Отказ за отмяна на влязло в сила решение за такси за етажна собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60163
гр.София,
28.06.2021 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря В.Стоилова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1121 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК .

Образувано е по молба вх.№ 265423 от 25.01.2021 г. на Х. Т. Т. чрез адв. Д. К. от АК – В., за отмяна на влязло в сила Решение от 21.10.2020 г. по гр. д. № 1697/2020 г. на ОС – Варна, с което е потвърдено решение № 1207 от 06.03.2020 г. по гр.д. № 4256/2019 г по описа на РС - Варна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК .

Ответната страна Етажна собственост на жилищна сграда с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. П. Х. от АК - В. изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК , приема за установено следното:

С решението, чиято отмяна се иска, въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционно решение , с което е уважен иск иск предявен на основание чл.422 ГПК и е приел за установено, че Х. Т. дължи на Етажна собственост на жилищна сграда с адрес: [населено място], [улица], сумите по Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№18414/2018г. на РС Варна, следните суми: 325,68 лева,представляваща дължими разходи за управление и поддържане на общите части на жилищна сграда с административен адрес [населено място], ул. И." № 1, за м. януари, февруари и март 2018 г. /по 108.56 лева на месец/ съобразно решение на ОС от на ЕС от 10.07.2017г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 326 лева,представляваща неустойка за забава в плащането на главницата от 325.68 лева, за периода от 17.04.2018 г. до 25.07.2018 г., начислена на основание Решение от 16.04.2018 г. на ОС на ЕС; сумата от 11.97 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от325.68 лева, за периода от 26.07.2018 г. до 04.12.2018 г., 325,68 лева, представляваща дължими разходи за управление и поддържане на общите части на жилищна сграда с административен адрес [населено място], ул. И." № 1, за м. април, май и юни 2018 г. /по108.56 лева на месец/ съобразно решение на ОС от на ЕС от 10.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 326 лева, представляваща неустойка за забава в плащането на главницата от 325.68 лева, за периода от 29.04.2018 г. до 06.08.2018 г, начислена на основание Решение от 16.04.2018 г. на ОС на ЕС; 10.88 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 325.68 лева, за периода от 07.08.2018г. до 04.12.2018г., 325,68 лева, представляваща дължими разходи за управление и поддържане на общите части на жилищна сграда с административен адрес [населено място], ул. И." /№/, за м. юли, август и септември 2018 г. /по 108.56 лева на месец/ съобразно решение на ОС на ЕС от 10.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 326 лева, представляваща неустойка за забава в плащането на главницата от 325.68 лева, за периода от 29.07.2018 г. до 05.11.2018г., начислена на основание Решение от 16.04.2018 г. на ОС на ЕС;2,63 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 325.68 лева, за периода от 06.11.2018 г. до 04.12.2018 г.

Прието е за установено, че молителят Х. Т. е собственик на лекарски кабинет, в сградата етажна собственост. Констатирано е, че с решение, от 10.07.2017г. Общото събрание на етажните собственици е определило месечната такса за управление на общите части като е съобразил идеалните части, притежавани от собствениците на обекти в ЕС. Установено е, че с решение от 03.10.2018г. е определено задължението на молителя за период от 01.01.2018г. до 30.09.2018г. в общ размер на 997,04лева, като съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.51, ал.1 ЗУЕС. Прието е за установено, че молителят дължи заплащане и на неустойка, която с решение на ОС на ЕС от 16.04.2018г. е определена на 1% за всеки просрочен ден, но не повече от 180 дни. Установено е, че към момента на предявяване на иска на 19.03.2019г. и към момента на постановяване на въззивното решение на 21.10.2020г. ЕС се е представлявала от управителя В. С., като с решение от 14.12.2017г. на ОС на ЕС Х. Т. е би освободен като управител и е бил избран В. С., с когото е сключен договор за управление от 01.01.2018г. за срок от две години, поради което е прието за неоснователно възражението на молителя за липса на представителна власт на последния.

В молбата за отмяна се твърди, че е налице нов факт, съдържащ се в протоколно определение от 21.01.2021г. по гр.д.№7325/2020г. на РС Варна за спиране на производството по делото до приключване на производство по гр.д.№2581/2020г. на РС Варна, касаещо представителната власт на В. С. като управител на Етажната собственост.

От представения към молбата съдебен протокол от 21.01.2021г. по гр.д.№7325/2020г. на РС Варна-копие, се установява, че решение за избор на В. С. за управител на ЕС от 23.01.2020г. е оспорено и е било образувано гр.д.№2581/2020г. на РС Варна.

При така установеното, настоящият състав намира молбата за отмяна на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на влязлото в сила решение на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Варненски районен съд, за неоснователна.

Съгласно разясненията, дадени в ППВС №2/1977 г., отмяна по реда на чл.231 б.„а” ГПК /отм./, сега чл.303, ал.1, т.1 ГПК, се допуска тогава, когато заинтересованата страна открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които са съществували по време на висящността на спора, но не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената процесуална грижа, или ако са били известни, то е съществувала обективна невъзможност за страната да се снабди с новото писмено доказателство при инстанционното разглеждане на делото. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на спора, но останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа. В случая представения протокол от съдебно заседание, от който е видно, че е оспорено решение за избор на В. С. за управител на ЕС от 23.01.2020г. , няма характер на доказателство за липсата на надлежно учредена представителна власт в полза на същия по отношение на Етажната собственост към релевантния за производството по отмяна момент – постановяване на решението, чиято отмяна се претендира. Твърдението, че при постановяване на решение си съдът е взел предвид нищожно решение на ЕС по същество съставляват довод за допуснато съществено процесуално нарушение, който може да бъде разгледан само в рамките на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна на влязло в сила решение. Основанията за отмяна по чл.303 ГПК са посочени изчерпателно и не могат да се тълкуват разширително, поради което отказът на съда да уважи доказателствените искания на страните принципно не може да послужи като основание за отмяна на едно влязло в сила решение.

О друга страна лишаването на страната от възможност да участва в делото или ненадлежното представителство са основания за отмяна по чл.303, ал.1 т.5 ГПК поради нарушаване на правото на защита на страната, която не е била надлежно представлявана, а не на другата страна. В случая молителят е бил надлежно представляван по делото и се позовава на процесуални нарушения, които са извън посочената хипотеза – непроизнасяне на съда по направено възражение за нищожност на решение на ЕС за избор на управител, т.е. по същество предявява чужди права – лишаване от участие в процеса на ЕС.

На основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответника сумата 500лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 265423 от 25.01.2021 г. на Х. Т. Т., за отмяна на влязло в сила Решение № 1169 от 21.10.2020 г. по гр. д. № 1697/2020 г. на ОС – Варна, с което е потвърдено решение № 1207 от 06.03.2020 г. по гр.д. № 4256/2019 г по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА Х. Т. Т. ДА ЗАПЛАТИ НА Етажна собственост на жилищна сграда с адрес: [населено място], [улица] сумата 500лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: