Отказ от изплащане на „Каско“ при наличие на алкохол в кръвта на водача

Текстът на акта

Ключови фрази

Плащане на застрахователно обезщетение * отказ за изплащане на застрахователно обезщетение * употреба на алкохол * покрити рискове при застраховка "каско на мпс" * застрахователен риск

9
Р Е Ш Е Н И Е
№105
София, 10.04. 2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 440 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДЕМ ГРУП” ЕООД, представлявано от адв. Я. Д., срещу решение № 734 от 05.12.2023г. по в.т.д. № 578/2023г. на САС, 13 състав, с което след отмяна на решение № 519 от 18.04.2023г. по гр.д. № 2121/2022г. на СГС, ТО, VI-4 състав са отхвърлени предявените от касатора против „Застрахователна компания Лев Инс” АД искове с правно основание чл.405 КЗ за заплащане на сумата 8838.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица № 93002010014148/15.01.2020г. за имуществена застраховка „Каско“ за пълно погиване на полу-ремарке „Шмитц СО1“, ДК [рег.номер на МПС] в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2020г. на територията на Република Италия, както и сумата 27076.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица № 93002010050637/11.06.2020г. за имуществена застраховка „Каско“ за пълно погиване на влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“, ДК [рег.номер на МПС] в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 29.01.2021г. до изплащането.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между употребата на алкохол от водача на МПС и настъпилите при ПТП щети по застрахованото имущество не следва да се обсъжда, доколкото се касаело за изключен от обхвата на застрахователния договор риск. Сочи, че в случая предвид конкретно уговореното между страните в застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско на МПС” покрит риск се явява „ПТП по време на движение”, явяващо се и застрахователно събитие, а изключен от застрахователно покритие риск – „щети, възникнали по причина или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол от водача на застрахованото МПС”. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и приложимата към спора материалноправна норма на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, в която за разлика от чл.211, т.2 КЗ /отм./ законодателят изрично е предвидил допълнително кумулативно условие застрахователят да може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при имуществено застраховане, а именно неизпълненото задължение по застрахователния договор от страна на застрахования да е довело до настъпване на застрахователното събитие, респ. е въведено изискването за наличие на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпилия покрит риск. Поради това моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Ответникът „Застрахователна компаия Лев Инс” АД, представляван от юрисконсулт К. И., оспорва касационната жалба. Сочи, че съгласно заключението на изготвената СМЕ на труп при настъпване на процесното произшествие водачът на застрахованата при него товарна композиция я е управлявал под влиянието на алкохол, като в кръвта му е установено наличие на 0,44 промила алкохол, което води до намалена способност на бдителност, внимание и контрол, както и намалена двигателна координация и рефлекси и на странично виждане. Позовава се на Закона за движение по пътищата на Република Италия, който забранява шофирането след употребата на алкохолни напитки и под въздействието на същите. Поради това поддържа, че процесното събитие представлява изключен риск съгласно чл.27.3 от ОУ, която уговорка е допустима в съответствие с договорната свобода. Излага съображения, че когато в ОУ страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие при наличието на обстоятелства, които водят до прилагане на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, като в този случай чл.211 КЗ /отм./ не следва да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за такива събития. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

С определение № 1893 от 04.07.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния материалноправен въпрос: „Дали предвидените в общите условия на застрахователя „изключения от покрит риск” изключват отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение поради липса на застрахователно събитие или дават възможност на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение при наличието на условията, визирани в чл.408 КЗ?”

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел за безспорна между страните обвързаността им от валидно облигационно правоотношение по процесните застрахователни договори, обективирани в представените полици за застраховка „Каско“ №№ 93002010014148/15.01.2020г. и 93002010050637/11.06.2020г., както и че застраховано имущество по тях са били влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“, ДК [рег.номер на МПС] и полу-ремарке „Шмитц СО1“, ДК [рег.номер на МПС] , на което са нанесени щети в резултат на настъпило на 08.07.2020г. на територията на Република Италия пътно-транспортно произшествие. Приел е за безспорно и обстоятелството, че постмортем при извършена СМЕ в кръвта на водача З. е установено количество алкохол, съответстващо на 0.44 промила. Посочил е, че спорът между страните се е концентрирал до въпроса налице ли е основание ответникът да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, което според него се изразява в това, че ПТП не представлява покрит от застрахователния договор риск.

Въззивният съд е приел, че според представените ОУ на ответното дружество, приложими към момента на сключване на застрахователните договори, в раздел „Общи изключения“ разпоредбата на чл.27.3. предвижда застрахователят да не дължи обезщетение за щети, възникнали по причина на или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС. Поради това е достигнал до извод, че страните изначално са изключили от застрахователното покритие по сключените договори щетите, настъпили от ПТП, при което е установено, че водачът на застрахованите ППС е употребил алкохол, и поради това подобно събитие представлява изключен от договора риск. Намерил е, че подобни уговорки между страните са допустими и са в унисон с прогласената в чл.9 ЗЗД договорна свобода между страните, които в случая са търговци. Позовал се е на решение № 224/20.07.2015г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС, I ТО и е изложил съображения, че застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо, като в зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. Изтъкнал е, че поради това законът – чл.188 КЗ, задължава кандидата за застраховане да обяви на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска, и с оглед свободата на договаряне – чл.9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Посочил е, че изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Приел е, че когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, като в този случай чл.211 от КЗ не следва да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните. Позовал се е на възприетия в посоченото решение на ВКС отговор: „Застрахователят по имуществена застраховка не дължи на застрахования застрахователно обезщетение за непокрит с договора застрахователен риск, както и когато в Общите условия е уговорено, че застрахователят покрива риск само ако при сключване на застрахователния договор са изпълнени определени условия – напр. заплащане на допълнителна премия и издаден добавък”. Намерил е, че посоченото разрешение, макар и възприето при действието на отменения КЗ, следва да намери приложение и при действащия КЗ, тъй като в него също са конкретизирани случаите, при които застрахователят може да откаже изплащане на дължимо застрахователно обезщетение. Поради това е счел, че въпросите налице ли е причинна връзка между употребата на алкохол от водача на ППС и настъпилите при ПТП щети по застрахованото имущество и как следва да бъде определен размерът на дължимото застрахователно обезщетение не следва да бъдат обсъждани, доколкото се касае за изключен от обхвата на застрахователния договор риск.

По материалноправния въпрос:
По въпроса, обусловил допускане на касационен контрол, е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 50129 от 23.11.2023г. по т.д. № 1553/2022г. на ВКС, I т.о. В него е прието, че съгласно формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 167/07.02.2017г. по т.д. №1655/2015г. на II т.о.; решение № 124/04.08.2015г. по т.д. № 440/2014г. на I т.о.; решение № 49/29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на I т.о., решение № 77/16.07.2015г. по т.д. № 1048/2014г. на ІI т.о. и др., приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.), понастоящем чл.408 КЗ, е обусловено от установяването на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. С оглед на това на поставения въпрос е даден отговор, че при сбъдването на застрахователното събитие, обусловило покрития със застраховката застрахователен риск „пожар“, за да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение, е необходимо или реализирането на предвидено конкретно изключение от застрахователно покритие, касаещо именно застрахователния риск „пожар“, или наличието на някое от основанията по чл.408, ал.1 КЗ. В решение № 17 от 02.06.2020г. по т.д. № 656/2019г. на ВКС, I т.о. е прието, че предписанията на конкретно дължимо от застрахованото юридическо лице поведение е преценимо чрез действията или бездействията на конкретните физически лица, осъществяващи от името и за сметка на юридическото лице работата, при изпълнението на която е осъществено или пропуснато да се осъществи релевантното за отговорността на застрахователя поведение. След като потенциално застрахователно събитие могат да бъдат човешки действия или бездействия – съзнателни или несъзнателни, виновни или невиновни, произтичащи както от сферата на трети за застрахования лица, така и от сферата на застрахования, съобразявайки и свободата на договарянето, то определено поведение на работници и служители на застрахования /за чиито действия последният по начало носи гаранционно-обезпечителна отговор и за собствените му увреди от чието поведение отговорността на същите е ограничена – чл.206 КТ, съответно би било ограничено и евентуалното суброгаторно право на застрахователя/, може да бъде уговорено като „изключен риск“.
С оглед така формираната практика по релевантния материалноправен въпрос следва да се приеме, че при сбъдването на застрахователно събитие, обуславящо конкретен покрит с договора за застраховка застрахователен риск, отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение може да бъде изключена или при реализирането на ясно формулирано конкретно изключение от застрахователно покритие, касаещо именно този застрахователен риск, което изключение съобразно чл.345, ал.5, т.1 КЗ не може да се тълкува разширително, или наличието на някое от основанията по чл.408, ал.1 ТЗ.
По касационната жалба:
В настоящия случай, както правилно е приел въззивният съд, е безспорна между страните обвързаността им от валидно облигационно правоотношение по процесните застрахователни договори, обективирани в представените полици за застраховка „Каско“ №№ 93002010014148/15.01.2020г. и 93002010050637/11.06.2020г., както и че застраховано имущество по тях са били влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“, ДК [рег.номер на МПС] и полу-ремарке „Шмитц СО1“, ДК [рег.номер на МПС] , на които са нанесени щети в резултат на настъпило на 08.07.2020г. на територията на Република Италия пътно-транспортно произшествие. Установено е и обстоятелството, че постмортем при извършена СМЕ в кръвта на водача на товарната композиция З. е установено количество алкохол, съответстващо на 0.44 промила.
В чл.7 на ОУ на сключените договори за застраховка е посочено, че застрахователят осигурява покритие за рисковете пожар, природни бедствия, пътно-транспортно произшествие, злоумишлени действия на трети лица, кражба или грабеж на цялото МПС и други, настъпили не по волята на водача щети, групирани в клаузи, неразделна част от ОУ. В раздел „Общи изключения”, чл.27 е предвидено, че застрахователят не обезщетява вреди в изброени хипотези, като в т.3 са посочени вреди, възникнали по причина или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС, употребата на алкохол от негова страна преди идването на контролните органи, отказ за извършване на проба за алкохол, самоволно напускане на ПТП, както и осуетяване или неспазване на указанията на компетентните органи за медицински изследвания, констатирано с документ от съответните органи. Извършеното от въззивния съд разширително тълкуване на предвиденото в чл.27, т.3 изключение от покрит риск не съответства на ясно изразената в тази клауза воля да не бъдат обезщетявани от застрахователя вреди, които са в причинна връзка с управление на застрахованото ППТ от водача след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества, и е в противоречие с чл.345, ал.5, т.1 КЗ. Тази клауза изрично предвижда като условие за изключване на отговорността на застрахователя наличието на причинна връзка между посоченото поведение на водача и настъпилата вреда на застрахованото ППС. С оглед отговора на релевантния материалноправен въпрос и при съобразяване на относимите клаузи от ОУ е неправилен изводът на въззивния съд, че не следва да се обсъжда налице ли е причинна връзка между употребата на алкохол от водача на ППС и настъпилите при ПТП щети по застрахованото имущество.
От приетите по делото доказателства се установява, че вредите на застрахованото при ответника имущество са настъпили при ПТП на 08.07.2020г., при което водачът на влекача с прикачено към него ремарке при движение по Автомагистрала А21 в Република Италия с посока от [населено място] към [населено място] е ударил спрелия пред него поради пътен трафик и извършване на ремонтни дейности влекач „Скания” с рег. № ЕР632VZ с прикачено към него полуремарке.
Според приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно токсикологичната експертиза с наличието на алкохол в кръвта 0.44 промила /каквото е установеното в кръвта на водача количество/ лицето е практически трезво /субклинична степен на повлияване от алкохол/ и макар в организма да се намира незначително количество алкохол, то не се отразява на неговите основни жизнени функции. Посочено е, че въпреки това чрез специални психо-моторни тестове могат да се установяват незначителни нарушения в дейността на централната нервна система – слаби нарушения във фините координациони движения, променя се съобразителността, подценяване на опасности, нарушава се устойчивостта на вниманието и наблюдателността, увеличава се рискът от грешки, намалява се зрителната острота, забавя се разширението на зениците, което може да е в основата на рязкото нарушаване на адаптацията и загуба на чувството за пространственост, качеството на управление на МПС намалява. Посочено е, че в случая забавянето на реакцията на водача може да се дължи както на алкохолна употреба, така и на други фактори – психо-емоционално и соматично състояние на водача, в това число натрупана умора, недостатъчен сън, физическо неразположение и др. В с.з. на 16.03.2023г. вещото лице пояснява, че не може категорично да се приеме наличието на причинна връзка между състоянието на водача след употребен алкохол и възникването на ПТП.
С оглед така събраните доказателства следва да се приеме за недоказано релевираното от застрахователя възражение. При липса на събрани категорични доказателства, че процесното ПТП, при което е било увредено застрахованото имущество, е възникнало по причина или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС, не е налице основание за освобождаване на застрахователя от отговорост за изплащане на застрахователно обезщетение. Не може да се приеме, че при конкретно установеното в кръвта на водача количество алкохол съгласно заключението на съдебно токсикологичната експертиза именно употребата на алкохол е предизвикала у водача непригодност да управлява автомобила, поради което при липса на ангажирани други доказателства възражението на ответника се явява недоказано. С оглед на това е без значение обстоятелството, че приложимите правила за движение по пътищата, действащи в Република Италия, предвиждат забрана да се шофира след употреба на алкохолни напитки МПС с обща маса над 3,5 това, теглещи ремарке, тъй като по изложените съображения допуснатото от водача на застрахованото ППС нарушение на тези правила за движение само по себе си не е основание за изключване на отговорността на застрахователя.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се установява, че застрахованите при ответника влекач и полуремарке е фактически невъзможно да бъдат възстановени, поради което е налице „тотал щета” и след приспадане на запазените части от 20% застрахователното обезщетение възлиза на 27 076 лева – за влекача, и 8838 лева – за полуремаркето. Така определените обезщетения следва да бъдат присъдени на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, вместо което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца застрахователното обезщетение в размер на 27 076 лева – за влекача, и на 8838 лева – за полуремаркето, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021г. до окончателното плащане.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, както следва: за първата инстанция - в размер на 3636,56 лева, включващи заплатени държавна такса, възнаграждение за САТЕ и адвокатско възнаграждение, за въззивната инстанция – в размер на 4230 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, и за касационната инстанция - 4978,28 лева, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 4230 лева. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за трите инстанции в размер общо на 12 844,84 лева. С оглед изхода на спора на ответника разноски не се дължат.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 734 от 05.12.2023г. по в.т.д. № 578/2023г. на САС, 13 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на ”ДЕМ ГРУП” ЕООД, ЕИК[ЕИК], съд.адрес: [населено място], площад „Позитано” № 3, ет.2, офис 10, сграда на СБА, чрез адв. Я. Д., на основание чл.405 ал.1 КЗ сумата 27 076 лева /двадесет и седем хиляди и седемдесет и шест лева/ - застрахователно обезщетение по застрахователна полица N 93002010050637 от 11.06.2020г. за пълно погиване на влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег.N T 8125ТH при настъпило на 08.07.2020г. ПТП, и сумата 8 838 лева /осем хиляди осемстотин тридесет и осем лева/ - застрахователно обезщетение по застрахователна полица N 93002010014148 от 15.01.2020г. за пълно погиване на полуремарке „Шмитц СО1“ с рег.N Т 5399 ЕЕ при настъпило на 08.07.2020г. ПТП, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 29.12.2021 г. до окончателното плащане

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на ”ДЕМ ГРУП” ЕООД сумата 12 844,84 лева /дванадесет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: