Собственост при отпаднало отчуждително действие на неприложена дворищна регулация

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50098
гр. София, 15.11.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4721 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 171 от 07.07.2021г. по гр. д. № 168/2021г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 108/21.03.2019г. по гр.д. № 619/2018г. на Районен съд Червен бряг и е постановено отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС предявен от Д. Г. М. и З. И. М. против Г. Т. С. и К. С. С. за признаване собствеността и предаване владението върху: 1/ реална част от недвижим имот с площ 969 кв.м., от които 669 кв.м. са част от УПИ **, а 300 кв.м. са част от УПИ ** в строителен квартал 1а по плана на [населено място] бряг, която реална част попада в западната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] бряг; 2/ сграда с идентификатор ****, разположена в гореописаната реална част.

Касационната жалба е подадена от Д. Г. М. и З. И. М. чрез пълномощника адв. С.. Поддържа се, че съдебният акт е очевидно неправилен и безмотивен; от него не става ясно защо решението на първата инстанция е незаконосъобразно и защо съдът отрича правото на собственост на ищците.

Ответниците Г. Т. С., К. С. С. в писмения си отговор оспорват жалбата.

С определение №175 от 28.04.2022г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по поставените процесуални въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, да ги прецени в тяхната съвкупност; да отговори на всички доводи и възражения на страните, както и да съобрази дадените указания в отменително решение на ВКС и да изложи в мотивите си обосновани правни изводи относно спорното материално право.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Обжалваното решение е постановено от Плевенски окръжен съд в производство по чл. 294 ГПК след отмяна от Върховния касационен съд на предходно въззивно решение.

Спорът за собственост е за реални части от УПИ ** и УПИ ** по ЗРП на [населено място] бряг. Ищците са придобили правото на собственост с две постановления за възлагане. С постановление № 26422/2004/000185 от 18.11.2008 г. на Д. М. е възложено дворно място с площ от 8330 кв. м., а по скица с площ от 6055 кв. м., към което по регулация се придават 885 кв. м. /общо по скица 6940 к м./, съставляващо парцел ** в стр. кв. 1А по плана на [населено място] бряг, ведно с построените в него сгради, включително стара едноетажна сграда със застроена площ от 32 кв. м. С постановление № 26422/2004/000123 от 29.02.2008г. на Д. М. е възложено дворно място с площ от 10000 кв.м., а по скица с площ от 10195 кв. м., съставляващо парцел ** в стр. кв. 1А по плана на [населено място] бряг. Ответниците Г. С. и К. С. са собственици по силата на покупко-продажба, извършена с нотариален акт от 21.05.2009г., на съседния УПИ * с площ от 3660 кв.м., а през 2016г. са признати за собственици по давност на 467 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] бряг, целият с площ от 4127 кв.м. и на няколко сгради, сред които и сграда с идентификатор ****, с площ от 32 кв. м.

Към момента на придобиване на имотите от страните е действал ЗРП на промишлена зона [населено място] бряг от 1989г., с последващи изменения от 1995г. и 2007г., според който площите на закупените парцели са както следва: УПИ ** е от 10433 кв. м.; УПИ ** е от 7079 кв. м., а УПИ * е 3167 кв.м. Установено е също, че УПИ * влиза изцяло в контура на ПИ с идентификатор ***, като същевременно в този ПИ влизат и части от УПИ ** и УПИ **. Вещите лица не са могли да обяснят причините за разликата в площите на имотите по документи и на място, както и къде са разположени онези 467 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, за които ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Не е установено по категоричен начин и дали сградата с площ от 32 кв.м., която е предмет на едно от възлагателните постановления на публичния изпълнител, съвпада със сградата с площ от 32 кв. м., за която ответниците се легитимират като собственици по давност.

Приетата при първото разглеждане на спора тройна експертиза сочи, че действащият към момента на закупуването регулационен план не е приложен, тъй като парцелите не са трасирани на място и не са отразени в кадастралната карта; не става въпрос за придаваеми по регулация места, за които да се уреждат регулационни отношения, тъй като и двете страни са закупили парцели. Между двата имота на ищците и имота на ответниците съществува ограда, която е нанесена като граница в кадастралната карта; тази ограда не е променяна през годините и тя е била имотна граница между имот пл. № * и имот пл. № * по кадастралния план, когато са съществували предприятията, от които страните са придобили имотите. По кадастралната основа на този план границата между имоти № * и № * не съвпада с регулационната линия, която е изместена навътре в имот № *.

С първото въззивно решение искът е отхвърлен. Прието е, че ищците са закупили недвижими имоти с по-малка площ от размера на съответните парцели по регулация. Ответниците от своя страна са закупили по-голяма площ по документ за собственост в сравнение с площта на парцел * по регулационния план.

В отменителното решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 1878/2020г. на І г.о. е прието на първо място, че при разрешаване на спора за собственост на процесните реални части не следва да се изхожда от квадратурата на имотите, тъй като решаващ индивидуализиращ белег на недвижимия имот са неговите граници, а не площта му. По-нататък съдът е посочил, че за определяне на действителната граница между имотите на страните /дали е тази, която съществува на място, означена е в кадастралната карта и съвпада с границата между имоти № * и № * по изработения при ЗТСУ /отм./ кадастрален план или е тази по регулационната линия между УПИ ** и УПИ **, от една страна и УПИ *, от друга/ е необходимо да се отчетат императивните разпоредби на § 6, ал.2 и ал.4, вр. § 8, ал.1 ПР на ЗУТ. Ако към момента на влизане в сила на дворищния регулационен план двата имота са били собственост на държавата, като предоставени на държавни предприятия, то въпросът за прилагане на плана не възниква, тъй като в този случай не се дължи уреждане на сметки по регулация. Тогава границата между имотите ще се определи единствено от регулационната линия между тях, а ако тя не съвпада с границата по кадастралната карта, ще е налице грешка в кадастралната карта. Ако обаче към момента на влизане в сила на регулационния план собствениците на имоти пл. № * и пл.№ * са били различни /държавата и кооперация, каквато индиция е налице/ и се е налагало да се заплаща сума за площта, придадена с регулационния план, тогава възниква проблема с прилагането на плана. В § 6, ал.2 и ал.4 на ПР на ЗУТ са дадени срокове за прилагането на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове, с които части от имоти се придават по регулация към съседни парцели; при неспазването на тези срокове отчуждителното действие на неприложените планове се прекратява автоматично - Тълкувателно решение № 3/2010 г., ОСГК. Тогава действителната граница между имотите ще се определи не от регулационната линия, а от старата кадастрална граница между имоти № * и № *, която съвпада и с границата по кадастралната карта. Обстоятелството, че страните са придобили урегулирани поземлени имоти ще бъде без значение, тъй като прехвърлителният ефект на сделките ще е настъпил само за имотите в положението отпреди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план. При тези разяснения делото е върнато за ново разглеждане с указания съдът да изслуша становището на страните по прилагането на §6, ал.2 и 4 и §8, ал.1 ПР на ЗУТ, да разпредели доказателствената тежест, да събере необходимите доказателства, включително и чрез експертиза, ако това се налага.

Плевенски окръжен съд при новото разглеждане е допуснал нова тройна техническа експертиза. Тя е установила, че към момента на влизане в сила на регулационния план от 1989г. имот № 2015 /сега имот 40/ е записан по разписен лист на „Нишестена фабрика” - държавна собственост, а имот 2016 /сега имот 39/ е на „Яйцекооп” - кооперативна собственост. По силата на регулацията УПИ * се образува от имот № * и придаваема част от имот № *, което е налагало уреждане на регулационни сметки; процедури по уреждане на такива сметки за придаваеми части от имот 2016 към УПИ * и * не са провеждани. Вещите лица сочат, че има частично съвпадане на границите на имотите по кадастралната карта с тези по кадастралния план от 1989г., като парцел * навлиза изцяло в контура на ПИ *** с малки изключения в североизточната част. След одобряване на регулацията от 1989г., през 1995г. и 2007г. са извършени изменения като парцел * е разделен и са обособени: парцел * и парцел *; парцел * е разделен и са обособени: парцел *-„за център КОО автосервиз, автомивка, бояджийно, магазини и авточасти”, парцел *-„за газостанция”, парцел *-„за производствено складова дейност” и парцел *-„за производствено складова дейност”. Настоящите собственици са купили имотите след ПУП-ПРЗ от 2007г. и оттогава изменения в границите на имотите не са настъпвали; придаваемите площи към имот №* от имот №* не са се променяли, защото имотните и регулационни граници между УПИ *, УПИ * и УПИ */ като новообразувани от УПИ * и УПИ */ не са променяни.

Въззивният съд в мотивите си подробно е проследил приетото от първата инстанция; после е посочил, че решението е незаконосъобразно; възпроизвел е заключението на приетата нова техническа експертиза и без друг коментар е заключил, че от писмените доказателства и приетите експертизи не може да се установи по категоричен начин, че претендираните части от УПИ ** и УПИ **, ситуирани в западната част на ПИ с идентификатор ***, са собственост на ищците. Това не е установено и за сградата от 32 кв.м. Поради това е отменил първоинстанционното решение и е постановил ново за отхвърляне на иска.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Трайно установена е практиката на Върховния касационен съд относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, да ги прецени в тяхната съвкупност; да отговори на всички доводи и възражения на страните, включително да съобрази дадените указания в отменително решение на ВКС (когато такова е постановено) и да изложи в мотивите си обосновани правни изводи относно спорното материално право. В ъззивният съд е съд по съществото на правния спор, поради което следва да извърши самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото и да формира свои фактически и правни изводи за разрешаване на спора. Тези задължения следва да бъдат изпълнени напълно и в цялост в хипотеза когато въззивният съд отменя първоинстанционното решение и пререшава спора. Тогава той не може да извърши препращане към мотивите на първата инстанция, каквото допуска чл.272 ГПК, а е необходимо да изложи изцяло свои мотиви по всички релевантни обстоятелства. Неизлагането на мотиви от страна на въззивния съд, при положение, че първоинстанционното решение се отменя и спорът се пререшава, представлява отклонение от практиката по Решение № 27 от 02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ІV г.о, решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ІV г.о, Решение № 127 от 22.07.2016г. по т.д. № 1772/2015г. на І т.о., Решение № 228 от 01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на І г.о., Решение № 51 от 29.06.2020г. по т.д. № 613/2019 г. на І т.о.

По касационната жалба .

Въззивният съд при новото разглеждане, след приемане на новоназначената техническа експертиза, е дължал постановяването на мотиви, с които да отговори на въпросите, очертани с отменителното касационно решение. Той не е сторил това, а се е задоволил само да заключи, че искът е неоснователен, защото от писмените доказателства и приетите експертизи не може да се установи, че претендираните части от УПИ ** и УПИ **, ситуирани в западната част на ПИ с идентификатор ***, са собственост на ищците; същото се отнася и за сградата от 32 кв.м. Конкретна преценка на отделните доказателства и конкретни съображения, налагащи този извод, не са изложени. Поради това въззивното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

След преценка на събраните доказателства и съобразяване на указанията в отменителното решение на ВКС, настоящата инстанция намира следното: Към момента на влизане в сила на регулационния план от 1989г. двата имота, тогава с пл. №№ * и *, са били собственост на различни субекти - държавно предприятие и на кооперативна организация. Регулационната граница между тях не следва кадастралната, а навлиза в имот № 2016 (сега ПИ ***), т.е. налице е придаване на площ по регулация към образуваните от имот пл.№ * два парцела. Следователно, за прилагане на регулацията е било необходимо уреждане на сметките между собствениците чрез заплащане на придадената площ. Такова няма данни да е извършвано. Не е осъществено и фактическо завземане на площта - тя и до днес е във фактическата власт на ответниците като собственици на ПИ ***, за което не се спори.

При това положение, след приемане на ЗУТ и изтичане на сроковете по §6, ал.2 и §8, ал.1 ЗУТ, отчуждителното действие на регулацията е отпаднало (съгласно Тълкувателно решение № 3/2010г. на ОСГК това става автоматично, без провеждане на административна процедура по § 8, ал. 2 ПР ЗУТ) и границата между имотите се определя не от регулационната линия, а от старата кадастрална граница, която в случая почти съвпада с тази по кадастралната карта. Както е посочено в отменителното решение без значение е, че според легитимиращите документи страните са придобили урегулирани поземлени имоти (УПИ). Прехвърлителният ефект на сделките се проявява за имотите в положението им отпреди влизане в сила на неприложения регулационен план. Затова ищците, въз основа на двете постановления за възлагане, не са могли да придобият спорната реална част, която е била придаваема към закупените от тях парцел ** и парцел **, тъй като не са били осъществени предпоставките за прилагане на регулацията, а понастоящем отчуждителното й действие е отпаднало по силата на закона.

Съответно, може да се уточни, че издаденият на ответниците през 2009г. констативен нотариален акт за собственост по давностно владение на реална част с площ 467 кв.м. всъщност удостоверява правото на собственост вследствие неприлагането на регулационния план и отпадането на отчуждителното му действие. Върху тази реална част от имот № * (по КК ПИ ***) ответниците са упражнявали не давностно владение, а право на задържане до заплащане на обезщетение за придаваемата площ от собственика на съседните парцели, образувани от имот № *, към които тя се придава по силата на плана, приет при действието на ЗТСУ/отм./. Тъй като такова обезщетение не е заплатено и отчуждителното действие на плана е отпаднало, то тази бивша придаваема част се връща в патримониума на собственика, от когото е била отчуждена и който е упражнявал върху нея фактическа власт, представляваща право на задържане. Подробни разяснения в тази насока виж в практиката по Решение 154 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на І г.о. на ВКС, които се споделят от настоящия състав.

По тези съображения предявеният иск за собственост на реална част от поземлен имот, както и сграда върху него, е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При тези мотиви е налице съвпадение с крайния извод на въззивния съд и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Ответниците не са направили разноски за настоящето производство и такива не им се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 171 от 07.07.2021г. по гр. д. № 168/2021г. на Плевенски окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.