Установяване право на собственост върху имот на преселник при съсобственост по наследство

Текстът на акта

Ключови фрази

2

7

РЕШЕНИЕ
N 100

София, 11.10. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4412/2021 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 160/11.04.2022 г. по гр. д. № 4412/2021 г. по описа на ВКС, I-во г. о., е допуснато касационно обжалване на решение № 260137/22.06.2021 г. по в. гр. д. № 389/2020 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Ж. М. К. и Община - с. Крушари, че Х. Г. Г. е собственик по наследствено правоприемство на недвижим имот, даден на преселника И. Г. С. /И. Г. Ив. И./ в Ю. Д., в замяна на притежаван такъв в С. Д., съставляващ дворно място с площ 1 857 кв. м., включено в УПИ .......... от кв. ..........по уличния и дворищнорегулационен план на [населено място], община Крушари, заключено между т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, оцветено в син цвят и защриховано в зелени линии, показано на скица - приложение № 2 на л. 195 по гр. д. № 1419/2019 г. на Добричкия районен съд, която е неразделна част от решението.

Касационното обжалване е допуснато по жалбите, подадени от Ж. М. К. и Община - с. Крушари.

Ответницата по касация - ищцата по делото, счита касационните жалби за неоснователни.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено, че ищцата е наследница по закон- низходяща от първа и съответно - от втора степен, на починалия на 10.10.2003 г. Г. И. Г. и на починалия на 10.02.1989 г. И. Г. С. /И. Г. Ив. Г./. Ищцата е декларирала, че имената И. Г. С. по удостоверение за наследници и И. Г. Ив. Г. по протокол за заменяване са имена на едно и също лице, а такива данни се съдържат и в показанията на св. Д. Д..

Според препис-извлечение от протокол за заменяване на жилищните и стопанските сгради и дворни места на преселниците от С. Д., настанени в [населено място], преселникът И. Г. И. е бил настанен в двор № 3, съставляващ дворно място с площ 2 032 кв. м. и къща с площ 55 кв. м. С т. 8 от протокол от 05.10.1941 г. на основание пар. 12 от Наредбата за окончателно настаняване и заменяване земите на преселниците /Обн., ДВ бр. 82/14.04.1941 г./ и протокол от 18.08.1941 г., пункт 20, преселникът И. Г. Ив. Г. е бил настанен в [населено място] и въведен във владение на дворно място от 2.032 дка, съставляващо парцел 3, ползването на което започва от датата на протокола. На И. Г. Ив. Г. са били предоставени в землището на същото село и нива с площ 30 дка, съставляваща парцел.... от кв. ........, както и място за лозе от 5 дка, съставляващо парцел ..........от кв. ..........

Обстоятелството, че като преселник И. Г. И. е получил дворно място и къща в [населено място], е установено и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

С н. а. № ......../1988 г. Г. И. Г. е признат за собственик по наследство и давностно владение на стопански сгради в чертите на [населено място] и дворно място от 170 кв. м. в идеална част, включено в парцел ............. от кв. .........., а с н. а. № .........../1991 г. същият е признат за собственик по регулация на дворно място с площ 860 кв. м., което е придадено от имот пл. № .........към собствения му парцел ............. от кв. .............по плана на с. с.

Въззивният съд е посочил, че претенцията на ищцата за собственост на поземления имот се основава на наследствено правоприемство и оземляване по силата на Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Ю. Д. /ЗУСНИЮД - отм./, евентуално на придобивна давност - чл. 79 ЗС.

Въззивният съд е посочил, че собствеността върху имоти в Ю. Д. не възниква автоматично по силата на самото преселване, а след изпълнение на процедурите за оземляване, предвидени в глава I и II от ЗУСНИЮД /отм./ и в К. спогодба. Имотите, с които са одворени и оземлени преселниците от С. Д. съгласно наредбите за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците и за снабдяването им с жилищни и стопански сгради, стават тяхна собственост съгласно чл. 1 ЗУСНИЮД /отм./. Актът на оторизирания орган има конститутивно действие и е основание за придобиване правото на собственост върху дадената земя в Ю. Д. в замяна на притежаваната земя в С. Д.. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗУСНИЮД /отм./ визира Наредбата за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците от С. Д. /Обн., ДВ бр. 82/14.04.1941 г./. В пар. 7 от наредбата е посочено, че заменяването на земите на преселниците се извършва от комисия в състав: председател - представител на отдела за цялостно подобрение на земята, и членове кметът или кметският наместник на съответното населено място и един представител на преселниците от същото населено място, избран от тях чрез явно гласуване. Именно такъв състав на комисията е посочен в протокола от 05.10.1941 г. П.. 7 предвижда и това, че в правомощията на тази комисия е разрешаването на всички въпроси за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците, а нейните решения са окончателни и не подлежат на никакво обжалване. Съобразно пар. 12 от наредбата в правомощията на комисията е да въведе преселниците във владение на определените им земи и дворни места, като за целта съставя протокол.

Въз основа на така изложените съображения въззивният съд е приел, че с протокола от 05.10.1941 г. на оторизирания орган, който има конститутивно действие, наследодателят на ищцата, в качеството му на преселник от С. Д., е придобил правото на собственост върху предоставения му в замяна недвижим имот в [населено място], Ю. Д., съставляващ дворно място с площ 2.032 дка.

От заключенията на техническата експертиза е установено, че по кадастралния план от 1949 г. е заснет имот на И. Г. И. под № ............. Данни по плана за отреждане на друго дворище на И. Г. не са налични. Първоначално от посочения имот е бил образуван с регулационния план от с. г. парцел................ от кв. ............. Липсват данни кога и с какъв акт е извършено последващо изменение /поправка/ на регулационния план, при което първоначалният парцел .............. е задраскан с червена линия и от част от имот пл. № ...........е образуван нов парцел .............1 от кв. .............. Останалата част от имот пл. № ...........е включена в новосъздадения кв. ...........„градина“ и в улици. В разписния лист към плана И. Г. И. е вписан като собственик на имот пл. № ...........- двор, попадащ в кв. .........., и за него е отреден парцел .............., като не е посочена площ на имот пл. № ............ По графични данни, след извършено оцифряване и измерване, вещото лице е изчислило, че тази площ е в размер на 2 621 кв. м. При съпоставяне и наслагване на цифровия модел на имот пл. № ............по кадастралния план от 1949 г. с регулационния план, със съвместени графични данни на имот пл. № ..........., УПИ ............. и УПИ............ от кв. ..........., вещото лице е определило от съвместяването им, че площ от 1 857 кв. м. от имот пл. № .........., заключена между т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, оцветена в син цвят и защрихована в зелени линии, попада в УПИ .............. от кв. ........... При изчисленията е приспадната площта от имот пл. № ..........., включена в парцел ..........., и площта, заета от прокарана улица. Площта на владения понастоящем от ищцата УПИ ........... от кв. ...........е 1 208 кв. м., включваща част от имот пл. № .............- 190 кв. м., част от имот пл. № ............- 838 кв. м., и 180 кв. м. от свободна площ, част от обществен терен - стар мегдан.

Вещото лице не е открило в общината данни за извършено отчуждаване на имот, притежаван от наследодателите на ищцата. Имотът, за който е съставен акт за частна общинска собственост, съответства на парцел ..... - „градина“ от кв. ...............

Като взел предвид заключенията на техническата експертиза и свидетелските показания, въззивният съд е приел за установена идентичността на предоставения в замяна недвижим имот с имота, заснет с пл. № ..........по кадастралния план от 1949 г., разположен в частта от селото, отредена за одворяване на преселниците - т. н. „преселска махала“, като липсват данни наследодателите на ищцата да са притежавали друг имот в границите на населеното място, респ. да са вписвани в разписния лист като притежатели на имот, различен от имот пл. № ..........., или да им е отреждан друг имот, освен парцел ........., респ. парцел ............, и двата отредени за имот пл. № ..........

При тези данни и след като не се установява предоставеният в замяна недвижим имот да е бил преотреждан по законоустановения начин или отчуждаван, включително и ако собственикът му не е бил обезщетен в случай, че това е станало след изменението на ЗПИНМ /отм./ съгласно публикацията в ДВ, бр. 54/1956 г., въззивният съд е заключил, че собствеността му не е загубена от ищцата.

Въззивният съд е посочил, че в съставения на 09.07.2013 г. акт № 1948 за частна общинска собственост като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС, която сочи за общинска собственост имотите и вещите, определени със закон. Разпоредбата е бланкетна, което изисква в акта да е посочена законова разпоредба от конкретен закон, по силата на която недвижимият имот е обект на притежание от Община [населено място]. В представения акт липсва такова позоваване, не са посочени и правопораждащите собствеността факти, поради което съдът е приел, че актът не се ползва, като официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост и не доказва придобиване на собствеността на спорния имот от ответната община.

Съобразно изложеното въззивният съд е приел за основателни и доказани до размер на 1 857 кв. м. предявените срещу ответниците положителни установителни искове за право на собственост върху дворно място, включено в УПИ ........... от кв. ............., дадено в замяна на притежаван имот в С. Д.. Придобиването на правото на собственост върху процесния имот на посоченото основание е доказано, а ответниците не са установили противопоставими свои права, които да го изключат. Това е предопределило както уважаването на исковете за посочения размер земя, така и непроизнасянето от съда по претенцията за собственост на поземления имот по давност, предявена според въззивния съд при условията на евентуалност, като са изложени съображения, че правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание.

Касационното обжалване е допуснато по жалбите на Община с. Крушари и Ж. М. К. на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за проверка допустимостта на въззивното решение, с което ищцата е призната за собственица на целия поземлен имот, без останалите наследници на И. Г. С. /И. Г. Ив. Г./ да са ищци по иска за собственост, и над притежавания от ищцата обем права.

Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или съдът се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато в законоустановения срок не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /т. 9 на Постановление № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г. на Пленума на Върховния съд /. Такива пороци на обжалваното съдебно решение не се откриват.

Съдебното решение ще е недопустимо и когато е постановено по недопустим иск. Такава би била хипотезата, при която ищецът твърди, че е съсобственик на една вещ заедно с други лица, но е предявил установителен иск за собственост на цялата обща вещ. В този случай той е легитимиран да предяви установителен иск за собственост само за онзи обем права, които счита, че притежава /чл. 26, ал. 2 ГПК/, но не и за правата на останалите съсобственици, защото не е нито техен представител, нито процесуален субституент /решение № 89/13.01.2021 г. по гр. д. № 3335/2019 г. на ВКС, I-во г. о./. Поради това искът ще е недопустим в частта, с която правото на собственост се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иск като обикновени другари в процеса на съсобственика си - ищец.

Разглежданият случай не е такъв, защото ищцата не е предявила чужди права - тя твърди, че е наследница на И. Г. И. и на Г. И. Г. и на това основание претендира да е собственица на целия имот. Ето защо обжалваното решение не може да се отнесе към посочената категория порочни съдебни решения - недопустими, така че основанието по чл. 281, т. 2 ГПК за неговото обезсилване не е налице.

Решението в частта, с която ищцата е призната за собственица на целия имот в пространствения му обхват от 1 857 кв. м., включен в УПИ ........... от кв. ................по уличния и дворищнорегулационен план на [населено място], е материално незаконосъобразно, защото ищцата не е негов едноличен собственик. Видно от удостоверение за наследници № ГР-05-10/22.04.2019 г. наследодателят ѝ И. Г. С., починал на 10.02.1989 г., е оставил за наследници по закон две дъщери: П. И. И. и Й. И. И., и един син Г. И. Г., починал на 10.10.2003 г., с наследници по закон две деца: Х. Г. Г. - ищцата по делото, и И. Г. И.. При това положение положителният установителен иск за собственост следва да бъде уважен до размера на наследствения дял на ищцата. Друго би било положението, ако искът е за ревандикация и е предявен срещу трето за съсобствеността лице, което държи или владее вещта без основание. В такава хипотеза един от съсобствениците може да ревандикира целия съсобствен имот, като това правомощие произтича от правото на съсобственика да си служи сам с общата вещ съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС /решение № 205/12.11.2015 г. по гр. д. № 619/2015 г. на ВКС, I-во г. о./. Настоящият случай обаче не е такъв.

Останалите фактически и правни изводи, направени от въззивния съд, включително по въпросите за основанието за собственост на И. Г. С. /оземляване по ЗУСНИЮД - отм./, идентичност на лица и имоти, липса на основание за легитимиране на ответниците за собственици и липса на права, които да изключват наследственото правоприемство, се споделят от настоящия състав на ВКС, който намира, че те съответстват на представените по делото доказателства, обсъдени задълбочено от въззивния съд, и са направени при точно приложение на относимите за случая материалноправни норми, поради което оплакванията в тази насока в касационните жалби са неоснователни. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката Ж. К. във връзка с приложението на ЗВСОНИ, тъй като предявеният иск не е за собственост, произхождаща от реституция.

Съобразно изложеното и тъй като въззивният съд следва да се произнесе по основанията за собственост така, както са предявени от ищцата, а именно - притежавани по наследство права, които според данните по делото възлизат на 1/6 ид. ч., а за останалите 5/6 ид. ч. - по давност чрез елиминиране правата на останалите наследници по закон на И. Г. С. /И. Г. Ив. Г./ и Г. И. Г., то обжалваното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част при основанието по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, предвид необходимостта от обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с придобивната давност.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 260137/22.06.2021 г. по в. гр. д. № 389/2020 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Ж. М. К. и Община - с. Крушари, че Х. Г. Г. е собственик по наследствено правоприемство на недвижим имот, даден на преселника И. Г. С. /И. Г. Ив. И./ в Ю. Д., в замяна на притежаван такъв в С. Д., съставляващ дворно място с площ 1 857 кв. м., включено в УПИ .......... от кв. .............по уличния и дворищнорегулационен план на [населено място], община Крушари, заключено между т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, оцветено в син цвят и защриховано в зелени линии, показано на скица - приложение № 2 на л. 195 по гр. д. № 1419/2019 г. на Добричкия районен съд, която е неразделна част от решението.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Добричкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: