Общината като ответник при погасено право на строеж на заличено дружество

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50

София, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3690 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Б. и М. Ц. Б. срещу решение № 548 от 15.04.2022 г. по в. гр. д. 2676/2021 г. на Софийския апелативен съд.

Жалбоподателите поддържат, че неправилно въззивният съд е отрекъл надлежната легитимация на [община] като ответник по предявения иск.

Ответникът в производството [община] оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

С определение от № 297 от 27.02.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали общината е надлежен ответник по отрицателен установителен иск за признаване, че не е собственик на право на строеж върху недвижим имот, тъй като то е погасено поради неупражняването му в 5-годишния срок по чл.67 ЗС, ако ищецът твърди, че е учредил това право в полза на търговско дружество, обявено след това в несъстоятелност и заличено от търговския регистър.

За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, ВКС приема следното:

С решение № 221 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 47/2021 г. на Благоевградския окръжен съд е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.67, ал.1 ЗС по отношение на М. Н. Б. и М. Ц. Б., че [община], като правоприемник на заличеното търговско дружество „Кези инженеринг“ ООД, не е носител на право на строеж за жилищна сграда за сезонно обитаване, V-та категория, РЗП 1014,60 и ЗП 266,75 кв. м., което е било учредено от ищците на „Кези инженеринг“ ЕООД, сега заличен търговец поради обявяването му в несъстоятелност, върху собствения на ищците УПИ VIII-17 в кв. 284 по плана на [населено място], съставляващ ПИ с идентификатор 02676.501.3997, поради погасяването му по давност.

С обжалваното решение Софийският апелативен съд е обезсилил решението на Благоевградския окръжен съд и е прекратил производството по предявения иск.

Вззивният съд е приел, че спорното право на строеж е учредено от ищците с нотариален акт № 134/06.06.2008 г. в полза на „Кези инженеринг“ ООД и в 5-годишен срок от учредяването му сградата не е била реализирана до етап груб строеж. Дружеството е обявено в несъстоятелност с решение № 948 от 14.05.2018 г. по т. д. № 3113/2017 г. на Софийски градски съд, а с решение № 1415/01.08.2019 г. по същото дело производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на дружеството от търговския регистър.

Прието е, че отсъства юридическа обособеност на сградата, предмет на строежа, както и юридическа обособеност на отделните обекти в сградата до 06.06.2013 г., поради което правото на строеж е погасено за неговия носител-търговец, който е обявен в несъстоятелност и е заличен от търговския регистър, поради което по отношение на [община] не може да намери приложение постановеното в т.10 на ТР № 1/03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС.

Според тълкувателното решение недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяването му и заличаване на длъжника в търговския регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават собственост на държавата или на общините по аналогия на чл.11 ЗН, когато длъжникът е търговец-юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго. В патримониума на „Кези инженеринг“ не е имало право на собственост върху отделните обекти в проектираната за строеж сграда и [община] не е станала техен собственик на основание посоченото тълкувателно решение.

Прието е, че предявеният от ищците иск за установяване, че правото на строеж е погасено по давност, е недопустим, тъй като законът им е предоставил друг иск за защита, а и първоинстанционният съд, след като се е произнесъл по иск, различен от предявения, е постановил недопустимо решение.

Въззивното решение е неправилно.

Решението противоречи на т.10 на ТР № 1/03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, според което недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават собственост на държавата или на общините по аналогия на чл.11 ЗН, когато длъжникът е търговец-юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго.

В настоящия случай няма спор по делото, че „Кези инженеринг“ ЕООД е било собственик на право на строеж за жилищна сграда за сезонно обитаване с РЗП 1014,60 и ЗП 266,75 кв. м., учредено от ищците М. Н. Б. и М. Ц. Б. върху собствения им УПИ VIII-17 в кв. 284 по плана на [населено място] с идентификатор ....... по КККР с нотариален акт № 134/06.06.2008 г. Установено е по делото, че с решение № 948/14.05.2018 г. по т. д. № 3113/2017 г. на Софийски градски съд, VI-5 състав, е обявена неплатежоспособността на „Кези инженеринг“ ЕООД, открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановена е обща възбрана и запор на имуществото му, прекратена е дейността му и дружеството е обявено в несъстоятелност, като производството по несъстоятелността е спряно. С последващо решение № 1415/01.08.2019 г. по същото дело производството по несъстоятелност е прекратено и дружеството е заличено от търговския регистър, като в мотивите на решението е прието, че имуществото на дружеството – 7 бр. автомобила, е неподходящо за покриване на разноските по несъстоятелността.

При тези данни следва да се приеме, че правото на строеж върху процесния имот, учредено в полза на „Кези инженеринг“ ЕООД с нотариален акт № 134/06.06.2008 г., не е било продадено в производството по несъстоятелност и формално е преминало в патримониума на [община] по аналогия на чл.11 ЗН, съгласно т.10 на ТР № 1/03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. При отчитане разпоредбата на чл.111 ЗС следва да се приеме, че разрешението на тълкувателното решение се отнася не само до недвижимите имоти и движимите вещи, но и до вещните права върху недвижими имоти. Затова общината е надлежен ответник по предявения иск, с който се цели да се отрече нейната собственост върху правото на строеж. В случай, че по делото се докаже факта на неупражняване на това право от „Кези инженеринг“ ЕООД в 5-годишния срок по чл.67 ЗС, то ще бъде отречена собствеността на общината върху правото на строеж. Ако обаче твърденията за неупражняване на правото в срока по чл. 67 ЗС не бъдат доказани, предявеният иск ще бъде отхвърлен и общината ще бъде собственик на правото на строеж, съгласно цитираното тълкувателно решение на ОСТК на ВКС. В правния мир нотариален акт № 134/06.06.2008 г. установява правоприемство между ищците и „Кези инженеринг“ ЕООД по отношение на правото на строеж, а решенията в производството по несъстоятелността установяват последващо правоприемството между „Кези инженеринг“ ЕООД и [община] по отношение на същото право, което не е било продадено в производството по несъстоятелност. Последното правоприемство може да бъде отречено само при успешно провеждане на иска по настоящото дело. Като е отказал да разгледа по същество този иск, въззивният съд е постановил неправилно решение.Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на предявения иск.

Неправилен е и другият извод на въззивния съд – че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск. Действително, заявеното искане е да се признае, че правото на строеж е погасено по давност. Това е установителен иск за факт, който е недопустим. Същността на искането обаче е друга – да се признае, че ответникът не е собственик на правото на строеж поради погасяването му по давност. Именно по този иск се е произнесъл първоинстанционният съд, а ищците не са обжалвали пред въззивния съд с оплакване за произнасяне по непредявен иск, т.е. те са приели, че съдът се е произнесъл в рамките на сезирането. Затова и при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе в същите рамки.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 548 от 15.04.2022 г. по в. гр. д. 2676/2021 г. на Софийския апелативен съд.

ВРЪЩА делото за разглеждане по същество от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: