Отговорност на доставчика при неправомерно спиране на електрозахранването

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50176

гр. София, 19.04.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело №4349 по описа за 2021 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

С въззивно решение №852 от 16.07.2021г. по в.гр.д.№3858/2020г. на Софийски апелативен съд, след частична отмяна на решение №3814 от 28.06.2020г. , постановено по гр.д № 9662/2014, поправено с решение № 260101 от 16.09.2020 г. на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен иска на Р. Л. Х. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД за разликата от присъдените 1000 лв. и дължимите 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на електрическа енергия от декември 2008 г. до януари 2009 г., от 27.03.09 до 24.06.09 г., както и за периода 02.11. 2011 г. – 02.07.2014 г. ведно със законната лихва от 02.07.2014 г. до окончателното изплащане, е осъдено „ЧЕЗ Електро България“ АД да заплати на Р. Л. Х. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД допълнително 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на електрическа енергия за периодите от декември 2008 г. до януари 2009 г., от 27.03.09 до 17 24.06.09 г., както и за периода 02.11. 2011 г. – 02.07.2014 г. ведно със законната лихва от 02.07.2014 г. до окончателното изплащане; потвърдено е решението в останалите обжалвани части, с които: е уважен иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД за размера 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди и са отхвърлени: 1. иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД за разликата над 2000 лв. до предявения размер от 60 000 лв.; 2. иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на електроенергия за периода ноември 2008г.-02.07.2014 г.; 3. исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение“ АД за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на електроенергия за периода ноември 2008 г.- 02.07.2014 г.; 4. иска по чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение“ АД за осъждането им да изпълнят задължението си по договор за доставка на електрическа енергия, като доставят такава до първия етажа от къщата на [улица] [населено място].

Постъпила е касационна жалба от Р. Л. Х., чрез процесуален представител адв.Г., срещу въззивното решение в отхвърлителните части.

Постъпила е касационна жалба от „Електрохолд Продажби“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, чрез процесуален представител пълномощник В. И. – ръководител отдел „Процесуална защита“, срещу въззивното решение в осъдителните части.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 467 от 30.05.2022г. по поставения от касатора „Електрохолд Продажби“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ правен въпрос: „има ли право електроразпределителното дружество да преустанови електрозахранването когато вземането е оспорено, вкл. по съдебен ред?“ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка в съответствие ли са дадените от въззивния съд разрешения с практиката на ВКС, доколкото в производство по чл.303, ал.1, т.4 ГПК с решение №24 от 05.05.2021 по гр.д.№1762/2020г. на ВКС, ІVг.о. между решение №266 от 17.12.2019г. по гр.д.№2046/2019г. на ВКС, ІVг.о. и решение по гр.д.№4081/2017г. на ВКС, ІVг.о., на което се е позовал въззивният съд, е прието за неправилно и е отменено второто решение.

Касаторът Р. Л. Х. счита, че в отхвърлителните части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Представя писмени бележки. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата „Електрохолд Продажби“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, чрез процесуален представител пълномощник В. И. – ръководител отдел „Процесуална защита“, оспорва жалбата като неоснователна.

Ответникът по жалбата „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, чрез процесуален представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна.

Касаторът „Електрохолд Продажби“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ счита, че в осъдителните части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата Р. Л. Х., чрез процесуален представител адв.Г., оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Въззивното решение е валидно и допустимо.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и изявленията на страните, че ищецът има учредено право на ползване на първия етаж от сграда на [улица] [населено място] и че е клиент на ответниците с абонатен номер [ЕГН] и че за част от исковия период за абонатния номер е спряно подаването на енергия, както следва: през декември 2008 г. до януари 2009 г., за периода 27.03.09 до 24.06.09 г., както и за периода 02.11. 2011 г. – 02.07.2014 г.

Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на изводите на въззивния съд, че в останалата част от исковия период ноември 2008-юли 2014 г. е имало доставка на електроенергия за абонатния номер на ищеца. В свое искане от 05.04.2012 г. до ЧЕЗ Разпределение Запад ищецът Х. е поискал възстановяване на електрозахранването след природно бедствие /л. 669/. Видно от искането на Х. от 05.04.2012 г., токът е спрял непосредствено преди искането му от 09.03.2012 г. заради природно бедствие. Съгласно намиращата се на л. 424 справка за задължения за абонатния номер на ищеца са отчетени еднакви показания за дневна и нощна тарифа: ДТ 004163 и НТ 002135 за 27.03.09 и 24.06.09 г. В писмо от „ЧЕЗ България“ АД от 28.08.2009 г., представено с исковата молба, намиращо се на л. 13 от делото, се посочва, че електроподаването е възстановено на 29.06.2009 г. Тази дата се потвърждава и от справка от клиентската система, представена с молба от 15.07.2019 г. /л.668/ и показанията на свидетеля К.. Правилно и обосновано въззивният съд е приел, че не могат да се споделят доводите на ищеца, свързани с израза от писмо 1151701-1/28.08.2009 г., че жалбата му е неоснователна. Жалбата е била относно тримесечното отчитане и относно мястото, където трябва да се намира електромерът – на границата на собствеността или вътре в къщата. Номерът на това писмо е 1151701-1/28.08.2009 г., а в справката от клиентската система е отразено, че клиентът е подал жалба 1151701/23.06.2009 г. и именно на основание на тази жалба, е разпоредено възстановяване на захранването. Същото е възстановено при показания ДТ 004163 и НТ 002135, които съвпадат и със справката, представена от „ЧЕЗ Разпределение България“ и приложена към заключението на СТЕ от в.л. Б.. Видно от представените с отговора на исковата молба от „ЧЕЗ Електро България“ АД фактури, от представените впоследствие извадки от софтуера на дружеството с отчитаните за абонатния номер на ищеца данни, заключението на основната и допълнителната СТЕ, изготвени от в.л. Б., през периода ноември 2008 – ноември 2011 г. е имало доставка на ток, със спиране между 27.03.2009 г. и 29.06.2009 г. Ищецът в с.з. от 14.02.2020 г. е посочил, че твърди доставката да е спряла на 01.12.2008 г. В молба за обезпечение на доказателства от ищеца по гр.д. 4501/2013 г. на СГС, той е изложил твърдения, че прекъсванията на електричество са през зимните месеци 2008-2009 и после 2011-2012, 2013-2013 /л. 660 – 675/, приета като доказателства по делото в с.з. от 16.10.2019 г. Видно от справките за потребена ел.енергия и заключението на двете СТЕ, от декември 2008 г. до март 2009 г. е имало потребление на енергия: показанията за ДТ към 20.12.2008 г. са 3891, а за 27.03.2009 г. са 4163, а за НТ към 20.12.2008 г. са 2070, а за 27.03.2009 г. - 2135.

Обосновано са кредитирани от въззивния съд показанията на свидетеля М., който е очевидец и за разлика от другите свидетели не преразказва думи на ищеца, и който е категоричен, че в края на 2008 г. токът е спрял. Свидетелите З. и Д. нямат преки впечатления от имота; свидетелката З. разказва, че ищецът се е къпел в нейното жилище, но това не доказва липсата на ток в неговото. Според заключението на СТЕ, изготвено от софтуерен специалист, за 2009г., 2010г. и 2011г. в основния търговски софтуер са записани същите данни като представените по делото и не са видими изменения в тях, поради което правилно и обосновано са приети за основателни в този смисъл оплакванията на въззивния жалбоподател ответник. Доводите на ищеца, че инкасаторът може да е записвал неверни данни и че той може да е ползвал електричество от друг източник например директно от атмосферата /етера/ правилно са приети за хипотетични и неподкрепени с никакви доказателства, а тежестта за тях е у ищеца.

Правилно са приети за неоснователни оплакванията на ответника – жалбоподател, че не се дължи обезщетение, тъй като ищецът има незаплатени задължения.

Въззивният съд е изложил следните мотиви по въпроса по приложението на чл. 123 и чл. 124 ЗЕ, а именно: кога доставчикът на електроенергия следва да възстанови захранването, който въпрос обуславя изхода на делото по претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД: С решение № 303 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4081/2017 г., IV г. о., ГК /което междувременно е отменено в производство по чл.303, ал.1, т.4 ГПК с решение №24 от 05.05.2021 по гр.д.№1762/2020г. на ВКС, ІVг.о./ е прието: съгласно чл. 123 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Предвидената в закона санкция е по отношение на недобросъвестния потребител – този, който не е изпълнил едно безспорно парично задължение. Вземането е безспорно, когато е признато от длъжника или когато е съдебно потвърдено. Затова в общите условия за продажба на топлинна енергия на всеки от доставчиците е предвидено потребителят да бъде уведомен за срока за плащане на дължимите суми, както и че захранването ще бъде прекъснато при неплащането им; уведомяване, че потребителят има право да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсване. Предвидено е, че възражението спира прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на проверката; срок за проверката и задължително писмено уведомяване на потребителя за резултата. Вземането за суми от незаплатена електрическа енергия не става безспорно и след проверката, извършена едностранно от доставчика, тъй като потребителят, който не е удовлетворен от резултата, може да оспори вземането по съдебен ред. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за приложението на чл. 123 и чл. 124 ЗЕ се възприема от настоящия съдебен състав. В мотивите на решение по гр.д.№4348/2016г. на ВКС, ІVг.о. /също с ответник „ЧЕЗ Електро България“ АД/ също е прието, че в хипотези като процесната, когато със силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение е установено, че за крайния снабдител изобщо не е възникнало и не е съществувало /както и когато е възникнало, но е било погасено преди периода на прекъсването/, претендираното от него парично вземане към потребителя за заплащане на електрическа енергия, то в тези случаи прекъсването е нерегламентирано и е по вина на крайния снабдител, тъй като той не е имал правото да го извърши на основание чл. 42 от ОУ и чл. 123 от ЗЕ /преди – и чл. 123а /отм./ ЗЕ/. Настоящият касационен състав приема, че прекъсването на захранването от „ЧЕЗ Електро България“ АД /сега с наименование „Електрохолд Продажби“АД/ е без основание: при отречено с влязло в сила решение на претенцията на дружеството за заплащане на суми за доставена енергия; при съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя и при подадено писмено възражение срещу сметка за неконсумирана ел.енергия, за периода на проверката.

Правилно въззивният съд е приел, че неоснователно ответникът-жалбоподател се позовава на факта, че ищецът има неплатени задължения за 1 955,62 лв. цена за електроенергия, доставена до жилището в [населено място] в периода 07.10.2008 г.- 04.11.2011 г. В случая ищецът е възразил срещу заповед по ч.гр.д. 6938/2009 на 80 с-в на СРС и заповедта е обезсилена поради непредявяване на иска по чл. 422 ГПК с определение от 22.06.2012 г., като наред с това ищецът многократно е оспорвал начислените му суми за потребена енергия в многобройната кореспонденция с ответника, представена по делото. В рамките на това производство съдът не следва да се произнася с диспозитив относно дължими суми за потребена ел.енергия, каквато е имало до 02.11.2011 г., но следва да приеме, че вземанията не са безспорни, поради което преустановяването на електрозахранването е неправомерно и е налице договорно неизпълнение от страна на „ЧЕЗ Елекро България“ АД. Съгласно ТР № 4 от 29.01.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в закона /чл. 122 - 124 от Закона за енергетиката/ и в общите условия е неизпълнение на договора /снабдяването с електроенергия е определено в закона като услуга в обществен интерес и доставката се осъществява по силата на договор/.

По повод въпроса кой следва да носи отговорност за това неизпълнение правилно въззивният съд е приел, съобразявайки практиката на ВКС, следното: „ЧЕЗ Електро България” АД снабдява с електроенергия крайните потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа в Западна България. „ЧЕЗ Разпределение България” АД е дружеството, което отговаря за поддържането на мрежата и осигуряването на непрекъсната доставка на електрическа енергия до потребителите. Законът разграничава функциите и отговорностите на разпределителното предприятие от тези на доставчика на електрическа енергия.

Разпределителното предприятие управлява електро-разпределителната мрежа /§ 1, т. 22 ЗЕ/ и през нея осъществява разпределение на електрическа енергия /§ 1, т. 49 ЗЕ/ на съответната обособена територия въз основа на издадена лицензия, като срещу заплащане на цена и при определени условия предоставя достъп /т.е. правото за използване на тази мрежа – § 1, т. 15 ЗЕ/ на ползватели на мрежата по смисъла на § 1, т. 41а ЗЕ – доставчици и потребители на ел. енергия. Отношенията между ЕРП и ползвателите се уреждат в договори за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Продажбата на електрическа енергия се осъществява от доставчици, получили съответната лицензия /търговец на ел. енергия, обществен доставчик или краен снабдител – чл. 39, ал. 1, т. 5, 7 и 10 ЗЕ в действащата през процесния период редакция/, които сключват договори за продажба с потребителите при 11 общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Съгласно чл. 44, ал. 3 от Закона за енергетиката - на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ. Субект на договорното задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване /доставяне, продажба/на електрическа енергия на /до/ обект /имот/ на потребител - краен клиент по смисъла на т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. Субект на договорното задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за присъединяване на обекта /имота/ към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде само енергийно предприятие - оператор на електропреносната мрежа по смисъла на т. 34а б. "а" от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ /р № 60 от 29.04.2015 г. по гр. д. № 4280/14 г. на IV г.о. на ВКС/. Потребителите на ел. енергия за битови нужди /§ 1, т. 42 ЗЕ/ могат да купуват ел. енергия само от крайния снабдител, получил лицензия за съответната обособена територия от страна. Същевременно, доставената от крайния снабдител ел. енергия на потребителите, се измерва чрез собствени на ЕРП /а не на доставчика/ средства за търговско измерване /СТИ/, разположени до или на границата на имота на потребителя, които именно ЕРП е длъжно да отчита и поддържа в изправност – чл. 120 ЗЕ. В съответствие с тези им функции законът разграничава отговорностите на ЕРП и доставчика в случаите на преустановяване на присъединяването, преноса или снабдяването с ел. енергия. Такова преустановяване е допустимо в хипотезите, изчерпателно изброени в ЗЕ. Първата група хипотези са тези, при които ЕРП може по свой почин да преустанови присъединяването или преноса на ел. енергия /чл. 73 и чл. 122 ЗЕ/, в които случаи доставчикът, в т.ч. крайният снабдител, не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване на снабдяването - чл. 122, ал. 4 ЗЕ. Втората група са тези, при които доставчикът може да преустанови снабдяването към определени потребители /чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ/, като поиска от ЕРП да преустанови преноса към тях, което искане ЕРП е длъжно да изпълни, поради което самото ЕРП не носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване – чл. 123, ал. 4 и чл. 123а, ал. 4 ЗЕ /в действащата през процесния период редакция/. При неправомерно преустановяване имуществена отговорност носи това предприятие, което е разпоредило то да бъде извършено . Следователно, „ЧЕЗ Разпределение“ АД може да отговаря ако само е инициирало преустановяване на снабдяването, без да са налице основанията на чл. 73 и чл. 122 ЗЕ, а „ЧЕЗ Електро България“ АД може да отговаря ако не са налице основанията по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ и е поискал от ЕРП да преустанови преноса до определен потребител, но двете дружества не отговарят солидарно, тъй като основанията за тяхната отговорност са различни.

Правилно въззивният съд е посочил, че в практиката на ВКС – р. по гр. д. № 4280/14 г. на четвърто г. о., се приема, че в случаи като процесния, отговорност носи крайният снабдител, който е носител на облигационното задължение за снабдяване с / за доставяне, за продажба на/ ел. енергия на обекта на потребител- краен клиент - Определение № 851 от 11.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2019 г., III г. о., ГК. В Решение № 60 от 29.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2014 г., IV г. о. по въпроса разпределителното предприятие или снабдителното предприятие е носител /субект/ на задължението към потребителя "да възстанови партидата му" и да доставя електроенергия до неговия обект (имот) е прието следното. Носител /субект/ на облигационното /договорното/ задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване с (за доставяне, продажба на/ електрическа енергия на /до/ обект (имот) на потребител - краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само ако обектът /имотът/ е вече присъединен към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в съответната територия. Носител 12 /субект/ на облигационното /договорното/ задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за присъединяване на обекта /имота/ към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде само енергийно предприятие - оператор на електропреносната мрежа по смисъла на § 1, т. 34а, б. "а" от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само ако са налице условията по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, респ. при условията и по реда на Наредба № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ /отм., действала до 04.04.2014 г./, респ. Наредба № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ /в сила от 04.04.2014 г./. по тези съображения правилно въззивният съд е приел, че в случая няма основание за солидарно осъждане и отговорността е за „ЧЕЗ Електро България“ АД, който е и предпочитаният ответник според уточнението пред настоящата инстанция. В този смисъл правилно съдът е приел за неоснователни оплакванията на този ответник за недопустимост на иска поради неяснота при липсата на солидарност какво е желанието на ищеца.

Настоящият касационен състав намира, че при правилно и обосновано приети за установени търпените от ищеца неимуществени вреди от неизпълнението на задължението за доставяне на електроенергия през периода от исковия период, за който е установено такова неизпълнение. В становище от 09.12.2015 г. по заключението на вещото лице Т. Д. – л. 263 и сл. от делото на СГС ищецът твърди, че живее със семейството си в Унгария от 1996г. до 2014г., а в допълнение на становище на л. 282 и 283, че през 2015 г. е получавал лекарства в Унгария. Обосновано е прието, че фактът, че семейството му е установено в Унгария, се доказва и от показанията на св. Д., според когото жена му има апартамент в Б. и децата живеят с нея и показанията на св. М., според когото Х. живее в Унгария през цялата зима и отделно от това, пътува често до там. От друга страна, на 17.11.2008г. е постъпил на работа в Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, като главен експерт в дирекция „Пресцентър и обществена информация“ /трудов договор, т. II, л. 457/, а в сходен смисъл са и показанията на свидетелката З.. Правилно и обосновано въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял вреди от преустановяването на електроснабдяването в приетите за установени периоди, като неудобствата от битов характер нямат нужда от специално доказване, тъй като се предполага на този етап от развитие на обществото, че всеки има нужда от тази комунална услуга. Правилно е прието за недоказано твърдението от исковата молба, че ищецът е бил лишен от конституционното си право на труд и се препятствало задължението му да издържа непълнолетните си деца на 14 и 17 години, тъй като видно от обсъдения по-горе трудов договор, ищецът бил назначен при пълно работно време и ненормиран работен ден като главен експерт с основно месечно възнаграждение 798 лв., допълнително възнаграждение за стаж – 199,50 лева и 15 лв. добавка за научна степен „доктор“, следователно е упражнявал конституционното си право на труд, относно невъзможността да дава издръжка на децата си ищецът не е ангажирал никакви доказателства. Правилно и обосновано въззивният съд е приел твърдението за рязкото влошаване на здравословното състояние и поява на множество заболявания с потенциален летален изход в резултат на спирането на електроподаването за недоказано. Вещите лица са посочили рисковите фактори за появата и развитието на високостепенна артрозна болест на шийните прешлени, ревматоиден полиартрит на двете ръце, гонартроза на двете коленни стави, ИБС, стабилна стенокардия II степен, хипертония III степен, хипертонично сърце /50 %/, хроничен холангиохепатит с ниска активност и аденокарцином на простатата: преболедуван в детска възраст ревматизъм, наследственост за сърдечно-съдовите заболявания. Карциномът е свързан с установената през декември 2009 г. хипертрофия на простатата, а може да се дължи и на приемани преди това медикаменти във връзка с другите заболявнаия. Артрозната болест на гръбначния стълб и коленните стави е дегенеративно заболяване и е закономерна находка в напреднала възраст и се среща при 98 % от хората над 65 години.

Въззивният съд обосновано е приел, че прекъсването на електрозахранването е оказало малко влияние върху развитието на болестта, като е допринесло за повече болки и скованост, а влошените социално- битови условия през 2009 г. след прекъсване на електрозахранването могат да бъдат приети като психоемоционален стрес, водещ до повишено кръвно налягане, тежест в гръдната област, скованост при движенията на гръбначния стълб и ставите, но не са причина за поява на заболяванията му. Тройната СМЕ е посочила и други заболявания: улкус дуодени от 1990 г., „депресивен синдром“ от 1998 г. и прием на медикаменти в тази връзка, положителен тест за Хеликобактер пилори от 01.07.2010 г., доброкачествена хиперплазия на простатата през 2011 г., дислипидемия през 2012 г. и хронична вертебробазиларна недостатъчност от 2015 г. Вещите лица са посочили, че приблизителният абсолютен сърдечно-съдов риск за Х. на около 60 г., при рискови фактори – мъжки пол, дислипидемия, фамилна обремененост за ИБС и АН 220/130 е много висок допълнителен риск и на този фон е подложен на последствията от прекъсване на електрозахранването. Вещите лица са посочили различни фактори, които са довели при ищеца до увеличаване на стреса: заболяване, уволнение от работа, пенсиониране, промени в доходите, промени в стандарта, промяна в личните навици, промени в условията на труд, промяна в навиците за сън, промяна в хранителните навици, като изчисляват точки от алостеричен товар съобразно скала за реадаптация на Холмс и Рае на 311 точки, като сборът от точките за първите четири фактора е 183. Съдът обосновано е приел наличие на връзка между спирането на електроподаването и тези четири фактора: заболяване, каквито е имало множество налични вече към 2009 година, уволнение от работа, пенсиониране, промени в доходите. По делото няма доказателства ищецът да бил уволнен или пенсиониран заради неизпълнение на задълженията му поради липсата на електричество. Според твърденията на ищеца той е пенсионер, работещ като журналист с международен авторитет и научен работник на свободна практика. При изслушването си в с.з. д-р Г. посочва, че в медицината математиката няма стойност. В.л. д-р Б. пък отговаря, че при по-малко от 155 точки алостеричен товар според скалата /а без четирите фактора без връзка с електричеството те са 128/, не се забелязва зависимост между стреса и проявена впоследствие болест. Според скала за реадаптация на Холмс и Рае, приложена към тройната СМЕ – л. 197 от делото пред САС, ако човек е преживял събития, количествената оценка на които варира между 155 и 199 точки, възниква 37 % риск през следващите години човек да се разболее от някаква сериозна болест. Ако тази сума варира между 200 и 299 точки, рискът се увеличава на 51 %, а при над 300 точки рискът нараства до 79 %. Правилно и обосновано въззивният съд е приел за житейски логично, а и установено и от изслушаните три заключения на СМЕ, че спирането на доставката на ток и липсата й в продължение на посочения по-горе период, представлява стресогенно събитие, но не е предизвикала рязко влошаване на здравословното състояние и остър жлъчно-каменен панкреатит, исхемична болест на сърцето, карцином. Вън от съмнение е, че г-н Х. има множество заболявания. Правилно и обосновано въззивният съд е приел, че не се установява по обективен критерий, че те са в резултат именно на спряното електроподаване. По-голяма част от заболяванията са установени преди 2009 г., която поставя начало на влошените битови условия според ищеца. Установената през 2010 г. артрозна болест на гръбначния стълб и коленните стави е закономерна находка в напреднала възраст и се среща при 98 % от хората над 65 години. Вярно е, че при липса на ток, а оттам и на отопление, болките в ставите са се засилвали, но гръбначно-ставните заболявания категорично не са предизвикани от спирането на тока за няколко месеца през 2009 г. и от началото на 2012 г. насетне.

Наред с това, според свидетеля М., ищецът и преди 2008 г. е прекарвал зимите задължително в Унгария, тъй като къщата в Б. е студена. Единственото заболяване, което е установено през периода на спиране на тока, е карцином на простатата – през 2012 г. Вещите лица Д. и М. поясняват, че причините за появата на това заболяване са комплексни, като в случая то е предпоставено от съществуващите преди 2010 г. аденом и хипертрофия. При ищеца са налице множество рискови фактори за развитие на хроничните му заболявания и на този фон липсата на електроподаване е само един от всички фактори. Всички вещи лица, работили по делото, и единични и в тройната СМЕ, са единодушни, че хроничният стрес води до влошаване на здравословното състояние. Правилно и обосновано въззивният съд е приел, че този стрес не е предизвикан единствено от действията на ответниците. От една страна, както самият ищец твърди, той е публицист с международна известност, телевизионен коментатор, а от края на 2008 г. началник в АПИ. Тази негова дейност сама по себе си е свързана със стрес. От друга страна, той не живее постоянно със семейството си, като е избрал да пребивава в Унгария и в България, което допълнително го натоварва психически. На следващо място, електроподаването е спряно заради неплатени задължения, които в по-голямата си част не са оспорени от ищеца, а именно за периода юни 2009-декември 2011 г., но ищецът не е положил усилия да изясни добронамерено с ЧЕЗ въпроса дали дължи суми за подавана електроенергия, а е предпочел да дава интервюта и може би да вярва, че ЧЕЗ има за цел да го унищожи физически заради негови публикации във вестник „Дипломатически свят“ , за които няма никакви доказателства, че изобщо са достигнали до някой от управителите или служителите на ответниците. Правилно е прието от съда за неоснователно позоваването от ищеца на показанията на св. Д., според който преди спирането на тока ищецът бил жизнен и енергичен, а след това и именно в резултат на това се сринал, като от една страна, показанията на този свидетел следва да се приемат със засилена критичност, доколкото той е водил с един от ответниците дело със сходен предмет, впечатленията му от ищеца са от един път в месеца чуване по телефона, а свидетелят разказва как се е отразило спирането на тока на децата на ищеца, за които няма данни изобщо някога да са живели в България, а напротив, според твърденията на ищеца и представените удостоверения от учебните им заведения, децата му са учели в Унгария, като са живели в апартамент на майка си, съпруга на ищеца. Поради това обосновано тези показания са приети от съда за тенденциозни и пресилени. Правилно и обосновано е прието от въззивния съд, че причинна връзка между изброените в исковата молба заболявания, установени с медицински документи по делото, и спряното електроподаване, не се доказва, а е налице влошаване на някои от симптомите на регистрираните при него заболявания, което следва да бъде обезщетено: болки в ставите, скованост при движенията, тежест в гърдите; нормалните условия на живот също са били нарушени, което няма нужда от специално доказване, тъй като е ясно, че през 21 век електричеството е част от стандарта в България. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди правилно въззивният съд е съобразил и битовите неудобства, свързани с липсата на електричество, периода, през който е констатирана тя, няколко месеца през 2009 г., както и от 2012 до юли 2014 г., факта, че ищецът сам е станал причина за спирането на електроподаването, неплащайки задължения за отчетена електроенергия, както и обстоятелството, че ищецът е живял отчасти и в Унгария през процесния период и не се е сблъсквал ежедневно с битовите неуредици.

Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото. Изхождайки от понятието “неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер над определиня от въззивния съд размер 2000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до претендирания размер претенцията е завишена.

Правилно исковете за присъждане на мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД с начало три години преди датата на подаване на исковата молба до предявяване на иска са приети за неоснователни, тъй като отговорността е договорна, поради което не се прилага правилото относно деликтната отговорност, уредено чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а се прилага разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно която когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, а в случая такава покана не е отправена преди подаване на исковата молба.

Установено и по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо ЗЗД за възстановяване на захранването до имота, че електромерното табло, в което е поставено средството за търговско измерване /СТИ/, е изнесено на границата на собствеността на имота през февруари 2008 г. Въпросът къде следва да е електромерното табло към момента на преместването е бил уреден от Наредба № 6 от 09.06.2004 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, а към момента е уреден от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г., изм. и доп., бр. 36 от 13.05.2016 г., в сила от 13.05.2016 г., изм., бр. 77 от 4.10.2016 г., в сила от 4.10.2016 г., изм. и доп., бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г. Съгласно чл. 28 на действащата Наредба границата на собственост между електрическите съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на клиента се определя от: 1. начина на присъединяване; и 2. вида на съоръженията за присъединяване. Според чл. 29. (1) когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Според чл. 29, ал. 5 електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. Задължение на доставчика е да постави под електрическо напрежение съоръженията до границата на собственост, а след нея до имота, задължението е на собственика на имота /чл. 23, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от Наредбата/. Правилно е прието от въззивния съд, че неоснователно ищецът се позовава на обстоятелството къде е било СТИ преди февруари 2008 г. Както се установява и от събранитне гласни доказателства по делото, таблото е преместено, за да може инкасаторът да отчита показанията, без да влиза в имота на клиента. Правилно въззивният съд е приел, че именно такава е и логиката на двете посочени наредби, издадени на основание съответно на ЗЕЕЕ /отм./ и на 16 ЗЕ.

Съобразено е от въззивния съд, че съгласно чл. 29, ал. 6 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. операторът на разпределителната мрежа може да монтира електромерните табла и захранващите им електропроводни линии в жилищни сгради, етажна собственост, на определено от него място в общите части на сградата, но това е право, а не задължение на оператора и е във връзка с изискванията за сигурност и удобство, както на клиентите, така и на отчитащите показанията на електромерите; отделно от това, сградата, в която се намира етаж първи, за който ищецът има право на ползване, се състои само от два обекта, поради което за нея не се прилагат нормите относно етажната собственост. Правилно е приет за неоснователен доводът на ищеца, че изнесеното извън къщата табло е незаконно изградено с цел кражба.

По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за неправилност на въззивното решение, поради което и на основание чл.293, ал.1 ГПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №852 от 16.07.2021г. по в.гр.д.№3858/2020г. на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: