Осъждане за причинена по непредпазливост смърт след тежка телесна повреда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 437

Гр. София, 21 октомври 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора К. И., като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 677/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. И. Й. – упълномощен защитник на подс. В. М. И., против решение № 54/05.05.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 7/2025 год. по описа на Апелативен съд – Варна.

В касационната жалба цифрово са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Макар че производството пред първата инстанция се е развило по реда на глава двадесет и седма от НПК /в алтернативата по чл. 371, т. 2 НПК/, първите две касационни основания са мотивирани с оспорване на признатата фактология по обвинителния акт и с твърдения за допуснати от решаващия съд процесуални нарушения. Поддържа се в тази връзка, че умишлено причинената телесна повреда, от която впоследствие е настъпила смъртта на пострадалия, е лека по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, а не тежка такава по чл. 128 НК. Според защитата това твърдение се подкрепя от броя на ударите /два/ и от начина на нанасянето им /с ръка/ от страна на подсъдимия. Излагат се доводи във връзка с наказанието, което в касационната жалба се определя като явно несправедливо. Смята се, че индивидуалната превенция е била подценена, като са били пренебрегнати поведението на подсъдимия след деянието и оказаното от него съдействие на органите на досъдебното производство. Отказът на въззивния съд да приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и института на условното осъждане се намират за неправилни. Отправеното от защитата искане е за намаляване на срока на наложеното наказание лишаване и за неговото отлагане по реда на чл. 66 НК.

Депозираното преди началото на съдебното заседание допълнение преповтаря съображенията по първоначалната касационна жалба.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението по изложените в тях съображения. Освен последните посочва, че пострадалият е починал от медикаментозна кома, а след извършване на деянието подсъдимият не е нарушавал установения в страната правопорядък.

Подсъдимият В. М. И. се солидаризира с аргументите на защитника си и моли съдебното произнасяне да бъде в посока уважаване на тези аргументи. Изразява съжаление за стореното.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. В пледоарията си акцентира върху обстоятелствата, отегчаващи вината на подсъдимия. Смята, че съпоставката им със смекчаващите такива довежда до извод за справедливост на наложената санкция.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното :

След проведено съкратено следствие в алтернативата му по чл. 371, т. 2 НПК с присъда № 15 от 27.11.2024 г. по н.о.х.д. №559/2024 г. на ОС-Шумен подсъдимият В. М. И. е признат за виновен в това, че на 26.02.2023 г., в гр. Шумен, умишлено причинил тежка телесна повреда на М. И. К., изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 28.05.2023 г. в „МБАЛ – Шумен“ АД, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 128 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален „общ“ режим.

С присъдата е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, извършено е произнасяне по веществените доказателства, както и по разноските, които предвид изхода на делото са били възложени на В. И..

По жалба на защитата и по протест на прокурора срещу тази присъда в АС-Варна е било образувано в.н.о.х.д. №7/2025 г.

С решение № 54 от 05.05.2025 г. по горното дело първоинстанционната присъда е била потвърдена в цялост.

Това решение е предмет на касационна проверка – първа по своя ред.

По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения и за нарушения на материалния закон

Производството пред първата инстанция се е развило по реда на глава двадесет и седма от НПК във втората му алтернатива по чл. 371, т. 2 НПК, при която след признание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия съдът е бил задължен да възприеме фактологията във вида й посочен в акта по чл. 246 от НПК.

По процесното дело тази фактология е била подкрепена от събраните на досъдебното производство доказателствени материали и е очертала предмет на доказване, според който на 26.02.2023 г. в дома им в гр. Шумен подсъдимият е ударил шест силни шамара отляво и дясно в лицето на възрастния си баща - покойния М. К., който е бил със здравословни проблеми и повлиян от алкохола, след което го стиснал за гушата, а впоследствие му нанесъл два силни юмручни удара отново в областта на главата. Според посочените от прокурора, установени с медицинска документация и експертни становища и признати от подсъдимия факти, вследствие на тези удари пострадалият е получил закрита черепно-мозъчна и лицева травма, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, довела до изпадане в необратимо коматозно състояние, намиращо се в пряка причинно следствена връзка с неговата смърт, настъпила на 28.05.2023 г. в болнично заведение.

Касационната инстанция не констатира допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при провеждане на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК. Личните волеизявления на подсъдимия са направени пред ОС-Шумен при спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на съответните правни последици. В производството той е бил защитаван от професионален избран от него защитник. Извършена е надлежно и необходимата съпоставка между направеното от подсъдимия признание и годно събрания на досъдебното производство материал, поради което изводът, че самопризнанието не е изолирано, е бил изведен правилно в процесуален план.

Не е ясно на каква фактическа база е основано твърдението в касационната жалба, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 128 НК след като в пределите на установените и доказани фактически положения и с отчитане на обстоятелството, че производството е протекло с признание на фактите по обвинителния акт, съставът на апелативния съд е приел, че нанесените на покойния М. К. удари са общо осем и именно те са довели до причиняването на закритата черепно-мозъчна травма, обективираща медико-биологичната характеристика на тежката телесна повреда.

Неоснователно е соченото от защитата, че причинената на пострадалия телесна повреда е лека по своя характер. То влиза в колизия с признанието на фактите и с лекарските експертизи по делото, при които и в съгласие с практиката на ВКС вярно е било прието, че поведението на подсъдимия В. М. И. от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 124, ал.1, вр. с чл. 128 НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд в мотивите на атакуваното решение изцяло се споделят от настоящия състав.

Неоснователно е твърдението на защитата, че смъртта на жертвата е резултат от медикаментозната кома, в която тя е била поставена от лекарския екип. От данните по делото е видно, че непосредствената причина за смъртта е двустранната абсцедираща плевропневмония, която обаче е последица от получените и причинени от подсъдимия увреждания и определя пряката причинно – следствена връзка между закритата мозъчна травма и смъртния изход. В тази хипотеза не са налице привходящи и чужди сили, които да са изменили причинния ход на събитието и причинната връзка между поведението на дееца и престъпния резултат – обстоятелство потвърдено еднозначно от медицинските експертизи по делото.

По доводите за явна несправедливост на наказанието определено от въззивния съд

По отношение на този касационен повод сезиращата върховната инстанция жалба е щателно мотивирана и съдържа конкретен просителен пункт, свързан с искане за намаление на определеното от въззивния съд наказание и с приложение на института на условното осъждане.

И двете искания са неоснователни.

Апелативен съд – Варна е споделил изводите на окръжния съд и е приел, че финалното /след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК/ наказание на подсъдимия В. И. следва да бъде отмерено на две години и осем месеца.

С констатациите на въззивния съд касационната инстанция се солидаризира. Те са съответни на установените и частично вярно посочени от апелативната инстанция смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства.

В първата категория основателно са били включени направеното още на досъдебното производство признание от подсъдимия, съдействието за разкриване на обективната истина, отличните му характеристични данни, чистото му съдебно минало и трудовата му ангажираност, обстоятелството, че той е полагал грижи за болния си баща, искреното, а не декларативно разкаяние от стореното, намерило израз в цялостното му процесуално поведение по време на процеса, включително и във факта, че в нощта след побоя, виждайки състоянието на пострадалия подсъдимият се е обадил на телефон 112 и е предприел всичко необходимо жертвата да бъде прегледана от лекар и настанена в болнично заведение.

Относително правилно апелативният съд е извел и обстоятелствата от втората група – отегчаващите. Тук са били включени факта, че посегателството е осъществено по отношение на родственик, силните изпитани от пострадалия болки преди изпадането му в коматозно състояние, като и обстоятелството, че след побоя подсъдимият е неглижирал състоянието на пострадалия и го е оставил цяла нощ без надзор. В тази група обаче по мнение на касационната инстанция следва да бъдат включени и други обстоятелства. Сред тях на първо място е това, че жертвата е възрастен мъж, който е имал различни соматични страдания, а и преди побоя употребил значително количество алкохол, което допълнително е снижило и без това ниските му възможности за самоотбрана. Тук попадат броя нанесени на жертвата удари – поне осем, както и обстоятелството, че някои от тях са били със значителен интензитет и сила и са причинили счупване на горната челюст на пострадалия. Няма как в ущърб на подсъдимия да не бъде преценено и обстоятелството, че извън съставомерната тежка телесна повреда, която е в пряка причинно следствена връзка с настъпилата по непредпазливост смърт, на жертвата са били причинени и множество други увреди.

При така изброените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, въззивната инстанция с основание е споделила изводите на първата, според които наказанието на подсъдимия В. М. И. следва да бъде отмерено на 4 години лишаване от свобода.

Предвид проведената диференцирана процедура и признаването на фактите по чл. 371, т. 2 НПК, размерът на наложеното наказание законосъобразно е намален с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК и е отмерен във финалните си граници от две години и осем месеца лишаване от свобода.

Съвкупната преценка на посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства убеждава, че наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а претендираното от защитата допълнително негово намаляване би представлявало проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия, която би създала чувство за безнаказаност у него и у останалите членове на обществото.

Въпреки че във финалния му /след редукцията/ вид наказанието лишаване от свобода е под три години, а подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер институтът на условното осъждане не следва да се приложи спрямо него. За да се случи това, материалният закон изисква за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на дееца да не е наложително той да изтърпи наказанието си ефективно. Настоящият казус обаче не показва това. След съпоставка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, е видно, че последните доминират по своята тежест и значение. Подсъдимият е проявил агресия и безпощадност спрямо своя баща – уязвим и неспособен да се защити, в домашна среда, при наличието на възможност да се въздържи от деянието. Макар подсъдимият да няма предходни осъждания и да са налице положителни личностни характеристики, тежестта на извършеното престъпление, степента на насилие и тежките последици изключват възможността целите на наказанието – както специалната, така и генералната превенция – да бъдат постигнати чрез условно осъждане. Настоящият случай не попада в хипотезата, при която би било оправдано отлагането на изпълнението на наложеното наказание. Самата същност и тежест на деянието, характерът на насилието, степента на причиненото страдание и крайната последица – смъртта на близък родственик, налагат реално изтърпяване на наложеното наказание, тъй като условно осъждане би обезценило наказателната репресия и би създало превратно усещане за безнаказаност при подобни прояви.

Ето защо се приемат за правилни отказът на въззивния съд да приложи чл. 66 НК и правното разрешение наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.

По изложените съображения и при отсъствие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/05.05.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 7/2025 год. по описа на Апелативен съд – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.