Практика · Върховен касационен съд · 05 Май 2025
Прекратяване на наказателно дело поради изтекла абсолютна давност
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Подсъдимият е осъден на втора инстанция за причинена средна телесна повреда през май 2010 г. Върховният касационен съд отменя постановените присъди и прекратява наказателното производство, тъй като законовият 15-годишен срок за преследване на деянието е изтекъл преди заседанието на касационната инстанция.
Какво приема съдът
Когато е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване и деецът не е поискал делото да продължи, съдът отменя актовете на долните инстанции и прекратява наказателното производство.
Приложени разпоредби
- чл. 80, ал. 1, т. 3 НК
- чл. 81, ал. 3 НК
- чл. 129, ал. 2 НК
- чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК
- чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
абсолютна давностсредна телесна повредапогасителна давностпрекратяване на наказателно производствонаказателно преследване
Текстът на акта
Ключови фрази Средна телесна повреда * погасителна давност * възражение за изтекла погасителна давност * прекратяване на наказателно производство поради изтекла давност * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване Р Е Ш Е Н И Е № 250 Гр. София, 30 май 2025 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА ЧЛЕНОВЕ :ДАНИЕЛ ЛУКОВ НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ с участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от съдия Грозева наказателно дело № 347/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Н. Д.- защитник на подс. И. Й. Б. против присъда от 13.01.2025 г. постановена внохд № 1261/ 24 г. на Софийски градски съд. С жалбата и допълнението към нея са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от НПК. Направени са алтернативни искания за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане за събиране на доказателства или за намаляване на размера на наказанието. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира присъдата да бъде отменена,тъй като въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е приложил неправилно закона като е признал подсъдимия за виновен, без обвинението срещу него да е доказано. В заключение с оглед изтеклата абсолютна погасителна давност за престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК моли наказателното производство да бъде прекратено. Подс. Б. не се яви пред ВКС. Представителят на Върховна Касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила, тъй като въззивният съд не е допуснал твърдените в жалбата нарушения на закона. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, след като обсъди наведените касационни основания и материалите по делото, прие следното : Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество налага упражняването на правомощията на касационният съд по чл. чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради следното : С присъда № 266270 от 13.11.2017 г. по нохд № 18345/13 г. СРС признал подс. И. Й. Б. за виновен в това, че на 9.05.2010 г. в [населено място],[жк]пред заведението „име“ срещу блок /номер/, причинил средна телесна повреда на Л. Г. изразяваща се в травматично избиване на първи горен десен зъб, което реализира медикобиологичната характеристика на избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 3 , вр. ал. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс. Б. да заплати направените по делото разноски. Присъдата била обжалвана от подс. Б. чрез защитника му адв. Г. пред СГС, където е образувано внохд № 3638/2019 г. С присъда № 216 от 8.11.2019 г. СГС отменил присъдата и постановил нова, с която признал подс. Б. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК оправдал в извършване на престъплението по чл. 129, ал.2, пр. 3 вр. ал. 1 от НК. По касационен протест пред ВКС е образувано н. д. № 625/20 г. , като с решение № 18 от 9.02.2021 г. ВКС, трето наказателно отделение отменил съдебния акт и върнал делото за ново разглеждане от друг състав при СГС. В СГС е образувано внохд № 592/21 г., по което с решение № 2604494 от 18.08.2021 г. постановената по нохд № 18345/13 г. присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при СРС. СРС образувал нохд № 12772/21 г., по което с разпореждане № 4471 от 23.09.2021 г. съдията – докладчик прекратил съдебното производство и изпратил делото на СГП за „провеждане на досъдебно производство по надлежния ред“. След провеждането му, СГП внесла в СГС нов обвинителен акт срещу подс. И. Й. Б. по обвинение по чл. 129, ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 от НК, по който е образувано нохд № 4874/22 г. С присъда от 19.06.2024 г. СГС признал подс. И. Й. Б. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК. По протест на прокурор от СГП в САС е образувано внохд № 12618/24 г., по което с присъда № 1 от 13.01.2025 г. присъдата на СГС е отменена и подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК е осъден на „пробация“ със следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от една година. Подс. Б. осъден да заплати направените по делото разноски. В началото, преди всичко ВКС следва да припомни, че Върховната инстанция по наказателни дела е съд само по правото, а не и по фактите, поради което извън обхвата на касационната проверка остава обосноваността на въззивните присъди и решения, поради което на тези доводи в жалбата не може да бъде даден отговор в настоящото производство. На следващо място, макар в принципен план проверката за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК логически да предхожда тази за правилното приложение на материалния закон, естеството на направеното възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване и искането на защитата за прекратяване на наказателното производство, изисква то да бъде поставено на обсъждане най-напред, тъй като неговата основателност би препятствала обсъждането на останалите доводи, отнасящи се до касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК поддържани в жалбата. Проверката на направеното възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за провеждане на наказателно преследване спрямо подс. Б. обосновава основателност на направеното искане за прекратяване на наказателното производство с произтичащите от това правни последици. Това е така, защото : За престъплението по чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК, в чието извършване е обвинен Б. е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години. Предвид размера на наказанието, преценката за приложимия давностен срок се извършва с оглед на посоченото в чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато са изтекли десет години от извършването на деянието. Съобразно правилото на чл. 81, ал. 3 от НК абсолютната давност е петнадесет години. Инкриминираното деяние е извършено на 9.05.2010 год., поради което абсолютната давност е изтекла на 9.05.2025 год., т. е. преди датата на провеждане на съдебно заседание пред ВКС на 16.05.2025 год, с което наказателното преследване вече е било погасено по давност, тъй като подс. Б. не е направил изрично искане то да продължи, което налага отмяна на постановените по делото съдебни актове на първата и въззивната инстанции и прекратяване на наказателното производство. Поради изложените съображения, ВКС следва да остави без внимание развитите в касационната жалба съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда №1 от 13.01.2025 г. , постановена по внохд № 1261/2024 год. по описа на Софийски Апелативен съд ОТМЕНЯ присъда от 19.06.2024 г. постановена по нохд № 4874/22 год. по описа на Софийски градски съд. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по нд № 347/2025 г. по описа на ВКС. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.