Законност на уволнение поради липса на качества за ефективна работа

Текстът на акта

Ключови фрази

- 7 -

РЕШЕНИЕ
№ 60259
гр. София, 18.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 03.11.2021 (трети ноември две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4104 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8267/02.10.2020 година, подадена от „ЗПК Тунджа“ [населено място], против решение № 240/23.09.2020 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 716/2020 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е изменил първоинстанционното решение № 176/17.06.2020 година на Районен съд Свиленград, І-ви състав, постановено по гр. д. № 149/2020 година, като е признал за незаконно и като такова е отменил уволнението на С. И. Г. от длъжността „склададжия“, извършено със заповед № 002/12.01.2020 година на председателя на „ЗПК Тунджа“ [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като е възстановил Г. на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил „ЗПК Тунджа“ [населено място] да му заплати сумата от 6300.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 13.01.2020 година до 13.07.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 04.03.2020 година до окончателното плащане.

В подадената от „ЗПК Тунджа“ [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от С. И. Г. против кооперацията искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени.

Ответникът по касационната жалба С. И. Г. е подал отговор на същата с вх. № 8463/01.12.2020 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна като е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

„ЗПК Тунджа“ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 25.09.2020 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 8267/02.10.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 395/14.05.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това в кои случаи е приложимо уреденото в чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ основание за прекратяване на трудовия договор с работника или служителя и за това следва ли заповедта за прилагането му да бъде мотивирана и какво съдържание следва да има същата, за да бъде изпълнено това изискване.

По така поставените въпроси настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че за да бъде прекратено трудовото правоотношение на работник или служител, в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, той трябва да не изпълнява поетите от него и възложени му от работодателя трудови задължения, доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави, и се изискват с оглед заеманата от него длъжност. Това неизпълнение трябва да се дължи на липса на качества у работника или служителя, която се явява причина за невъзможността да се предостави надлежно изпълнение. Тъй като не е проведено разграничение то липсващите качества могат да бъдат както професионални (липса на достатъчно образование, недостатъчна професионална квалификация и други), така и лични (недостатъчна съобразителност, недобро възпитание, липса на тактичност или на невъзможност да се работи в колектив и други). Доколкото чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ не изисква вина, то се касае до обективна невъзможност на работника или служителя да изпълнява надлежно трудовите си задължения. Самата липса трябва да е от такова естество, че да обоснове прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, което налага неизпълнението на трудовите задължения да има продължителен характер, а да не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или служителя, като освен това е необходимо то да е налице към момента на упражняване на потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ от страна на работодателя. Ако към момента на уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, то без значение е това дали в един предходен момент работникът или служителят се е справял с трудовите си задължения.

Заповедта, с която работодателят упражнява потестативното си право едностранно да прекрати трудовия договор с работник или служител, на някое от основанията по чл. 328, ал. 1 от КТ следва да бъде мотивирана, като значението на мотивите е в две насоки. С тях се дава възможност на работникът или служителят да узнае точно, на кое от всички предвидени в закона, основания се прекратява трудовия договор и да може да организира ефективно защитата си. Освен това мотивите на заповедта са от значение за определяне на предмета на съдебното производство при оспорване на законосъобразността на уволнението. Начина на мотивиране и конкретното съдържание на мотивите са в зависимост от конкретното основание за прекратяване на трудовия договор, като зависят и от това дали това основание включва в себе си и оценъчен елемент от страна на работодателя. По отношение на мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал. 1, т. 5 от КТ в ТР № 4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС е посочено, че за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в заповедта да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита. В случаите когато заповедта се мотивира с факти, сочещи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата, е възможно наред с тези сочещи на обективната невъзможност за изпълнение на задълженията, да се посочат и такива обуславящи виновна дисциплинарна отговорност на работника или служителя. В този случай ако бъдат доказани първите уволнението по чл.328,ал. 1, т. 5 от КТ е законосъобразно.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Хасково е неправилно по следните съображения:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че не било спорно, че страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което С. И. Г. заемал длъжността „склададжия“ в „ЗПК Тунджа“ [населено място], което правоотношение било прекратено, считано от 13.01.2020 година, със заповед № 002/12.01.2020 година на председателя на кооперацията на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ-поради липса на отговорност и лоялност към кооперацията, довели до щети в особено големи размери. Уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, означавало, че работникът или служителят не притежавал онези професионални знания, умения и навици, които били необходими за точното изпълнение на възложената му работа. Посоченото основание налагало в заповедта за уволнение да бъдат отразени липсващите у работника или служителя качества за ефективното изпълнение на работата, което било от значение в две насоки: от една страна, работникът или служителят да узнаел за какво точно бил уволнен, за да реализирал правото си на защита, а, от друга, за да можел съдът да осъществи контрол за законосъобразност на уволнението, както провери дали описаното в заповедта основание реално се е осъществило. В настоящия случай в заповедта за уволнение не се сочели конкретни знания, умения или навици, които С. И. Г. не притежавал за ефективното изпълнение на възложената му работа. Описаното в заповедта основание-липса на отговорност и лоялност към работодателя, не можело да се приравни на липса на качества по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ като обективно състояние, а било израз на субективното отношение на Г. към възложената му работа, което се проявявало в нарушение на трудовата дисциплина, каквито нарушения били описани в отговора на исковата молба. Нарушенията на трудовата дисциплина можели да обусловят дисциплинарна отговорност при спазване реда на раздел III от КТ, уреждащ реализирането й, но не и уволнение на безвиновното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. От това се налагал извод, че в случая не бил налице фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на С. И. Г., поради което предявените от него против „ЗПК Тунджа“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ били основателни и следвало да бъдат уважени.

От доказателствата по делото следва, че С. И. Г. е работил в „ЗПК Тунджа“ [населено място] от 02.04.2007 година, като е заемал длъжността „склададжия“. Трудовият му договор е бил прекратен със заповед № 19/10.03.2014 година, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ (в редакцията му към този момент), а именно поради навършване на пенсионна възраст. Впоследствие с трудов договор № 2/01.04.2014 година Г. отново е започнал работа в кооперацията, като пак е заемал длъжността „склададжия“. В това му качество му е било възложено да отговаря за гориво-смазочните материали и зърното (показанията на свидетелката Н. В. С.). Според показанията на тази свидетелка и на свидетелката М. А. А. в началото на 2017 година била установена липса на 2287.00 литра бензин и на 554.00 литра дизелово гориво, за която Г. не могъл да даде обяснение, като било взето решение стойността на липсващото гориво да бъде заплатена от него. Това обстоятелство не е оспорено от С. И. Г., а следва и от заповед № 19/13.03.2017 година на председателя на „ЗПК Тунджа“ [населено място]. С тази заповед е разпоредено на касатора да бъде удържана сумата от по 300.00 лева от месечното възнаграждение до заплащане на сумата от 5773.68 лева, като удръжки били правени в периода март 2017 година-септември 2018 година. Поради това С. И. Г. започнал да отговаря само за зърното, което следва и от показанията на разпитания по делото свидетел И. К. С., според който през есента на 2019 година, когато той работил известно време в кооперацията, касаторът не раздавал горивото. През стопанската 2018/2019 година отглеждала слънчоглед като при жътвата С. И. Г. отговарял за прибирането, складирането и счетоводното отчитане на прибраното количество, а също така за предаването на слънчогледа на купувачите и отчитането на продадените количества. При документална проверка се явила разлика от 41 590.00 килограма слънчоглед по-малко, за която Г. не могъл да даде обяснение, а при поискване бил представил само откъснати трети екземпляри от кочаните с кантарните бележки, но не и самите кочани, като за всеки купувач водел отделен кочан, а не един за всички, както би трябвало според показанията на свидетелката Н. В. С..

Анализирайки качеството на работата на С. И. Г., на заеманата от него длъжност „склададжия“, в „ЗПК Тунджа“ [населено място] е прието, че е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради което трудовото правоотношение на касатора е прекратено на това основание, а като липсващи качества в заповедта са посочени липса на отговорност и лоялност. С оглед на това неправилни са изводите на Окръжен съд Хасково, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не била мотивирана по надлежния ред. От една страна отговорността и лоялността могат да бъдат разглеждани като задължение на работника или служителя към работодателя. Наред с това обаче те могат да бъдат разглеждани и като качества на самия работник или служител, които да се поставят като изискване за заемане на съответната длъжност. За заемане на длъжността, с оглед на изпълняваните от нея дейности, може да бъде изискано както работникът да е отговорен, т. е. да има съзнанието за дълг и за това че следва да изпълнява надлежно поетите от него задължения, така и да е лоялен, т. е.да е почтен и честен, като винаги действа, в рамките на закона, в полза на работодателя. Това се отнася най-вече за ръководните длъжности и тези свързани със съхранението, управлението и разпореждането с имуществото на работодателя, каквато е и заеманата от С. И. Г. длъжност. Затова при липсата на тези качества трудовото правоотношение на работника или служителя може да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като посочването на тези качества в заповедта за изпълнение е достатъчно същата да се счита мотивирана, съгласно изискванията на т. 3 от ТР № 4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС. Освен това по делото е установено, че това положение е за продължителен период от време 2017 година-2020 година, което обстоятелство не се опровергава от показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Г. К. и И. К. С., тъй като техните твърдения се отнасят до един предшестващ период от време, в който Г. е изпълнявал добре задълженията си. Последвалата промяна в посока на неефективно неизпълнение и продължителния период през който то продължава обосновават приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.

Предвид изложеното така предявеният от С. И. Г. срещу „ЗПК Тунджа“ [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а това от своя страна води до отхвърляне и на акцесорните му искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото С. И. Г. ще трябва да заплати на „ЗПК Тунджа“ [населено място] сумата от 2897.46 лева, представляваща направени разноски по делото за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 240/23.09.2020 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 716/2020 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Г. от [населено място], [община], област Хасково, с ЕГН [ЕГН] против „ЗПК ТУНДЖА“ [населено място], [община], област Хасково, със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Г. К.-П. от ХАК, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и като такова за отмяна на уволнението му от длъжността „склададжия“, извършено със заповед № 002/12.01.2020 година на председателя на „ЗПК Тунджа“ [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, като „ЗПК ТУНДЖА“ [населено място] бъде осъдена да му заплати сумата от 6300.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 13.01.2020 година до 13.07.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 04.03.2020 година до окончателното плащане.

ОСЪЖДА С. И. Г. от [населено място], [община], област Хасково, с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЗПК ТУНДЖА“ [населено място], [община], област Хасково, със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Г. К.-П. от ХАК, сумата от 2897.46 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.