Осъждане за кражба в големи размери при доказване чрез косвени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай * правомощия на касационната инстанция * право на адвокатска защита * право на лично участие в наказателния процес * косвени доказателства и косвено доказване * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * продължителност на наказателния процес * квалифициращи обстоятелства

14
Р Е Ш Е Н И Е

№.549

Гр. София, 12 декември 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора С. Милева разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 937/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. С. З. в качеството му на защитник на подс. Б. Д. И. и на адв. П. Ч. като защитник на подс. Б. Б. С. против решение № 143/02. 04. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 372/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

С жалбата на адв. З. са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че е било нарушено правото на защита на подс. И., който не е могъл да вземе участие в наказателното производство поради влошеното си здравословно състояние. Поддържа се, че е нарушен законът, тъй като съдът не е отчел здравословното състояние на подс. И. и поради това е постановил неправилно решение. Сочи се, че не са съобразени продължителността на наказателния процес и заболяванията на подсъдимия, което е довело до явна несправедливост на наказанието. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане, а ако тези претенции не бъдат възприети – за намаляване на наказанието.

В допълнение към касационната жалба, депозирано на основание чл. 351 от НПК, са изложени единствено доводи за явна несправедливост на наказанието като се настоява за намаляването му поради влошеното здравословно състояние на подсъдимия и поетия от него ангажимент за поправяне и реинтеграция.

Жалбата на адв. Ч. се основава на всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, но в нея са изложени единствено доводи за наличие на касационен повод по т. 2 и т. 3. Сочи се, че косвените доказателства, върху които се основава осъдителната присъда, не водят до единствено възможен извод за авторството на деянието. Твърди се, че обвинението не е доказано, защото не са установени очевидци или дактилоскопни следи; не са събрани трафични данни, доказващи присъствието на подсъдимия на трите местопроизшествие; не са открити вещи, послужили за извършване на престъплението, нито предметът на същото; заключението на видео-техническата експертиза не установява с категоричност на видеозаписите от охранителните камери да е фиксиран именно Б. С.. Поддържа се, че наказанието е явно несправедливо, защото не е отчетена продължителността на наказателния процес, а в същото време неправилно като отегчаващо обстоятелство са третирани трите квалифициращи обстоятелства. Предлага се да бъде отменен атакуваният съдебен акт и подсъдимият да бъде оправдан изцяло или за част от инкриминираните деяния, в който случай престъплението да бъде квалифицирано по чл. 195, ал. 1 от НК, а като алтернатива – да бъде намалено наложеното наказание с приложение на чл. 55 от НК.

В допълнение към касационната жалба се поддържа, че законът е приложен неправилно, тъй като не са налице квалифициращите обстоятелства по 195 от НК. Твърди се, че съдът се е позовал на доказателства от досъдебното производство – гаранционни карти и справки за касова наличност, които не са били приобщени по надлежния процесуален ред.

По делото е постъпил документ, изходящ от подс. Б. С., наименован „жалба“, в който се настоява касационната инстанция да приложи разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК включително и по отношение на присъди, постановени спрямо касатора в страни-членки на Европейския съюз.

В съдебно заседание защитникът на подс. И. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Подс. Б. И. се солидаризира с аргументите на защитника си и моли за намаляване на наказанието като бъдат съобразени данните за здравословното му състояние.

Защитникът на подс. Б. С. изтъква отново доводите, на които се позовава в сезиращите документи и настоява те да бъдат възприети от касационната инстанция.

Подс. Б. С. се присъединява към становището на защитника си и моли да бъде извършена претендираната от него кумулация.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и пледира решението да бъде оставено в сила.

Защитникът на необжалвалия подсъдим П. С. настоява да бъде изменен съдебния акт на въззивната инстанция като бъде отстранен пропускът ѝ да зачете предварителното му задържане.

Подс. П. С. се присъединява към искането на защитника си.

Оправданият подсъдим Б. Т., срещу когото не е постъпил касационен протест, не участва лично в касационното производство .

Защитникът му сочи, че тъй като в тази част въззивното решение не е атакувано от прокурора, то е влязло в сила, поради което няма претенции към акта, който ще постанови касационната инстанция.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 15. 02. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 710/2014 год., Специализираният наказателен съд (закрит понастоящем) е признал подсъдимите Б. Д. И., Б. Б. С. и П. В. С. за виновни в това, че в периода от 26. 06. 2007 год. до 28. 06. 2007 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление , след предварителен сговор помежду си и с А. Е. В. , като продължаваното престъпление не представлява маловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства и на моторни превозни средства, отнели чужди движими вещи на обща стойност 101 520,35 лева – големи размери – от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, а подс. П. С. – и при условията на повторност, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. З, т. 4, т. 5 (за подс. П. С. и т. 7) вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК ги е осъдил както следва:

- подсъдимите Б. И. и Б. С. – на по четири години лишаване от свобода;

- подсъдимия П. С. – на четири години и шест месеца лишаване от свобода, като ги е оправдал по първоначално повдигнатите им обвинения.

Съдът е кумулирал така определените наказания на подсъдимите Б. И. и П. С. с наказанията по други присъди, като е наложил най-тежкото от тях за всеки от подсъдимите и е постановил изтърпяването им при първоначален строг режим.

С присъдата подс. Б. Т. Т. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 196а вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК .

Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и по жалби на осъдените подсъдими и с решение № 143/02. 04. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 372/2024 год. по описа на САС, е потвърден.

Касационните жалби, изходящи от защитниците на подсъдимите Б. С. и Б. И., са допустими, тъй като са подадени от легитимирани страна в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

І. По обхвата на касационната проверка:

Изричното обсъждане на този въпрос се налага предвид съдържанието на касационните жалби и исканията на страните, включително и по време на съдебното заседание пред настоящия съдебен състав, които не са съобразени със спецификите на производството по глава двадесет и трета от НПК.

1. Въпреки наименованието си, саморъчно изготвеният от подс. Б. С. документ и допълнението към него нямат характеристиките на жалба, годна да сезира върховната инстанция по наказателни дела с проверката на въззивния съдебен акт. Съобщение за изготвянето на решението на САС е било връчено лично на подс. С. на 07. 04. 2025 год., а ръкописната „жалба“ е депозирана на 10. 09. 2025 год., т. е. след изтичане на законно установения петнадесетдневен срок за обжалване. Дори и след като се отчете, че изхожда от лице без специална подготовка и каквито и да било юридически познания, документът не може да бъде третиран и като своеобразно допълнение към касационната жалба на защитника, защото в него не се сочат недостатъци на въззивния съдебен акт, а се настоява да бъде направена кумулация на присъдата по настоящото дело с други присъди на подсъдимия, което съгласно чл. 306, ал. 1, т. 1 вр. чл. 39, ал. 1 от НПК може да стори първоинстанционният съд, постановил последната влязла в сила присъда. С оглед изложеното настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по това искане на подс. Б. С.. Извън компетентността на касационната инстанция остава и поисканото прекъсване на наказанието, търпяно понастоящем от жалбоподателя – съгласно чл. 448 от НПК този въпрос се решава от окръжния прокурор по местоизпълнението му.

2. Аналогичен извод следва да бъде направен и по отношение на заявената в съдебно заседание претенция от защитника на подс. П. С. за зачитане на предварително задържане, включително и по други дела, по които не е извършено групиране на наказанията с наказанието по настоящото дело. За разлика от въззивното производство процесуалният закон не предвижда възможност за присъединяване към касационната жалба на другите подсъдими и това се отнася и за случаите на съучастие, какъвто е разглежданият казус. С изключение на абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК, за които касационната инстанция следи служебно, проверката по глава двадесет и трета от НПК е само по отношение на обжалвалите лица и тъй като подс. П. С. не е атакувал въззивното решение, изявлението на защитника му не може да породи желаните от него процесуални последици. В принципен план единствено в хипотезата на чл. 347, ал. 2 от НПК, която в случая не е налице, е допустима корекция на присъдата по отношение на необжалвал подсъдим, ако основанията за това са в негова полза. Наред с това отново се претендира извършване на процесуални действия, за които касационната инстанция не разполага с правомощия. По отношение на приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НПК съображения бяха изложени по-горе, а съгласно чл. 417, ал. 1 от НПК, когато чл. 59 от НК не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление.

3. Съществена част от жалбата на адв. Ч. заема оплакването за необоснованост на въззивния съдебен акт. В тази връзка макар и лаконично е представена собствена интерпретация на доказателствената съвкупност с настоятелно искане същата да бъде възприета от настоящия състав. Претенцията не държи сметка за особеностите на касационното производство. С изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, към която не може да бъде отнесен настоящият казус, върховната инстанция по наказателни дела не е съд по фактите, поради което не контролира обосноваността на въззивния съдебен акт и не може да пререшава въпроса за достоверността и убедителността на доказателствата и средствата за установяването им, нито да приема фактология, различна от установената от долустоящия съд. В правомощията ѝ е единствено преценката за спазване правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение, а проверката на решението не установява отклонения от изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 303 от НПК.

ІІ. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Тези възражения следва да бъдат разгледани преди останалите, основаващи се на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, защото процесуалната последица от евентуалното наличие на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане без да се обсъждат останалите аргументи за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наказанието.

1. Няма основавания, изводими от материалите по делото, да бъде възприето оплакването на адв. З. за нарушаване на правото на защита на подс. Б. И.. Непредубеденият прочит на съдебните протоколи, съдържащи се в т. 12 и 13 от н. о. х. д. № 710/2014 год. показва, че подсъдимият е присъствал както в проведеното на 27. 05. 2021 год. разпоредително заседание, в което изрично е заявил съгласието си започналото за трети път отначало производство пред първата инстанция да протече по реда на чл. 371, т. 1 и сл. от НПК, така и в последвалите няколко заседания, в които се е развило съкратеното съдебно следствие. Лично е участвал и в съдебните прения, упражнил е и правото си на последна дума. В нито едно от тези заседания не е изтъквана от него или защитника му процесуална пречка за разглеждане на делото, произтичаща от моментното здравословно състояние на И.. Предвид отсъствието на каквито и да било обективни данни за това подобна констатация не е могла да бъде направена и служебно от съда. Съпоставянето на активността на подсъдимия в рамките на първоинстанционното производство не показва качествени различия, които да обосноват извод, че правото му на защита е било злепоставено от решаващия състав на Специализирания наказателен съд.

Аналогично е и положението във въззивното производство. Едно от основанията за отлагане на съдебните заседания на 15. 10. 2024 год. и 19. 11. 2024 год. е било именно отсъствието на подс. И. по уважителни причини, свързани със здравословното му състояние. В съдебното заседание на 18. 02. 2025 год. той се е явил лично и отново не е направил абсолютно никакви изявления в насока, че не се чувства добре и поради това е възпрепятстван да вземе участие в производството пред САС. Заетата от него позиция по хода на делото, по евентуални отводи на състава на съда, секретаря и прокурора, по необходимостта от събиране на нови доказателства и по съществото на спора е ясна и адекватна. Ако подсъдимият и защитникът му са считали, че съдебните протоколи не обективират вярно и изчерпателно изявленията им или че съдържат такива, каквито в действителност не са правили, е следвало да поискат поправката им в тридневния срок от изготвянето им, което не е сторено. Тъй като касационната проверка показва, че процесуалните документи са изготвени съобразно изискванията на НПК и съдържат всички необходими реквизити, съгласно чл. 131 от НПК те съставляват доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства, включително и досежно отсъствието на процесуални пречки за разглеждане на делото поради влошено здравословно състояние на подсъдимия.

2. Несъстоятелни са и възраженията на адв. Ч., отнасящи се до аналитичната дейност на въззивния съд. В изпълнение на задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания пред него съдебен акт САС е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, а обстоятелствата, подлежащи на доказване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени след изпълнение на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота.

Тезата на защитата, че контролираната инстанция е направила недопустими предположения относно участието на подс. Б. С. в трите посегателства срещу собствеността, се основава на погрешното разбиране, че авторството на деянието може да се установява само посредством точно определени доказателствени средства – показания на свидетели-очевидци или евентуално трафични данни в съвкупност с предмети, послужили за извършване на престъплението. Подобно разбиране влиза в директно противоречие със забраната на чл. 14, ал. 2 от НПК на доказателства и доказателствени средства с предварително установена, формална доказателствена сила. Въззивният съд е съобразил, че всяко едно от обстоятелствата, включени в предмета на доказване, може да бъде установено посредством всички допустими от НПК способи и тъй като не са събрани преки доказателства за авторството на деянието, е извършил изключително внимателна проверка дали косвените такива са взаимно допълващи се, дали те изграждат единна и непрекъсната доказателствена верига и дали обосновават единствено възможен извод относно самоличността на извършителя/извършителите на кражбите. Заключението му е изградено върху надлежно събрани и проверени доказателствени източници, които са интерпретирани съобразно действителните им смисъл и съдържание. В подкрепа на извода си, че подсъдимите (с изключение на Б. Т.) са извършили три от инкриминираните кражби, въззивната инстанция основателно се е позовала на следните обстоятелства:

- Чрез показанията на свидетелите Л. Ц. и С. П. и посредством справките от КАТ е установено кой от подсъдимите какво превозно средство ползва;

- Съгласно заключението на видео-техническата експертиза тези автомобили са пристигнали на паркинга на хотел „П.“ в околностите на [населено място] сутринта на 26. 06. 2007 год., като от тях са слезли пет лица от мъжки пол, които се настанили в хотела. При извършеното лицево-идентификационно експертно изследване е установено, че е възможно както на тези, така и на всички останали записи да са заснети подсъдимите А. В., Б. С. и Б. И..

Защитният довод, че липсата на абсолютна категоричност в заключенията на лицево-идентификационната експертиза внася сериозно съмнение в обвинителната теза, е обсъден от въззивния съд и аргументирано е отхвърлен като несъстоятелен. Възражението би било вярно, само ако веществените доказателства се обсъждат сами за себе си и без връзката им с останалите доказателствени източници. Подобен подход обаче противоречи на процесуалния закон, поради което законосъобразно не е бил възприет от САС. Напротив, в съответствие с изискванията за обективност, всестранност и пълнота видеозаписите и изследвалите ги видео-техническа и лицево-идентификационна експертизи са интерпретирани като елемент от непрекъснатата верига от косвени доказателства за авторството на деянието.

- За времето от пристигането им в хотела до задържането им на 28. 06. 2007 год. подсъдимите Б. И., Б. С., П. С. и А. В. са обитавали ап. 301 – доказателства за това обстоятелство съдът е открил в показанията на свид. С. А. (рецепционистка в хотела) относно броя на лицата, настанили се в апартамента и продължителността на престоя им. Наред с това контролираната инстанция се е позовала и на заключенията на дактилоскопните експертизи, съгласно които пръстовите отпечатъци, иззети от пространството пред ап. 301 в хотел „П.“ и от различни предмети в този апартамент, са били оставени от подсъдимите А. В., Б. С., Б. И. и П. С.;

- Охранителните камери във фоайето на хотела и на паркинга към него са фиксирали излизането на подсъдимите от хотела на 26. 06. 2007 год. към 20.00 часа, качването им в ползваните от тях автомобили, потеглянето им в посока към [населено място] и завръщането им малко след полунощ на 27. 06. 2007 год. Подсъдимите са заснети да извършват същите действия и за времето от около 21.30 часа на 27. 06. 2007 год. до 01,50 часа на 28. 06. 2007 год.;

- Кражбите, за които подсъдимите са признати за виновни, са извършени в тези времеви интервали, видно от справките от „СОД – В.“ и „ТИМ СОТ“ за установени смущения в сигнала, излъчван от охранителната техника в офисите на /наименование/ ЕООД и /наименование/ ЕООД, както и в този ползван съвместно от /наименование/ АД и /наименование/ ООД;

- При претърсване на управлявания от подс. П. С. л. а. „Ауди А4“ комби с ДК [рег.номер на МПС] са открити устройства „YAESU“ FM TRANCEIVER FT – 2800 M и „ICOM IC – 208“. Въззивният съд е съобразил, че следственото действие е извършено в съответствие със законовите изисквания, в присъствието на поемни лица и при наличие на съответната съдебна санкция, а протоколът съдържа всички изискуеми реквизити, поради което го е ценил като годно доказателствено средство;

- Съгласно заключението на техническата експертиза тези уреди представляват радиостанции, като към управляващия вход на един от тях е било включено саморъчно изготвено устройство, позволяващо непрекъснато излъчване на смущаващ сигнал с цел да бъде нарушена нормалната работа на всички радиостанции, работещи на същата честота. Докато това устройство е включено, радиостанцията, към която е монтирано, може да се използва единствено като заглушител. Поради голямата си мощност и двете радиостанции могат да заглушат предаватели на СОТ, като и двете са настроени на същата честота, на която работят предавателите на охранителните фирми;

- Видно от заключението на дактилоскопната експертиза по протокол № 4/22. 01. 2008 год. дактилоскопните следи, иззети на 28. 06. 2007 год. от едно от тези електронни устройства, са идентични с дактилоскопните отпечатъци на подс. П. С.;

- И трите кражби са извършени посредством взломяване на входните врати на офисите на съответните фирми, а от автомобилите на подсъдимите по надлежния ред са иззети инструменти, които могат да послужат за тази цел;

- При огледите на трите местопроизшествия са иззети специфични следи, които са съпоставени по експертен път с релефа на платнени ръкавици с особен точковиден релеф, открити в обитавания от подсъдимите хотелски апартамент. Сравнителното им изследване е установило, че следите могат да произхождат и да бъдат оставени от тези ръкавици;

- Предмет на кражба от офиса на /наименование/ ЕООД е метална каса, която е открита в двора на Технически университет – В.. При трасологичното ѝ изследване е установено пълно съвпадение между следите, оставени при взломяването ѝ, и тези, експериментално оставени от отвертка, открита и иззета законосъобразно от автомобила на А. В.;

- При личните обиски на подсъдимите в тях са намерени значителни парични средства, които като вид на валутата и на купюрите съответстват на посоченото от свидетелите Е. М., И. И. и Ц. Г.. Приблизително съответствие е установено и по отношение стойността на сумите. Наред с това в обитавания от тях апартамент са установени и шестте компютъра, отнети от офиса на /наименование/ ЕООД, както и монети в найлонови пликчета, запечатани по начина, посочен от свид. Ц. Г.. Тези действия по разследването също са осъществени при спазване на изискванията на чл. 164 от НПК.

След като е обсъдил процесуалната годност и достоверността на всяко едно от посочените косвени доказателства апелативният съд прецизно е обосновал връзката му с главния факт, а в констатацията му, че в своята съвкупност всички те водят до единствено възможния извод за самоличността на извършителите на деянията, не се установяват непълноти и логически несъответствия, които да обосноват претендираното от защитата нарушение на императивното изискване на чл. 303 от НПК.

Несъстоятелен е и доводът на адв. Ч., че въззивният съд е направил недопустими предположения досежно предмета на престъплението. Контролираната инстанция не е имала основание да изключи от ценимата доказателствена съвкупност писмените доказателства в т. 8 и т. 9 от ДП, установяващи собствеността върху отнетите вещи (счетоводни справки за касова наличност, банкови извлечения, ордери и гаранционни карти). Вярно е, че липсват протоколи за доброволното им предаване или други нарочни документи, установяващи приобщаването им към материалите, събрани в досъдебната фаза. Това обстоятелство обаче може да бъде установено при внимателен прочит на показанията на свидетелите Ц. Г. и И. И.. Видно е, че в протоколите за разпит на тези лица е инкорпорирано и предоставянето на копия от тези документи за нуждите на разследването. Подобен подход, макар да не е образец на процесуална прецизност, е търпим от процесуалния закон.

С оглед всички тези съображения касационната инстанция прие, че не са допуснати претендираните от защитата съществени нарушения на процесуалните правила и няма основание за отмяна на съдебните актове по делото и за връщането му в предходен процесуален стадий.

ІІІ. По възраженията за неправилно приложение на закона:

1. Въпреки, че адв. З. се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, съдържанието на изложените в жалбата и допълнението към нея доводи ги отнася към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, защото се твърди, че са подценени смекчаващите отговорността обстоятелства, а наказанието не съответства на степента на обществена опасност на дееца. Не са посочени конкретни съображения за това, че законът е приложен неправилно или че не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен и по-специално не са атакувани изводите на въззивния съд относно правната квалификация на деянието. Поддържа се единствено искане за оправдаване на подс. И. без обаче то да е обвързано с дължимите аргументи за несъставомерност на извършеното от него. Това изисква да се припомни, че касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се осъществява в рамките на установените от въззивния съд фактически положения, поради което върховната инстанция по наказателни дела може да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК единствено в случаите, когато деянието не съставлява престъпление . Предвид фактическите констатации на САС настоящият казус не попада в тази хипотеза .

2. Искане за оправдаване на подзащитния му се съдържа и в жалбата на адв. Ч., но и в нея не се сочат други доводи извън онези, отнасящи се до обосноваността на въззивния съдебен акт, които както вече беше посочено, не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Декларативно и без надлежна аргументация са оспорени изводите за наличие на квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 2 и по ал. 1, т. З, т. 4, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Може само да се предполага, че оплакването се поддържа като последица от твърдените нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствената съвкупност, очертаваща предмета на престъплението и неговата стойност. При положение, че не беше установено аналитичната дейност на САС да е засегната от пороците, описани в жалбата, няма основание да бъдат коригирани изводите му относно съставомерността и правната квалификация на деянието. Приетите за безспорно доказани действия на Б. С. законосъобразно са квалифицирани като престъпление по чл. чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. З, т. 4, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

ІІІ. По твърденията за явна несправедливост на наказанието:

Не издържат на касационната проверка и доводите в касационните жалби , отнасящи се до санкционната част на решението. Апелативният съд е взел предвид почти всички обстоятелства от значение за вида и размера на наказанието, дал е законосъобразна оценка кои от тях са смекчаващи и кои отегчаващи и правилно е отчел какви са значението и тежестта на всяко от тях при индивидуализацията му за всеки от подсъдимите .

Неоснователно се възразява срещу третирането на множеството квалифициращи признаци на деянието като отегчаващо отговорността обстоятелство. Изводът на инстанциите по фактите не влиза в противоречие със забраната на чл. 56 от НК и е изцяло съответен на константната съдебна практика на ВКС. В случая не се касае за повторно отчитане на обстоятелствата, взети предвид при квалификацията на деянието, а за количествена оценка на съответните фактори, чиято множественост предопределя по-високата степен на обществена опасност на деянието (в същия смисъл вж. Р. № 134/2010 год. на І н. о., Р. № 329/2009 год. на І н. о. и др.). Всъщност единственият упрек, който може да бъде отправен към въззивния съд по този повод, е свързан с неточната му оценка колко на брой са квалифициращите признаци на деянието, защото освен тези по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от НК, по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние се обуславя от наличието на още един квалифициран състав – по чл. 195, ал. 2 от НК.

Въпреки че не е отчетливо заявено в проверявания съдебен акт, като отегчаващо обстоятелство с основание и без да нарушава забраната по чл. 56 от НК е третиран и фактът, че стойността на предмета на престъплението многократно надхвърля минимално необходимото за наличие на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 2 от НК – с оглед минималната работна заплата към момента на деянието той е изпълнен при стойност от 12 600 лева, а в случая отнетото имущество възлиза на 101 520,35 лева, т. е. надвишава я малко повече от осем пъти. Това допълнително завишава обществената опасност на извършеното посегателство.

Като към горните обстоятелства се прибави и фактът, че подсъдимите са взели мерки хотелската стая да бъде регистрирана на името на друго лице и по този начин в максимална степен да бъде затруднено установяването на местопребиваването им, високата степен на обществена опасност на извършеното от тях, е безспорна и ясно разграничава деянието им от типичните посегателства от този род.

Личността на подсъдимите също е адекватно оценена от контролираната инстанция. Констатацията за високата степен на обществена опасност и на Б. И., и Б. С. е основана на данните за обремененото им съдебно минало. Тъй като указва на престъпна упоритост и постоянство, като отегчаващо обстоятелство, относимо към характеристиките на дейците, следва да бъде ценен и изключително краткият период – в рамките на две денонощия, в който са извършени трите кражби, включени в инкриминираната продължаваната престъпна дейност.

Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства също са намерили своята вярна оценка в мотивите на проверяваното решение и убедително е защитен изводът, че те са непротивопоставими на отегчаващите такива.

И в двете касационни жалби е поставен акцент върху продължителността на наказателния процес. Доводът на защитниците, че винаги и във всички случаи тя представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, почива на неверен прочит на закона и относимата към тази проблематика практика на Европейския съд по правата на човека. Преценката дали времето, в което се е развивало наказателното производство, ще рефлектира върху вида и размера на наказанието и в каква насока ще се отрази върху него зависи от степента на засягане на правото на подсъдимия делото му да бъде разгледано в разумен срок. Няма спор, че процесуалните неблагополучия при разглеждане на делото от първата инстанция са довели до значително отклонение от изискванията на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и на чл. 22 от НПК. В същото време не може да не бъде съобразена сложността на казуса, произтичаща от броя на подсъдимите лица и на повдигнатите им обвинения. Освен че на съд са били предадени петима обвиняеми, всеки от тях е обвинен в извършването на две престъпления, едно от които с множество деяния. Дори и като се отчита, че в крайна сметка производството пред първостепенния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, обвинението за множество престъпления е предопределило един по-широк кръг от подлежащи на установяване обстоятелства, а оттам и значителен брой на свидетелите и експертите. Всичко това показва, че макар дълготрайността на процеса да изисква подсъдимите да бъдат подходящо овъзмездени, дължимата им компенсация не предполага индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Специално по отношение на подс. Б. С. е необходимо да бъде изтъкнато още едно обстоятелство – недобросъвестното му процесуално поведение и укриването му извън страната, което е един от водещите фактори за обсъжданата продължителност на наказателното производство.

Неоснователно е и оплакването за игнориране на здравословното състояние на подс. Б. И.. Въззивният съд го е обсъдил изрично и правилно го е третирал като смекчаващо отговорността обстоятелство със значитлна тежест, което изисква наказанието на този подсъдим да бъде индивидуализирано в размер, близък до минималния за извършеното престъпление. В същото време, позовавайки се на отегчаващите обстоятелства, САС убедително е защитил извода си, че те не позволяват по-голямо снизхождение към дееца.

На последно място, предвид декларативния им характер и неподкрепеността им от материалите по делото няма основания да бъдат възприети доводите в жалбата на адв. З. за поет от подс. И. ангажимент за поправяне и реинтеграция в обществото.

Предвид всички тези съображения касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143/02. 04. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 372/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.