Задължение на съда да обсъди всички свидетелски показания при спор за вреди от ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 5.
София, 09.01. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 20.11.2024 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана Аначкова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4419/2023 г.
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 3824/01.08.2024 г. по касационна жалба на ЗАД „А. България“ е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 834/19.06.2023 г. по въззивно гр.д. № 1281 /2022 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната му част, с която искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Я. Л. С. срещу ЗАД „Алианц България“ е уважен за сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2015 г. и в частта, с която ЗАД „Алианц България“ е осъден да заплати на Я. Л. С. сумата 1 036 лева разноски пред СГС съобразно уважената част от иска и ЗАД „Алианц България“ е осъден да заплати на СГС сумата 400 лева държавна такса и на САС 200 лева държавна такса..
В останалата част, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси:
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени събраните в хода на производството свидетелски показания в цялост и да изложи мотиви защо кредитира една част от тях, а не кредитира друга част?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи.
Двата въпроса са сходни, вторият е по-общ. Въпросите са по приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК.
По тези въпроси настоящият съдебен състав споделя установената практика на ВКС, с която им е даден положителен отговор, отразена и в посочените от жалбоподателя решение № 493/05.03.2013 г. по гр.д. № 236/2012 на I г.о., решение № 97/15.09.2020 г. по гр.д. № 2479/2019 г. на IV г.о., решение № 163/03.02.2021 г. по гр.д. № 123/2020 на IV г.о. и решение № 134/08.12.2021 г. по гр.д. № 1081/2020 г. на IV г.о., постановени в производства по чл.290 ГПК, по изложените в тези съдебни решения съображения.
Настоящият съдебен състав приема, че най-пълен отговор на втория въпрос, който е по-общ (отнася се до всички събрани поделото доказателства и съдържа в себе си отговор и на първия въпрос) е даден в решение № 97/15.09.2020 г. по гр.д. № 2479/2019 г. на IV г.о.: В раздел І, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 година изрично е посочено, че всяко решение трябва да бъде мотивирано, като мотивите трябва да съдържат най-кратко указание за спора, както и това какво е приел съдът по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. Изрично е посочено, че при наличие на противоречиви доказателства съдът е задължен да изложи мотиви, за това кои приема и кои отхвърля, като посочи причините за това . На последно място мотивите към съдебното решение трябва да съдържат преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях … От мотивите към съдебното решение се черпи информацията за това дали съдът е спазил задължението си по чл.235, ал.2 от ГПК - да установи правно релевантните за спора факти, като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право. Установяването на релевантните за спорното право факти се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, като разпоредбата на чл.12 от ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право. Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях . При това обсъждане съдът е длъжен да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод. При наличието на противоречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не.
Към това няма какво да се добави.
Ответникът по касационната жалба Я. Л. С. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
По делото не се твърди и не се установява влязла в сила присъда на наказателния съд, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд.
Срещу водача на автобус по линия № в С. е образувано, водено и прекратено предварително производство, т.к. е прието, че водачът на автобуса не е нарушил правилата за движение по пътищата и че е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК.
Прекратяването на наказателното производство не обвързва гражданския съд.
Поради това за изясняване на механизма на пътното-транспортно произшествие (ПТП), при което е пострадала ищцата, СГС е допуснал съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).
От заключението се установява, че за ПТП не е съставен констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на ПТП.
Изводът на вещото лице е, че водачът е ускорил от място плавно след спирка, като е достигнал скорост около 20 км/ч, когато е предприел „аварийно спиране поради внезапно възникнала опасност“ (кавичките са поставени и в мотивите на САС). От рязкото намаляване на скоростта е възникнала инерционна сила, въздействаща върху тялото на пътничката С. (ищцата), вследствие на която тя се е изпуснала от дръжката, за която се е била хванала в автобуса и е паднала на пода между първата врата и кабината на шофьора, при което са се реализирали ударни сили по тялото и от интериора на автобуса.
Според въззивния състав изводът на вещото лице, че аварийното спиране е поради внезапно възникнала опасност почива на предположения. При липса на доказателства, че внезапното рязко спиране на автобуса е причинено от друг участник в движението , или е било необходимо за предотвратяване на ПТП, изводът на първостепенния съд, че водачът на автобуса при рязкото внезапно спиране не е нарушил правилата за движение по пътищата е необоснован .
В този смисъл въззивният съд е приел, че САТЕ, на основание чл.202 ГПК, следва да бъде обсъдена заедно с другите доказателства по делото.
Механизмът на произшествието се установява и от показанията на свидетелката Г. Т., която е пътувала в същия автобус и е била очевидец на рязкото спиране на автобуса и на инцидента и възпроизвежда своите преки възприятия , поради което въззивният съд кредитира нейните показания. Свидетелката не установява да е видяла внезапна поява на друг автомобил, който да е станал причина водачът на автобуса да предприеме маневра рязко спиране с цел предотвратяване на удар с друго МПС .
Ето защо при съвкупна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства – САТЕ и свидетелски показания въззивният съд е приел, че процесното ПТП – аварийно (рязко) спиране на автобус, е в резултат на противоправно поведение на водача, който е нарушил разпоредби на ЗДвП : чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2, чл.24, ал.1, чл.132, т.2 на ЗДвП. При липсва на безспорни данни, че рязкото намаляване на скоростта на процесния автобус е било необходимо за предотвратяване на ПТП , е налице противоправно поведение на водача на автобуса. И че не е оборена презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Въззивният съд е направил изводи за претърпените от ищцата травматични увреждания, причините за тях, лечението, болките и страданията от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и от събраните по делото медицински документи и гласни доказателства: в резултат на рязкото намаляване на скоростта на автобуса правостоящата Я. С. е изпуснала тръбата, за която се е държала, блъснала се е в шофьорската кабина и е полетяла напред, претърколила се е, ударила се е в таблото и е паднала по стълбите до първата врата, като си е счупила дясна ключица и третото ребро вдясно без разместване на костните фрагменти. Въззивният съд е изложил изводите си за претърпените от пострадалата Я. С. страдания, неудобства и грижи.
Въззивният съд е изложил мотиви и за наличието на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди.
По основателността на касационната жалба:
В касационната жалба са изложени доводи, че въззивното решение е неправилно, поради неправилния извод, че водачът на автобуса е нарушил правилата на ЗДвП, който е основан на неправилните фактически изводи за механизма на пътнотранспортното произшествие (ПТП) и причините за настъпването му. Неправилните изводи се дължат на това, че въззивният съд немотивирано е отказал да кредитира приетото по делото заключение на вещото лице и е основал изводите си на част от събрания доказателствения материал, без да направи извод за причината за настъпването на процесното ПТП (за причината за внезапното спиране на автобуса); Неправилно са кредитирани отчасти свидетелските показания на свидетелката Г. Т., която не е видяла внезапната поява на друг автомобил; Въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания в частта, в която същата заявява, че към момента на инцидента е седяла с гръб към водача, но от хората в автобуса е разбрала, че е имало насрещен автомобил, защото хората се развикали, че кола го е засякла и тогава разбрала, че кола е засякла автобуса; Въззивният съд не е обосновал защо не е кредитирал тази част от показанията, на които кореспондират на изводите на вещото лице, запознало се с материалите на образуваното предварително производство.
Така жалбоподателят е обосновал довод за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение, която се е отразила на правилността на извода за причината за внезапно предприетото от водача на автобуса спиране.
При установената практика на ВКС по правните въпроси и при наведените доводи на жалбоподателя, се налага да бъде извършена проверка как въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелката Г. Т., разпитана от първоинстанционния съд.
Основателно е твърдението, че след като описва падането на ищцата Я. С. в автобус № в С., свидетелката Г. Т. заявява пред съда следното: От хората, които пътували в автобуса, разбрала, че е имало насреща автомобил. В автобуса се развикали, защото кола го е засякла и тогава свидетелката разбрала, че кола е засякла автобуса. Колата явно се е движела към Л., свидетелката не знае точно. Автобусът бил започнал да завива, тогава колата е изскочила. Свидетелката била по средата на автобуса, седнала на обърната седалка (с гръб към шофьора и посоката на движение), а пострадалата ищца била права и се държала за дръжката до свидетелката, тъй като нямало свободни седалки в автобуса.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на тази свидетелка са последователни, тя описва пътуването от качването до слизането на свидетелката и пострадалата от автобуса.
Правилно въззивният съд е приел, че свидетелката е очевидец на рязкото спиране на автобуса и на инцидента и възпроизвежда своите преки възприятия за това и че показанията и имат значение за установяване на механизма на произшествието.
Но според настоящия съдебен състав от показанията на свидетелката е видно, че тя има непосредствени впечатления и за реакциите на останалите пътници в момента на рязкото спиране на автобуса и падането на пострадалата (ищцата Я. С.), макар и да не е видяла внезапната поява на автомобил пред автобуса, тя твърди какво е чула от други пътници. Впечатленията от чутото също са непосредствени.
Поради това настоящия съдебен състав приема за основателен довода на жалбоподателя, че въззивният съд не е обсъдил точно тази част от показанията на свидетелката, които са за обстоятелства, които имат значение за спора.
Това процесуално нарушение се е отразило на извода на въззивния съд, че по делото липсват доказателства, че внезапното рязко спиране на автобуса е причинено от друг участник в движението, или е било необходимо за предотвратяване на ПТП, съответно, че заключението на вещото лице за това не се подкрепя от доказателства, а почива на предположения, поради което не следва да бъде кредитирано от въззивния съд.
При липса на други доказателства този извод е обосновал извода на въззивния съд, че процесното ПТП – аварийно (рязко) спиране на автобуса, е в резултат на противоправно поведение на водача, който е нарушил разпоредби на ЗДвП (а не на спасителна маневра с цел да избегне внезапно възникнала опасност). На този извод е основан изводът за основателност на иска.
От изложеното следва, че процесуалното нарушение се е отразило на извода на въззивния съд, че заключението на САТЕ е необосновано и не следва да се кредитира, съответно на извода дали са се осъществили релевантни за спора факти (за механизма на ПТП и за причината за внезапното рязко аварийно спиране на автобуса), т.е. на обосноваността на фактическите изводи на въззивния съд и на крайния извод за основателността на иска, поради което процесуалното нарушение е съществено, а въззивното решение е неправилно.
С оглед правомощията на настоящата касационна инстанция, предвидени в правилото на чл.293 ГПК неправилното въззивно решение следва да бъде отменено.
Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, което да започне с провеждане на устни състезания по делото, след което въззивният съд следва да обсъди доводите на страните след като установи обстоятелствата, на които те се основават въз основа на преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към тези обстоятелства, поотделно и в съвкупност съгласно приетото в посочените решения на ВКС, с които са дадени отговори на поставените правни въпроси, включително показанията на свидетелката Г. Т. за всички релевантни за спора обстоятелства, включително за причините за внезапното аварийно спиране на автобус № . Въззивният съд следва да прецени за кои обстоятелства тази свидетелка твърди, че има непосредствени впечатления (не само от видяното, но и от чутото от нея), да прецени тяхната достоверност и след това да ги обсъди заедно с останалите събрани по делото доказателства, след което да отрази своите изводи за това кои релевантни за спора факти са се осъществили и кои не са, кои доводи и възражения са основателни и кои не и въз основа на това да формира извод за това дали искът е основателен.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 834/19.06.2023 г. по въззивно гр.д. № 1281 /2022 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната му част, с която искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Я. Л. С. срещу ЗАД „Алианц България“ е уважен за сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2015 г. и в частта, с която ЗАД „Алианц България“ е осъден да заплати на Я. Л. С. сумата 1 036 лева разноски пред СГС съобразно уважената част от иска и ЗАД „Алианц България“ е осъден да заплати на СГС сумата 400 лева държавна такса и на САС 200 лева държавна такса.
Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, което да започне от провеждане на устни състезания по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.