Нищожност на арбитражно решение по потребителски спор за заем

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред * потребител

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

[населено място], 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1290 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от Закона за арбитража (ЗАрб.) в редакцията на закона преди изменението, публ. в ДВ, бр. 63/01.08.2025 г., съобразно предвиденото в §26 ПЗР на ЗИДЗМТА.
Образувано е по искова молба на Е. Д. М. против “Профи Кредит България” ЕООД, обективираща претенции с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 и чл. 47, ал. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 22.08.2014 г., постановено по арбитражно дело № 3627/2014 г. по описа на арбитражен съд „А. Юстициарум”. Със същото Е. Д. М. е осъден да заплати на “Профи Кредит България” ЕООД сумата 17 733, 51 лв., дължима по договор за револвиращ заем № [ЕГН], ведно със законната лихва от постановяването на арбитражното решение до окончателното изплащане на сумата, както и 80 лева деловодни разноски и 804, 67 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че арбитражното производство се е провело без той да е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър и за образуване на това производство, както и че решението не му е било съобщено. В известието за доставката му е отбелязано, че пратката е била непотърсена. Заявява, че е бил уведомен едва с връчването на покана за доброволно изпълнение на работодателя му.
Ищецът релевира и основанието по чл. 47, ал. 2 ЗМТА (сега ЗАрб.), тъй като арбитражното решение е било постановено по спор, който не е арбитрируем, доколкото се явява потребителски по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). През 2017 г. със Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ЗИДГПК) (ДВ, бр. 8 от 2017 г.) е изменен чл. 19, ал. 1 ГПК, съответно е предвидена забрана за арбитраж по спорове, една от страните по които е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП. ПЗР на ЗИДГПК предвиждат, че започналите арбитражни производства по неарбитрируеми спорове се прекратяват. Във връзка с това М. твърди, че е сключил процесния договор за револвиращ заем в качеството си на физическо лице и поради това притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Моли решението да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде отменено, като му се присъдят сторените в производството разноски.
Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал отговор, с който оспорва допустимостта на производството, тъй като счита, че не е надлежна страна, предвид цедиране на присъденото с арбитражното решение вземане на нов кредитор - “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” АД. Излага съображения, че искът е недопустим като преклудиран - арбитражното решение е било връчено надлежно на ищеца, изпратено на посочения от него адрес за кореспонденция с отбелязване върху известието за доставяне на изпратената пратка - дата на доставяне на съобщението и срок за получаването му в пощенския клон. Ответникът твърди, че адресът на ищеца е бил посетен два пъти, като са били поставени уведомителни стикери, съответно изпълнена процедурата за връчване на призовки и съобщения, посочена в Общите условия към договора, по-специално чл. 13.3 от тях. Релевира съображение за спазване процедурата по чл. 32, ал. 1 ЗМТА (с променено наименование с изменението, публ. в ДВ, бр. 63/01.08.2025 г.). Дружеството се позовава на съдебна практика, според която уведомлението се смята получено, ако е изпратено до последното известно седалище, местожителство, местопребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опит то да бъде предадено. Ответникът се позовава на данни за връчване на арбитражното решение още на 03.09.2014 г., поради което заявява, че искът е преклудиран. Наред с това, ответникът оспорва основателността на иска, тъй като арбитражното производство е било образувано, развило се е и е приключило с постановено решение още през 2014 г., когато е бил издаден и изпълнителен лист за присъденото с арбитражното решение вземане. Заявява становище за неприложимост на § 6 ПЗР на ЗИДГПК поради липса на висящност на арбитражното производство. Защитава теза, че арбитражните решения, постановени по потребителски спорове и влезли в сила преди промените от 2017 г. в ГПК, ЗМТА (вече ЗАрб.) и Закона за потребителския кредит не следва да бъдат разглеждани и преценявани в светлината на законодателните изменения, тъй като тези правоотношения са възникнали, развили са се и са приключили при действие на старата нормативна уредба, а техните последици не следва да бъдат преуреждани с обратна сила.
В открито съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове и моли те да бъдат уважени с присъждане на сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Относно допустимостта на исковата молба:
Исковата молба е предявена от страна, която притежава активна процесуална легитимация по заявените искове. Възражението на ответника, че не е надлежна страна с оглед цедирането на присъденото с арбитражното решение вземане, е неоснователно. Производството по чл. 47 и сл. ЗМТА (ЗАрб.) е специфично исково едноинстанционно производство за контрол на влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция, в което ВКС няма правомощия да разглежда спора по същество, а действа като контролно-отменителна инстанция по отношение на арбитражното решение. При това легитимирани в производството по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА са страните, които са участвали в производството пред арбитража. В случая, доколкото като страна в производството пред Арбитражен съд „А. Юстициарум“ СНЦ е участвало „Профи Кредит България“ ЕООД, то същото е пасивно процесуално легитимирано в производството по чл. 47 и сл. ЗМТА, а последващото прехвърляне/цедиране на вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е неотносимо за легитимацията. В този смисъл е формирана и съдебна практика, илюстрирана с решение № 155/12.06.2025 г. по т. д. № 155/2025 г. на ВКС, Първо търговско отделение и решение № 50024/13.12.2024 г. по т. д. № 1953/2022 г. на ВКС, Второ търговско отделение.
Предвид разписаното в § 26 ПЗР на ЗИДЗМТА иск за нищожност на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на изменението, може да бъде предявен до изтичане на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Сочената разпоредба предвижда 3-месечен срок от деня, в който молителят е получил решението.
Исковата молба на Е. М. е предявена в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА (сега ЗАрб.), който е започнал течението си на 31.03.2025 г., когато на ищеца чрез неговия работодател е била връчена покана за доброволно изпълнение на присъденото с арбитражното решение вземане. Доказателства за връчване или узнаване на решението на по-ранна дата не са представени по делото. Неоснователни се явяват твърденията на ответника за обратното, тъй като те са предпоставени от приложение чл. 13.3. от Общите условия към договорите за револвиращ заем, които дружеството не е представило по делото, съответно не е доказало съществуването им и обвързаността на ищеца от тях. От друга страна, в случая приложение не може да намери правилото на чл. 32, ал. 1 ЗМТА (ЗАрб.), тъй като товарителница № 4100014041567 от 27.08.2014 г. на “МиБМ Експрес” ООД, на която се позовава ответната страна, съдържа данни, че е било изпратено процесното арбитражно решение, посочено като “решение арб.д. № 3627”, на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Според текста на товарителницата пратката не е била връчена поради отсъствие на адресата на датите 29.08.2014 г. и 03.09.2014 г. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗМТА (ЗАрб.) допуска фингиране на факта, че страната е получила едно уведомление, когато нейното седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес не могат да бъдат намерени след старателно издирване и уведомлението е било изпратено до последното известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. В договора за револвиращ заем, сключен с ищеца, са посочени два адреса – адрес за кореспонденция и постоянен адрес. Представената по делото товарителница се отнася единствено до адреса за кореспонденция на ищеца. Няма данни да са правени опити за връчване на арбитражното решение по неговия постоянен адрес - [населено място], кв. Дружба, [жилищен адрес] който е бил известен на арбитражния съд. Следователно липсва осъществено старателно издирване по смисъла на цитираната по-горе разпоредба. Ето защо, фикцията не може да бъде приложена (в този смисъл решение № 348/15.12.2025 г. по т. д. № 591/2025 г. на ВКС, Първо търговско отделение).
Недоказано по делото е и твърдението на ответника, че с покани за доброволно изпълнение от 07.01.2020 г. и 01.08.2023 г. ищецът е бил уведомен за постановеното решение. От разписката, оформена на 17.01.2020 г., и известие за доставяне на пощенска пратка с дата 27.08.2023 г. се установява, че са били правени опити за връчване по постоянен адрес на ищеца, но той не е бил открит, съответно пощенската пратка е била върната като непотърсена.
По основателността на исковата молба:
Основанието за нищожност следва да бъде разгледано първо, доколкото предполага по-тежък порок.
Ищецът твърди, че спорът, който е бил решен с арбитражното решение, е потребителски по смисъла на ЗЗП и следователно постановеното решение е нищожно.
Арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е постановено преди приемане на ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.). Съгласно § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК (обн. ДВ, бр.8 от 2017 г.) производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП се прекратяват служебно от сезирания арбитраж, тъй като арбитражните решения постановени по спорове, предмета на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни, съобразно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Последователна и непротиворечива е формираната от ВКС практика (решение № 50024 от 13.12.2024 г. по т. д. № 1953/2022 г., Второ търговско отделение; определение № 3131 от 07.11.2025 г. по т. д. № 636/2025 г., Първо търговско отделение; решение № 348 от 15.12.2025 г. по т. д. № 591/2025 г., Първо търговско отделение и решение № 354 от 23.12.2025 г. по т. д. № 2054/2025 г., Първо търговско отделение), с която се приема, че правилото на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр.8 от 2017 г.) намира приложение и по отношение арбитражни решения, които са предмет на допустим иск за отмяна, предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА (ЗАрб.), постановени преди влизане в сила на изменението.
В настоящия казус няма данни договорът за револвиращ заем да е сключен с оглед извършвана от заемополучателя търговска или стопанска дейност следователно договорът е сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Следователно трябва да се приеме, че с арбитражното решение е разрешен потребителски спор, който е неарбитрируем, и решението следва да бъде прогласено за нищожно. Поради това е изпълнена и предвидената в § 26 ПЗР на ЗИДЗМТА (01.08.2025 г.) предпоставка да са налице основанията за прогласяване на нищожността на арбитражното решение.
При този изход на делото безпредметно се явява обсъждането на основанията за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА (ЗАрб.). За пълнота следва да се отбележи, че няма ангажирани доказателства ищецът да е бил уведомен за образуване на арбитражното производство, назначаване на арбитър, насрочване на заседание по чл. 31, ал. 1 ЗМТА (ЗАрб.), следователно са изпълнени и предпоставките за уважаване на иска за отмяна поради нарушаване правото му на защита (в този смисъл решение № 29 от 30.03.2020 г. по т. д. № 216/2020 г. на ВКС, Първо търговско отделение).
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на извършените разноски в доказания по делото размер - 744, 73 лв. държавна такса и 2 000 лв. адвокатско възнаграждение, т. е. общо 2 744, 73 лв. или 1 403, 36 евро
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на арбитражно решение от 22.08.2014 г. по арбитражно дело № 3627 от 2014 г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум” СНЦ, с което е осъден Е. Д. М. да заплати на “Профи Кредит България” ЕООД сумата от 17 733, 51 лв., дължима по договор за револвиращ заем № [ЕГН], ведно със законната лихва от постановяването на арбитражното решение до окончателното изплащане на сумата, както и 80 лева деловодни разноски и 804, 67 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Е. Д. М., ЕГН[ЕИК], сумата 1 403, 36 евро (с равностойност 2 744, 73 лв.)
На основание чл. 49, ал. 2 ЗАрб. копие от решението да се изпрати на министъра на правосъдието.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.