Обезщетение за смърт на близък при отчуждени семейни отношения

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * непозволено увреждане * граждански иск в наказателното производство * произнасяне по разноски

Р Е Ш Е Н И Е

№ 467

гр. София, 02 октомври 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 626 по описа за 2024 г

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Х. М. П. и по жалба на защитника на подсъдимия Е. Х. П. срещу гражданско-осъдителната част на решение, постановено от Софийски апелативен съд № 166 от 20.05.2024 г, по ВНОХД № 1408/23, с което е изменена присъда на Врачански окръжен съд № 18 от 25.09.2023, по НОХД № 562/23.

С въззивния акт е постановено следното:

1/ присъдата е отменена в следните части: относно произнасянето по гражданската отговорност, относно дължимата държавна такса върху уважените размери на гражданските искове и относно възлагането на сторените по делото разноски,

2/ подсъдимият Х. М. П. е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на гражданския ищец Г. Е. С., в размер на 6 000 лв, заедно със законните последици, а искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 30 000 лв,

3/ същият подсъдим е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на гражданския ищец З. Е. С., в размер на 6 000 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 15 000 лв,

4/ подсъдимият Е. Х. П. е осъден да заплати на същите граждански ищци обезщетение за неимуществени вреди в размери от по 4 000 лв, заедно със законните последици, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери, съответно от 20 000 лв и 10 000 лв,

5/ отхвърлени са предявените от малолетната Р. З. С., действаща чрез своя баща и законен представител З. Е. С., срещу подсъдимите Х. М. П. и Е. Х. П., искове за неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД, в размери, съответно от 15 000 лв и 10 000 лв, заедно със законните последици,

6/ подсъдимите Х. М. П. и Е. Х. П. са осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4 % върху уважените размери на гражданските искове, както и по 5 лв, за всеки служебно издаван изпълнителен лист,

7/ подсъдимият Х. М. П. е осъден да заплати разноски по делото, в размер на 4 713, 10 лв, а подсъдимият Е. Х. П., е осъден за разноски, в размер на 5 129, 73 лв,

8/ присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда е постановено следното:

Подсъдимите Х. М. П. и Е. Х. П. са признати за виновни в това, че на 21.05.2022 г в [населено място], /област/, при условията на независимо съпричинителство, по непредпазливост, са причинили смъртта на Е. З. С. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, с оглед на което и на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58 а НК, са осъдени, както следва: първият подсъдим, на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и вторият подсъдим, на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, със зачитане на времето, през което са били „задържани“ за 72 часа, считано от 28.05.2022 г до 31.05.2022 г, както и времето, през което спрямо тях е изпълнявана мярката за неотклонение „домашен арест“, считано от 31.05.2022 г до 2.11.2022 г.

Подсъдимият Х. М. П. е осъден да заплати на Г. Е. С. и на З. Е. С. лично и като законен представител на малолетната Р. З. С. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 25 000 лв, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери от 60 000 лв.

Подсъдимият Е. Х. П. е осъден да заплати на Г. Е. С. и на З. Е. С. лично и като законен представител на малолетната Р. З. С. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 10 000 лв, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери от 40 000 лв.

Подсъдимите са осъдени да заплатят сторените по делото разноски, а именно: всеки от тях по 5 129, 73 лв, както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, съответно, 1 000 лв, дължими от подсъдимия Х. М. П., и 400 лв, дължими от подсъдимия Е. Х. П..

С жалбите се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, имащо отношение към произнасянето по гражданската отговорност. Излагат се следните съображения: Неправилен е изводът на съда, че предявените граждански искове са основателни и доказани. Установено е, че гражданските ищци не са поддържали отношения със своя баща в продължителен период от време, както и това, че пострадалият не е подпомаган от синовете си, а от трети лица. Наличието на родствена връзка не е достатъчно основание да се приеме, че низходящите на починалия са претърпели морални вреди от неговата смърт. Алтернативно, ако бъде прието, че родствената връзка между пострадалия и неговите синове не е изгубена изцяло, това обстоятелство предполага да бъдат присъдени обезщетения в по-нисък размер в сравнение с този, приет от съда. Оспорва се правилността на произнасянето по отношение на присъдените лихви с оглед липсата на предявен такъв иск.

С жалбите се прави искане за пререшаване на въпросите относно гражданската отговорност, като исковете бъдат отхвърлени или бъдат уважени в по-ниски размери.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбите.

Подсъдимите жалбоподатели не участват лично в касационното производство.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразява становище за неоснователност на жалбите.

Представителят на ВП счита, че жалбите са неоснователни, а въззивният акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Настоящата инстанция споделя изводите на САС, че в резултат на настъпилата смърт на пострадалия, неговите синове са претърпели неимуществени вреди от загубата на своя баща, тъй като тяхната родствена връзка, макар и с нисък интензитет, не е била преустановена. Установено е / посредством показанията на св. Г. С. и св. З. С. / , че синовете са се срещнали с баща си извън населеното място, в което той е пребивавал, което се е случило няколко месеца преди настъпване на смъртта. С оглед на така събраните гласни доказателства, правилно е становището на съда, че липсва трайно и окончателно преустановяване на родствените отношения между пострадалия и неговите низходящи. В посочената хипотеза не може да бъде прието, че гражданските ищци не са претърпели неимуществени вреди от смъртта на баща си, което би било основание за отхвърляне на предявените от тях граждански искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД. В същото време, установено е, че синовете са били дистанцирани от пострадалия, и относително рядко са общували с него. Изложеното има значение при преценката за това какъв размер на исковете за неимуществени вреди би бил „справедлив“ съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД. Съдебната практика е изяснила, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които имат отношение към спецификата на конкретния случай. Водещо значение в тази насока има действителното съдържание на отношенията, съществували между пострадалия и претендиращите обезщетение лица, за да се определи какъв би следвало да бъде размерът на обезщетението за неимуществени вреди.

Настоящата инстанция намира, че при съобразяване на размерите за неимуществени вреди, САС не е отдал дължимото значение на това, че между бащата и синовете е съществувала отчужденост, която не е характерна за отношения между близки родственици. Посоченото обстоятелство има приоритетно значение при преценката за „справедливостта“ на обезщетението за неимуществени вреди, но не е оценено в достатъчна степен от съда, приел, че обезщетения от 6 000 лв и 4 000 лв са „справедливи“. Този извод на въззивния съд не се споделя от настоящата инстанция, която счита, че са налице условия за редуциране на присъдените обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане до размери от по 3 000 лв, платими в полза на всеки един от гражданските ищци. В посочената хипотеза следва да бъдат намалени и размерите на дължимата държавна такса върху уважените граждански искове до сумата 120 лв.

Неоснователно се възразява срещу произнасянето на въззивната инстанция относно присъждането на дължимите лихви. Съдът е спазил чл. 214 ГПК, уреждащ въпросите относно изменението на иска. В ал. 1 на посочения текст е посочено, че изменение на иска е допустимо в производството пред първата инстанция, а в ал. 2 е уточнено, че не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви.

В хода на въззивното производство на гражданските ищци е дадено указание да конкретизират исковете си за вреди от непозволено увреждане, което те са изпълнили с писмена молба, приложена на л. 90 от материалите на ВНОХД № 1408/23 г. С цитираната молба е внесено уточнение на претенциите за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, като изрично е записано, че се претендират и „законовите последици“, което означава заплащане на лихви към главницата. При това положение, не е имало пречка съдът да приеме и исковете за лихви, което той е сторил, с което е изпълнил нормите на гражданския процесуален закон / чл. 214, ал. 2 ГПК /.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че жалбата е частично основателна и следва да бъде частично уважена.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 166 от 20.05.2024 г, по ВНОХД № 1408/23, както следва:

НАМАЛЯВА размерите на уважените граждански искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, до сумата 3 000 лв,

ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 3 000 лв до уважените размери от 6 000 лв и 4 000 лв,

НАМАЛЯВА размерите на държавната такса върху уважените размери на гражданските искове до 120 лв.

ОСТАВА в СИЛА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: