Отмяна на влязло в сила решение за конфискация след осъждане на България от ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

гр. София, 03.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2703 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Образувано е по подадена от П. И. Г. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 437/23.04.2010 г., постановено по възз. гр. дело № 891/2009 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС) – в частта, с която, като е оставено в сила решение № 1216/02.07.2009 г., постановено по гр. дело № 1537/2007 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), е отнет в полза на държавата урегулиран поземлен имот (УПИ) Х.-419 от кв. 29а по плана на [населено място], целият с площ 710 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 66 кв.м., едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 50 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 16 кв.м., при граници на имота: УПИ I-141, УПИ Х.-417 и от двете страни улици, собственост на молителя.

С молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК. Поддържа се, че с решение от 12.01.2023 г. по дело „Н. и други срещу България“ Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесъл и по жалба № 11138/12 на молителя, като приел за установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС от националния съд. Нарушението се състояло в липса на обоснованост на причинна връзка между активите, за които се иска конфискацията, и престъпното поведение; вместо това националният съд се позовал на презумпцията, съдържаща се в „Закона от 2005 г.“ – ЗОПДИППД (отм.), и на несъответствията между разходите на лицата и техния „законен“ доход през проверяваните периоди. Изложеното в молбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответникът по молбата за отмяна – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), правоприемник на ищеца в исковото производство – Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД)) в отговора си излага становище и съображения за недопустимост на молбата, евентуално – за неоснователност на същата. В откритото съдебно заседание и в писмена защита поддържа само доводите си за неоснователност. Счита, че констатациите в решението от 12.01.2023 г. на ЕСПЧ за допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС не отговаряли на действителното правно положение, тъй като и първоинстанционният, и въззивният съд анализирали и аргументирано посочили всички факти и обстоятелства, и била направена връзка между характера на извършеното престъпно деяние и процесния недвижим имот, който бил закупен точно в периода на престъпната дейност на лицето И. Г. (бащата на молителя), като липсвали каквито и да било доходи на това лице през този период, и това било аргументирано и проследено в решенията и на двете инстанции.

Прокурорът излага становище, че молбата за отмяна е основателна. Сочи, че решението на ЕСПЧ констатира категорично нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, което представлява абсолютно основание за отмяна на влязлото в сила решение, и единствено при новото разглеждане на делото от ПАС би могло да се постигне отстраняване на последиците от нарушението. По повод доводите на ответната комисия, прокурорът изтъква, че националният съд няма компетенции и правомощия да ревизира решенията на ЕСПЧ, поради което счита, че е без значение правилността на влязлото в сила решение.

Както е прието и в определение № 2589/18.09.2023 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима, като с определението е уточнен и нейният предмет.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК регламентира основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в случаите, когато ЕСПЧ с окончателно решение е установил нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Предпоставките за наличието на това основание за отмяна са следните: влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, в което не е взета предвид КЗПЧОС или ако е взета предвид, не е установено нарушение по нея; окончателно решение на ЕСПЧ, което установява допуснато от Република България нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, което решение на ЕСПЧ е постановено по жалба на страна по приключилото дело пред националния съд; неотстранени от държавата последици от установеното нарушение с решението на ЕСПЧ и възможност последиците да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото.

В случая тези предпоставки са налице.

С решение № 1216/02.07.2009 г. по гр. дело № 1537/2007 г. на ПОС, постановено в производство по чл. 28 и сл. от ЗОПДИППД (отм.), по мотивирано искане на КУИППД срещу И. П. Г. (проверяваното лице, баща на молителя) и молителя П. И. Г. (тогава малолетен), е отнето в полза на държавата имущество, в което влиза и процесният УПИ Х.-419 от кв. 29а по плана на [населено място], ведно с построените в него сгради, собственост на молителя П. И. Г.. Първоинстанционното решение е оставено в сила изцяло, с атакуваното в настоящото отменително производство въззивно решение № 437/23.04.2010 г. по възз. гр. дело № 891/2009 г. на ПАС. Въззивното решение е влязло в сила, тъй като не е допуснато касационното му обжалване с определение № 996/10.08.2011 г. по гр. дело № 1479/2010 г. на ВКС.

С решение от 12.01.2023 г. по дело „Н. и други срещу България“ ЕСПЧ се е произнесъл и по жалба № 11138/12 на молителя П. И. Г., като е приел и по тази жалба за установено („разкрито“) нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС относно конфискацията на предполагаеми облаги от престъпление. В §§ 9 и 10 от мотивите си ЕСПЧ е цитирал изискванията, възприети в решение от 13.07.2021 г. по делото „Т. и други срещу България“, приложени към конкретните дела, разгледани във водещото решение, като е установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС по тези дела, по които националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинна връзка между активите, за които се търси отнемане в полза на държавата (конфискация), и престъпното поведение на ответниците, и са наредили конфискация, позовавайки се единствено на презумпцията, съдържаща се в „Закона от 2005 г.“ – ЗОПДИППД (отм.), и на несъответствията между разходите на лицата и техния „законен“ доход през проверяваните периоди. В § 11 от мотивите към решението си от 12.01.2023 г. ЕСПЧ е приел, че жалбите предмет на разглеждане по това дело (т.е. и жалба № 11138/12 на молителя П. И. Г.) са подобни; като по-специално е посочено, че при нареждане на конфискацията на активите на жалбоподателите националните съдилища не са се опитали да обосноват причинната връзка, изисквана от ЕСПЧ, възприемайки вместо това същия неправилен подход, който е критикуван и в решението по делото „Т. и други срещу България“, предвид което ЕСПЧ е приел, че не вижда причина да достига до различно заключение. В таблицата-приложение към решението от 12.01.2023 г. на ЕСПЧ, конкретно по жалбата № 11138/12 на молителя П. И. Г. е посочено, че според националния съд не е било необходимо да се доказва причинна връзка между престъпната дейност и активите, предмет на конфискуване; било е достатъчно, че жалбоподателят – неговият баща съответно – не са опровергали презумпцията по чл. 4 от „Закона от 2005 г.“ – ЗОПДИППД (отм.); това означавало, че активите, които са конфискувани, са били облаги от престъпление. Решението от 12.01.2023 г. на ЕСПЧ е окончателно от датата на постановяването му, съгласно представеното с молбата уведомление за решението, изпратено до пълномощника на молителя в производството пред ЕСПЧ.

Предвид така установеното, съдът намира за напълно несъстоятелни доводите на КОНПИ, че в случая не било налице нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, установено с решението от 12.01.2023 г. на ЕСПЧ. Както и прокурорът основателно сочи в становището си по делото, националният съд, респ. – настоящият съдебен състав на ВКС няма правомощия да ревизира по какъвто и да било начин решенията на ЕСПЧ, като и в случая е обвързан от решението от 12.01.2023 г., с което е признато за установено нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, изразяващо се в това, че ПАС, действайки като въззивна инстанция – такава по съществото на правния спор, не е изложил мотиви относно наличието на изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесния недвижим имот и престъпната дейност на бащата на молителя.

От страна на КОНПИ не се поддържат твърдения и доводи, така установеното нарушение и последиците от него да са отстранени. В решението си от 13.07.2021 г. по делото „Т. и други срещу България“ (към което препраща решението от 12.01.2023 г., на което се позовава молителят) ЕСПЧ изрично е приел, че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Следователно, новото разглеждане на делото е необходимо по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК за отстраняване на нарушението и последиците от него.

По изложените съображения, молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена, като делото следва да се върне на ПАС – за новото му разглеждане в отменяната част от друг негов състав. Новото разглеждане следва да започне с провеждане на открито съдебно заседание и изслушване на устните състезания между страните, като при постановяване на новото въззивно решение съдът трябва да изследва и да изложи мотивирани съображения, дали от събраните по делото доказателствата се установява или не изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесния недвижим имот и престъпната дейност на бащата на молителя.

По претенциите на страните за присъждане на разноски за настоящото отменително производство, компетентен да се произнесе е също ПАС, който при новото разглеждане на делото следва да се произнесе и по тях с крайния си съдебен акт по спора, с оглед изхода на същия – чл. 78 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, влязлото в сила решение № 437/23.04.2010 г., постановено по възз. гр. дело № 891/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, – в частта, с която, като е оставено в сила решение № 1216/02.07.2009 г. по гр. дело № 1537/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, е отнет в полза на държавата урегулиран поземлен имот (УПИ) Х.-419 от кв. 29а по плана на [населено място], целият с площ 710 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 66 кв.м., едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 50 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 16 кв.м., при граници на имота: УПИ I-141, УПИ Х.-417 и от двете страни улици, собственост на П. И. Г. с ЕГН [ЕГН].

ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане в посочената част от друг негов състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: