Служебна проверка за нищожност на сделка и придобиване по давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 219

София, 15.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Емилия Донкова

Елизабет Петрова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 1497/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 4893 от 29.10.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 206, постановено на 20.11.2023 г. по в. гр. д. № 257/2023 г. по описа на Окръжен съд Силистра, по касационната жалба на С. А. С. и Ш. А. Д. и по касационната жалба на Ю. С. С. и А. Б. И.. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на Ю. С. С. и А. Б. И., че всеки от ищците С. А. С. и Ш. А. Д. притежава по 1/6 (една шеста) ид. ч. от правото на собственост върху: 1. нива с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], област Силистра, в местността „Р.”, номер по предходен план *, с площ 10 002 кв. м.; 2. нива с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], област Силистра, в местността „Б.“, номер по предходен план *, с площ 19 914 кв. м., както и за отхвърляне на исковете за установяване правото на собственост на всеки от ищците за разликата над тези идеални части до претендираните такива – по 1/2 ид. ч.

Касаторите - ищци С. А. С. и Ш. А. Д. искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен в частта, с която исковете са отхвърлени - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание не вземат становище. В писмени бележки процесуалният им представител е направил искане за отмяна на решението в описаната част.

Касаторите – ответници Ю. С. С. и А. Б. И. искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен в частта, с която исковете са уважени. В съдебно заседание не изразяват становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от С. А. С. и Ш. А. Д. срещу Ю. С. С. и А. Б. И. положителни установителни искове за собственост. В исковата молба са изложени твърдения, че собственик на процесните ниви е бил техния дядо Ю. И. М., като с договор за доброволна делба от 01.10.2003 г., сключен между неговите наследници по закон: З. Ю. И., С. Ю. И. и С. Ю. И., те са поставени в дял на майка им З. Ю. И.. Именно по силата на този договор тя се легитимира като собственик на процесните земеделски земи. На 18.11.2003 г. същата ги е прехвърлила на ответника Ю. С. С. с договор за дарение, който е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Всеки от ищците претендира установяване на правото му на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесните имоти на основание наследствено правоприемство от тяхната майка, починала през 2009 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, е вписана на 03.11.2021 г.

Ответникът Ю. С. С. е въвел при условията на евентуалност възражение за придобиване на имотите в резултат на осъществено в периода от 18.11.2003 г. до месец октомври 2021 г. давностно владение.

Ответникът А. Б. И. е възразил, че е придобил собствеността върху процесните имоти по силата на договор за покупко-продажба, сключен с първия ответник на 15.07.2021 г.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

От решение № 26/17.05.1999 г. на Поземлена комисия - [населено място] се установява, че на 17.05.1999 г. на наследниците на Ю. И. М. е възстановено правото на собственост върху имоти в землището на [населено място], включително имот № * по плана за земеразделяне, от който впоследствие е образуван имот № * и процесните имоти № № * и *. Същите са били предмет на договор за доброволна делба от 01.10.2003 г., сключен между наследниците по закон на общия наследодател, с който в дял на З. Ю. И. са поставени имоти № * и № * по плана за земеразделяне на [населено място].

С договор за дарение от 18.11.2003 г. майката на ищците е прехвърлила правото на собственост върху същите в полза на своя племенник Ю. С. С., действащ като малолетен чрез законния си представител С. С. Ю.. С влязло в сила на 08.10.2021 г. решение по гр. д. № 50/2020 г. на Районен съд – Дулово, този договор е прогласен за нищожен поради липса на съгласие. Цитираното по-горе дело е изискано и приложено.

На 15.07.2021 г. е сключен договор за покупко - продажба, с който Ю. С. С. е продал на А. Б. И. процесните имоти.

Събрани са гласни доказателства, от които се установяват следните факти: след сключването на договора за дарение процесните имоти са били обработвани от името на ответника Ю. С. от неговите родители. Разбрали са за претенциите на ищците едва през 2018 г. Свидетелите С. Ю. и С. Ю. възпроизвеждат конкретни факти, свързани със стопанисването на земите. Показанията на свидетеля Ф., ангажиран от ищците, не опровергават показанията на родителите на ответника. Тези показания кореспондират и на приложената справка от Държавен фонд «Земеделие», видно от която процесните земеделски земи са били заявявани за подпомагане от С. С. Ю. в периода 2007 год.-2021 год.

След като е констатирал, че по приложеното дело са били назначени графически експертизи, които съдържат и заключение, че подписът на договора за доброволна делба не е положен от З. Ю. И., първоинстанционният съд е назначил служебно съдебно-почеркова експертиза, която да установи горното обстоятелство. Въз основа на тази експертиза, която е дала същото заключение, е обосновал извод, че договорът за доброволна делба е нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, което е обусловило и нищожността на самата делба /аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗН/ поради неучастие на съделител.

В обобщение е приел, че сключването на този договор не е довело до възникването на индивидуална собственост върху отделни имоти, предмет на делбата, с оглед на което всички съсобственици са запазили идеални части от правото на собственост върху тях, съответстващи на наследствената им квота.

Районният съд, съобразявайки, че сключеният на 18.11.2003 г. договор за дарение е признат за нищожен, е приел, че притежаваната от З. Ю. И. 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху двата процесни имота не е била прехвърлено с тази сделка и същото е преминало в полза на двамата ищци, като всеки от тях е придобил на основание чл. 5, ал. 1 ЗН по 1/2 ид. ч. от нейните права, или по 1/6 ид. ч.

Горните изводи са били изцяло възприети в обжалваното въззивно решение.

Във връзка с направеното възражение за придобивна давност от ответника Ю. С. поради осъществено в периода от 18.11.2003 г. до месец октомври 2021 г. давностно владение, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че предвид основанието на фактическата му власт – съвладение при наследяване, то той е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща и като държател на идеалните части на останалите съсобственици, следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В случая имотите са останали съсобствени (с оглед установената нищожност на договорите за делба и дарение), като същите са обработвани от свидетеля С. Ю. (син на единия от съделителите – С. Ю. И.), който твърди, че ги е държал за сина си (ответника Ю. С.). Последното обстоятелство е прието за недоказано. Направен е и извод, че не е било демонстрирано намерение за своене спрямо ищците, като е отчетен и фактът, че ответникът през 2003 г. е бил малолетен.

Въззивното производство е образувано по жалби и на двете насрещни страни. Във връзка с доводите в същите за липса на позоваване на нищожността на договора за доброволна делба, от която страните черпят права, съдът е обсъдил приложението на тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС. Изложил е съображения, че по делото са били изискани и приложени делата, в които са приети графически експертизи. Страните в процеса не са възразили по приемането като доказателство по настоящото дело на тези дела, както и по назначаването на съдебно-графологическа експертиза. Освен това, преди допускането й, в съдебно заседание на 21.09.2022 г., съдът изрично е уведомил страните за констатациите си по приложените дела във връзка с почерковата експертиза за подписа на З. Ю. И. в договора за доброволна делба. Приел е, че като е разкрил служебно нищожността на договора за доброволна делба поради липса на съгласие, първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: възможно ли е съдът, позовавайки се на тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, да изследва служебно всички възможни основания за нищожност на сделка, от която и двете страни черпят права, както и да събира по собствена инициатива доказателства за разкриване на тази нищожност.

На поставения въпрос трябва да се отговори следното:

Според установената практика, съдът не може служебно да изследва всички възможни основания за нищожност на сделка, от която и двете страни черпят права, освен в случаите, когато нищожността произтича пряко от самата сделка или от събраните по повод разрешаване на спора доказателства. В този смисъл са разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК. Извън случаите на тълкувателния акт, съдът не може служебно да се произнася и събира доказателства за нищожността на сделката. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК съдът е оправомощен да се произнесе по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, т.е. по всички правоотношения, които са преюдициални спрямо спорното право. Компетентността на съда по преюдициалните въпроси обуславя правомощието му да се произнесе по действителността на договор, от който някоя от страните черпи права и от съществуването на който зависи изцяло или отчасти изходът на делото, но само когато въпросът за действителността на сделката е въведен като част от предмета на делото в съответните преклузивни срокове - чрез възражение от ответника, чрез заявен от ищеца довод или чрез предявен от някоя от страните инцидентен установителен иск. В цитирания смисъл е и решение № 99/27.10.2020 г. по гр. д. № 4691/2019 г. на ВКС, първо г. о., което се споделя от настоящия съдебен състав.

По касационните жалби.

Решението е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковете за признаване правото на собственост на всеки от ищците върху 1/6 ид. ч. от процесните имоти.

Същото е постановено в нарушение на установеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало. Въззивният съд е приел нищожност на договора за доброволна делба без някоя от страните да е въвела довод или възражение за недействителността му и при положение, че и двете насрещни страни са посочили този договор като правопораждащ факт, довел до придобиване идеалните части на другите съсобственици - наследници на Ю. И. М. от З. Ю. И.. Съдът не е имал основание да назначава служебно графическа експертиза за установяване на обстоятелството дали подписът на договора за доброволна делба е положен от З. Ю. И..

Следва да бъде разгледано правоизключващото възражение на ответника Ю. С. С. за придобиване на процесните имоти по давност чрез упражнявано владение от 2003 г., когато е сключен прогласеният за нищожен договор за дарение.

Същият не е имал качеството на съсобственик, с оглед на което изложените съображения, че е следвало да демонстрира завладяването на правата на ищците, са неправилни.

В настоящата хипотеза през 2003 г. владението е установено явно спрямо З. И. като собственик на процесните имоти /договорът за дарение е прогласен за нищожен с влязло в сила решение/ от родителите и законни представители на Ю. С.. Владението е било доброволно предадено от дарителката при сключването на договора, с оглед на което не е било необходимо да се доказва, че владелецът е отблъсквал собственика на имота - достатъчно е да се установи само продължителността както по отношение на обективния елемент - упражняването на фактическа власт, така и на намерението за придобиване по давност. Тази фактическа власт от името на малолетния е била упражнявана постоянно, непрекъснато, спокойно и явно в период, по-дълъг от 10 години след нейното установяване, като няма данни същата да е била отнета.

Въз основа на гореизложеното следва, че въведеното от ответника С. при условията на евентуалност възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, е основателно. Договорът за покупко-продажба, сключен с ответника А. Б. И., е породил вещно-правно действие.

В обобщение, предявените установителни искове за собственост са неоснователни изцяло и подлежат на отхвърляне.

С оглед на горното, като е потвърдил първоинстанционното решение в описаната част, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, като вместо него се постанови ново по същество, с което се отхвърлят предявените искове за посочените идеални части от правото на собственост. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в останалата част, с която исковете са отхвърлени.

С оглед изхода на делото касаторите-ищци дължат на касаторите-ответници заплащане на направените разноски за всички инстанции, които възлизат на 965 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 206, постановено на 20.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 257/2023 г. по описа на Окръжен съд Силистра, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на Ю. С. С. и А. Б. И., че всеки от ищците С. А. С. и Ш. А. Д. притежава по 1/6 (една шеста) ид. ч. от правото на собственост върху: 1. нива с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., в местността „Р.”, номер по предходен план *, с площ 10 002 кв. м.; 2. нива с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., в местността „Б.“, номер по предходен план *, с площ 19 914 кв. м., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. С. и Ш. А. Д. искове за признаване за установено по отношение на Ю. С. С. и А. Б. И., че всеки от ищците притежава по 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1. нива с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., в местността „Р.”, номер по предходен план *, с площ 10 002 кв. м.; 2. нива с идентификатор ** по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., в местността „Б.“, номер по предходен план *, с площ 19 914 кв. м.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за установяване правото на собственост на всеки от ищците С. А. С. и Ш. А. Д. за разликата над тези идеални части до претендираните такива – по 1/2 ид. ч.

Осъжда С. А. С. и Ш. А. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Н. Н., да заплатят на Ю. С. С. и А. Б. И. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Й. С., сумата 965 лв., представляваща направени разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.