Кражба на метални отпадъци от военен факултет чрез използване на лек автомобил

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, за извършването на която е използвано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин * доказателствени способи * доказателствена стойност * нотариално удостоверяване чрез заверка * несъществено процесуално нарушение * многобройни смекчаващи вината обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. София, 19.01.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 1059/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на подс. Я. Г. чрез защитника му адв. Т. срещу решение № 21 от 14.10.2024 г. на Военно-апелативен съд /ВоАС/, постановено по ВНОХД № 43/2024 г.

С жалбата са релевирани трите касационни основания. Навеждат се доводи за нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че не били обсъдени показанията на свидетелите С., Ж., Д., че нямало основание да се кредитират с доверие показанията на свид. М.; че били фаворизирани някои доказателствени източници и некредитирани обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице; че с отхвърляне на искането му за „повторен“ разпит на свид. К. и недопускането до разпит в качеството на свидетели на С. Щ., Х. Л. и Д. П. било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че доказателствените средства не били обсъдени в цялост и пълнота, а ако това било сторено от ВоАС, той би направил друг извод по отношение доказаността на обвинението срещу подсъдимия. Сочи се, че обвинителният акт съдържа неясноти и пороци, които ограничавали правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. Претендира се, че второстепенният съд не се бил произнесъл по всички доводи на защитата.

Нарушението на материалния закон се аргументира с осъждането на невинно лице. Изразява се становище, че обвинението не е безспорно доказано; че липсва вреда, поради погрешното заприходяване на вещите, предмет на обвинението; че те не били маркирани и оградени, а се съхранявали на открито; че нямало как подсъдимият сам да натовари и пренесе металните вещи. Твърди се, че те били отпадък, поради което липсвал пряк умисъл за извършване на престъплението, защото подсъдимият не е съзнавал, че върши нещо нередно. Оспорва се наличието на субективната страна на престъплението и тъй като Г. минавал необезпокояван през контролно-пропускателния пункт на университета.

В подкрепа на довода за явна несправедливост на наложеното наказание се сочат отличните характеристични данни за подсъдимия и се акцентира, че стореното представлява маловажен случай и липсват вредни последици.

По всички тези съображения се претендира отмяна на решението, постановено по отношение на подс. Я. Г. и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Алтернативно се иска изменение на решението в частта относно наказанието, като се моли за намаляване на същото.

В съдебно заседание прокурорът от Върховна прокуратура счита, че не са налице заявените касационни основания и затова пледира за оставяне в сила на атакуваното решение.

Защитникът – адв. Т., иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от ВоАС или изменение на акта на второинстанционния съд в посока намаляване на наказанието на подзащитния му.

Подс. Г. моли да бъде оправдан, за да се върне на обучение във факултета на Националния военен университет „В. Л.“ /НВУ/ в [населено място].

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 5 от 18.04.2024 г. на Военен съд – Сливен по НОХД № 124/2023 г. подсъдимият Я. В. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е осъден при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на три месеца лишаване от свобода, отложено с три годишен изпитателен срок считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК на подс. Г. са възложени деловодните разноски.

С решение № 21 от 14.10.2024 г. на Военно-апелативен съд, постановено по ВНОХД № 43/2024 г., атакуваната пред него присъда от подс. Я. Г. чрез упълномощения му защитник – адв. Т. от САК, била потвърдена.

Първо следва да бъде даден отговор на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед законовите последици от констатирането на тяхното допускане – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

В голямата си част ВоАС качествено е изпълнил задължението си по осъществяване на цялостна служебна проверка на присъдата.

При извършения контрол от настоящия съд по делото се установи, че изводът на въззивния състав за доказаност на обвинението не е направен в нарушение на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Всъщност, недоволството на защитата е свързано не с игнориране на обясненията на подсъдимия и фаворизиране на част от показанията на свидетелите; с неизвършване на „повторен“ разпит на свид. К. и недопускане до разпит в качеството на свидетели на Щ., Л. и П.; с твърдените липса на мотиви и неясноти в обвинителния акт, а с отказа на второстепенния съд да оправдае подс. Г. поради липса на обективна и субективна страна и на второ място да приеме, че е налице маловажен случай на кражба.

Неоснователни са доводите на защитника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в неясноти и пороци в обвинителния акт и липса на мотиви, поради неотговаряне на всички доводи на защитата в атакуваното решение. Като оставим настрана обстоятелството, че не е уместно за първи път пред касационната инстанция да се прави възражение срещу качеството на обвинителния документ, а видно от съдебния протокол на л. 32 от НОХД № 124/2023 г. Военен съд – Сливен, в него е отразено изявлението на защитата, че няма основание за прекратяване на наказателното производство и че няма допуснато в хода на досъдебната фаза съществено нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на привлеченото към наказателна отговорност лице и липсата на подобен довод в пледоариите на страната пред първостепенния и въззивния съдилища, от една страна и от друга - от обективния прочит на обвинителния акт се установява, че той е годен да постави началото на съдебната фаза на процеса, защото отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК относно неговото съдържание. Прокурорът ясно е формулирал тезата си в обвинителния титул, като той се е съобразил както със законовата норма, така и с ТР № 2/2002 г. на ВКС. Доказателство за този извод на съда е и обстоятелството, че в касационната жалба липсва конкретно посочване на претендирания недостатък на сезиращия първоинстанционния съд инструмент.

Относно оплакването за липса на отговор в атакуваното решение на всички аргументи на защитата е удачно да се припомни, че отговор с акта на съда се дължи на съществените доводи на страните. В случая, от прегледа на коментираното решение е видно, че надлежно е отговорено от апелативния съд тъкмо на основните защитни възражения в това число, коментиран и отхвърлен е аргументът, че поради грешното заприходяване на материални ресурси и действително предадените метални отпадъци от действията на подсъдимия на практика няма вреда за НВУ „В. Л.“. Обсъдено е и оплакването, че предметът на обвинението представлява отпадък, като е прието, че той има определена стойност, поради което не може да се изключи съставомерността на стореното от Г.. Не е пренебрегнато и възражението, че подсъдимият сам не би могъл според защитата да натовари и пренесе металните отпадъци, както и твърдението, че Г. е разделил с други лица получените пари от предадените от него за скрап метални вещи. Налага се изводът, че поради неудовлетвореността на страната от резултата по делото се твърди, че не е отговорено на всеки неин довод, а не по причина на действителното пропускане на съда да стори това в решението си.

Като неоснователно следва да бъде оценено възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразило се в неизвършването на „повторен“, както го определя защитата, разпит на свид. К., както и отказът на контролираната инстанция да допусне до разпит в качеството на свидетели на Щ., Л. и П.. В случая е добре да се припомни, че не всяко неуважаване на доказателствено искане на страна може да се определи като процесуално нарушение, а само това, с отказа на което се е стигнало до неизясняване на важни за предмета на доказване факти, каквато хипотеза не е налице по делото. Въззивният съд с нарочно определение в открито съдебно заседание и в крайния си акт е отговорил на страните защо не е било необходимо според него събиране на поисканите от защитата доказателствени средства, а именно по причина, че фактите и обстоятелствата по делото са изяснени и за установяването им има събрани други източници на информация, поради което следва да се приеме, че с отказа на проверяваната инстанция да уважи конкретното доказателствено искане не е допуснато съществено процесуално нарушение.

В решението, обект на коментар от настоящия съд, е препратено към мотивите на първата инстанция, като в случая оценъчната дейност на контролирания съд не е сведена до просто позоваване на инкорпорираните от първия съд доказателствени средства, а е направен извод за верен доказателствен анализ и е извършен собствен такъв, макар и кратък, на свидетелските показания на свидетелите Ж., С., Д., М., В. и К.. В този смисъл, не е оставена без внимание съдържащата се в доказателствените материали информация от значение за процеса, като не са останали без коментар от страна на второстепенния съд показанията на свидетелите В., М. и К. и е посочено, че първите установяват реда и начина, по който били изнесени отпадъците от територията на факултета и фирмата, която го е сторила, подкрепени с писмени материали, а последният потвърждава извода за занижения контрол, осъществяван във факултета в [населено място]. Претенцията на защитата, че няма основание за кредитиране показанията на свид. М. освен, че представлява оплакване за необоснованост, която не е касационно основание, но при справка със съдържанието на крайния съдебен акт на втората инстанция, се установява, че тя е приела, че те в една част намират опора в писмените материали, приобщени по делото, а в друга се подкрепят от заявеното от свид. В..

Относно сведенията, дадени от свидетелите С., Ж. и Д., коментарът на апелативния съд е на стр. 7 и 8 от въззивното решение, съответно л. 30 лице и гръб от въззивното дело. По причина, че са приети за достоверни, а тези на свид. Д. са потвърдени от писмени доказателствени средства, е прието, че посочените свидетелски показания установяват авторството на деянието, което самият подсъдим поначало не отрича. В този смисъл ясно са изложени съображенията на съда защо счита за правдиви показанията на цитираните свидетели. Липсват логически грешки при осъществяване на оценъчната му дейност.

Достоверността на обясненията на подс. Г. е отхвърлена в мотивите към проверяваното решение, но това е направено след проверка и съпоставка на този доказателствен източник с останалите. Заключението на съда по фактите кои доказателствени източници да кредитира с доверие е суверенно негово право, стига това да е сторено при съблюдаване на логическите правила и при спазване изискването за обективност, всестранност и пълнота. Тези негови изводи не подлежат на касационна проверка. Показанията на свид. К. не потвърждават заявеното от подс. Г., че заедно са предавали на вторични суровини т. нар. „боклуци“. Затова обясненията на подсъдимия в тази им част остават изолирани, доколкото не намират подкрепа в твърденията на свид. Г.. По тези причини неоснователно е и възражението, че значима доказателствена информация, изводима от показанията на посочения от защитата свид. К. е била пренебрегната.

В обобщение, ВоАС се е съгласил с дадената от първоинстанционния военен съд оценка на доказателствените средства, на чиято база, аналогично на него, е приел за доказано по убедителен и несъмнен начин, че подс. Г. е виновен по вмененото му обвинение.

Второинстанционният съд не е съзрял проблем и е приел нотариално заверената декларацията на Б. Б., представена от защитата, за годен доказателствен източник, както е постъпил и Военният съд - Сливен. Действително, съдът е свободен да определя самостоятелно процесуалната стойност на доказателствените материали, но този процес следва да е подчинен на правилата, уредени в НПК. В случая, процедирайки по описания начин, е налице известно отклонение от изрядното изпълнение на задълженията на въззивната инстанция, което несъмнено включва позоваване само на валидно събрани доказателствени материали по делото. Следва да се отбележи, че проверяваната инстанция на свой ред е коментирала съдържанието на нотариално заверено изявление на Б. Б. от 16.03.2024 г. пред нотариус с район на действие РС – Бургас, вместо да разпита в качеството на свидетел въпросното лице, защото само чрез предвидените в процесуалния закон доказателствени средства и чрез предвидените способи за доказване може да се разкрие обективната истина по делото. Военно-апелативният съд не е държал сметка, че изявлението на Б. Б. пред нотариус не е писмено доказателство, както го е определил сам той в коментирания акт, нито е писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 127 НПК, като каквото незаконосъобразно е било третирано то в оспореното решение. Обсъжданата нотариално заверена декларация не обективира процесуално действие по разследването, поради което няма характер на писмен източник за процеса и е лишен от доказателствена стойност. Тя не може да бъде ценена с оглед на нейното съдържание, както неправилно е процедирал проверяваният съд. Процесната нотариално заверена декларация удостоверява, че въпросното лице се е явило на посочената дата – 16.03.2024 г. пред нотариус в гр. Бургас, подписало се е на документа и е направило някакво изявление в него. Ако ВоАС е считал, че следва да обсъди съдържащата се в изявлението информация, е било необходимо да допусне до разпит в качеството на свидетел Б. Б., защото само по този начин законосъобразно биха се въвели неговите твърдения за факти в процеса. На този извод следва да се настои, защото само чрез извършване на разпит на лицето като свидетел може да се съберат и проверят доказателствата в процеса. Утвърждавайки стореното и от първоинстанционния военен съд ценене на съдържанието на въпросната декларация директно, апелативната инстанция е допуснала нарушение на процесуалните правила.

Срещу ползването на декларацията на Б. от ВоАС защитата не възразява, а единствено оспорва отхвърлянето на тезата на подсъдимия за събиране на отпадъчни материали из гр. Шумен и предаването им в пункт за вторични суровини, „подкрепена“ според нея с коментираната нотариално заверена декларация. В нито един момент никоя от страните не е поискала приобщаване на съдържащата се в декларацията информация чрез законосъобразния за това способ – разпит на свидетел.

От друга страна, непълнотата на доказателствата не е касационно основание и щом проверяваният съд не е счел за необходимо да извърши разпит на декларатора като свидетел по делото, поради изясняване на делото от фактическа страна, не следва решението на ВоАС да се отменя на това основание и защото описаният пропуск в дейността му не е довел до нарушаване на правото на привлеченото към наказателна отговорност лице да сочи доказателства, предвид ненаправено искане за разпит в качеството на свидетел на Б., и до неправилно приложение на материалния закон. Това е така, доколкото проверяваният съд не е основал решаващите си изводи за участието на подсъдимия в деянието на въпросната декларация, видно от съдържанието на мотивите към решението.

В обобщение, следва да се приеме, че е извършено фактическо установяване чрез анализ и оценка на всички относими доказателсвени източници поотделно и в съвкупност без игнориране или фаворизиране на някой от тях.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон, направено с оглед твърдението за недоказаност на обвинението. Процесуално издържана е била дейността на съда както по установяване на фактите, така и по ясното формиране на вътрешното му убеждение. На тази база съдът е дал вярната правна оценка на фактите и материалният закон е бил приложен правилно. Отнемането на няколко пъти, в рамките на няколко месеца от плаца в близост до паркинга в двора на факултета, находящ се в [населено място], на метални отпадъци в размер на 1490 кг на стойност 697,22 лв. чрез използване на моторно превозно средство и тяхното предаване в пункт за вторични суровини ясно показва намерението на подс. Г. да присвои вещите, като на това основание правилно извършеното от него е било оценено като квалифицирана кражба, осъществена при продължавано престъпление. Обстоятелството, че вещите не били маркирани и оградени, а съхранявани на открито, както настоява защитата, е ирелевантно. Деянието е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна, защото т. нар. „боклуци“ са вещи с определена стойност, намирали са се в двора на факултета към НВУ, а последователността от действията на подсъдимия несъмнено показват, че е имал формирана представа, че отнема вещи, макар и определяйки ги като „боклуци“, които не са негова собственост и липсва съгласие на техния собственик – НВУ „В. Л.“ за това отнемане /въпреки че вещите били разхвърляни, те били поставени в двора на факултета към НВУ, в който се влизало и излизало през специално устроен контролно-пропускателен пункт, а през нощта е имало нощни постове/ и въпреки това по неправомерен начин подсъдимият е прекъснал чуждата фактическа власт върху тях, установявайки своя, а чрез разпореждането с металните отпадъци – закарвайки ги с лекия автомобил и предавайки ги в пункта за вторични суровини в гр. Шумен за скрап на няколко пъти, е демонстрирал намерението си да ги третира като свои. Това е довело до причиняване на имотна вреда на НВУ и обедняване на юридическото лице. Вещите, макар представляващи отпадни материали, обективно не са такива без стойност, от една страна, а от друга - простото твърдение на подсъдимия, че не е искал да ощети университета и че на практика е „направил добро“ не е достатъчно, за да се приеме, че деянието е несъставомерно и от субективна страна. За намерението на дееца се съди по обективните му действия – подс. Г. на няколко пъти е изнесъл и закарал с лек автомобил инкриминираните вещи и ги е предал за скрап, за които е получил сумата от 697,22 лв., поради което правилно контролираната инстанция е намерила, че престъплението е извършено виновно при пряк умисъл. В този смисъл като неоснователен се счита доводът на защитата и за субективна несъставомерност на деянието.

Няма основание за приемане на различна правна квалификация при така очертаните факти. Маловажен случай на кражба би могло да има в хипотезите на престъпление по основния състав на чл. 194 НК или при квалифицираните състави на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 6 НК, но в настоящото производство се касае за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, поради което няма как случаят да бъде приет за маловажен и деянието да бъде преквалифицирано в по-леко. Обективните характеристики на стореното не го определят като маловажен случай /дори и да се приеме, че сумата от 697,22 лв. бъде разделена, както защитата нееднократно неоснователно претендира/, защото деянието от обективна страна е осъществено чрез използване на моторно превозно средство. В този смисъл липсват предпоставките за прилагане на привилегированата разпоредба на закона.

Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Видно е от данните по делото, че никъде ВоАС не е коментирал отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както твърди защитата, по причина, че такива не са установени по делото. При решаване на въпроса за наказанието на подс. Г. контролираният съд е ценил само смекчаващи отговорността му обстоятелства и на тази основа се е съгласил с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В този смисъл липсват основания за намеса на касационната инстанция, защото не само няма явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца и отмерената държавна принуда, но и няма неотчетени от апелативната инстанция благоприятни обстоятелства при нейната индивидуализация. В случая, наложеното на подс. Г. наказание от три месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок, е минималното такова, с което деецът може да бъде санкциониран и няма правен механизъм да се премине към друг вид наказание в това число и към административно такова.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 14.10.2024 г. на Военно-апелативен съд, постановено по ВНОХД № 43/2024 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.