Възобновяване на наказателно дело поради задочно осъждане без уведомяване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 495

гр. София, 14.11.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесета и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 822 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения А. М. М. за възобновяване на НОХД № 574/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали и отмяна на постановената по него присъда № 48/1.10.2024 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е бил осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца при първоначален режим „строг“, както и на наказание „глоба“ в размер на седемстотин лева. С присъдата на основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 2 от НК А. М. е бил осъден да заплати сумата в размер на 1748.00 лв., представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението. Присъдата не е била обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 17.10.2024 г.

В искането, поддържано в с.з. пред ВКС лично от осъдения и служебния защитник, се твърди, че М. не е знаел за образуваното срещу него съдебно производство и дори не е участвал на фазата на досъдебното производство като обвиняем, тъй като не е бил привлечен като такъв. Осъденият иска делото да се възобнови, за да се осъществи правото му на лично участие в наказателния процес и пълноценно осъществяване на правото му на защита.

Прокурорът от ВКП намира искането на осъдения за основателно, доколкото наказателното производство и в двете му фази е протекло изцяло в негово отсъствие. Излага становище, че същото следва да бъде уважено.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е било подадено от осъдения на 18.08.2025 г. (15.08.2025 г. – дата на пощенското клеймо) директно пред ВКС, след което е проведена процедура по надлежното му администриране по реда чл. 423, ал. 3 от НПК. По делото се установява, че най-късният момент за узнаване на осъждането е този на привеждане на присъдата в изпълнение, което е било сторено на 9.04.2025 г. (л. 139 от НОХД № 574/24 г.) В тази връзка искането се явява подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, поради което и е допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно.

Прегледът на материалите по делото недвусмислено разкрива, че осъденият не е знаел за образуваното срещу него досъдебно производство. Видно от постановление от 24.11.2023 г. той е бил привлечен като обвиняем задочно в присъствието на служебно назначения му защитник на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК (л. 93 – 94 от ДП) и на същата дата по същия начин разследващият орган е предявил разследването (л. 97 от ДП). Впоследствие прокурорът с постановление от 18.12.2023 г. също така е предявил разследването и материалите по него само на служебния защитник в отсъствието на обвиняемия при условията на чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК (л. 117). Обвиняемият е бил търсен на известния адрес за призоваване, вкл. са правени опити и за принудителното му довеждане, но от справка за неговите задгранични пътувания се установило, че същият е напуснал пределите на страната с автомобил на 4.10.2023 г. (л. 68 – 69 от ДП) и местоживеенето му не е известно. Това очевидно е станало след като е изтекъл срока за полицейското му задържане (със заповед от 01.10.2023 г. – л. 45 от ДП) и връчването на призовка за явяване на 05.10.2023 г. за привличането му като обвиняем (л. 46 от ДП), което не е могло да се осъществи.

Първоначално обвинителният акт срещу М. е бил внесен на 21.12.2023 г., като по този повод е било образувано НОХД № 1060/23 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Като адрес за призоваване е бил посочен постоянният и настоящ такъв в [населено място], общ. Кърджали, единствено известен и от досъдебното производство, но подсъдимият не е бил открит на него, за да му бъде връчен препис от обвинителния акт и съобщение за насроченото разпоредително заседание, съгласно чл. 247в от НПК (л. 23 от НОХД). След изискана справка от МВР за регистрираните пътувания през граница отново се установило, че подсъдимият е напуснал страната на 4.10.2023 г. (л. 33 от НОХД), съответно бил даден ход на делото в негово отсъствие с участието на служебния защитник от фазата на досъдебното производство. Производството приключило с постановяването на присъда № 19/18.04.2024 г. по НОХД № 1060/23 г. на Районен съд – Кърджали, която впоследствие е била отменена по протест на прокуратурата с решение № 80/9.07.2024 г. по ВНОХД № 137/24 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали и делото е било върнато за ново разглеждане. По време на въззивното производство подсъдимият е бил призоваван чрез служебния защитник, след като отново не е бил открит на известния по делото адрес.

След връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд е било образувано НОХД № 574/24 г. по описа на Районен съд – Кърджали, чието възобновяване се иска, което е протекло по идентичен начин – отново в отсъствието на подсъдимия с участието на служебния му защитник. След неуспешното призоваване на подсъдимия по реда на чл. 247в от НПК (л. 26 от НОХД) и получената нова справка за регистрираните пътувания през граница (л. 27 от НОХД), от която отново било видно, че същият е напуснал страната на 4.10. 2023 г. и няма данни да се е завърнал, делото е било разгледано по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК с участието на служебния защитник. Постановената присъда № 48/1.10.2024 г. по НОХД № 574/24 г. по описа на Районен съд – Кърджали, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска понастоящем, не е била обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 17.10.2024 г.

От така изложените данни е очевидно, че осъденият М. изобщо не е бил информиран за образуваното досъдебно производство, за привличането му като обвиняем, за внасянето на делото в съда с обвинителен акт, за проведеното съдебно производство и за постановената присъда. Всичко това е довело до лишаването му от възможност да участва лично в двете фази на наказателния процес и да организира своята защита, поради което се налага да бъде компенсирано с възобновяване на производството, отмяна на постановената присъда и връщане на делото на тази фаза от процеса.

Тъй като задочно осъденият е бил задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда, която се отменя и наказателното производство се възобновява, то съгласно чл. 423, ал. 4 от НПК ВКС дължи произнасяне и по мярката за неотклонение. Предвид данните за личността на М., изведени от приложеното по делото свидетелство за съдимост (л. 23 – 25 от ДП; л. 33 – 35 от НОХД), от което е видно, че той е многократно осъждан, съдът намира, че рискът от извършване на престъпление е реален, поради което най-подходящата мярка за процесуална принуда, обезпечаваща явяването му пред компетентните органи се явява „задържане под стража“.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 2, вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 574/24 г. по описа на Районен съд – Кърджали, като ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 48/1.10.2024 г., с която подсъдимият А. М. М. е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на досъдебната фаза от стадия на привличане в качеството на обвиняем.

ВЗЕМА по отношение на А. М. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.