и от КТД в разглеждания случай, с които е уговорено нещо различно /независимо дали по-благоприятно за служителя или не/,. Нищожността на част от отделната клауза не води до нищожност на целия договор по аргумент на чл.60 КТ и чл.26, ал.4 ЗЗД.
В решение № 449/17.06.2010 г. по гр.д. № 113/2009 г. на IV г.о. на ВКС в отговор на правен въпрос е прието следното: Предварителната закрила е уредена с императивни разпоредби и по аргумент за противното от чл.333, ал.4 КТ, който урежда единственото изключение, правилото което се извежда е, че е забранено разширяването на приложното и поле в КТД, включително чрез уговарянето на други хипотези и допълнителни задължения на работодателя при упражняване правото на уволнение.
Настоящият съдебен състав споделя приетото в двете посочени решения, които отразяват установена практика на ВКС, по изложените в тях съображения, поради което приема отрицателен отговор на поставените въпроси: че описаната в правния въпрос клауза от колективен трудов договор за забрана за уволнение на дадена категория работници/ служители на основание съкращаване на щата (чл.328, ал.1, т.2 КТ) извън предвидената закрила при уволнение в разпоредбата на чл.333 КТ противоречи на императивна правна норма, поради което е недействителна и не представлява абсолютна забрана за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ с тази категория работници/ служители.
Ответникът по касационната жалба М. К. С. оспорва основателността на касационната жалба.
За да отхвърли исковете първоинстанционният съд е приел следното:
Възможността на чл.50, ал.2 КТ за уговаряне на клаузи, които са по-благоприятни за работниците и служителите от установените в закона се отнася само за диспозитивните правни норми (така решение от 11.07.2001 на III г.о. на ВКС), а клаузата на чл.18 КТД е недействителна, т.к. противоречи на повелителна разпоредба (на чл.328 КТ), доколкото предвижда ограничения в уредените основания за прекратяване на трудовия договор, за което първоинстанционният съд е изложил следните мотиви: Разпоредбите на КТ относно уволнението на работниците и служителите имат императивен характер (ТР по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС); по тази причина не е допустимо нито с КТД, нито при съгласие на страните по трудов договор да се уговори отклонение от предвидените в КТ разпоредби относно основанията и процедурата за прекратяване на трудовите правоотношения, в т.ч. едностранно от работодателя в хипотезата на чл.328 КТ. Недопустимо е по пътя на договарянето да се уговарят допълнителни ограничения и задължения за работодателя, които са в противоречие с императивната разпоредба на чл.328 КТ (така решение по гр.д. 213/2009 г. на IV г.о. и решение по гр.д. 4245/2021 г. на IV г.о. на ВКС).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
Ищцата твърди, че е уволнена незаконосъобразно, тъй като липсва уволнителното основание по чл.328, ал.1,т.2 КТ, тъй като се е присъединила към КТД, съгласно чл.18 от който работодателят няма право да я уволнява, тъй като е работила в предприятието повече от 10 г., а до настъпването на условията, необходими за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и остават по-малко от 24 месеца (7 месеца и 13 дни). Твърди, че работодателят е нарушил КТД.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че уговорката на чл.18 КТД е недействителна, тъй като ограничава правото на работодателя да прекрати трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2 КТ, респективно съставлява предварителен отказ от права и нарушава чл.60 вр. чл.333, ал.4 КТ.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че трудовото правоотношение на страните е прекратено със заповед № 5/07.01.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване в щата, считано от датата, следваща датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ищеца на 07.01.2022 г. при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, поради което следва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 08.01.2022 г.
От правна страна въззивният съд е приел следното:
И в двете съдебни инстанции единственият спорен между страните въпрос е (за) действителността на процесната клауза от колективния трудов договор, в която е предвидено ограничение за работодателя да прекратява трудовия договор с работници и служители, отговарящи на посочените в чл.18 КТД условия, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Въззивният съд е приел, че М. К. С. се е присъединила към КТД с декларация от 01.09.2020 г. по реда на чл.57, ал.2 КТ и че с неговия член 18 е регламентирано правило, с което работодателят е приел да не прекратява на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ трудовото правоотношение с работници /служители, отговарящи на следните изисквания: на които им остават 24 месеца до настъпване на условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и които имат не по-малко от 10 години непрекъснат трудов стаж в предприятието, а за останалите 18 месеца.
Въззивният съд е приел, че за извършване преценка дали посочената клауза противоречи на чл.328, ал.1, т.2 КТ е необходимо съдът да изследва и тълкува същата с оглед действителната воля на страните на основание чл.20 ЗЗД.
Приел е, че нормата е несъмнено императивна. Прие е, че уволнението на това основание изисква няколко предпоставки, за които се е позовал на приетото с ТР № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС, основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ.
Въззивният съд се е позовал на нормата на чл.329, ал.1 КТ и на приетото с ТР №3/16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК, че при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение.
Въззивният съд се е позовал на приетото с ТР № 5/26.10.2021 г. по тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС за това в кои случаи подборът е задължителен.
Извършил е тълкуване на уговорката на чл.18 КТД според критериите на чл.20 ЗЗД, като е приел, че според него спорната клауза съдържа в себе си критерий за подбор, а същевременно се явява и уговорена закрила за лицата, които попадат в първите две групи работници/служители, т.е. са по-възрастни лица в т.нар „предпенсионна възраст“, доколкото им остават 24, респективно 18 месеца до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая не е налице противоречие, което въвежда допълнителен критерий при извършване на подбора, с който работодателят да се съобрази в името на работата и целия трудов процес. Така е защото квалификацията на работника или служителя е най-общо съвкупността от знания и умения, като в нея се включват не само знанията и уменията, придобити чрез образование, но и опитът, придобит в резултат на трудовия и професионалния стаж.
Приел е, че допълнителните критерии за подбор, установени с КТД, са задължителни за работодателя, който извършва подбор по чл.329, КТ, тъй като са по-благоприятни за работниците.
Приел е, че по същество, изразеното от работодателя съгласие да не уволнява на посочените основания визираните в нормата категории служители не съставлява налагане на ограничения във връзка с преценката на работодателя за прилагането на това уволнително основание, а му дават възможност да извърши преценка на качествата на служителите/работниците, съответно да постави под закрила онази група от тях, които са по-уязвими с оглед критерия възраст, като се постигане съчетание на икономическия и социален ефект при цялостното реализиране на предприетата процедура по уволнение, като същевременно се постига и баланс между интересите на пазара на труда.
По основателността на касационната жалба:
При дадения отговор на правните въпроси настоящият съдебен състав намира за основателни следните доводи на касационния жалбоподател: Всички правни норми в КТ относно уволнението и закрилата са императивни; Неправилният извод на въззивния съд, че уговорката по чл.18 КТД е действителна и обвързва страните по делото, е довел до неправилния извод, че отделна категория работници и служители, между които попада и ищцата, не могат да бъдат уволнени на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, а това води до невъзможност за упражняване на субективното право на уволнение на работодателя на това основание, което не съответства на закона (КТ), което обуславя неправилност на крайния извод на въззивния съд за незаконност на уволнението и за основателност на исковете.
Ако се приеме за правилен изводът на въззивния съд, че визираните в клаузата на чл.18 КТД работници и служители са изключени от подбора, би следвало да се приеме изводът, че останалите работници, на които също им остават 24 месеца до настъпване на условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и които също имат не по-малко от 10 години непрекъснат трудов стаж в предприятието, а за останалите 18 месеца, но които не са членове на синдикалните организации, подписали КТД и не са се присъединили към КТД, не могат да се ползват от тази закрила, предвидена в клаузата на чл.18 КТД и подборът се извършва само между тях.
При дадения отговор на правните въпроси настоящият съдебен състав намира, че този извод на въззивния съд е в противоречие с установената практика на ВКС и в нарушение на императивните правни норми в КТ относно уволнението и закрилата. При извода, че клаузата е недействителна, не следва да се обсъждат доводи за неправилността на извода, че тя съдържа допълнителен критерий при извършване на подбора и за задължението на работодателя да го прилага (чл.329 КТ).
Следователно и доколкото с исковата молба не са наведени никакви други твърдения за незаконност на уволнението, следва изводът, че извършеното уволнение е законно, предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен, а като последица от това са неоснователни и останалите два предявени иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, както и искането за присъждането на законна лихва върху обезщетението за оставане без работа, които са обусловени от изхода от спора по първия иск. Касационната жалба е основателна, а въззивното решение е неправилно и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата съдебна инстанция, като исковете бъдат отхвърлени както и присъдените като последица от това разноски.
Касационният жалбоподател иска да му бъдат присъдени разноски за заплатени държавни такси по сметка на ВКС и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции. Искането е основателно. Касационният жалбоподател е заплатил държавни такси по сметка на ВКС в размер на 30 лева за допускане на касационно обжалване и 313.27 лева за разглеждане на касационната му жалба и е бил защитаван от юрисконсулти в трите съдебни инстанции, за което следва да му бъдат присъдени по 360 лева за инстанция. Ответникът по касационната жалба също претендира разноски, но с оглед изхода от спора искането и е неоснователно.
Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 6647/21.12.2023 г. по в.гр.д. № 5549/2023 г. на Софийския градски съд, в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение 401/22.01.2024 г. и с решение № 463/24.01.2024 г. по същото дело (по в.гр.д. № 5549/2023 г. на СГС), с което е отменено решение № 936/20.01.2023 г. по гр.д. № 7439/2022 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. К. С. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и вместо това исковете са уважени и „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена за разноски. и вместо това постановява:
Отхвърля исковете на М. К. С. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 5/07.01.2022 г. и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „експерт присъединяване на нови клиенти“ и за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата 13 163.40 лева, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 КТ за оставане без работа за периода от 07.02.2022 г. до 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 14.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и искането за заплащане на разноски по делото.
Осъжда М. К. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 343.27 лева държавни такси за касационното производство и 1 080 лева юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.