Допустимост на делба на идеални части от застроен парцел заедно със сгради в него

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 252

гр. София, 24.04.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1334/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 1278 от 24.10.2022 г. по в. гр. д. № 1277/2022 г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата В. Г. И. и О. М. И. не вземат становище по нея.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260177 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 16967/2019 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. В. Т., Я. Х. Т. и Е. Х. К. срещу В. Г. И. и О. М. И. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], с площ от 281 кв. м.

По делото е установено, че със съдебна спогодба по гр. д. № 2784/1976 г. на Варненския районен съд Е. Г. Д. е получила в дял сграда, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от входно антре, кухненски бокс, дневна, спалня, лятна кухня, външна тоалетна и склад - килер, ведно с 1/2 ид. част от дворното място, представляващо имот с пл. № * в кв. 193 по плана на [населено място], а Г. Г. Д. е получила в дял сграда, находяща се на същия административен адрес, състояща се от входно антре, кухненски бокс, дневна, спалня, кухненски бокс, баня-клозет, стая с отделен вход и входно антре, склад-килер, склад за гориво, ведно с 1/2 ид. част от същото дворно място. С договор за дарение, обективиран в нот. акт № 19/1987 г., Е. Г. Д., със съгласието на съпруга си М. Д., е прехвърлила на дъщеря си М. В. Т. 1/2 ид. част от посочената сграда, ведно с 1/4 ид. част от дворното място. С договор за покупко-продажба /нот. акт № 18/2017 г./ Е. Г. Д. е продала на В. Г. И. жилищна сграда - еднофамилна, намираща се в [населено място], [улица], с площ от 41 кв. м, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, състояща се от входно антре, кухненски бокс, дневна, спалня, външен клозет, лятна кухня; селскостопанска сграда с площ от 7 кв. м, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, и 1/2 ид. част от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], с площ от 284 кв. м /по скица с площ от 281 кв. м/, представляващо поземлен имот с идентификатор ***. С нот. акт № 57/1994 г. Г. Г. Т. е продала на М. В. Т. /по време на брака й с Х. Т./ получената от нея в дял при делбата жилищна сграда, както и 1/2 ид. част от дворното място. Х. Д. Т. е починал на 18.04.2015 г. и оставил за свои наследници по закон М. В. Т. - съпруга, Я. Х. Т. - син и Е. Х. К. - дъщеря.

От представената по делото скица на поземлен имот с идентификатор *** е установено, че в него са изградени пет постройки. Сгради с идентификатор ***, идентификатор *** и идентификатор *** са собственост на ищците М. Т., Е. К. и Я. Т., придобити от тях въз основа на договора за покупко-продажба от 1994 г. и по наследяване на Х. Д. Т., като същите не са предмет на делба. С влязло в сила решение № 262458 от 11.08.2021 г. по гр. д. № 16967/2019 г. на Варненския районен съд е допусната делба на другите две сгради, построени в процесното дворно място, а именно сграда с идентификатор ***, с площ от 41 кв. м, и сграда с идентификатор ***, с площ от 7 кв. м, между М. В. Т. с квота 1/2 ид. част и В. Г. И. и О. М. И. с квота 1/2 ид. част в режим на съпружеска имуществена общност.

При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че дворното място е съсобствено между М. Т., Я. Х. Т., Е. К., В. Г. И. и О. М. И., като върху същото са изградени пет сгради, три от които съсобствени само между ищците, а останалите две – между първата ищца и ответниците. Посочено е, че доколкото всички съсобственици на терена притежават и сгради, изградени в него, то е налице хоризонтална съсобственост. Парцелът е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради, поради което делбата му не е допустима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. За неприложимо е прието даденото с ППВС № 2/1982 г. разрешение, даващо възможност да се извърши делба между сънаследниците само на сградата и припадащите й се идеални части от мястото, по съображения, че в случая съсобствеността по отношение на допуснатите до делба сгради и дворното място между съделителите М. Т., В. И. и О. И. е възникнала въз основа на правни сделки, а не наследяване.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, с която е отхвърлен искът за делба на притежаваните от М. В. Т., В. Г. И. и О. М. И. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], с площ от 281 кв. м, припадащи се към изградените в него сгради с идентификатор **** и с идентификатор ****, допуснати до делба между тези съделители с влязло в сила решение № 262458/11.08.2021 г. по гр. д. № 16967/2019 г. на Варненския районен съд по поставения от касаторката въпрос: Следва ли съдът, когато констатира, че застроеният със сгради терен представлява хоризонтална етажна собственост, да допусне до делба припадащите се към съответните сгради идеални части от земята, върху която са построени и необходимо ли е за това съсобствеността да произтича единствено от наследяване.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е налице задължителна съдебна практика – ППВС № 2/1982 г., с което е прието, че недопустимостта на делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, както и когато в него има сграда в режим на етажна собственост, не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съобствениците върху правата, които е имал в общия парцел, без да засяга съсобствеността на неделимия парцел. Може също така да се иска делба на една от сградите между съсобствениците на тази сграда, като в този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела. В този смисъл е и казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 54 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 4977/2015 г., ІІ г. о., решение № 89 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 588/2012 г., І г. о; решение № 309 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г., ІІ г. о., решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 915/2010 г., І г. о., и др., която настоящият състав възприема изцяло.

С оглед отговора на поставения въпрос въззивното решение се явява неправилно в допуснатата до касационно обжалване част, като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 34 ЗС. В случая с влязло в сила решение по настоящото дело е допусната делбата на построените в процесния имот сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор **** между М. В. Т. с квота 1/2 ид. част и В. Г. И. и О. М. И. с квота 1/2 ид. част в режим на съпружеска имуществена общност, поради което съгласно казаното по-горе следва да се допусне делба и на припадащата се към тези сгради 1/2 ид.част от урегулирания поземлен имот между същите съделители и при същите права, независимо от обстоятелството, че съсобствеността между тях е възникнала от правни сделки, а не от наследяване. В противен случай след извършването на делбата би могло да се стигне до положение, при което съсобственици на дворното място да бъдат лица, които не притежават права върху построените в него сгради, респ. до нежелани усложнения в отношенията между съсобствениците.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в посочената по-горе и допусната до касационно обжалване част, като вместо него следва да се постанови друго, с което да се допусне делба на 1/2 ид. част от дворното място между М. В. Т., В. Г. И. и О. М. И., припадаща се към допуснатите до делба между тях сгради, при посочените по-горе права.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И :

О т м е н я въззивно решение № 1278 от 24.10.2022 г. по в. гр. д. № 1277/2022 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260177 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 16967/2019 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на М. В. Т. против В. Г. И. и О. М. И. за делба на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], с площ от 281 кв. м, припадаща се към изградените в него сгради с идентификатори **** и ****, допуснати до делба между тези съделители с влязло в сила решение № 262458/11.08.2021 г. по гр. д. № 16967/2019 г. на Варненския районен съд, и вместо него постановява:

Д о п у с к а на основание чл. 34 ЗС да се извърши съдебна делба на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], с площ от 281 кв. м, припадаща се към изградените в него сгради с идентификатори **** и ****, между М. В. Т., В. Г. И. и О. М. И., при квоти от тази част: 1/2 ид. част за първата и общо 1/2 ид. част за останалите двама съделители в режим на съпружеска имуществена общност.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: