Обезщетение при незаконно задържане на трудова книжка от работодателя

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50052

София, 26.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.дело № 2204 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50005/06.01.2023г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на решение № 1767/25.11.2021г. по в.гр.д.№ 2121/2021г. по описа на Окръжен съд Варна, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът на С. Г. Н. срещу „Сайтел България“ ЕООД по чл. 226, ал.2 КТ за присъждане на сумата 5950,49 лева като обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка в периода 08.07.2018г. - 20.11.2019г., по въпроса как се разпределя доказателствената тежест за имуществените вреди, които работникът/ служителят търпи от незаконно задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото правоотношение.

Касаторът обжалва решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи да не е съобразено направеното уточнение на исковия период, чиито начален момент е 15.07.2019г., а не 08.07.2018г., а изводът за недоказаност на датата, на която трудовата книжка е предадена на работодателя за оформянето й след прекратяване на трудовото правоотношение - да е необоснован и формиран в нарушение на съдопроизводствените правила. Заявява, че въззивният съд е нарушил материалния закон, приемайки за недоказано, при тежест на работника/ служителя, че същият е търпял имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка.

Насрещната страна по жалбата и ответник по иска „Сайтел България“ ЕООД оспорва касационната жалба. Заявява, че въззивният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелката на ищцата относно факта на предаване на трудовата книжка на работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че декларираното от страните към момента на връчване на заповед № 6363/05.07.2019г. на ищцата – 20.11.2019г., че липсват неуредени отношения между тях, е извънсъдебно признание за факта, че ищцата не е търпяла вреди, а такива от задържане на трудовата книжка няма как да настъпят, след като не е било доказано задържането.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е налице установена практика на ВКС ( решение № 519/ 09.01.2012г. по гр.д.№ 1741/2010г., ІV ГО; решение № 73/13.04.2014г. по гр.д. № 1372/2011г., ІV ГО; решение № 606/27.09.2010г. по гр.д. № 908/2009г. , ІV ГО; решение № 38 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1276/2009 г., IV ГО и др.), която се споделя и от настоящия състав, съгласно която в хипотезата на чл. 226, ал. 3, пр. 2-ро КТ законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди от препятстване на работника/ служителя да постъпи на работа при друг работодател и да реализира трудов доход; същите са нормативно определени и работникът/ служителят дължи доказване единствено на базата, на която се изчисляват вредите. Тъй като презумпцията е оборима, ако работодателят твърди, че в периода на задържане на трудовата книжка работникът/ служителят е реализирал социално осигурен доход, в негова тежест (на работодателя) е да установи това обстоятелство, както и размера на реализирания доход.

По касационните основания:

От фактическа страна по делото се установява, че:

Възникналото от трудов договор № 4245/30.10.2017г. правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие със заповед № 6363/05.05.2019г., считано от 08.07.2019г. Заповедта е връчена на ищцата на 20.11.2019г. Съгласно т.4 от заповедта, с нея служителят декларира, че не съществуват каквито и да било неуредени отношения между страните по повод изпълнението и прекратяването на трудовия договор, поради което служителят няма и няма да има претенции към работодателя в тази връзка.

По време на действие на трудовия договор трудовата книжка на ищцата е съхранявана от нея.

С нотариално заверено пълномощно от 01.07.2019г. ищцата Н. е упълномощила адвокат Б. К. с множество ( почти неограничен кръг) права, сред които и това по т.12 да я представлява пред „Сайтел България“ ЕООД, като „…………заявява и получава попълнени и оформени трудова и осигурителна книжка , УПИ-2 , както …..“.

Разпитана като свидетел по делото К. потвърждава упълномощаването си с цитираното пълномощно и заявява, че в негово изпълнение и след телефонен разговор с ищцата е отишла на 15.07.2019г. в офиса на ответника в МОЛ В., за да занесе трудовата книжка на ищцата за оформяне от работодателя. Оставила трудовата книжка и копие от пълномощното си на служители на ответника, защото й казали, че не могат да оформят трудовата книжка веднага. Оставила и телефонен номер, на който да се свържат с нея, но това не се случило. Свидетелката, заедно с ищцата, посетили офиса на дружеството на 20.11.2019г., когато ищцата получила оформената си трудова книжка.

На 18.11.2019г. по имейл ищцата е уведомила работодателя си, че към тази дата трудовата й книжка не е оформена и предадена. В отговор на този имейл, ищцата е уведомена на същата дата, че книжката е „ приключена“ и може да бъде взета лично или от упълномощеното лице.

На 20.11.2019г. ищцата е получила лично трудовата си книжка, в която е положен правоъгълен печат на ответника и отбелязване за прослужено време при него от 30.10.2017г. до 07.07.2019г.

Слушана е експертиза за определяне размера на обезщетението по чл. 226, ал. 3 КТ за периода 15.07.2019г. - 20.11.2019г.

Въззивният съд неправилно не е кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка относно факта и датата на предаване на трудовата книжка на ищцата на работодателя. Показанията на свидетелката са преки, логични, кореспондират на останалите доказателства по делото (пълномощното от 01.07.2019г., имейл кореспонденцията от 18.11.2019г. и писменото изявление на ищцата от 20.11.2019г. на лист 24 от делото на първата инстанция) и по делото няма доказателства, на които да противоречат. Обстоятелството, че свидетелката е била към онзи момент пълномощник на ищцата, сочи на възможната й заинтересованост, което означава, че към показанията й следва да се подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на тях да бъдат приети за установени факти, които ползват страната. Съгласно чл. 172 ГПК , заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства. В случая те изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Поради това и при липса на каквито и да било доказателства по делото от естество да внесат съмнение в заявеното от свидетелката, показанията й следва да бъдат кредитирани и доказателствена им стойност – зачетена.

Или изводът на въззивния съд, че трудовата книжка на ищцата не е била предадена на ответника на 15.07.2019г., е изведен в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилен.

Съгласно постановките на ТР №1/ 02.12.2019г. по т.д. №1/2019г. на ОСГК на ВКС, ако работникът или служителят предаде трудовата си книжка на работодателя след деня на прекратяване на трудовото правоотношение( както в случая), задълженията на работодателя да я оформи и предаде стават изискуеми в деня, в който тя му е предадена. Ето защо ответникът е дължал предаване на оформената трудова книжка на надлежно упълномощеното от ищцата лице на 15.07.2019г. и като не е изпълнил това си задължение същия ден, е изпаднал в забава. Едва на 18.11.2019г. ответникът е поканил ищцата да получи трудовата си книжка и то без да определи кога. Следователно, за исковия период - 15.07.2019г. – 20.11.2019г. ответникът е бил в забава изпълнение на задължението си по чл. 350, ал.1 КТ.

В приложение на разрешението по т.2 на ТР №1/02.12.2019г. по т.д. №1/2019г. на ОСГК на ВКС, трудовата книжка на ищцата е била незаконно задържана по смисъла на чл. 226, ал.2 КТ за периода 15.07.2019г. - 20.11.2019г., поради което за ответника възниква задължение за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал.3 КТ. Претендираното такова е за имуществени вреди от препятстване да се реализира трудов доход по трудово правоотношение с друг работодател. Съгласно дадения по – горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настъпването на тези вреди се презумира и те са нормативно определени. Като е приел обратното при необорване на презумпцията от ответника, чиято е била тежестта, въззивният съд е формирал извода си за неоснователност на иска по чл. 226, ал.3 КТ в нарушение на закона.

Тук е мястото да се отбележи, че обусловеното от текста на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение възражение на ответника за наличие на извънсъдебно признание от ищцата, че не е търпяла вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка, е неоснователно. То почива на произволно тълкуване на волята на страните, отразена в т.4 от заповедта. Постигнатото между тях съгласие е досежно възникнала от изпълнението и/или прекратяването на трудовия договор отговорност на работодателя и не касае евентуалната такава от неизпълнение на негови задължения, възникнали след прекратяване на трудовото правоотношение.

Размерът на обезщетението, определен съгласно чл. 262, ал.3, изр. 2 ро КТ, възлиза на 5950,49 лева ( т.1 от заключението на в.л. С.) за исковия период, който е от 15.07.2019г. до 20.11.2019г. ( така опр. по чл. 214 ГПК от с.з. от 26.01.2021г.).

С оглед на изложеното, като намира за основателни оплакванията по касационната жалба и неоснователни тези по отговора й, и достига до извод, че искът е основателен и доказан в пълния му размер, касационната инстанция следва да отмени въззивното решение и постанови ново, с което го уважи.

При този изход на спора, на ищеца се следват разноските по делото, които са в доказан размер от 894,43 лева – 864 ,43 лева за защита по иска пред първата инстанция и 30 лева за държавна такса за касационно обжалване. Не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната и касационната инстанции, нито такива за оказване на безплатно адвокатско представителство пред тези две инстанции.

Ответникът дължи на основание чл. 78, ал.6 ГПК държавна такса по сметка на ВКС в размер на 119 лева.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1767/25.11.2021г. по в.гр.д.№ 2121/2021г. по описа на Окръжен съд Варна И ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Сайтел България“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] да плати на С. Г. Н., с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 226, ал.2 и ал.3 КТ, сумата 5950,49 лева като обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка в периода 15.07.2019г. - 20.11.2019г., ведно със законната лихва от 29.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал.1 ГПК – сумата 894,43 лева за разноски пред трите инстанции.

ОСЪЖДА „Сайтел България“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] да плати по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата 119 лева – държавна такса за касационно обжалване.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: