Последици при неучастие на прокурор по дела срещу държавата за вреди

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 528

гр.София 18.09.2025 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Иванка П. Палашева, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3042 по описа за 2024 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Софийския градски съд, представляван от председателя А. А., чрез пълномощника Д. Д. - съдебен помощник, срещу въззивно решение № 188 от 25.05.2024 г., постановено от Софийския окръжен съд, по въззивно гр.д. № 121/2024 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение по чл. 288 ГПК, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следния въпрос: Когато първостепенният съд, при действието на ГПК от 2007 г., е разгледал делото без участие на прокурор, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, опорочено ли е неговото решение и какви са дължимите от въззивния съд процесуални действия.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Прокуратурата на Република България е единна и неделима и е юридическо лице (чл. 136 и чл. 137 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Тя се състои от Главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. Като самостоятелен правен субект Прокуратурата на РБ участва в делата по ЗОДОВ в качеството на процесуален субституент, въпреки че не тя е субектът по спорното деликтно вземане, а държавата. (ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ТР№ 5/2013, обявено на 15 юни 2015 год., по т.д. № 5/2013 г., ТР № 7/2014, обявено на 16 ноември 2015 год., по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС). Процесуалният субституент е главна страна в исковия процес.

На осн. чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, прокурор участва по всички дела, уредени в специалния нормативен акт, и без да е главна страна (процесуален субституент на държавата); това положение не се съвместява с качеството на страна, заинтересована от изхода на спора. Поради това, по дела, по които Прокуратурата на Република България е единствен ответник, участието на прокурор не е задължително, такова е обаче, когато наред с Прокуратурата на Република България, като ответник (процесуален субституент на държавата), ответник е и друг държавен орган (така и разясненията в ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ). В цитирания тълкувателен акт участието по чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ на прокурор в съдебния процес е определено като такова по чл. 27, ал. 2 ГПК (отм.). Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, квалифицирайки участието на прокурора, е съобразило общото процесуално правило в процесуалния закон, имайки предвид правомощията на прокурора според специалния закон - няма свое право на иск, нито от свое име или срещу него се търси защита; не встъпва в делото, за да подпомага упражнението на правото на иск на някоя от главните страни по делото, нито претендира като свое материалното право, спорно между главните страни; не Прокуратурата на РБ като самостоятелно юридическо лице, а прокурорът участва задължително в производството по дело по чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, за да контролира в обществен интерес как се упражнява правото на иск. ЗОДОВ е средство за защита на предоставените от Конституцията права на гражданите и юридическите лица и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл.35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/. Обективната отговорност е на държавата и общините, те дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на държавните и общински органи, в хипотезите, уредени в специалния закон.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (заглавието изм. ДВ бр. 30 от 2006 г.) е обнародван в ДВ, бр. 60 от 05.08.1998 г., в сила от 01.01.1989 г., при действие на ГПК от 1952 г., в който е нормативно уредено участието на прокурор по граждански дела като контролираща страна – чл. 27, ал. 2. Действащият ГПК от 2007 г. не урежда процесуалната фигура на контролираща страна и използването на този термин се явява неактуално по отношение на прокурора, задължително участващ в производствата по ЗОДОВ (когато ПРБ не е ответник по делото). Промяната в процесуалния закон обаче не променя естеството на функциите на прокурора в хипотезата на чл. 10 , ал. 1 ЗОДОВ – той не става главна страна, не подпомага едната страна по делото – държавата, действаща чрез съответния процесуален субституент, не встъпва главно; задължителното участие в производството не го превръща в другар на страна по делото. При задължителното необходимо другарство е налице тъждество на множество процесуални правоотношения, заявени в общ процес, като съдът служебно следи за съвместната легитимация на другарите – активна или пасивна. До другарство в исковия процес се стига, когато няколко ищци съединяват своите искове за общо разглеждане и решаване в едно и също производство или един или повече ищци предявяват в общо производство исковете си против няколко ответника, т.е. касае се за множество субекти в процесуалното правоотношение, от чието име или срещу които се търси защита. Другарите биват обикновени (имат самостоятелно материалноправно и процесуално положение, делата им не са идентични и могат да бъдат решени различно) и необходими (участници са в едно и също правоотношение или имат спрямо него едно и също правно положение, делата им са тъждествени и решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички). Необходимите другари (факултативни и задължителни) са обвързани от постановеното решение, независимо дали са били конституирани като страни по делото, поради което, при висящо дело, имат право на жалба срещу решението, постановено без тяхно участие, а при влязло в сила решение – право да искат отмяната му по чл. 304 ГПК. Задължителното другарство е частен случай на необходимото другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Прокурорът в хипотезата на чл. 10 , ал. 1 ЗОДОВ е задължителен участник, обаче не е ответник, наред с процесуалния субституент на държавата.

Текстът на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ също не е претърпял промяна, нито, впоследствие, в специалния закон е предвидено нещо друго относно характера на правомощията на прокурора, произтичащи от цитираната разпоредба. Задължителното участие на прокурора е уредено в специалната правна норма с оглед упражняване на конституционното му правомощие да следи за спазване на законността, а не произтича от задължителна съвместна процесуална легитимация с ищеца или с ответника по делото.

При действието на ГПК от 1952 г., след изменението с ДВ бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.04.1998 г., производството пред втората инстанция е уредено като пълен въззив, което значи, че пропускът да се конституира задължителен необходим другар или контролираща страна, се отстранява от втората по ред инстанция по съществото на спора – въззивната (т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС).

С ГПК от 2007 г., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., е въведено концентрационното начало в гражданския процес, предвидени са преклузии за сочене на доказателства, въззивното производство е ограничено, поради което, когато първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен необходим другар, същото подлежи на обезсилване като недопустимо и делото се връща за ново разглеждане на първостепенния съд, който предприема необходимите действия за конституиране на всички задължителни участници в производството. Прокурорът в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ обаче няма качеството на другар, още по-малко на задължителен такъв, поради което, и при действието на ГПК от 2007 г., ако не е участвал в първоинстанционното производство, следва само да бъде уведомен за делото от въззивния съд. Пред втората инстанция прокурорът може да предприеме всички онези процесуални действия, които е имал правото да предприеме и в първоинстанционното производство. Разясненията в т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС тук не намират приложение.

При това положение, и при действието на ГПК от 2007 г., прокурорът в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ е задължителен участник в производството, но не и другар на главна страна по делото. Неучастието му пред първата инстанция съставлява процесуално нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, което следва да бъде поправено от въззивната инстанция, и не обуславя недопустимост на първоинстанционното решение.

По касационните оплаквания:

Касаторът Софийски градски съд твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като счита, че допуснатото нарушение от първостепенния съд да разгледа делото при участие на прокурор, не може да има за последица обезсилване на постановеното решение. Въззивният съд е следвало сам да поправи допуснатото процесуално нарушение.

Ответниците по касация - М. К. Р., действащ чрез своята майка и законен представител Р. Х. Т., както и Софийският районен съд, не отговарят в срока по чл. 287 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство.

Върховният касационен съд е уведомил Върховна касационна прокуратура за делото и за задължителното участие на прокурор по него. В открито съдебно заседание прокурор Д. от ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че след като не е конституирана задължителна страна по делото, съдебният акт е опорочен и правилно въззивният съд обезсилил решението на районния съд. В същото време сочи, че Прокуратурата на РБ не е необходим другар в производството, защото по делата по ЗОДОВ прокуратурата участва или като главна страна – ответник, или участва по силата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ – държавен орган, който следи за обществения интерес и съблюдаване на законността.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

К. К. Р., заменен по чл. 227 ГПК в хода на процеса от своя наследник М. К. Р., действащ чрез своята майка и законен представител Р. Х. Т., е предявил иск по чл. 2б ЗОДОВ срещу Софийския районен съд и Софийския градски съд за заплащане на обезщетение за забавено разглеждане на гр.д. № 47065/2009 г. по описа на СРС и гр.д. № 12025/2012 г. по описа на СГС. Първостепенният съд отхвърлил исковете.

Подадена е въззивна жалба от ищеца. Въззивният Софийски окръжен съд обезсилил решението на първата инстанция, поради това, че не е участвал задължителен необходим другар по делото – Прокуратурата на Република България. Окръжният съд се позовал на разясненията в т. 15 от ТР № 3/2004 г., обявено на 22.04.2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, че прокурорът е представител на единната и централизирана Прокуратура на РБ, в качеството й на контролираща страна (чл. 27, ал. 2 ГПК,отм.), която имала гарантирано от закона участие в процеса като главна страна, а именно - необходим другар на държавните учреждения - ищци или ответници, с оглед защитата на държавния интерес. Допълнил още, че установеното в чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ правомощие на прокурора e специфична форма на предвиденото в чл. 26, ал. 3 ГПК от 2007 г. право на прокурора да участва в гражданския процес като страна, която е задължителна в качеството на главна, явяваща се необходим другар на ответниците по чл. 7 ЗОДОВ, като гаранция за защита на държавния интерес. При така изложеното, съдът заключил, че пропускът да се конституира задължителна страна по делото, както е разяснено в т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, сочи на недопустимост на първостепенния съдебен акт; той трябва да бъде обезсилен и делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане, с участието на задължителния необходим другар.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разяснение и закона; мотивите му са и вътрешно противоречиви. Въззивното решение се явява неправилно, следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да уведоми прокурор от Софийска окръжна прокуратура за задължителното му участие по делото, на осн. чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, след което да се произнесе по съществото на въззивната жалба.

По сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно разрешението по материалноправния спор.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 188 от 25.05.2024 г., постановено от Софийски окръжен съд по въззивно гр.д. № 121/2024 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: