Осъждане за незаконно държане на ловна пушка и боеприпаси

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

гр. София, 12 януари 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова

ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова

Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Божидар Джфамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №899 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия З. П. В. срещу присъда от 04.07.2025 г., постановена по ВНОХД №20252100600766/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

С присъдата е отменена изцяло присъда №5 от 16.04.2025 г., постановена по НОХД №495/2024 г. по описа на Районен съд - Царево и подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 25.11.2023 г. в местност „Каратупак“- землище на [населено място] е държал огнестрелно оръжие- гладкоцевна ловна пушка марка „Kiliclar“ и различни модели боеприпаси- ловни патрони и снарядни куршуми, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл.50, ал.3 и чл.56, ал.1 ЗОБВВПИ, като на основание чл.339, ал.1 и чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС му е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяването му.

С въззивната присъда подсъдимият В. е осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК сумата от 165, 75 лева- разноски по водене на делото и на основание чл.52, ал.2, б.“а“ НК е отнета в полза на Държавата гладкоцевната ловна пушка марка „Kiliclar“.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия В. са посочени всички касационни основания.

Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила като неправилно е анализирал събраните доказателства. Посочва, че незаконосъобразно са кредитирани показанията на разпитаните свидетели, като съдът не е отчел съществените противоречия между тях, както и тези между показанията депозирани от едни и същи свидетели в досъдебното производство и в съдебната фаза. Оспорва изводите на въззивния съд, че инкриминираните вещи са били законосъобразно приобщени към доказателствената съвкупност, като твърди, че съдът не е съобразил, че в хода на производството не е бил съставен протокол за оглед, от който да може да бъде установено мястото, на което обвинението твърди, че е извършено престъплението по чл.339, ал.1 НК..

На тези основания предлага атакувания въззивен съдебен акт след като бъде преценен като необоснован и неправилен да бъде отменен, а подсъдимият В. да бъди признат за невиновен.

Подсъдимият и защитникът не взимат участие в касационното съдебно заседание, като в писмено становище на последния са изложени повторно оплакванията, отразени в касационната жалба и допълнението към нея. Отправено е и искане за отмяна на постановената въззивна присъда и за оправдаване на подсъдимия.

Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде приета за неоснователна. Твърди, че правилно са анализирани свидетелските показания, като вярно въззивният съд е преценил, че те установяват незаконното държане на огнестрелно оръжие от страна на подсъдимия. Поддържа, че законосъобразно предмета на престъплението е приобщен към доказателствената съвкупност чрез протокол за доброволно предаване, като по делото съществува непрекъсната доказателствена верига, която свързва подсъдимия с незаконно притежаваното огнестрелно оръжие.

Моли да не бъде възприето като основателно и оплакването, че неправилно е посочено мястото на извършване на престъплението, като поддържа, че същото е било в местност извън градската среда, където точното посочване на мястото не е било възможно предвид липсата на фиксирани ориентири.

Предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила, като бъде преценено, че наложеното наказание е отмерено в предвидения минимален размер и е определено при правилното отчитане на предходното осъждане на подсъдимия.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ. В жалбата се твърди, че неправилно въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, като се поддържа, че от мястото, на което са се намирали свидетелите е било невъзможно те да възприемат подсъдимия. В подкрепа на тази теза се сочи и това, че кредитираните свидетелски показания не се подкрепят от други доказателствени източници.

Преди да отговори на това възражение касационният съд трябва да посочи, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По отношение на оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Направеният доказателствен анализ е пълен, подробен и верен, като съдът е събрал всички възможни доказателства и доказателствени средства и правилно ги е обсъдил.

Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на въззивната инстанция, че в хода на наказателното производство са събрани достатъчно убедителни доказателства, че именно подсъдимият В. е държал огнестрелното оръжие- предмет на престъплението по чл.339, ал.1 НК и инкриминираните боеприпаси. Вярно въззивният съд е анализирал показанията на свидетелите С., Н., К. и е приел, че те са еднопосочни, взаимнодопълващи се и съдържат информация, че всеки един от свидетелите лично е възприел движещия се в тяхна посока подсъдим, който е държал огнестрелното оръжие и мешка, в която са се намирали боеприпасите и други предмети, които обичайно се използват при лов. Всеки един от тях е категоричен, че е възприел момента, в който В. и изхвърлил в близост до себе си оръжието и мешката и едва след това се е насочил към тях. Правилно въззивният съд е приел, че показанията на тези свидетели се подкрепят от показанията на свидетелите Н. и А., който макар и да не са възприели лично подсъдимия, в момент когато той е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните огнестрелно оръжие и боеприпаси, са категорични, че когато са пристигнали на мястото са възприели тези вещи именно на мястото, където свидетелите- очевидци са посочили че са били захвърлени.

Показанията на посочените по- горе свидетели се подкрепят и от показанията на свидетелите П. и Д., които са били известени от своите колеги за случилото се, получили са информация, че подсъдимият е заловен с огнестрелно оръжие и боеприпаси и по повод на този сигнал са се насочили към мястото, където вече е бил задържан В. със задача да го откарат в районното управление.

Касационният съд прецени, че събраните гласни доказателства (с изключение на обясненията на подсъдимия) са непротиворечиви и установяват възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. Правилно съдът е преценил, че първите трима свидетели са имали възможност да наблюдават подсъдимия и да възприемат хвърлянето на огнестрелното оръжие и боеприпасите след като той ги е видял, като разстоянието, на което са се намирали (между осемдесет и сто метра) и терена (поляна, в която не е имало растителност, която да препятства зрителния контакт) са давали възможност за това.

Правилно при обсъждане на гласните доказателствени средства въззивният съд е приел, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, тъй като същите се опровергават от показанията на всички свидетели.

Касационният съд констатира, че неправилно въззивната инстанция е ценила покозанията на разпитаните свидетели, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 НПК, тъй като в хода на първоинстанционното производство е изменено обвинението по реда на чл.287 НПК. След като прокуратурата е използвала тази възможност за съдът не е могъл да ползва събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства защото те са дадени по различно обвинение. Въпреки тази неточност касационният съд прецени, че информацията съдържаща се в показанията на свидетелите, разпитани в рамките на съдебното следствие е достатъчна, за да бъдат установени съществените за изхода на производството факти- това, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху огнестрелното оръжие и боеприпасите и я е прекъснал чрез изхвърлянето им непосредствено след като е видял свидетелите. В събраните гласни доказателства се съдържа и достатъчна информация за мястото, където се е случило това, е именно в землището на [населено място], област [населено място], местност „Каратупак“. Този извод се подкрепя и от събраните в хода на производството писмени доказателства, установяващи действителното име на местността.

Касационният съд не възприе тезата на защитата, че е налице доказателствен дефицит по отношение на начина на изземване на инкриминираните вещи. Вярно е, че по делото не е съставен протокол за изземване или протокол за оглед, с който огнестрелното оръжие и боеприпасите към него да са били приобщени към доказателствената съвкупност, но правилно въззивният съд е приел, че съществува непрекъсваема доказателствена верига, която свързва изследваните от балистичната експертиза инкриминирани вещи, с тези които са се намирали във фактическата власт на подсъдимия. По делото е приложен като писмено доказателство констативен протокол, съставен от свидетеля К., в който е отразено къде са открити огнестрелното оръжие и боеприпасите и с който тези предмети са иззети от този свидетел, след което с протокол за приемане на ОБВВПИ (имащ характер на протокол за доброволно предаване) те са предадени на служител на МВР- КОС и впоследствие на същите в присъствието на поемни лица е изготвен протокол за оглед. Няма спор, че именно намиращите се в подсъдимия В. огнестрелно оръжие и боеприпаси са тези, които впоследствие са били обект на изследване от балистичната експертиза и за които впоследствие е установено, че подсъдимият е нямал надлежно разрешително.

Касационният съд намира за неоснователни оплакванията на защитата, че липсата на протокол за изземване е формално основание да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение при приобщаването на предметите на престъплението. Действително процесуалният закон е предвиждал съставяне на протокол за изземване (който не е следвало да получава съдебна санкция, предвид това, че инкриминираните вещи не са били във фактическата власт на подсъдимия, а са били захвърлени на общодостъпно място), но правилно въззивният съд е приел, че посочените по- горе писмени доказателства, допълнени с протокола за оглед и показанията на свидетелите съдържат достатъчно информация, която дава възможност да се прецени, че изследваното оръжие и боеприпаси са именно тези носени от подсъдимия.

Ето защо касационният съд прие, че в хода на воденото наказателно производство въззивният съд е направил пълен и верен доказателствен анализ, правилно е установил релевантните факти и не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.343, ал.3 НПК, които налагат отмяната на атакуваното въззивно решение.

По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон:

В касационната жалба на защитника липсват конкретни оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като единствено се твърди, че липсват доказателства подсъдимият да е извършил престъплението по чл.339, ал.1 НПК и се предлага той да бъде оправдан.

Касационният съд намира за безпредметно да обсъжда така отправеното искане, като единствено следва да отбележи, че предвиденото в чл.354, ал.1, т.3 НПК правомощие- да бъде оправдан осъден подсъдим е възможно при вярно установени от въззивния съд факти. В това производство всички оплаквания са за погрешен доказателствен анализ и неправилно установени факти, което прави принципно невъзможно уважаването на искането за оправдаване от тази инстанция.

При липсата на конкретни оплаквания за приложението на материалния закон и като съобрази, че касационният съд дължи произнасяне единствено по тях следва само да бъде отбелязано, че въззивната инстанция вярно е приела, че състава на престъплението по чл.339, ал.1 НК е осъществен.

От обективна страна е установено, че подсъдимият В. е държал огнестрелното оръжие- гладкоцевна ловна пушка марка „Kiliclar“ и различни модели боеприпаси- ловни патрони и снарядни куршуми, без да има за това надлежно разрешително, съгласно чл.50, ал.3 и чл.56, ал.1 ЗОБВВПИ и е осъществил това при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал, че няма надлежно разрешително да притежава тези вещи и целенасочено е упражнявал фактическа власт върху тях.

Правилно въззивният съд е приел, че подсъдимият е съзнавал всички елементи на извършеното от него престъпление, тъй като в непродължителен период преди извършването на престъплението е бил осъждан за идентично престъпление.

На тези основания касационният съд прецени, че въззивата инстанция е приложила правилно закона, като законосъобразно е ангажирала наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл.339, ал.1 НК.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

В касационната жалба няма оплаквания, свързани със справедливостта на наложеното наказание, но доколкото е отправено искане за оправдаване на подсъдимия касационният съд следва да провери въззивната присъда и по отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Въззивният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства напредналата възраст на подсъдимия, трудовата му заетост, безупречното му процесуално поведение и липсата на вредни последици от престъплението.

Вярно като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено предходното осъждане за идентично престъпление.

При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът законосъобразно е определил наказанието при приложението на чл.54 НК при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в неговия минимален размер от две години „лишаване от свобода“.

По делото категорично не са налице основанията за приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като няма нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на В. обстоятелства и предвиденото в санционната част на чл.339, ал.1 НК наказание не е несъразмерно тежко и несъответно на конкретното извършено престъпление и личната обществената опасност на подсъдимия.

Законосъобразно съдът е преценил, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, като е определил на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС първоначален „общ“ режим. В случая не са били налице предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 НК, тъй като подсъдимият е бил осъждан.

Касационният съд прецени, че наложеното наказание е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и същото не трябва да бъде коригирано.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 04.07.2025 г., постановена по ВНОХД №20252100600766/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.