Намаляване на наказание и условно осъждане при причинена по непредпазливост смърт на пътя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 300

Гр.София, 23.06.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретар Г.ИВАНОВА

и в присъствието на прокурора ГЕБРЕВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 290/2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подсъдимия К. П. П., подадена чрез защитника му адв.И. Ч., срещу решение № 456 от 19.12.2024г. постановено по ВНОХД №1015/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, с релевирани касационни основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Съществени процесуални нарушения защитата намира в пропуските на въззивния съд да изясни важни обстоятелства, относими към повода за пътния инцидент и към механизма, по който са причинени уврежданията на пострадалите. Отказът на въззивния съд да допусне направени от защитата доказателствени искания в тази насока, се представя като пречка подсъдимият пълноценно да упражни правото си на защита. Оспорва се справедливостта на наказанието, като защитата акцентира на неотчетени от съда смекчаващи отговорността обстоятелства. Атакува се и допустимостта и доказаността на уважените граждански искове. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, алтернативно- да намали наложеното наказание, изтърпяването на което да се отложи по реда на чл.66 НК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия П.- адв.Ч. заявява, че поддържа касационната жалба. Акцентира на оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд, тъй като не са уважени исканията на защитата да се назначи допълнителна КМАТЕ. Така е било ограничено правото на защита на подсъдимия, защото са останали неизяснени въпросите относно видимостта, прекъснатият визуален контакт на подсъдимия с движещия се пред него автомобил, механизмът на произшествието и основно, относно съпричиняването на съставомерния резултат от страна на пострадалите.

Подсъдимият П. не се явява пред касационната инстанция.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Р. В., А. Т. и Д. В. – адв.Л. и на частните обвинител- В. Т., С. Т. и Г. Т.- адв.Н., оспорват касационната жалба. Считат, че не са допуснати съществени процесуални нарушения от контролираната инстанция, че механизмът на произшествието е изцяло изяснен, включително е обсъден въпросът за възможността подсъдимия да осъществи визуален контакт с движещия се пред него автомобил. Не се съгласяват с възражението на касатора за неправилно конституирани страни като граждански ищци. Считат наказанието за справедливо отмерено. Правят искане за присъждане на направени пред настоящата инстанция разноски.

Представителят на Върховна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Не споделя оплакванията на касатора за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че материалният закон е приложен правилно и решението следва да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 24 от 28.05.2024г. постановена по НОХД № 415/2023, на ОС-Благоевград, наказателно отделение, 12 с-в, подс. К. П. П. е признат за виновен в това, че на 13.03.2020г. на главен път Е-79, в района на км.396+100, при управление на МПС – товарен автомобил с влекач марка „Скания“ с рег. № * **** ** и полуремарке „Ш.“ с рег. № * ** ** ** , е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т. и Д. Т., поради което на основание чл. 343, ал. 3, б. „б, пр.1“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 НК, вр. чл. 54 и чл.2 НК му е определено наказание от четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 343г, вр. чл.343 НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от пет години.

Частично са уважени предявените граждански искове, като подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Р. В. обезщетение за причинени неимуществени вреди общо в размер на 240000лв. / по 120000лв. за загубата на всеки един от родителите й/, а на гражданските ищци А. Т. и Д. В. по 60000лв. за всяка една / по 30000лв. за загубата на баба им и дядо им/

Присъдил е в тежест на подсъдимия направенте по делото разноски.

С решение № 456 от 19.12.2024г. постановено по ВНОХД №1015/2024г. по описа на Софийски апелативен съд присъдата е изменена, като подсъдимият П. е признат за невиновен по първоначално повдигнатото обвинение- за нарушаване правилата за движение по чл.21, ал.1 ЗДвП. В останалата част присъдата е потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимия е частично основателна.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.

Защитата отстоява тезата, че са ограничени процесуалните права на подсъдимия, тъй като не са уважени доказателствени искания направени и пред двете предходни съдебни инстанции. Развиват се доводи за последвал от това доказателствен дефицит, довел до направата на погрешни фактически изводи от страна на съда, относно механизма на произшествието и по-точно възможността подсъдимия да възприеме движещата се по-бавно пред него кола, както и относно начина на получаване на нараняванията от двамата пострадали.

Касационната инстанция не намира за основателни тези възражения. На първо място, не всеки отказ на съда да удовлетвори доказателствени искания на страните е процесуално нарушение. Съществеността му се оценява през призмата на изпълнените от съда задължения по чл.13 и 14 НПК и относимостта на доказателственото искане за изясняване на съществени обстоятелства, свързани с предмета на доказване. Въпросите, които защитата е искала да постави на преразглеждане, са относно механизма на ПТП и са били обект на подробни експертни анализи. Недоволството на касатора, че версията на подсъдимия за механизма на ПТП не е била приета за извинителна и изключваща вината му, не е свързано с процесуални пропуски и пороци в аналитичната дейност на въззивната инстанция.

На първо място трябва да се отбележи, че въззивният съд се е аргументирал коя от трите експертизи относими към механизма на причиняване на пътния инцидент цени, като е представил подробно своите съображения. Срещу тях защитата няма възражения. В тази връзка следва да се отбележи, че експертното становище на в.л Ш., което защитата цитира в касационната си жалба, не е сред кредитираните от въззивния съд , поради което и не е оправдано противопоставянето му на направените от въззивния съд фактически изводи на базата на доказателствен материал, ползвал се с доверие.

На следващо място, не търпи упрек аналитичната дейност на въззивния съд и на плоскостта на изпълнени задължения по чл.13 и 14 НПК. Разследването е проведено всестранно и обективно, на основата на процесуално допустими и вярно интерпретирани доказателства. Обясненията на подсъдимия, които защитата счита, че са пренебрегнати, описват личното му възприятия за обстановката, при която е станал пътния инцидент и излага аргументи, обясняващи закъснялата му реакция при предприетото спиране.

В мотивите на въззивния съд този въпрос е пространно обсъден. На експертно изследване са били поставени всички факти, които имат отношение към станалото произшествие, възможностите за предотвратяването му и времето за реакция на подсъдимия. Твърдението на последния, че късно е забелязал движещата се пред него кола, управлявана от св.Т., не се оспорва. Това е основната причина за случилото се произшествие. Главният въпрос, на който въззивният съд е обърнал нужното внимание е- имал ли е възможност подс.П. да стори това по-рано, реагирал ли е своевременно и адекватно? На основата на заключението на тройната КМАТЕ, анализирана редом с гласните и писмени доказателства /протоколи за оглед и фотоалбуми, показанията на св.Т., К., Х./, е аргументиран категоричен извод, че подсъдимият е имал практическа възможност да възприеме движещите се пред него коли и че не е имало обективни фактори, които да му пречат да реагира своевременно на забавеното им движение. Закъснялата му реакция, е резултат от негово субективно обосновано действие и ненавременно предприето спиране, довело до сблъсък с колата, в която са пътували пострадалите. Не са извинителни нито твърденията на защитата за прекъснат визуален контакт с движещите се пред него коли поради наличието на ляв завой, нито твърденията за липса на възприети светлини на стопове, които да заострят вниманието му. Тези обстоятелства са обсъдени от въззивната инстанция и правилно не са приети за оправдаващи закъснелите реакции на подсъдимия, като водач на МПС. Въпреки установените данни за терена и траекторията на пътя, както и при всички хипотези на светещи или несветещи стопове на автомобила, движещ се пред управлявания от подсъдимия камион, с нужната убедителност е установено, че подсъдимият е имал обективна възможност да предприеме спиране и да предотврати удара, дори при движението си със скорост, надвишаваща разрешената.

Неудовлетворението на защитата от направените крайни изводи на съда, основани на верен прочит на доказателствата, не може да се приеме за основателен довод в подкрепа на твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а е израз на собствена интерпретация на доказателствата.

Следваща група възражения на касатора са относими към причинно- следствената връзка между травматичните увреждания на двамата пострадали в инцидента и ролята на предпазните колани. Очевидно защитата желае установяване на нови фактически положения, различни от крайния извод на съда, а именно, че е имало съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, без обаче да се посочат процесуални пропуски в аналитичната дейност. Не могат да се определят за неверни изводите на съда, че липсата на поставен от пострадалия Г. Т. колан, не е допринесла за нараняванията, причинили смъртта му. Безспорно установен е фактът, че самите деформации на автомобила са притиснали свидетеля по начин, който изключва поставянето на колан като действие, което би предотвратило настъпилите увреждания.

Не са основателни възраженията на касатора, че въззивният съд неправилно е приел за установено, че пострадалата Д. Т. е била с неправилно поставен колан. Тезата на защитата е резултат от доказателствена интерпретация, която не е достоверна и е била опровергана.

Предвид изложените съображения, касационната инстанция не споделя оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване правата на подсъдимия.

Тъй като законосъобразността на съдебния акт, е свързана с процесуалната годност на доказателствата въз основа, на които са направени фактическите и правни изводи на контролираната инстанция, възражението на защитата за пороци в тази насока се поставят на анализ в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Касае се за твърдението , че експертите, изготвили кредитираната от съда тройна КМАТЕ, са ползвали негодно гласно доказателство, като част от доказателствения материал, при анализа на който са направили заключенията си. Твърди се, че това са дадените от подсъдимия показания в качеството на свидетел, преди привличането му към наказателна отговорност на ДП. Подобно възражение е направено пред втората инстанция и му е отделено внимание на стр.11 от мотивите. Основателността му е преценена след преценка на обстоятелството, дали тези гласни доказателства са били фактически използвани. Анализът на експертното заключение е установил, че макар и формално посочени сред ползваните от експертите гласни доказателства, всъщност те не са послужили за направата на техните изводи. Затова и правилно втората инстанция е приела, че изводите по основните въпроси- технически характеристики и параметри на пътя и на участвалите в инцидента пътни превозни средства, видимост, траектория на завоя, време за реакция на подсъдимия, отстояние от мястото на удара и скорост на движение, са изведени на базата на надлежно събрани и вярно анализирани доказателства- протоколи за оглед и фотоалбуми, показания на св. В. Т., управлявал лекия автомобил, в който подсъдимия се е блъснал, показанията на полицейските служители наблюдавали непосредствено инцидента- св.А. Х. и А.К., използвани научни методи и математически измервания. Подсъдимият е дал подробни обяснения в съдебно заседание пред първия съд, след което са изслушани експертите, които са имали възможност да ги съобразят и да вземат отношение по представената от подсъдимия лична версия за случилото се. Без да се оспорва достоверността им, те законосъобразно не са преценени за извинителни и изключващи виновното му поведение.

Обобщението, което може да се направи е, че фактите по делото са вярно установени и материалният закон е приложен правилно с ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по 343, ал. 3, б. „б, пр.1“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 НК, както и с оправдаването му по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушил чл.21 ЗДвП.

Доводите на защитата, с които желае да постигне оневиняване на подсъдимия, поради твърдения за липса на допуснато нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, не могат да изключат ангажирането на наказателната му отговорност. Тезата „за прекъснат визуален контакт преди и след завоя с движещите се пред него автомобили, респективно невъзприемането на намаляване на скоростта от движещия се пред него автомобил“ / допълнение към касационна жалба стр.4/ са причината за настъпването на ПТП, но са резултат от субективни действия на подсъдимия. Не е имало обективни пречки той да види въпросната лека кола и да реагира своевременно, още повече, че автомобилът пред него не е бил в режим на аварийно, а служебно / плавно/спиране.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК.

Доводите на касатора, че въззивният съд не е съобразил броя и тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства, имат своето основание. Чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното от него съжаление за случилото се и сравнително дългия период на наказателното производство, без да е налице сложност от фактическо и правно естество, са обсъждани от въззивния съд в благоприятна, за отмерване наказанието на подсъдимия, светлина. Но неоснователно е направена корекция в преценката, относно данните за наличие на административни нарушения по ЗДвП. Оправдано е недоволството на касатора, че са игнорирани данните, че подсъдимият е професионален шофьор, с дълъг стаж на фона, на който допуснатите нарушения на ЗДвП, са пренебрежимо малко. Действително подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1997г., като от тогава до датата на деянието има две нарушения на ЗДвП санкционирани след издаване на наказателни постановления и едно нарушение, санкционирано с фиш. Две от посочените три нарушения са осъществени през 1998г и едно през 2005г. Действително, едното административно наказание от 1998г. е наложено за превишена скорост, но нито общият им брой, нито тежестта им, нито изтеклата значителна давност могат да се анализират в негативна за подсъдимия насока и не биха могли да мотивират успешно извод за лоша негова характеристика, описваща го като водач, проявяващ недисциплинираност на пътя.

Основателни са възраженията на защитата, че въззивният съд не е оценил с нужната тежест факта, на признаване подсъдимия за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение да е нарушил две правила за движение по пътищата и го е оправдал за това да е осъществил деянието при нарушение на чл.21, ал.1 НК. За съставомерността на престъплението е достатъчно само едно нарушение на ЗДвП, като наличието на повече от едно, се интерпретира като отегчаващо отговорността. Следователно с отпадането на обвинението за второто нарушение, следва да отпадне и фактът на количествено натрупване като обстоятелство, преценено в ущърб на подсъдимия.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство въззивният съд е отчел „актуалните обществени нагласи и завишена чувствителност на обществото към този вид престъпления“ / стр.27 от мотивите/. Доколкото аргументите на въззивния съд, изложени по този начин касаят не конкретното деяние, а престъпленията по транспорта в общ план, трябва да се отбележи, че реакцията на подобен вид деяния намира адекватно отражения в наказателната политика на държавата, упражнена чрез актовете на законодателния орган. Илюстрира се с увеличените санкции за този вид деяния с последните изменения на НК от 2023г. и не може да се поставя като условие, с което съдът трябва да се съобразява, при определяне на конкретно наказание. Без да се отрича ролята на генералната превенция, то тежестта й не следва да измества целите на наказанието да поправят и превъзпитат дееца.

При преценка данните за личността на извършителя и неговия персонален облик, не следва да се игнорират данните за семейното му положение. Подс.П. е женен, с две непълнолетни деца, което определено има отношение към възможността да се изпълнят адекватно задачите на индивидуалната превенция.

Предвид изложеното до тук, касационната инстанция счита, че възраженията на защитата, срещу подхода на въззивния съд при преценка на определени обстоятелства като отегчаващи и игнорирани на смекчаващи, е основателен. След корекцията, която касационната инстанция може да извърши в тази насока, като единствено отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, остава значимостта на причинените от деянието имуществени вреди на автомобила, управляван от св.Т., в който са пътували и двамата загинали при катастрофата. В принципен план не може да се отрече фактът, че в случая по-тежкия резултат поглъща материалните вреди, но именно поради тази причина те не попадат в ограничението по чл.56 НК и няма пречка да се съобразят при индивидуализация на наказанието.

По така изложените съображения, свързани с констатирането на явен превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, касационната инстанция намира, че може да реализира правомощията си по чл.354, ал.2,т.1 НПК. Справедливостта изисква намаляване на наказанието на 3 години „лишаване от свобода“, какъвто е бил минимума за деянието, предвиден в действащата към момента на извършването му редакция на чл.343, ал.3,б.“б“ НК, с оглед приложение на чл.2, ал.2 НК.

Защитникът на подсъдимия прави искане, както за намаляване на определеното от предходните съдилища размер на наказанието „лишаване от свобода“, така и за приложение института на условното осъждане. Решението на касационната инстанция да намали размера на наказанието лишаване от свобода на три години, естествено води до обсъждане на предпоставките по чл.66 НК. Формалните критерии за отлагане изпълнението на наказанието са налице- размерът му е три години лишаване от свобода, подсъдимият е с чисто съдебно минало. Наред с това съдът преценява, че за изпълнение целите на наказанието и най-вече поправянето на подсъдимия не се налага, към настоящия момент, то да се изтърпи ефективно. Акцентирайки върху целите на наказанието, свързани с поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, съдът взе предвид данните за личността му. Няма доказателства, които да разкриват негова завишена обществена опасност. Точно в обратен смисъл са сведенията за трудовата му ангажираност, семейна обвързаност, родителски задължения по отношение на две непълнолетни деца, положителните данни като професионален водач на МПС. Налага се изводът, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо той да бъде изолиран от обществото в местата за лишаване от свобода. Съобразявайки това, настоящият съд намира, че наказанието лишаване от свобода в размер на три години не е нужно да се изтърпи ефективно към настоящия момент и на основание чл.66 НК го отлага за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Размерът на изпитателния срок съответства на тежестта на деянието и личността на дееца и ще спомогне през максимално продължителния период на изпитателния срок той да изпита в пълна сила тежестта на санкцията, с оглед възможността наказанието лишаване от свобода да се активира, при извършване на друго престъпление.

На основание чл.343г, вр. чл.343 НК на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. Тъй като в касационната жалба се правят възражения и искания само по отношение размера и начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, касационният състав не счита за необходимо да излага аргументи относно справедливостта му, още повече, че срокът му е в предвиденото ограничение на чл.49, ал.2 НК.

Относно гражданските искове:

Защитата оспорва допустимостта на предявените от част от ищците граждански искове, както и справедливостта им, която очевидно се атакува въз основа на неприетото от съда съпричиняване на съставомерния резултат. В касационната жалба не се правят никакви други уточнения, освен декларативното изявление на стр.5 от жалбата.

Относно допустимостта на исковете, то тя би могла да касае законосъобразното конституиране като граждански ищци. Относно това обстоятелство въззивният съд е изложил аргументи, като съобразявайки се със съдебната практика обективирана в ТР 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е уважил гражданските искове, предявени от А. Т. и Д. В. срещу подсъдимия , с претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Като внучки на починалите в резултат на пътния инцидент Г. и Д. Т., те са доказали пред съда материалната си легитимация да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки- баба и дядо, с наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалите. Като претърпели страдания от тяхната загуба, те са получили обезщетение за претърпени неимуществени вреди – всяка една от двете по 35 000лв за загубата на всеки от прародителите си или общо по 70000лв.

Формално направеното от защитата възражение за несправедливост на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди на трите граждански ищци, се прави като възражение за нарушение на материалния закон, последица от неуважени доказателствени искания, свързани с желанието да се докаже съпричиняване на резултата от починалите. Фактите относно това дали Д. Т. е била с правилно поставен колан и обстоятелството, че Г. Т. е бил без предпазен колан, са установени с нужната категоричност и не би могло да се претендира съпричиняване от тяхна страна. Въпреки, че Г. Т. не е поставил колан, това обстоятелство, както беше отбелязано вече, не е оказало влияние върху тежестта на получените от него увреждания, предвид последиците от удара, сплескването на автомобила и притискането на пострадалия между предната и задната седалки. Липсата на основание да се претендира съпричиняване по отношение и на Д. Т., е фактически и правно обосновано от въззивния съд и изводите му не търпят критика.

Отсъствието на други оплаквания от страна на защитата, относими към основателността на уважените искове, не може да доведе до служебна намеса на касационната инстанция по отношение на въпроса за справедливия размер на присъденото обезщетение. Без направени от страна на касатора възражения и оспорвания и при липса на изложени аргументи и искания, настоящата инстанция не е в правомощията си да ревизира волята на въззивния съд.

Повереникът на гражданските ищци- адв.Л., прави искане за присъждане на направените пред касационния съд разноски, като представят три броя пълномощни, от които се установява размера на възнаграждението, заплатено от гражданските ищци и частни обвинители Р. В., А. Т. и Д. В.. С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият трябва да заплати на Р. В., А. Т. и Д. В. разноски направени пред касационната инстанция за адвокатска защита в размер на 27900лв. / 12500лв. за Р.В. и по 7700лв. за А. и Д. В./

По така изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на подсъдимия е частично основателна. Въззивното решение следва да се измени в наказателно осъдителната му част, като се намали наложеното на подс.П. наказание лишаване от свобода на три години и на основание чл.66 НК се отложи изпълнението му за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Като последица от изменението на решението следва и корекция в частта му, касаеща определяне на първоначален режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. В останалата част, въззивното решение се оставя в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.2,т.1 и 3, пр.2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 456 от 19.12.2024г. постановено по ВНОХД №1015/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подс.К. П. П. наказание лишаване от свобода на три години. На основание чл.66 НК отлага изпълнението му за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Отменя решението в частта относно определянето на първоначален режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

Оставя в сила въззивното решение в останалата част

На основание чл.189,ал.3 НПК осъжда подс.К. П. да заплати направените разноски на частните обвинители и граждански ищци Р. В., А. Т. и Д. В. пред Върховния касационен съд, както следва: на Р. Г. В. -12500лв, на А. М. Т.- 7700лв. и на Д. М. В.- 7700лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: