Собственост при делба с парично уравнение по време на брак

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6010

София, 25.11.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 484 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Л. И., чрез пълномощника й адвокат С. Е., против решение № 260056 от 6.11.2020 г., постановено по гр. д. № 171 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Шумен в частта, с която е отменено решение № 55 от 19.02.2020 г. по гр. д. № 1322/2019 г. на Районен съд-Нови пазар, като вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Н. Л. И. /като правоприемник на починалата в хода на делото ищца Й. Г. В./ против Й. Г. Л. и Л. Г. Л. установителен иск за собственост на 11/144 ид.ч. от недвижим имот в [населено място], представляващ дворно място от 1450 кв.м., съставляващо УПИ *** от кв. 49 по плана на [населено място] и намиращите се в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, идентичен с част от имот УПИ *** по плана от 1920 г. и първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен по отношение на 16/144 ид.ч.

С определение № 187 от 23.04.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че употребеното в договора за доброволна делба от 16.05.1957 г. глаголно време в израза „приемат да получат като дял от същия имот сумата 2000 лв.“ установява, че сумата е платена при сключването на договора, която преценка следва да се извърши с оглед граматическите правила в българския език и значението, което носи употребата на глаголи в сегашно време и несвършен вид следван от глагол в свършен вид, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: как се определя придобитото в режим на съпружеска имуществена общност, ако по време на брака е сключен договор за доброволна делба на наследствен на единия съпруг имот и определения с договора паричен еквивалент на дела на другите съделители не съответства на правата им в съсобствеността.

Данните по делото са следните:

Въззивното производство е било образувано по жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение, в частта за отхвърляне на иска, с доводи, че липсват доказателства сумата от 2000 лв. за уравнение на дела на останалите съделители по договора за доброволна делба от 1957 г. да е била изплатена, евентуално, че същата се явява малка част съобразно стойността на имота, както и по жалба на ответниците в частта за уважаване на иска с доводи, че не е установена идентичността на имота по договора за доброволна делба от 1957 г. и договора за дарение от 1988 г., както и че не е съобразено, че съпружеската имуществена общност е прекратена при действието на СК от 1968 г.

Окръжният съд е констатирал, че първоначалната ищца Й. Г. В. е основала претендираните права от 6/16 ид.ч. на договор за доброволна делба от 16.05.1957 г. с предмет делбата на дворно място от 6.5 дка със застроени в него къща, образуващо парцели №№ ***, ***, *** и *** от кв. 44 по плана на тогава [населено място] и липса на платено уравнение на дела. След смъртта на Й. Г. В. в хода на делото, същата е наследена от Н. Л. И., конституирана като ищца, и от наследниците на починалия й син Г. Л. Н. – Й. Г. Л. и Л. Г. Л., ответници по иска. За последните е налице сливане качеството ищец и ответник, поради което първоинстанционното решение е обезсилено в частта по иска относно 3/16 ид.ч. /в тази част въззивното решение е влязло в сила/, поради което допустим предмет на разглеждане във въззивното производство е единствено заявения установителен иск, че Й. Г. В., починала и заместена по делото от дъщеря си Н. Л. И., е собственик на 3/16 ид.ч. от имота.

Съдът е приел за установено, че съгласно договор за доброволна делба между наследниците на Г. Д. Г. от 16.05.1957 г. дворно място от 6500 кв.м., с построена в него къща, което образува парцели №№ **, ***, *** и *** от кв. 44 по плана на тогава [населено място], на стойност 13 000 лв., е постановено в дял на Й. Г. В., а съделителите Й. М. Г. и И. Г. Д. се съгласяват да получат в дял сумата 2000.00 лв. Посочил е, че към момента на сключване на договора, всеки от съделителите е притежавал 1/3 ид.ч. от имота. Съгласно отразеното в договора сумата от 2000 лв. е заплатена за дяловете на останалите две съделителки, които възлизат на 2/3 ид.ч. Към този момент Й. Г. В. е била в брак с Л. Н. В. /бракът е сключен на 13.11.1950 г./ и с оглед въведения със СК от 1968 г. режим на съпружеска имуществена общност, 2/3 ид.ч. от имота за придобити в режим на СИО. Л. Н. В. е починал през 1977 г., като Й. В. е придобила дела от прекратената СИО от 1/3 ид.ч., а дела на починалия съпруг е наследен от децата им Н. И. и Г. Н. или към този момент Й. Г. В. е притежавала 2/3 ид.ч., а двете й деца – по 1/6 ид.ч.

Съдът е приел за неоснователен доводът на ищцата, че не са ангажирани доказателства сумата от 2000 лв. да е била изплатена, тъй като използваните в договора глаголни форми налагат извода, че сумата е изплатена към момента на подписването му. За неоснователен е приет и доводът, че евентуално в режим на съпружеска имуществена общност са придобити 2000/13 000 ид.ч., а не 2/3 ид.ч. от имота, като е посочил, че няма пречка с договора за доброволна делба страните да са се споразумели /с оглед близкото им родство/, за изплащането на дяловете да се следва по-малка сума.

С нотариален акт № 127, том I, рег. № 725, дело № 3723 от 1998 г., Й. Г. В. и дъщеря й Н. Л. И. са дарили на Г. Л. Н., първата своите 10/16 ид.ч.,съответно втората своите 3/16 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място от 1450 кв.м., със застроени в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот представляващ парцел *** от кв. 49 по плана на [населено място], при граници: от изток – нива, от север парцел ***, от запад – път, от юг – парцел ***.

Съдът е посочил, че дори да се приеме, че имотът, описан в нотариален акт № 127, том I, рег. № 725, дело № 3723 от 1998 г. е част от имота, описан в договора за доброволна делба, то Й. Г. В. е прехвърлила на сина си Г. Л. Н. притежаваните от нея 10/16 /30/48/ ид.ч., съответно 2/48 ид.ч. са останали в нейния патримониум, за половината от които – 1/48 ид.ч. – евентуално би се явила основателна претенцията на правоприемника й Н. Л. И..

Въззивният съд обаче е счел, че иска е изцяло неоснователен, тъй като по делото не е установено дареният процесен имот да е част от дворното място от 6.5 дка, образуващо парцели № № ***, ***, *** и *** от кв. 44 по плана на [населено място]. Сочените парцели по плана от 1920 г. са останали извън регулация съгласно плана от 1968 г., като липсват каквито и данни за трансформиране на правото на собственост върху тези неурегулирани парцели или върху някой от тях, в право на собственост върху урегулирания с действащия план от 1988 г. поземлен имот *** в кв. 49 по плана на [населено място]. В разписния лист към плана от 1968 г. имот *** е записан като двор на Л. Н. К. /В./-без документ за собственост, съответно в имотния и парцелен регистър към плана от 1988 г. за имот *** е вписан собственик - пак Л. К. /без документ за собственост/. Видно от приложение 7 към съдебно-техническата експертиза идентичност не е налице.

Съдът е посочил, че дори да се приеме, че идентичност е налице само по отношение на 353 кв.м. /двойно защриховани в червено на приложение № 7/, то такава не е налице по отношение на останалите 1102 кв.м., поради което Й. В. би се явила съсобственик в *** /макар по делото да липсват данни за учредяване на такава съсобственост и такова придобивно основание не е наведено в исковата молба/, то в този случай тя е прехвърлила изцяло правата си с договора за дарение.

Счел е и, че по делото липсват доказателства за идентичността на къщата, описана в договора за доброволна делба от 1957 г. и къщата, намираша се в УПИ ***, като за този извод се е позовал на съдебно-техническата експертиза, че сградите, попадащи в границите на парцел *** по плана от 1920 г., не са отразени в плана от 1968 г. и 1988 г., т.е. не съществуват на място, а същите липсват и на въздушните снимки от 1941 г. и 1957 г., от които е видно, че целият имот се ползва като нива, а върху къщата, дарена през 1998 г. е изписана годината „1967“, поради което тази къща е строена по време на брака и не е къщата, описана в договора за доброволна делба.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК:

Изводът на съда, че използваните глаголни форми в договора за доброволна делба от 16.05.1957 г. в израза „приемат да получат като дял от същия имот сумата 2000 лв.“, означават, че сумата е изплатена към момента на подписването му, е очевидно неправилен. Граматическата категория време на глагола показва кога се извършва глаголното действие спрямо момента на говореното. Граматическата категория вид на глагола показва отношението към целостта на глаголното действие. Глаголите от несвършен вид изказват действието в неговото последователно извършване, а глаголите от свършен вид изказват действието изцяло (в цялото му э извършване). Семантичното съдържание на лексикално-граматичната категория вид на глагола се основава на отношението на действието към неговия предел и е независимо от говорещото лице, глаголното лице и изказването.

Глаголът „приемат“ в сегашно време изразява едновременност на действието с момента на подписване на договора, т.е. съвпадане на момента на говореното, момента, за който се говори /момент на референтността/ и момента на събитието /глаголното действие/. Несвършения вид на глагола носи информация за действие в процес на извършването. Глаголът „да получат“ в свършен вид показва действието в неговата цялост, за което е изразено съгласие чрез употребата на глагола „приемат“, но не и дали това действие е извършено или не, тъй като информация за момента на извършване на действието в българския език носи времето на глагола, а не неговия вид.

Неоснователен е доводът на Л. Г. Л. и Й. Г. Л., че ако се има предвид целия израз „се дават и те приемат да получат като дял“, идентичен с израза, че на Й. Г. В. „се дава и тя приема да получи в свой дял“, то това показва едновременност на осъществените действия, тъй като ако се приеме, че парите не са дадени в момента на подписване на договора, то това ще означава, че и имотът не е прехвърлен в момента на подписване на договора.

Изразите „като дял“ и „в свой дял“ са допълнение, което като част от изречението означава предмета, пряко или косвено засегнат от глаголното действие, т.е. показва какво е предложено и какво са се съгласили да получат съделителите при сключването на договора за доброволна делба.

По касационната жалба:

Основателни са доводите на Н. Л. И. за необоснованост на извода на съда, че уговореното уравнение на дела от 2000 лв. е било платено при подписване на договора за доброволна делба. Обективираните в договора волеизявления показват само съгласието на съделителите какво получават при прекратяване съсобствеността върху наследствения имот, но липсва изрично волеизявление или употребени изрази, от които да се направи извод, че сумата от 2000 лв. е била платена преди или едновременно с подписване на договора. Подобни доказателства – преки или косвени за отношенията между роднините /въз основа на които да се приеме, че плащане е било извършено/ – не са ангажирани, макар правилно първоинстанционният съд да е разпределил доказателствената тежест за този факт на ответниците. Обстоятелството, че се касае за факт, осъществен преди значителен период от време, не може да освободи страната от необходимостта от установяването му. Единствено въз основа на обстоятелството, че не са водени дела за облигационното вземане, не може да се формира извод, че сумата е била платена, тъй като това може да се дължи на извършено опрощаване на задължението или бездействие на кредиторите и погасяването на задължението по давност.

С оглед липсата на доказателства за извършено плащане на уговорената в договора от 16.05.1957 г. сума за уравнение на дела, следва, че върху придобитите от Й. Г. В. 2/3 ид.ч. от наследствения имот не е възникнала съпружеска имуществена общност. С оглед разясненията в т.3 на ППВС № 5/1972 г. когато по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ през време на брака се постави в дял на съпруга-сънаследник неподеляемо наследствено жилище и последният е осъден да заплати на останалите сънаследници суми за уравнение на дяловете им, съпругът – сънаследник остава индивидуален собственик на частта, която има по наследство, а върху закупената част от жилището възниква съпружеска имуществена общност, ако тя е изплатена през време на брака със средства на семейството. Аналогично следва да е разрешението и в хипотезите на придобиване през време на брака, от единия съпруг, на идеална част от сънаследствен имот по силата на договор за доброволна делба, с който съпругът-сънаследник е поел задължение да заплати на другите сънаследници парични суми за уравнение на дяловете им. Върху придобитите идеални части на останалите наследници ще възникне съпружеска имуществена общност, ако сумите за уравнение на дяловете са изплатени през време на брака със семейни средства. В случай, че до прекратяване на съпружеската имуществена общност не са плащани никакви суми за уравнение на дяловете и останалите съделители не са развалили поради неизпълнение договора за доброволна делба, върху придобитата по договора идеална част от наследствения имот не възниква съпружеска имуществена общност.

С оглед горния извод не следва да се дава отговор на въпроса как се определя придобитото в режим на съпружеска имуществена общност, ако по време на брака е сключен договор за доброволна делба на наследствен на единия съпруг имот и определения с договора паричен еквивалент на дела на другите съделители не съответства на правата им в съсобствеността, доколкото същия се явява неотносим към изхода на настоящия правен спор.

Въззивният съд неправилно е разгледал и направеното от ответниците недопустимо на основание чл. 3 ГПК оспорване на идентичността на дворното място и сграда, описани и придобити по договора за доброволна делба от 16.05.1957 г. и урегулирания имот и сграда, описани в нотариалния акт за дарение № 127, том I, рег. № 725, дело № 3723 от 1998 г., с което са били свързани и доводите им във въззивната жалба.

В исковата молба ищцата е поискала експертиза за установяване на тази идентичност и за проследяване кадастралното заснемане и регулационните отреждания за имота. В отговора на исковата молба липсват фактически твърдения на ответниците, че процесният имот - *** от кв. 49 по плана на [населено място] – е придобит от тях на различно основание от сключения с ищцата договор за дарение, нито че се касае до имот, който те са завладели или им е предоставен от трето лице. В първото съдебно заседание ответниците само са посочили, че не признават твърдението на ищцата за идентичност на имота. Въззивната жалба на ответниците срещу частичното уважаване на иска от първоинстанционния съд е основана на твърденията, че не е установена идентичност на имотите, както и на описаната в договора за доброволна делба и съществувалата и подарена през 1998 г. сграда, поради което считат, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

Сред основните начала в гражданския процес е изискването за добросъвестност, прогласено в чл. 3 ГПК, съгласно което участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави и са длъжни да изнасят пред съда само истината.

В случая ответниците извеждат правата си от договора за дарение между наследодателката Й. Г. В., ищцата Н. Л. И. и техния наследодател Г. Л. Н.. В нотариалния акт, обективиращ договора за дарение, е посочено, че правата на дарителките са легитимирани с договора за доброволна делба от 16.05.1957 г. и нотариален акт от 1938 г. /приет във въззивното производство и удостоверяващ правата на лицето, чиито наследници са сключили договора за доброволна делба от 1957 г./. Именно въз основа на нотариалния акт за дарение Г. Л. Н. е записан като собственик на УПИ *** от кв. 49 по плана на [населено място] и намиращите се в него сгради. При приемане заключението на вещото лице от първоинстанционния съд, установило чрез приложените скици, че отразените в плана от 1920 г. са различно ситуирани и не са отразени в плана от 1968 и 1988 г., а в последните два плана са отразени сгради с различно местоположение, ответниците не са изложили твърдения, че дарената сграда е била построена след 1957 г. и не е тази, описана в договора за доброволна делба /т.е. спор, за идентичността на сградата пред съда не е бил наведен/.

Оспорване идентичността на имот по документа за собственост, легитимирал правата на праводател при сключване на договор, с идентичността на имота, прехвърлен с този договор, чиято цел е единствено отхвърляне на иска /без да се сочат други основания за придобиване собствеността върху имота, респ. владението върху същия/, като страната ще продължи да се ползва от правата, придобити по договора /независимо, че с това оспорване отрича възможността и самата тя да е придобила права въз основа на този договор/ е лишено от правно признат интерес и същевременно съставлява злоупотреба с право съгласно императивната норма на чл. 3 ГПК, уреждаща като основно начало в процеса принципа на добросъвестност, поради което не подлежи на разглеждане от съда.

С оглед изложеното, въззивното решение в атакуваната му част, с която е отхвърлен иска за 3/16 ид.ч. от правото на собственост върху УПИ *** от кв. 49 по плана на [населено място] е неправилно и следва да бъде отменено.

Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия вместо него следва да бъде постановено друго за уважаване на иска по следните съображения:

Й. Г. В. е придобила като лична собственост застроен имот от 6.5 дка, урегулиран в четири парцела по плана от 1920 г. по наследство и въз основа на договор за доброволна делба от 16.05.1957 г., по който не е изплатено уговореното парично уравнение на дяловете на Й. М. Г. и И. Г. Д.. След като имотът не е бил съпружеска имуществена общност, то наследниците на съпруга й Л. Н. В., починал на 16.05.1977 г. не са придобили права от този имот. С нотариален акт № 127, том I, рег. № 725, дело № 3723 от 1998 г. Й. Г. В. е дарила на сина си Г. Л. Н. /починал на 17.06.2015 г. и наследен от ответниците/ 10/16 ид.ч. от УПИ *** от кв. 49 по плана на [населено място], като е легитимирала правата си с договора за доброволна делба от 16.05.1957 г. /което обстоятелство е достатъчно да установи, че дарения имот е част от имота, придобит по наследство и доброволна делба/. Нито в отговора на исковата молба, нито при условията на чл. 147 ГПК ответниците са заявили, че дарената сграда е строена след 1957 г. Изводът на назначената от въззивния съд експертиза, че описаната в договора за доброволна делба сграда е различна от тази, прехвърлена с договора за дарение, е изцяло необоснован, което е видно от изслушването на вещото лице в откритото съдебно заседание, когато е заявило, че е обосновал този извод въз основа на изписаната на сградата година, но е заявил, че тази година може и да означава и времето на измазване на къщата или извършването на основен ремонт.

Към момента на сключването на договора за дарение Н. Л. И. не е притежавала права от имота по наследство от Л. Н. В., поради което договорът за дарение за прехвърлените от нея 3/16 ид.ч. не е произвел вещноправно действие.

Следователно и след дарението от 1988 г. Й. Г. В. е притежавала 6/16 ид.ч. от процесния имот. При смъртта й на 28.03.2020 г. 3/16 ид.ч. от тези права са били наследени от ответниците, по заместване на техния баща като исковото производство по отношение на тези права е прекратено. Понастоящем ищцата Н. Л. И. се легитимира като собственик по наследство от Й. Г. В. на 3/16 ид.ч., за които искът е основателен.

С оглед изхода на делото ответниците дължат на Н. Л. И. направените по делото разноски в размер на 283.60 лв. за въззивното и касационното производство и половината от направените от Й. Г. В. в първоинстанционното производство разноски или сумата 109.30 лв., общо по делото 392.90 лв.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адвокат С. Е. сумата 186.96 лв. за първоинстанционното производство /половината от минималния размер на адвокатското възнаграждение/, сумата 373.91 лв. за въззивното производство и сумата 973.91 лв. за касационното производство /включваща минималното възнаграждение за изготвяне на касационно жалба с основания за допускане на касационно обжалване от 600 лв. и минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за една инстанция в размер на 373.91 лв./ или общо 1534.78 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260056 от 6.11.2020 г., постановено по гр. д. № 171 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Шумен в атакуваната му част, с която е отхвърлен предявения от Н. Л. И. /като правоприемник на починалата в хода на делото ищца Й. Г. В./ против Й. Г. Л. и Л. Г. Л. установителен иск за собственост на 3/16 ид.ч. от недвижим имот в [населено място], представляващ дворно място от 1450 кв.м., съставляващо УПИ *** от кв. 49 по плана на [населено място] и намиращите се в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, идентичен с част от имот УПИ *** по плана от 1920 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Й. Г. Л., ЕГН [ЕГН] и Л. Г. Л., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], вх. 2, ет. 4, ап.20, че Н. Л. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 3, ет. 3, ап. 6 е собственик на 3/16 идеални части от дворно място в [населено място], [община], с площ от 1450 кв.м. със застроени в него къща, п аянтова сграда, стопански постройки и подобрения, представляващо УПИ *** от кв. 49 по плана на [населено място], при граници съобразно действащия план от 1988 г.: от изток-нива, от север УПИ***, от запад-път, от юг-УПИ ***.

ОСЪЖДА Й. Г. Л., ЕГН [ЕГН] и Л. Г. Л., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], вх. 2, ет. 4, ап.20 да заплатят на Н. Л. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 3, ет. 3, ап. 6 разноски за съдебното производство в размер на 392.90 лв.

ОСЪЖДА Й. Г. Л., ЕГН [ЕГН] и Л. Г. Л., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], вх. 2, ет. 4, ап.20 да заплатят на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат С. Е. от Адвокатска колегия Шумен, с адрес: [населено място], [улица], офис 20/21 сумата 1534.78 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: