Осъждане за прокарване в обращение на фалшиви банкноти с нисък номинал

Текстът на акта

Ключови фрази

Придобиване или прокарване в обращение на подправени парични знаци или платежни инструменти * липса на малозначителност * подправени парични знаци

Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

гр. София, 23 януари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев

ЧЛЕНОВЕ: Деница Вълкова

Светла Букова

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №594 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. Я. И. срещу решение №43 от 22.05.2023 г., постановено по ВНОХД №20232000600013/2023 г. по описа на Апелативен съд- гр. Бургас.

С въззивното решение е изцяло потвърдена присъда №15 от 23.06.2021 г., постановена по НОХД №1007/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с която подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на 17.12.2016 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, два пъти прокарал в обръщение подправени парични знаци- две неистински банкноти с обозначена номинална стойност 10 лева, като знаел, че са подправени, като на основание чл.244, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.55, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното му със споразумение по НОХД №5050/2015 г. по описа на РС- гр. Царево наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.

Наложените наказания „лишаване от свобода“ е следвало да бъдат изтърпени при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.

В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Поддържа се, че в хода на производството пред първостепенния съд е допуснато нарушение на чл.247в НПК, както в две от проведените пет съдени заседания подсъдимият не е участвал защото не е бил уведомен. Твърди се, че по този начин са нарушени процесуалните му права, което налага отмяна на постановените до момента съдебни актове и връщане на делото за законосъобразно провеждане на разпоредителното заседание.

Като друго самостоятелно нарушение на процесуални правила се сочи и това, че първостепенният съд и въззивната инстанция неправилно са анализирали доказателствата по делото и незаконосъобразно са ценили показанията на свидетеля Г., дадени на досъдебното производство, а не тези дадени в хода на съдебното следствие. Твърди се, че постановените осъдителни съдебни актове противоречат на разпоредбата на чл.303 НПК защото почиват на предположения.

В допълнението към касационната жалба се поддържа оплакване за това, че неправилно предходните съдебни състави са заменили първични с производни доказателства като са кредитирали разпити на полицейски служители, възпроизвели информация, станала им известна въз основа на използване на специални разузнавателни средства по друго производство. Твърди се, че разпоредбата на чл.244 НПК попада в хипотезата на чл.177, ал.2 НПК и е било възможно, а и наложително събраните по друго производство доказателства да бъдат изискани и бъде преценено дали съдържат информация, относима към субективната страна на деянието.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК се твърди, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, тъй като очевидно деянието е малозначително. Поддържа се, че инкриминираните две банкноти са били с изключително ниско качество, трудно биха били оприличени на парични знаци и трябва да бъдат преценени като негоден предмет на престъпление.

Независимо, че в касационната жалба не е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК в допълнението към нея са изложени доводи и за него, като се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо защото при определянето му не са изследвани подбудите за извършване на престъплението, това че И. е съдействал за разкриване на обективната истина като е дал правдиви обяснения, както и в хода на производството са установени смекчаващи отговорността обстоятелства- това, че е трудоустроен и има категорично намерение да води законосъобразен живот на свобода.

На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. При условията на алтернативност се моли- ако не бъде уважено това искане въззивното решение да бъде изменено, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание.

В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд е анализирал правилно доказателствените източници и вярно е преценил, че подсъдимият И. е осъществил състава на престъплението по чл.244, ал.1 НК.

Моли да бъде прието, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като изцяло се солидаризира с приетото от въззивния съд по отношение на твърдяното нарушение, свързано с провеждане на наказателното производство в отсъствие на подсъдимия.

Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Защитникът поддържа касационната си жалба и допълнението към нея Моли подробните му аргументи да бъдат обсъдени и възприети.

Подсъдимият И. поддържа отразеното в касационната жалба.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с изводите на въззивния съд по отношение на оплакванията за това, че е било нарушено правото на защита на подсъдимия, предвид обстоятелството, че разпоредителното заседание е проведено в негово отсъствие. Правилно съдът е приел, че първостепенния съд двукратно е отлагал производството по делото за това заседание по причини, че не е открил и призовал подсъдимия. Вярно съдът е провел заседанието, след като вече е открил, че И. се намира в чужбина- в Германия и го е уведомил за дата на провеждане на разпоредителното заседание. Няма спор, че той е знаел за това заседание и не е взел участие в него по своя воля, доколкото по делото липсват доказателства той да е бил възпрепятстван да присъства, а и такива не се твърдят. В случая въззивната инстанция вярно е приела, че първостепенния съд е предприел всичко възможно да уведоми подсъдимия за насроченото заседание и го е провел едва след като И. е бил уведомен за него. Правилно съдът е приел, че заседанието е следвало да бъде проведено по реда на чл.269, ал.4, б.“в“ НПК и с провеждането му не е нарушено правото на защита на подсъдимия.

Останалите оплаквания, отразени в касационната жалба, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са за погрешен доказателствен анализ. Преди да им се отговори следва да се посочи, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствените източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя.

По оплакванията за допуснати процесуални нарушения при извършване на доказателствения анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че в аналитичната си дейност въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил фактите по делото.

Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилно кредитиране на част от гласните доказателства и конкретно показанията на свидетелите Г., С. и К.. Правилно въззивният съд е преценил, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Г., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 НПК. Вярно съдът е приел, че те кореспондират изцяло с другите гласни доказателства- показанията не само на свидетелите С. и К., но и тези на свидетелите К. и П..

В хода на производството по несъмнен и категоричен начин е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият И. на два пъти е прокарал в обръщение подправени парични знаци- две банкноти по десет лева като е закупил от различни търговски обекти блистер „Ренитидин“ и кутия цигари „Р.“. Тези обстоятелства са били установени от всички доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на производството и не се оспорват от страните в процеса.

В основата на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, е неправилния, според защитата, извод на въззивния съд, че подсъдимият при осъществяване на двете сделки в търговските обекти е знаел, че използва подправени парични знаци. Вярно въззивният съд е приел, че това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля Г., дадени на досъдебното производство, който е категоричен, че когато му е дал подправените банкноти И. е знаел, че те са такива. Вярно е, че в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд той е депозирал различни показания, като е твърдял, че подсъдимия не е знаел, че получава подправени банкноти, но правилно съдът е приел, че следва да кредитира показанията му депозирани на досъдебното производство, тъй като те в по- голяма степен кореспондират с другите доказателствени източници. При преценката на показанията на този свидетел съдът обосновано е съобразил и показанията на свидетелите С. и К., които са наблюдавали поведението на подсъдимия и свидетеля и са осъществявали тази дейност във връзка със службата си. Вярно съдът е кредитирал показанията им, че са получили информация от свой колега- свидетеля Ц., че свидетеля Г. се разследва за извършено престъпление, свързано с прокарване в обръщение на подправени парични знаци и именно това е била причината да наблюдават неговото поведение и това на подсъдимия. Не без значение и съдържащата се в показанията на разпитани в хода на производството свидетели информация, че при осъществяване на сходни престъпления свидетелят Г. обичайно е използвал трети лица, за да прокара в обръщение подобни парични знаци.

Правилно въззивният съд е приел, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Г., дадени на досъдебното производство защото те логически обясняват срещата на двамата и последващите им действия. Същите не съответстват на версията, дадена в обясненията на И., че срещата им е била случайна, като инцидентно той е поискал и получил банкноти от Г., за да му закупи лекарство и впоследствие да си купи цигари. В тази им част обясненията правилно не са били приети за логични и правдоподобни, още повече след като е установено по несъмнен и категоричен начин, че дадените на подсъдимия купюри са били подправени и е било установено, че свидетелят Г. е имал в себе си укрити други такива банкноти.

Касационната инстанция категорично не може да възприеме оплакването, че показанията на Г., приобщени по реда на чл.281 НПК, са депозирани след упражнен противозаконен натиск от страна на разследващите органи и полицейски служители. Такова оплакване може да бъде обмислено ако показанията са били депозирани единствено пред разследващ орган, но не и когато това е станало по реда на чл.223 НПК и разпита е бил проведен пред съдия от съответния първостепенен съд. В тази хипотеза обективно не е било възможно да бъде оказан процесуален или извънпроцесуален натиск по отношение свидетеля и показанията му следва да бъдат преценени като годно доказателствено средство, събрано по предвидения в НПК процесуален ред.

Съдът не възприе оплакването, че неправилно са ценени показанията на свидетели, които са възприели използвани специални разузнавателни средства, създадени в процеса на развитие на друго наказателно производство и незаконосъобразно са възпроизведени в настоящото. В касационната жалба не са посочени свидетелите, чиито показания са дали основание за това оплакване, но при прегледа на събраните гласни доказателства може да бъде направен извод, че очевидно са визирани разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели Ц., Ж., С. и К.. Вярно е, че в показанията на свидетеля Ж. се съдържа информация, че той в качеството си на полицейски служител е разработвал свидетеля Г. за извършено престъпление, свързано с подправени банкноти и е имал информация за неговата дейност, събрана посредством СРС, но тази информация, съдържаща се в показанията му не е била използвана за установяване на фактите по това производство.

По същият начин при разпитите си свидетелите С. и К. са възпроизвели единствено информация, която са възприели лично, като показанията им имат изцяло оригинерен характер и не възпроизвеждат други несъбрани в това производство доказателствени средства. В показанията на обсъдените свидетели се съдържа информация за това, че подсъдимият И. е бил със свидетеля Г., движили са се заедно и първият е осъществил две покупки, като и в двата случая е използвал подправени банкноти с номинал от 10 лева. Нито едно от тези обстоятелства не е било установено в резултат на използвани СРС. Ето защо и оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила поради кредитиране на несъбрани в хода на производството доказателствени източници е неоснователно.

Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство предходните съдебни състави правилно са ценили доказателствата и доказателствените средства и вярно са установили релевантните факти. Ето защо и атакуваното въззивно решение е постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и то не следва да бъде отменено по причини, свързани с разглежданото касационно основание.

По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон:

Единственото оплакване, относимо към това касационно основание е свързано с претенция за необходимо според защитата приложение на чл.9, ал.2 НК. Въззивният съд не е засегнал в мотивите си възможното приложение на този текст, но правилно е приел, че постановената първоинстанционна осъдителна присъда е следвало да бъде изцяло потвърдена защото подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.244, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. И касационната инстанция приема, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 НК защото конкретното инкриминирано деяние не е малозначително, тъй като същото е общественоопасно и неговата обществена опасност не е незначителна. Вярно е, че подсъдимият е прокарал в обръщение подправени парични знаци с номинал, който не е на висока стойност, но при преценка на обществената опасност на деянието следва да бъде отчетено това, че той е осъществил това в непродължителен период от време, в два различни търговски обекта, като и в двата случая успешно е заблудил продавачите и е получил исканите стоки.

Тезата, че деянието е малозначително поради ниското качество на инкриминираните банкноти не може да бъде споделена, тъй като качеството им е било такова, че и при двете инкриминирани деяния банкнотите успешно са били прекарани в обръщение.

На последно място при преценка на обществената опасност на конкретното инкриминирано деяние следва да бъде отчетено и това, че същото не разкрива характеристики, които са необичайни за престъплението по чл.244, ал.1 НК и номинала на прокараните в обръщение неистински парични знаци не може да бъде единствено основание да се приеме, че обществената опасност на деянията е явно незначителна. Това обстоятелство правилно е било отчетено при индивидуализация на наказанието и законосъобразно е било основание то да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК.

Предвид изложеното, касационният съд прецени, че въз основа на законосъобразно установените факти, въззивната инстанция е дала вярна правна квалификация на осъщественото от подсъдимия И. престъпление и правилно е приложила материалния закон.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК:

Независимо, че в касационната жалба не е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, а единствено в допълнението към нея са релевирани доводи, относими към справедливостта на наложеното наказание касационната инстанция намира за нужно да ги обсъди, тъй като при направено оплакване за неправилно осъждане е допустимо да бъде преценена и справедливостта на наказанието.

Правилно при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия И. са ценени като смекчаващи отговорността му обстоятелства ниската стойност на прокараните в обръщение парични банкноти и прекомерната продължителност на воденото наказателно производство.

Вярно като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценено предходното осъждане на подсъдимия.

При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства стойността на паричните купюри е ценено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство (тъй като очевидно няма многобройни такива) и това е било основание да се определи наказанието при приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК.

Отмереното наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца категорично не може да бъде преценено като несъразмерно тежко, защото продължителността му е съответна на обществената опасност на извършеното продължавано престъпление и данните, досежно личността на подсъдимия.

Предвид изложеното, касационният съд прецени, че наложеното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и не следва да бъде коригирано.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА №43 от 22.05.2023 г., постановено по ВНОХД №20232000600013/2023 г. по описа на Апелативен съд-гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.